Това не стига, че беше най-ужасната година от всички години ами и си тръгва с бум и трясък.
Не получих парите на които толкова много се надвах, а отгоре на тва се и пребих по улиците. Беше невероятно. Глезенът ми омекна и изведнъж се въргалях по земята. Сигурно отстрани съм приличала на пияна бъчва търкаляща се по улиците. Добре, че беше сутрин и нямаше много хора, които да ми се смеят.
Обаче майка с нейното съчувствие... Ужас не й го искам. Като почна да се смее, да ми се подиграва та чак на мен смешно ми стана. Добре се посмяхме на мой гръб.
Добре си тръгва тая година. Ако оцелея до 12 ще е страхотен късмет(и за в момента имам предвид 12 на обяд).
Ами тва ще е от мен за тази година. Последния пост.
Приятно прекарва не на всички.

Интересно ми е вие замисляли ли сте се колко страни имате? Какви са? Какво ли ще е, ако са самостоятелни личности извън вас? - Кифлата

Не съм се замисляла до сега, но като стана на въпрос... Може би три.
1/ И аз си имам домошарска страна. Една такава затворена, безлична. Ако беше отделна личност щеше да е много щастлива сама в къщи с книга, филм или творейки нещо я стихове, я някоя драсканица. Ще похапва, ще лежи, няма да показва емоции. Нещо като мим. Ако не я заговорят няма да каже нищо. Дори понякога когато я попитат нещо само с поглед ще може да отговаря.
Представям си я една такава спокойна, бавна, сива...
2/ Другата личност е тази която се среща с познати хора. Тя е лигава, опитва се да е забавна, клоуна на компанията. Смее се, подскача, жестикулира, лигави се, дрънка без да спре. Това нещо няма умора. Дори не оставя другите да говорят, ако случайно си помисли, че ще развалят представлението й. Обожава да я гледат и да е в центъра на простотията.
Представям си я в гамата на червеното. Подскачаща като Тигър(от мечо Кух).
3/ И последната е тази, която се среща с нови хора. Тя е затворена, притеснителна. Изчервява се само при мисълта, че може някой да я погледне за секунда. Ако я заговорят започва да дрънка простотии, които първо са не свързани и второ въобще нямат нищо общо с темата. А може понякога устата да си я завре в задните части, а защо не и да започне да заеква.
Представям си я свряна в ъгъла или най-отстрани. Нейния цвят би бил бледо розово, телесен(тъй като почнах да ги определям с цветове та да си ги довърша)
Мисля, че това са моите личности. Поне не се сещам за други.

-----------------

Човек е ковач на своята съдба,
понеже не може да бъде златар.

Автор: Александър Македонски

-----------------

П.С.
Хъм като се замислих може би и виртуална личност си имам. Тук мога да съм всеки и не се старая да не се представя за всеки. Аз съм Анелия, Ани, Анна... и произволни. Толкова много неща съм вършила, че на хората им е бедна фантазията. Понякога съм на 19, друг път на 25, а защо не и на 16. Толкова рядко казвам истината, че понякога когато го направя имам чувството, че в лъжа.

Всички успехи в живота си отдавам на това,
че винаги съм бил четвърт час по-рано на мястото,
отколкото съм бил длъжен.

Автор: адмирал Нелсон

А последно време така закъснявам. Преди ако не по-рано то поне бях точно на време. Сега моето на нищо не прилича.
----------
Отново не мога да заспя. Този път не е причината в това, че съм спала на обяд, защото не съм спала. Нещо явно не съм изморена както трябва. След малко просто ще легна и ще затворя очи пък каквото ще да става.

1.01.09 - Явно съм започнала годината говорейки по скайп с Десислава. Нищо чудно, че годината ми е била скапана(нищо лично). Също така си създадох списък с нещата които трябва да направя през таз мизерна година.
От 32 задачи:
(+) - 21
(-) - 6
(+/-) - 5
Бих казала, че добре се справих. Очаквах минусите да са къде къде повече. Тях ще включа и за другата година. А вие ако имате предложения за цели давайте на сам :)

През цялата година съм на вълни - депресия, съжаление, депресия, отчаяние, депресия, омаловажаване, съжаление, депресия... и така на татък.

Влюбих се отново в любовта ми и цяла година страдах по него. Направих си друг скайп, за да мога да си говоря с него и по дяволите получи се. С няква непозната идиотка на име Анелия той доста говори и бая неща каза(тази идиотка съм аз). Мамка му как ми липсва омразата му към мен."Казват, че човек се влюбвал веднъж в живота си. Щом види човека разбира, че е той. Обича го и не престава да мисли за него. Нали точно това е любовта - обладава те." - 1.05.09

Провалих се на изпита по журналистика в СУ. На кого му пука. Нито исках да уча в СУ нито пък исках журналистика, но поне си прекарах страхотно.(29.04.09) Исках икономика във Варна или Свищов, но поради липсата на пари не кандидатствах. А сигурно и да имах нямаше да ме приемат с тези знания които имам. Не знам защо виски си мсилят, че от мен може да излезе нещо. Аз лично не мисля така. Е, това си е лично мое мнение. Нека блестя в хорските очи.

Изпращането - 22.05.09 - Получихме медали за отличен успех (аз, Кифлата и Луил. Само това бяхме от нашия клас). Качих се на гондола и на блъскащи колички. И това само за един ден. Беше хубаво преживяване. Тъй като аз съм много зле в описанието, но нагледно вижте мога да ви го покажа(жалко, че не виждате). Беше страхотно Кифлата много добре го е описала. Даже като го прочетох малко се просълзих и краката ми започнаха да треперят.

25.05.09 - Бала. Аз не ходих. Нито ми се ходеше, нито имах настроение, нито нищо. Така или иначе било скучно и скапано - такива бяха слуховете. Получих обаждане от двете госпожици от класа където се разбирам с тях и ми стигна толкова да усетя баловото настроение слушайки няква дива чалгия. Сигурно всичкия алкохол там нямаше да ми стигне, за да се почувствам на място.

16.07 - до не знам кога - се пренасяхме в новата квартира. Много по-хубава, имам си стая и ми е много удобно. Така де докато брат ми не реши да се нанесе при нас. До сега все стоях в хола в която и квартира да сме и спях по дивани и импровизирани легла, но сега съм късметлийка до някъде. Преди братчето да се нанесе си имах легло, а сега само то време на време.

30.07.09 - 19-ят ми рожден ден. Прекарах си го много добре. Беше супер забавен и най-сетне да се напия като хората и на мой празник :Р Бяхме само три кифли, но беше страхотно. Толкова много се забавлявах. То не бяха снимки, клипчета. Така денсихме, така грачихме. Абе страхотно си беше. Балконите от Кифлата все още видят нищо, че два спихнаха.

Забравих за резултатите от матурата. Бяха ужасни. Не, аз не си скъсах задника от учене особено по география. Къ да е. Пак нали минах. Не ходих на септемврийската. Около 3-5 човека от класа не можеха да се похвалят с това(демек те караха още веднъж матура).

21.08.09 - започнах да пиша "Целувката на Ани" - голяма част е в тефтера и адски много ме мързи да я пренеса на компа, но някой ден. Всичко започна от един от дългите ни разговори с Кифлата по телефона. Нещо не беше на кеф(сигурно месечната радост я е хванала) и нещо ми беше казала как иска да извади мозък през ухото с клечка за зъби. И така се роди идеята за малката сладка Ани и нейните убийства.

30.08.09 - доста труден момент в живота ми(или поне аз така мисля)

в период от пет месеца си търсих работа вярно на прекъсване, но в един светъл ден през септември я открих и почнах на 5.10. Започнах обучение в Била. Беше страхотно, забавно и много весело. Какви сладури имаше там. Опознах се с колегите и честно казано много ми липсват сега. Но всичко е заменимо, нали така?

Уволниха ме на 17.12(имения ми ден), защото съм била бавна. Според мен просто не му допадах на новия оправител, но така или иначе все се канех да напусна, но така ме мързеше да го правя. Те го направиха вместо мен.

Ами това е годината. Бях си откачена, убита както обикновено, винаги саката, пребита и с рани, нахална, повърхностна, депресирана, оплакваща се, лицемерка и всичко най-гадно, но това съм си аз - едно голямо дебело зеро :Д

Поправих го заради Кифлата. Искала по-подробно. Е сори ама няма кво да кажа. Както знаеш по ми е лесно да показвам отколкото да описвам с думи. Нищо чудно, че ме скъсаха по журналистика. Сигурно ако беше устен щях да мина :D

Добре си го измислила Кифличке. Само да си извадя дневника да видя какво съм правила и започвам :) (Нещо всички години ми се сливат)

1.01.09 - Явно съм започнала годината говорейки по скайп с Десислава. Нищо чудно, че годината ми е била скапана(нищо лично). Също така си създадох списък с нещата които трябва да направя през таз мизерна година.
От 32 задачи:
(+) - 21
(-) - 6
(+/-) - 5
Бих казала, че добре се справих. Очаквах минусите да са къде къде повече. Тях ще включа и за другата година. А вие ако имате предложения за цели давайте на сам :)

През цялата година съм на вълни - депресия, съжаление, депресия, отчаяние, депресия, омаловажаване, съжаление, депресия... и така на татък.

Влюбих се отново в любовта ми и цяла година страдах по него. Направих си друг скайп, за да мога да си говоря с него и по дяволите получи се. С няква непозната идиотка на име Анелия той доста говори и бая неща каза. Мамка му как ми липсва омразата му към мен."Казват, че човек се влюбвал веднъж в живота си. Щом види човека разбира, че е той. Обича го и не престава да мисли за него. Нали точно това е любовта - обладава те." - 1.05.09

Провалих се на изпита по журналистика в СУ. На кого му пука. Нито исках да уча в СУ нито пък исках журналистика, но поне си прекарах страхотно.(29.04.09)

Изпращането - 22.05.09 - Получихме медали за отличен успех (аз, Кифлата и Луил. Само това бяхме от нашия клас). Качих се на гондола и на блъскащи колички. И това само за един ден. Беше хубаво преживяване.

25.05.09 - Бала. Аз не ходих. Нито ми се ходеше, нито имах настроение, нито нищо.

16.07 - до не знам кога - се пренасяхме в новата квартира. Много по-хубава, имам си стая и ми е много удобно. Така де докато брат ми не реши да се нанесе при нас.

30.07.09 - 19-ят ми рожден ден. Прекарах си го много добре. Беше супер забавен и най-сетне да се напия като хората и на мой празник :Р

Забравих за резултатите от матурата. Бяха ужасни. Не, аз не си скъсах задника от учене особено по география. Къ да е. Пак нали минах. Не ходих на септемврийската. Около 3-5 човека от класа не можеха да се похвалят с това(демек те караха още веднъж матура).

21.08.09 - започнах да пиша "Целувката на Ани" - голяма част е в тефтера и адски много ме мързи да я пренеса на компа, но някой ден.

30.08.09 - доста труден момент в живота ми(или поне аз така мисля)

в период от пет месеца си търсих работа вярно на прекъсване, но в един светъл ден през септември я открих и почнах на 5.10

Уволниха ме на 17.12(имения ми ден), защото съм била бавна.

Ами това е годината. Бях си откачена, убита както обикновено, винаги саката, пребита и с рани, нахална, повърхностна, депресирана, оплакваща се, лицемерка и всичко най-гадно, но това съм си аз - едно голямо дебело зеро :Д
------------

Понякога дори да живееш се изисква кураж.

Автор: Сенека

Е те тва е истината на годината

Ако човек иска да избяга къде би могъл да се скрие за няколко дена? Къде не би се боял от самота и ще е на светло? От какво всъщност бяга, от какво се нуждае? Защо го прави?
А когато открие мястото отива ли там? Не си ли търси основание да остане още малко тук? А когато е там не му ли е гадно, че го е направил, че е избягал? Да ли ще остане повече или ще се завърне по-рано?
А самоубийците? Те защо го правят? Защо бягат без да се върнат? От къде знаят, че там ще са по-добре? Защо поемат риска?
Кога и аз ще почна да поемам рискове? Кога най-сетне ще стана смела? Кога ще направя крачка на пред преди да съм опипала земята да ли няма да ме подведе? Кога ще получа своето БУМ? Кога въобще ще направя нещо - каквото и да било?
Защо по дяволите пиша всичко това точно тук?

Голяма тъпня тея дни.
На 24 се събудих с удар в стената. То сакатия си е сакат, ама чак пък толкова. Спомням си как се обърнах на другата страна и леко отворих очи. Видях възглавницата и с огромно желание да я прегърна и да се сгуша в нея срещнах стената с глава. Страхотно събуждане. Нямам думи.
Целия ден беше уникален. С майка се скарах, спах си, брат ми нещо се опитваше да ме разсмее, но нали съм Гъз и си се цупих цял ден. Е то сигурно е от страхотното събуждане де.
На скоро с него си открихме нов лав заедно. Аз исках ябълка и той ми вика "Мита ли я ядеш?" И сега каквото и да поискаме един от друг питаме да ли го искаме мито. На вас може да не ви е забавно, но ние с него се спукваме от смях. И най-обичам когато се нацупя дой да почне да ми се кара и да ми вика "Не се смей" Леле направо се спуквам от смях.
Така де вечерта ми се оправи настроението.
Разказа ми за героя си в симс как е умрял като го хванал ток поправяйки телевизора. После беше седнал да играе и като се сетих за ония с токовия удар се спуках от смях. Сега си направи Сам и Дийн от Свръхестествено.
А тия двамата пък са уникални идиоти. Много ме забавляват. Имаше една серия със заешка опашка. Спуках се от смях. По-добро е от комедиен филм. И простотията на седмицата от тях е: Дийн "Пич, мацката ти е с изтекъл срок на годност". Е, тогава и брат ми не можа да ме накара да спра да се смея.
Днес пак цял ден ги гледаме и по никое време решихме да спим. Та сега съм будна и ведра.
------------
"Всяко пожелание може да се сбъдне, ако истински вярваш в него. Повярвай и то ще се сбъдне - моето е че най-хубавите моменти в живота от тук на татък предстоят." - Това си е мое. Лично мое. Не го пожелавам на никой защото си е само за мен :) Много ми харесва и за това искам да го споделя и с вас.
А аз ви пожелавам да сте си прекарали добре днес и да си прекарате добре утре. Весела Коледа.
------------

Някой ми каза,
че в мига,
в който се запиташ дали обичаш някого,
вече си спрял да го обичаш завинаги.

Тогава няма от какво да се страхуваме, ние никого никога не обичаме.(прочетох го в блога на Nona's). Та си помислих що за глупост е. Кой писател би го казал? Това е невъзможно. Но сега като се замисля всеки път когато се зачудя дали наистина обичам ония идиот сякаш спирам наистина да го обичам. Възможно ли е наистина това?
----------
И късметчето ми

Казват,
че усърдният труд не е убил никого,
но защо да рискуваш?

Автор: Роналд Рейгън

Тъкмо днес си мислех как обичам като се захвана с нещо да го довършвам, но в много редки случай се получава. Както и да е, да го послушаме тоя Рон :)
----------
И едно поздравче от другата ми половинка на кръвта

Не издържам вече. Ще се побъркам. Иска не иска ще изтегля шибания шит и ще си играя с него. Толкова много ми липсва. То си е направо като израстък. Трябва да се прави иначе сърби.
--------

Не отричам, че жените са глупави:
Всевишният ги е създал по подобие на мъжа.

Автор: лейди Астор (18791964)

Умна жена и красива отгоре на това. Къде беше в часа ни по дебати когато спорехме за Адам и Ева.
--------
Отправям се сега към замунда да си изтегля фотошопа, че ръцете ме сърбят.

Изворът на красноречието е в сърцето.

Автор: Джон Стюърт Мил

Опитай се да го кажеш на днешната младеж и ще ти се изсмеят в лицето.
---------
Днес като всеки предишен ден и явно и бъдещ си лежах и гледах "Свръхестествено" Тия двамата идиоти много ме забавляват.
---------
Май се оказва нещо, че няма да ходя при бащата тази година. Билетите са нещо доста скъпи, а влаковете са с прекачване тва означава, че съм загубена. Така, че явно от утре започвам да търся работа и дано да си намеря до края на годината.
Е нашите нема да се отърват от мен. Иска им се ама няма :)
----------
Друго май няма за сега. Тва съм аз и тва ще бъда - една огромна помия.
----------
Приятно изкарване на празниците.

Поздрав за всеки който се чувства поздравен.
-----------
Тайната на успеха е да знаеш нещо, което никои друг не знае.

Да ли?
-----------
Няма какво да кажа. Такава скука е. Добре, че беше днес Кифлата малко да ме изведе от дома. Толкова тъпо се чувствам, че няма на къде повече.

Явно след време започва да спира да ти пука. Каквото и да се случи сякаш вече няма как да повлияе на чувствата. Свикваш, получаваш имунитет и не забелязваш.
-------

Дълбоката река тече без шум.

Що за простотия?!

Някой все още вярва в теб,
въпреки всичката болка която си му причинил/а !

Нима съм наранила някой? Покажете ми защото аз не знам, не съм чувала за такова нещо.
----------
На вън е ужасно. Тоя сняг се е настанил така сериозно сякаш не е тук от два дена, а цял живот си го е имало. И тъпото празнично настроение. Абе хора от къде ви идва? Гледам окачени лапички по прозорците, надписи и тем подобни декемврийски украшения. Тази година в къщи е толкова... сиво. Нищо не сме правили и нищо няма да правим.
Ще замина при баща ми. Там са вярващи и ще има украса, ще има настроение. Ще е различно както каза Кифлата току що. Ще изчакам малко тези дни да минат и да взема документите от работа и ще замина. Ще се върна след нова година и ще търся работа.
Предполагам, че всички в къщи ще са доволни от това ми решение. Едва ли ще има някой който да се разстрои.
---------
Приятна нощ.

Голямо търсене падна, но си заслужаваше :) Поздравче за всички и най-вече за Кифлата, която ми помогна доста.

[21:50:02] Кифлата каза: кво прави до ся?
[21:50:09] Lazy каза: спах
[21:50:35] Кифлата каза: ммхм
[21:50:59] Lazy каза: редактирала си тази дума?
[21:51:30] Кифлата каза: мда е
[21:51:34] Кифлата каза: защо?
[21:51:49] Lazy каза: ами ебаси четри букви е
[21:51:51] Lazy каза: :)
[21:52:02] Lazy каза: какво им редактира?
[21:52:15] Кифлата каза: сложих м след х-то
[21:52:35] Lazy каза: ами то пак си има
[21:53:55] Кифлата каза: преди това нямаше
[21:54:01] Lazy каза: аха

Човек да се събуди с усмивка. Да до сега спах следобеден сън. Почнах го към 18 и 30. Днес така хубаво си починах. Като си помисля, че сега някъде се отчитат и има още около 30 минути до края на работното време. Не им завиждам на останалите, но нали аз съм си добре.
Днес една колежка ми звъна, после Слънцето. Зарадва ме това Слънце. Та нали за това ми е Слънце, за да ме огрява, да ме прави щастлива. Дано да звънне и да излезем в неделя. Ще съм много щастлива.
---------
Така добре си починах. Дори когато имам почивни дни не съм си почивала така добре. Мисля, че съм щастлива. Не съм много сигурна, но ако имаше един сладолед нямаше да съм разстроена по-малко.

Уволниха ме. Работела съм бавно.
Добре. Нека на теб да ти мине палетна количка през крака, и глезена ти да се подува и да те боли да видим да ли ще можеш да тичаш. И тази малка тъпа Христина-порта такава(жалко, че не знам заклинания, че да й излязат пъпки под формата на П на челото като в Хари Потър.) Е, поне стана главна касиерка или заместник управител. Не знам каква се води ама за важна се има. Върната храна такава.
Магазина не бил за нас. Ами така си е. Прекалено добри сме за него. Чудя се какво си пропилявах времето там. Ще ми липсват някой хора, ама все тая никой не си заслужаваше.

Ако те бива,
ще те натоварят с цялата работа.
А ако наистина те бива
ще се отървеш от нея!!!

Баси късмета. Разби ме. Направо не мога да повярвам(поклон).

Те така. Утре отивам да кандидатствам на друго място. После ще се ровим в нета и там да пускам молбички. Млада съм, без опит, но света е пред мен. Нема да се дам пък :Р

Приятна нощ.

Благодаря на милата ми майка, че всичко "помни" за мен. Добре, че знае какво обичам иначе не знам как щях да оцелея без нея.
Как може да мисли само за тъпия си син като преди няколко дена я направи на две стотинки. " Само той обича шоколадово, защо си купила толкова много?" Да те светна ли? И аз обичам шоколадово.
Винаги е така. Винаги той обича, а аз?! - лайно.
--------
Кракът ми пак се поду като футболна топка ама на кого да му дреме. Прибирах се пеша и накрая като стигнах спирката където слизам автобуса ми мина. Толкова много се смях, че чак се разплаках.
-------
Сега отивам да спя, че ми е едно ей такова изморено. Ще почна отново да се роботизирам, защото роботите не ги боли, а сега ужасно много ме боли, но не само крака.
--------

Истинският живот е сбор от онези мигове,
които макар и кратки,
ни карат да усетим,
че сме в хармония с вселената и със себе си.

--Хорхе Букай

Е, значи никога не съм имала истински живот. Днес отново тази така наречена вселена ме накара да се почувствам така сякаш мястото не ми е тук. Онова тъпо чувство, което преминава през цялото ми тяло. Исках да се свия на топка и да заплача, но чак такава слабост да показвам пред всички... Не съм някой хора, че да плача пред колектива. Предпочитам да ме мислят за силна.
---------------
Приятни сънища на всички.

Огледай се добре,
може би има нещо,
което не си видял.

С тая параноя дет ме гони се оглеждам доста, не знам какво не съм видяла? Леле сигурно е невидимо.
-----------
И Кифлата е пак права. Като се скараш на някой започва малко или много да те уважава, защото явно разбира, че е престъпил границата на нахалството. Вече ще съм си аз. Не искам да виждам изумени образи когато се развикам и не ми пука за работата. Ще си казвам всичко което искам. Нито ми е първата работа, нито пък ще ми е последната. Въобще и не мисля да се задържам там така, че ще си казвам всичко. Пък така зели тъпите шефове да ми научат името, защото ми омръзна да се обръщат към с мен сочейки и викайки "Ей, ти". Ей ти-то си има име да му се и невидяло.
Нещо емоциите ми са със закъснение ама какво да се направи. Днес чувствата се пробудиха изцяло в мен. Предишните дни нищо не усещах(освен студ). Колко жалко. Превръщах се в робот, а сега провалих всичко.
----------

[15.12.2009 г. 22:02:37] Той каза: zasto me pita6 za semeistvo
[15.12.2009 г. 22:02:48]Той каза: da ne si merakliika da pravim semeistvo
[15.12.2009 г. 22:02:54] Lazy каза: ами на 30 си
[15.12.2009 г. 22:03:07] Той каза: iska6 li da se omaji6 za men
[15.12.2009 г. 22:03:34] Lazy каза: (rofl)
[15.12.2009 г. 22:03:50] Lazy каза: поласкана съм

Е вече си имам предложение. Сама няма да умра. Жалко, че не е от истинския Той. Е тогава нямаше да се колебая дори и да е на шега.
Така де 21 годишнината ми идва, а нямам кандидат за детето ми. Така не е хубаво. Не искам да родя като Мария Магдалена ли беше? Спасителя на апокалипсиса за 2012. Брех :)
----------
Приятен ден на всички. Ако пък не ви е приятен не се оплаквайте, а се помъчете да го направите приятен и когато не успеете тогава се оплаквайте.
---------

Това,
което прави живота интересен,
е възможността да осъществиш мечтата си.

Е, да го направим интересно.
----------
Човек прави неща за които може и да съжалява след това. Не, никой никога не съжалява. Наистина е прекалено човешко, а ние сме животни.
Всъщност аз съжалавам за някой неща. Съжалявам за теб, че те има или по-точно, че те срещнах, съжалявам, че някой ден ще те забавя, съжалявам за вчера, днес и утре, съжалявам, че съжалявам.
---------
Почивен ден ми е. Нищо лично. (Или може би малко лично)

Никога не ти се дава мечта
без да ти се даде шанс да я осъществиш.
- Ричард Бах

Оптимист. Тоя никога не съм го харесвала. Много позитивно мисли.
------------
Прочетох в един блог "приказките лъжат". И се сетих за всички филми, книги... Заслужават ли си? Защо гледаме, защо четем, защо се вкарваме в историята на тези измислени личности и им съчувстваме или им се смеем, тревожим се, шокираме се?! Защо понякога вярваме? Защо след като знаем, че не е така? Защо продължаваме да го правим дори след като осъзнаваме, че не е така?! И после се връщаме, спомняме си, усмихваме се, изстенваме, проплакваме, мислим си... И защо? За едната му измислица, за едната му мисъл на писателя, за нищо.
Спомням си един път Кифлата беше попитала учителката по-литература, защо Атанас Далчев е писал такива кофти стихотворения при условие, че живота му е бил идеален и не така самотен както в произведенията му. Тя каза, че писателите пишат за това което е в душата им, за това което мечтаят(или нещо от сорта аз поне така го разбрах).
И за какво им е на писателите това което пишат? Защо го таят, защо го мислят? Защо ни лъжат?
И тъй като днес не е почивка, но подредбата на млечния щанд беше не достатъчно ангажиращ ума мислех толкова много та чак се изкефих когато Ботева мина и тръсна "забранено ни е да мислим". Не че спрях да мисля просто си припомних, че все пак мога да мисля и когато ми е забранено и когато не съм почивка.
И от толкова много мислене взе че ме заболя главата, така че отивам да спя или поне да лежа. Утре обаче ще се опитам да оправя стаята, че вече на нищо не прилича. Обаче не обещавам.
-----------

Преди няколко дена десния крак ми беше надут. Чудех се защо е станал като балон. Е вчера разбрах. Така си го размазах. Първо докато мъкнехме едно пале се забих в него и пръста е леко в цвят лилав. След това докато се прибирах си го изкълчих в една дупка, а в къщи не само крака, а и вече пребития палец отново ги натресох като се спънах в лигена с топла вода преназначени за тяхното излекуване. Да вече знам, защо кракът ми се подува и защо ме боли. Вече не искам да знам нищо.
Днес съм редовна смяна и започвам в 8 часа. Супер малко се по наспах.
Приятен ден :)

Ти си толкова щастлив човек,
че късмет въобще не ти трябва!

Нима?
-----------
Цял ден мързелувам. Дори не можах да събера сили да си оправя стаята. Пак го отложих за другата почивка. Май все ще е така до края на света. Е, поне ще е скоро. Нали се говори, че е през 2012. Голяма простотия.
Те така. Аз продължавам да си мързелувам.

Парите не купуват щастие,
но могат дяволски добре да ти го предложат!

Бих излъгала ако кажа, че не е истина
---------
Преди малко се прибрах от работа, но да не ви прави впечатление, че е само 4 и 30 сутринта. Сега лягам и чак в 12 ставам за работа, че си е е**** майката.

Приятна вечер или сутрин. Не знам какво да кажа. По това време ставам за първа смяна да му се и невидяло.

Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
-------------
Сънувах много странен сън. С Кифлата бяхме в изоставена сграда на училище. Помагахме на някакъв човек да го разчисти, за да може да го срутят - училището :)
Намирахме разни послания оставени от учениците преди да си тръгнат от самата сграда - писма, рисунки... Имаше писмо на самоубиец и пистолет до него. Ония казваше тези неща да ги оставим, но ние много искахме да ги вземем и да ги прочетем, за това ги криехме. Скара ни се и ни раздели да чистим различни стаи.
Самата обстановка и нещата които бяха оставили всички правеше съня така красив и не знам...Много интересно беше.
-------------
Приятен ден на всички.

Днес Наско дойде да ни види. Зарадвах се супер много, въпреки че си и беше малко тъжно, че няма да остане. Цяла сутрин ми се ревеше и ми беше гадно, но след неговата поява се почувствах малко по-добре. Е, така е като видиш човек на когото малко или много държиш, а и той на теб. Като си помисля, че работихме заедно само месец. Радвам се, че научи името ми, поне :)
Сега като се замисля толкова много време прекарвам с всички от магазина, че са се превърнали като второ семейство. Та тях повече ги виждам и повече разговарям отколкото с майка ми и брат ми. За Жоро не говоря. С него се нямаме много на приказка. Единствено вечер като се прибера ми каже "А, ама ти си навреме тук. Я се връщай пак в магазина." Или сутрин като отиде на балкона и ми метне през прозореца за добро утро.
Сега майка ми е отпуска. Мислехме тези дни да излезем някъде заедно, но нито заплата имам нито почивни дни. Голяма гадория стана. Все тая. Тази сутрин направо в очите ми каза, че предпочита да чете книга отколкото да ме вижда "Имам си книга никой не ми трябва" Е, разбира се ако Жоро беше тук нямаше да иска книга, но аз пак щях да съм излишната. А колко сутрини съм ставала и ми вика"Ние с батко ти говорихме...", а с мен? С мен колко говориш? Колко ме виждаш? "Притеснявам се за теб. Вторите ти смени ме съсипват." Да, да. Сега като се прибрах нещо беше позаспала съвсем спокойно без притеснения. Та нали Жоро е тук. Как няма да си легнеш?!
все тая. Чувствам се ужасно и меко казано отхвърлена от живота. Колкото и позитивно да искам да се чувствам нещо не се получава. И музиката вече почна да не ми помага. Преди поне успокояваше, но нали се сещате пристрастиш ли се към лекарството то започва да не ти действа.

Филма не струва, но песента си я бива.
Приятна вечер.

Ние не виждаме нещата такива,
каквито са.

Виждаме ги такива,
каквито сме ние.

Да също ги разбираме така като искаме да бъдат. Колко отвратителни сме хората. Ей, голяма напаст.
Нещо съм болна. Имам ужасно главоболие и никакво настроение.

Поздравче за Кифлата. Малък спомен от доброто старо време.
----------

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега.

---------
Слушах една народна песен по телевизията и се сетих за V.A.S.T. от доста време не бях ги слушала. Сега пък им се наслушах :D
Леле как ми се спинка. Обаче и ми се излиза. Ах тази поспалива Кифла не ми звъни, за да се разберем кога и къде ще се видим.
Приятен ден на всички :)

Вие сте един прекрасен,
чудесен човек
с много качества
и достойнства -
просто защото съществувате!
Това е правилната гледна точка...

Еха 0.о Кажете как на човек да не му се вдигне самочувствието?!
--------
Изморена съм, така че лягам да спя. Няма какво да разказвам. Пожелавам ви лека и мека.

... семейството?!
Ох, никога не съм си го представяла просто така. В представата ми съм аз и ония ми ти идиот, който обичам.
Та така де. Тоя един ден решава, че може да ме обича. Все пак и той ще дойде в София да учи. Не знам ще се блъснем по улицата, аз ще кажа името му с учудване. Той ще е шокиран и ще се чуди "Ква е тая пача?". Но така де ще се бракосъчетаем.
Първото ни дете ще е момиче и ще се казва Анна. Ще е умница, но не чак толкова красива. Абе зубър.
После ще си имаме близнаци - Димитрй и Н***, Единия ще е спортна звезда, а другия малкия ни учен.
Ще имаме още едно момче, но не си спомням какво щеше да е името му. Нещо със С беше. той ще е глупачето на тате. Ще си пада по комикси, анимета и музика(с леля Кифла и чичо Кифльо ще ходят на концерти заедно ;) )
Ще си имаме малките семейни традиции - всяка неделя ще ходим на планина например, поне ще вечеряме заедно, за да може да разбираме какво се случва с всички.
Аз ще съм сигурно секретарка или проЗта магазинерка, а той ще е адвокат. Родителите му няма да ме харесват, защото не съм на неговото ниво, но разбира се на него не му пука. Ще си живеем заедно още от самото начало.
Ох толкова перфектно изглежда. Никога няма да е така дори да не е с него, а с някой друг.
-------------

------------

Ако си направил добро,
скрий го;
ако са ти направили добро,
разкажи.

------------
Днес уволниха още един от управителите на магазина ни. Защо Наско? Защо точно него? Толкова много ще ни липсва на абсолютно всички +/- няколко души. Махат свестни хора и това ме дразни. После защо магазина бил кофти? Е, как няма да е? Махнете свестните оставете олигофрените и ще получите мизерия.
Все тая да се оправят. Аз ще си върша моята част от работата, а пък на който не му харесва или да ме уволнява или да напуска.
Ще лягам, че утре съм рано на работа.
Лека и мека на всички.

---------

Който е изгубил доверие,
той няма повече какво да губи.

---------
Приятен ден!!!

Човекът не е направен,
за да разбира живота,
а за да го живее.

Има логика в това.
---------
Днес направо ми се еба мамата. То не стига, че има работа, ами и аз съм убита и пребита отвсякъде. Колегите се спукаха да се смеят на мен и простотиите ми, а да не говорим, че се пребих на няколко пъти като единия от тях направо си седнах на задника.
Така де забавно си беше. Поне не счупих нищо.
Надявам се тези дни да получа заплата, за да може с Кифлата да отскочим до джъмбото, за да купя подараци за всички от сърце.
----------
Ае аз лягам, че сънят ме зове. Лека нощ и на вас.

Каквото не умира,
не може да живее
. Каквото не живее,
не може да се промени.
Каквото не се променя,
не може да се поучи.

--Тери Пратчет

-----------
Снимах го заради залеза, който не се вижда особено добре. Самотния човек и пътя се получиха много добре. Една от любимите ми снимки е.

Стената на славата. Не знам кой си е играел да я направи, но се е получило кажи речи интересно (не говоря за самите групи, а само за идеята, че можеш на една стена да напишеш всичките си любими изпълнители. Колко по-забавен и интересен би бил света ако нещата не бяха еднообразни и скучни.)
Мокрите стъпките водещи към мен. Ако можех да снимам сутрешното небе и да споделя този невероятен момент с вас бих го направила, но няма да излезе така красиво както аз го виждам, за това пък мокрите стъпки в рейса се виждат много добре. Поне някъде съм оставила следа в живота си въпреки, че доста хора са минали през нея и най-вероятно е измита и изсъхнала след това.
Ако не се чете пише "Моля не драскайте по стената", а надписа е надраскан на тази стена. Изглеждаше ми забавно вчера. Сега не чак толкова. Както и да е забавно си е :)
Игривото коте. За втори път го виждам. Винаги се крие от мен щом вляза. Е сега се показа :)
Подаръка ми за именния ден от Кифлата. Бичкам те

И всеки път забравям да спомена, че първите няколко песни са поздрав специално за Кифлата, а и за тези, които ги знаят и са запазели всичко детско в себе си.
---------

Пръстите на Пат Фицджералд ловко сгъваха поредния хартиен самолет. Приличаха на печалните, но неумолимо прокрадващи се към мен пръсти на самата смърт.

Кинг "Гняв"

---------
Приятен ден на всички.

Живота е като игра на карти.
Съдбата ти раздава картите,
но ти сам решаваш как да ги изиграеш.

--------
Вчера беше хубаво. Не ни държаха много след работа - само два часа. После с няколко колеги решихме да отидем някъде и да пийнем по нещо. Е аз бях на топъл шоколад. Четири часа ги слушах. Аз почти не обелих дума. Все тая. Те са къде къде по-големи от мен и са имали колко много преживявания. Аз съм сопол и няма какво да им кажа и ако случайно кажа нещо то за тях няма да е забавно.
Та, за да се излекувам от това реших един телефон да дрънем на Кифлата и днес ще ходя да се лекувам с нея.

Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш, ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се подготвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия.

Как хората биха могли да разберат, да ли са истински?

Невероятна книга. Ако все още някой не е разбрал чета "Гняв" на Кинг. Препоръчвам ви я.
Приятен ден.
-------

Никога не съжалявай
за нещо което някога
те е направило щастлив.

Хм, добре, добре.

Ако можеш да си го представиш,
можеш и да го направиш.

--------
Щом на никой не му пука и на мен не ми пука. Писна ми да мисля за другите, писна ми да гледам омразата, лицемерието по улиците, в очите на хората. Не искам да съм марионетка в ръцете на другите. Ще срежа конците и ще съм си сама кукловод.
То бива бива шибан живот ама пък чак толкова. Предполагам, че всичко си има граници.
А когато хората не знаят какво искат защо по дяволите не замълчат. Първо нека си изясни нещата, да е сигурен, че това иска да каже, а не напразно да бълва думи наляво и на дясно.
И защо хората трябва да бъдат преследвани от гузната си съвест? Защо да му се и невидяло ми пука толкова много за всичко? Защо съм станала чувствителна? Вчера две патки се подиграваха на едно момиче след като то слезе от автобуса(тяхна позната) те се спукаха да се смеят по неин адрес. Така ми се искаше да отида и да им блъсна главите една в друга.
И моля ви се някой от колегите се бяхме събрали на рампата и решиха да си кажат, кои не харесват и кой харесват. Как така се получи, че всички там ме харесват? Ами лесно бях там. Не мисля, че някой би имал смелостта да ти каже в очите, че не те харесва. Колкото и да е работим заедно. Все тая. Аз знам, че повечето ми харесват. Разбирам се с тях. Има само 2-3 личности, които не ми допадат и това е. И то си личи, защото с тях се държа като с хора които не харесвам.
А вечер съм толкова щастлива, че се прибирам в къщи и че всички са тук. Смисъл имам си ги и са си моето семейство каквито и да са. Майка ми може да пие много, но си ми е майка и никога нищо не ми е забранила. Може би защото така по-малко0 контакти ще има с мен,но на кого му пука. Така се уча да се справям сама. Чупя си главата и се научавам. Брат ми също може да е отвратителен понякога, но си е моя батко, който би счупил нечия глава, ако сестра му се прибере плачейки в къщи. И се радвам, че израснах в малък град. Радвам се, че имам голям батко, който да ме мрази и в същото време да ме обича. А колко много сме се смели с него. Как като пораснахме започнахме да се защитаваме пред баща ни. Обичам батко си.
Имам невероятно семейство, но мисля, че доста късно го разбрах. Бях толкова вглъбена в моето съществуване, живот, депресия... Постоянно се оплаквам, че те не мислят за мен, не ги е грижа... Виждах само кофти нещата. Сега когато гледах малко по позитивно на нещата тези дни осъзнах колко много зле съм се държала и аз с тях и с околните въобще. Не, че не знаех, че хората по принцип помнят само гадните неща, но се опитах да си спомня всички хубави и те бяха през цялото време преди и след лошите неща от което следва, че хубавото е двойно повече. Така, че живота не е чак толкова гаден. Просто ние го мислим за гаден или по-точно аз го мисля, не мога да твърдя същото за останалите.
Да и любовта е гадна. Всичко около нея и свързано с нея е гадно. Толкова много време се мъча да не вярвам в нея. Отричам я, мразя я. Само, че всички се нуждаем от това да я изпитваме. Колкото и кофти чувство да е без нея сме празни. Дори болката от нея ни показва, че все още сме живи и съществуваме. И сякаш нищо не може да ме накара да спра да обичам този човек. Дори сега когато не съм го виждала от... повече от четири години все още изпитвам същото към него. Някой казаха, че е детската ми любов, че ако срещна друго момче, което да харесам ще го забравя, но не. Не се получава. Забравих го, но ето ме пак оплакваща се колко много го обичам. Мамка му, защо не мога да го имам? Защо поне не е тук, за да мога да го видя?
И приятелите. Те са толкова важни за мен. И винаги ме нараняват. Сега ме е страх, че може би времето с Кифлата ще свърши, защото всички, които имах изчезнаха някъде. Още от малка Илонка. Тя живееше на село, а аз просто не исках да се върна там. След това Марияна. Изчезна. Един ден просто я нямаше. Дори спомените ми за нея са така бледи. Почти не си я спомням. Само една картичка за осми март от нея ми напомня за нейното съществуване. Ако не беше тя дори нямаше да се сетя за нея никога, забравих я. Имаше още едно момиче, но по дяволите забравих й името. Тя дойде изневиделица и си тръгна също така бързо. Дори чао не ми каза. Не дойде при мен да ми каже, че заминава. След нея беше Десислава. Аз си заминах. Но давах живота си за нея. Тя така рядко се сеща за мен. Сега си имам Кифлата. Дано да си я имам и за напред.

29.11.2009

Вчера не можах да го довърша и да го постна за това го направих днес. Та бях почивка и само мислех. Трябва да спра да съм почивка, защото само мисля. Чувствам се ужасно и глупаво. Те правилно ни казват на работа, че ни е забранено да мислим. Трябва и в къщи да ми забранят да правя това.
-------------

Съдбата благославя смелите!
Давай,
живей на макс
и смело следвай себе си.

Провалиш ли се сам,
сам се изправяй.

--Китайска поговорка

Това е глупаво. Ако имаш приятели те никога няма да те оставят сам да се изправиш дори и сам да си се провалил.
----------
Първо искам да пожелая на Кифлата скорошно оздравяване, че скоро да излезем и да пийнем нещо сгряващо.
----------
После искам да кажа на Susan Death да стъпи здраво на краката си и да продължи да ходи по пътя на дървото на живота, защото върхът я очаква.
----------
Също така искам да кажа на всички останали(съжалявам, че не ви изброявам един по един, защото се обръщам към целия свят) да не се отчайват. Хора съвземете се. Ние сме бъдещето, а повечето или си мислят за самоубийства или направо го правят. Това ли е бъдещето на земята? Я се стегнете. Болката от любовта не е всичко. Защо трябва да се отчайваме от сега? Колко много има още до края. Колко много ще ни боли. Трябва да сме силни, защото само те - силните, ще оцелеят.
----------
Приятен ден на всички. И не забравяйте да се усмихвате дори да е изкуствено ;)

Тъй като съм много изморена ще бъда кратка, както винаги.
Днес до известна степен беше хубаво, защото Наско ни беше сам управител. Когато той е с нас магазина е стахотен ред. Не знам как успява този човек. Нито те командори, почиваш си, не ти вика. Абе едва ли не правим каквото искаме, а магазина е в ред, подреден и зареден и имаме време да почиваме.
Колко глупаво се чувствам като си спомня колко го ненавиждах отначало. Толкова строг, само ни плашеше и все ни уволняваше, а сега направо честно казано само с него искам да работя.
Когато другите са на смяна само викат, командват и цари хаос. Не знам, но явно Наско си разбира добре от работата. Браво на човека. Радвам се, че остана при нас.
--------------

Помни че най-важното нещо
е да пазиш най-важното нещо
като най-важно.

Уау, нима.
Добре, че нямам най-важно нещо.

Във всяка болка носи в себе си надежда, макар и крехка, за нещо истинско и прекрасно.

предложeно от: Desi

Хм, това късметче и това име... напоследък нещо съдбата си играе с мен.
--------------
Мислех си тези дни как няма какво да кажа, какво да напиша, че ежедневието е станало толкова сиво и еднообразно и така изтощително и как започвам да мразя още повече живота и това се влияе на мнението и на околните и сякаш изпитвам желание да ги изкормя. Не, не съм в цикъл. Просто вече не мога да дишам съществата около мен. Някой са толкова дразнещи и така непоносими. Когато не ги виждаш деня ти е къде къде по-добър.
Омръзна ми от всичко. Писна ми да се смея ей така колкото да не изглеждам зла. Вече не мога да ги гледам повечето в очите, защото имам чувството, че ако го направя поне мислено ще съм ги избила всичките.
Толкова омраза съм насъбрала в мен тези дни, че ще се пръсна. Искам си боксовата круша, за да има къде да изкарвам гнева си.
А бях щастлива по едно време. Чувствах се значима. Правех нещо както за себе си така и за семейството. И най-важното - харесваше ми. Сега се чувствам като робот. Та те роботите имат повече воля и избор. По-зле съм и от машина. Най-глупавото е, че знам и най-вероятно мога да направя нещо по въпроса, но не правя.
-----------

"Едва когато ме погледна, осъзнах мащабите на това, което ставаше в душата й. Очите й бяха изцъклени и в тях можеше да се надзърне като във водите на дълбоко езеро. Изглеждаше като маска, която бихте купили на сина си за Деня на Вси светии. Помислих си, че всеки миг ще се пръсне. Какъвто и страшен призрак да се криеше в душата й, очевидно беше готов да излезе на бял свят. Сякаш пред нея се бяха разтвории едновременно вратите на Рая и Ада"
Стивън Кинг "Гняв"

----------
Приятен ден на всички.

Ако успееш да прекараш
един съвършено безцелен следобед,
по съвършено безцелен начин,
значи си се научил да живееш.

--Лин Ютанг

Супер, аз знам как се живее :]

Лека нощ на всички.

Свободата е абсолютната липса на страх.

А аз си мислех, че е когато въпреки всички и всичко правиш каквото искаш, но няма значение.
------------
Днес почивам. Ще чета и ще спя - двете любими мои действия или по-точно бездействия :)
Работата върви страхотно, в къщи е по-спокойно. Вчера готвих спагети(едно от малкото неща, които мога да правя много добре.) и разбира се станаха отново невероятни(или ме лъжат знам ли ги). Абе те да имат смелоста да кажат, че не е вкусно и никога повече няма да им правя спагети :D
-----------
Вчера на работа помагах на една колежка да подрежда хладилната камера. Та се заговорихме и тъй като редяхме меса стана дума за тях и ми разказа как е станала вегетарианка.
Сестра й ходила с някакво момче от този рядък растителен вид и се заговорили. После точно на първи април казала, че повече няма да яде месо. Взели я на подигравка, но това я мотивирало още повече и вече от 20 години не вкусва месо. Невероятна е волята на човека. Ако поиска нещо толкова силно и хоп... то вземе, че стане.
-----------

Любов сърцето ти ще грее,
когато зима преспи вее.

Да се разсъждава логично
и да се разсъждава вярно
са две различни неща.

О, я стига. За какво ни е въобще да разсъждаваме? Защо просто не действаме? Хоп, дойде ни нещо на ум и тряс, правим го.
Нямам търпение днес да мине. Ще се чувствам поне малко по-добре(надявам се)
Приятен ден на всички.

----------------------------------------

Здравей ***,

Извинявай,че не ти пиша писмо( бях ти обещала и ще го изпълня! ) ,но напоследък имам доста здравословни и психически проблеми.Почти не съм ходила на училище,просто ми е трудно да се възстановя.Искам да знаеш обаче,че всеки ден мисля за теб с носталгия.
Та,ако ти се пише един e-mail много ще се радвам в него да ми разкажеш за абитуриентския,изпитите,матурите.Къде си приета да учиш,....
С много усмивки и любов: Твоя ***

Не, не може да минат милион години откакто ти писах за последно и изведнъж да ми тръснеш "Мисля за теб..." Не може. Не е позволено да ме караш да се чувствам зле при условие, че те мразех толкова много време и сега когато най-сетне спря да ми пука ти да ми пратиш писмо. Сега те ненавиждам още повече, защото ме караш да се ненавиждам сама.
И каква е тази причина поради която си ме зарязала? Искаш да ми стане още по-гадно? Е,браво успя.
Мълчиш с месеци и накрая ми пишеш нещо и ме караш да плача като малко дете. Няма да стане. Няма да плача пък.

-------------------------------------------

Чувствам се ужасно. Хората толкова много се променят. Дори самата аз.
Днес най-сетне единия от управителите ми запомни името. Доста го повтаря и след това следваше "направи това". Доста работа свърших. И доста ме харесаха като бачкатор. Знам ли може и служител на месеца да ме направят, както казва Кифлата.

-------------------------------------------

Ако искаш дъга, ще трябва да се примириш с дъжда

Кой дъжд? В очите или на вън?

Ако срещнеш приятел
без усмивка,
дай му една от своите.

Давам ви моите усмивки. Усмихвайте се днес :) Ама ми оставете малко, за да мога и аз да се усмихвам. Приятен ден.

Завърнах се.
Нямаше ме няколко дена, защото нямах и нет.
Също така прекарвах и много време на работа и бях на гости на Кифлата, така че то така или иначе нямаше кога да пиша. Просто ми липсваше малкото време което отделям, за да чета какво става из другите главови пространства. Та така де болката си е останала главна тема навсякъде.
Аз иначе съм добре. Изморена, но добре. През почивния си ден не съм станала от леглото. Сега пак трябва да спя, защото в 5 ще ставам, но си легнах в 19 и станах преди малко наспана. Сега ще се тръшна и ще се помъча отново да се вмъкна в някой сън където я редя кремове я салата от боб. Да. Преди няколко дена исках сънищата ми да се върнат и те го направиха, но под формата на работа. Подяволите дори в съня ми не съм спокойна.
Най-кофти новината е, че Никито ми напусна. Сега с кой ще се лигавя? Е, поне си разменихме телефоните. Не, е знам да ли някой ден ще излезем. Важното е, че ако поискам може и да му звънна. Кофти е и ще ми липсва. Сега през цялото време трябва да съм сериозна. Да не говорим, че вече повече от половината хора са нови. Малко ме дразнят, а и имената им не знам. Все тая. Така или иначе може скоро и аз да се махна от там. Да ли по мое собствено желание или на шефа не знам.
Ами лека ви нощ и приятен ден.

Реших да видя какво сте писали и ей така отворих късметчето си.

Ще получиш голяма сума пари.

Спуках се от смях. Това е първото нещо днес което ме накара да се засмея от сърце. Каква простотия само.

Лека ви нощ.

Всичко е толкова много, че чак не ми се мисли, не ми се оплаква, защото съм изморена. В общи линии ебаха ми майката от работа тези дни.
Работех втора смяна и нощна (от 13 до 6 и 30 сутринта), а същия ден на прибиране още една втора (13 до 22). Този ден успях да поспя само 3 часа. След втората смяна ни извикаха сутринта в пет, за да редим отново магазина, а аз съм по принцип почивка, а и транспорт в пет нямам. Та отидох по-късно (5 и 30 до 7). И всичко това само за два дена през които съня ми се събира общо седем часа. Наясно съм, че не съм единствена, но вече не ми пука за другите. Достатъчно бе боли и за мен. До вчера си мислех, че съм добре, но днес краката ми са изтръпнали чак до задника. Сутринта съм излязла в пет без петнадесет, за да хвана градски и да отида на работа. Баси страхът брах по мрачните улици.
Всички ми се карат. Казват ми да не ходя на работа, да напусна, но не искам. Колко хубаво ми беше като получих заплата. Вярно малка, но къде къде е по-добре от това да бъда без хич.

Късметче

Има хиляди начини
да те накарат
да говориш
и само един
да замълчиш.

Вярно - деня беше отвратителен, но не с кофти времето си ами като цяло. Как хората понякога се събуждат с правилното чувство. Разбирам го Киров. Наистина е приятно да риташ кашоните със стоката, най-вече когато ти е паднала на главата, а теб без това лудите са те хванали.
Тъй като нямам много време довечера като се прибера ще има да се оплаквам, то какво друго да се очаква от мен, освен ако не съм като труп.
Приятен ден ви желая.

Късметче

Няма незаменими,
има неповторими хора!!!

Аз се чудя дали още има хора?

... отколкото изглежда.
Вярно не вали, но за мен сякаш е така, колко жалко за дъжда толкова много го харесвам. Вятър няма, а аз има чувството, че скоро ще се скърши някой клон.

Спомням си, че в детството често се будех нощем и в мрака си мислех, че вече съм умрял.

колко на място дойде. Не знаех, че днес ще се събудя с кофти настроение. Просто явно не обръщам достатъчно внимание на себе си. Толкова съм уморена, че спрях да сънувам (смисъл не помня сънищата си). Те са голяма част от мен. Припомнят ми неща, ужасяват ме, карат ме да се усмихвам.
Нощем преди да заспя обичах да мечтая. Сега когато легна заспивам почти веднага и мечтите вече ги няма. За разлика от брат ми, който е станал добър аз съм станала отвратителна.
Както биха казали в някой изтъркан американски филм - "Изгубих себе си", "О, къде отидоха принципите ми". Подяволите нямам такива, но поне себе си изгубих. Колко драматично само. Отново се оплаквам, отново не е нищо ново под слънцето.
Просто не мога да съм постоянно усмихната или ядосана, трябва и да страдам. А от кога не съм плакала(като изключим сълзите от болките в краката, сълзите сами изскочиха, а може въобще да не е било от болките...).

Късмет

Опасно е да подценяваш човек,
който се надценява!

Пожелавам ви къде къде по-слънчев ден от моя.

П.С. Душата от Онлайн дневника на една луда е права за картинките.

Утре ни събират целия персонал в магазина. Казват, че щяло да има уволнения. Както казах днес - тъкмо повод да си намерим нова работа.
Ники казва, че него ще махнат. Леле ако той си тръгне тръгвам си и аз. Ботева кара нощни смени, а ако Ники го няма няма с кой да се лигавя. Баси само с тях мога. Другите са прекалено сериозни, или са намусени принципно. Много ме дразнят последно време всички. Ами като не ти харесва работата и те изсмуква махни се. Защо трябва всички да стоят и да гледат намусената ти физиономия. И на мен не ми харесва, но намирам някви позитивни мисли и се смея, забавлявам се, гледам да си го направя хубаво, за да не ми е чак толкова кофти работата. Ако всички седнем да се мръщим то няма да върви.
Та така де голяма изродщина.
Днес легнах на обяд сопах 3 часа, а имах чувството, че е цяла вечност. Не се чувствам по-добре в смисъл отпочинала, но на кого му пука?

Късметче

Плюй си на петите и далече беж, че очаква те годеж!

Ех, баси късмета . Верно ще бягам, чиииииииии...

Добро утро народе (добър ден).
Нещо ранното събуждане ми действа добре. Усещането е някак по-свежарско. Вярно по-студено е от обедното, но скоро време няма да има голяма разлика. Пак дойде зимата. Доволна съм, но все пак.
Е, аз ще тръгвам на работа с усмивка на уста иначе управителката пак ще има да ми вика "Lazy, Lazy, къде ти е усмивката?" Вече на базици ме взеха колегите и като ме видят и те започват така. Имам чувството, че само моето име знае, което много ми харесва. Издигнала съм се в очите й, което пък почти няма значение, но... Lazy днес ще се усмихва. Все пак е рано, ще съм сама в метрото и ще релаксирам =]

Късметче

Наистина няма нищо, което да не може да ти се случи днес!

Айде края на света дойде.

Приятен ви ден и много топли прегръдки.

Нв можах да видя луната когато тръгнах на работа, но поне се наслаждавах на звездите когато се прибирах.

Днес беше скучничко. Няма какво да се разказва. Сега ще лягам, че утре самотното метро ме зове. Викат ни от 5:30. Май утре на работа ще спя. Тъкмо са ни докарали одеяла и възглавници :)

Късметче

Намерете време за себе си!
Не после, сега!

Е, няма време. Или съм на работа или спя :D Шегувам се аз постоянно отделям време за себе си.

P.S. Помощният отряд ги нямаше. Тъжна съм ;(

Късметче

Ще свалиш
излишните килограми
без да страдаш.

Нямаше автор, за да му кажа две три думи. Почувствах се тъпо, но все пак е добро късметче, а дано да се сбъдне :)

Ето го и днешния ден. Не чак така специален за мен, но може би доста специален за много други хора и най вече за Susan Death.
Честит рожден ден.
Всички ти пожелаха толкова хубави неща. За това мислех толкова много какво да ти пожелая и се сетих какво би могло да те зарадва. За това ти пожелавам едно огромно небе цялото покрито със звезди. И там сред тях една Луна - твоята Луна. И те винаги ще блестят, защото ти си тази, която ги кара да живеят и знаеш ли защо? Защото те са в твоите очи. Дори когато е облачно те блестят за теб, ти ги виждаш. За теб не е необходимо да е ясно, за да повярваш в тяхното съществуване, не ти е необходимо да е нощ, за да ги съзреш. В очите ти съществува една огромна Вселена.
И тъй като ти пожелавам да имаш нещо което вече имаш се чувствам глупаво. За това ти пожелавам и обичайното - много любов, сбъднати мечти, щастие и разбира се човека, който трябва да промениш :)

С много усмивки ти пожелавам приятен ден.

Днес излязох с Алкохоличката на разходка. Прекарахме си кажи речи добре. Когато се прибирахме тръгнахме да пресичаме една улица(на пешеходна пътека бяхме). Първата кола спря и тази зад нея също, но третата не успя и удари втората, която от удара се подвижи и удари първата. Когато се сблъскаха се чу такъв гаден звук. Подскочих и тръгнах на зад. Едва ли не помислих, че мен са ме блъснали, но осъзнах, че не би се чул такъв трясък. Ходех и плачех. Чувствах се ужасно. Ако не пресичахме и ако шофьора беше като всички останали(демек да не спира на пешеходни) нямаше сега тези коли да са блъснати. Толкова е гадно. Тази случка е на принципа направи добро на ти лайно. А майка ми толкова безчувствено се държеше.

Днес дойде и Дида в къщи. Вече има закръглено коремче. В третия месец е. Толкова сладко изглежда и така ми стопли душата.

Късметче

Всичко,
което ти е на сърцето,
да ти е в ръцете!

Не ми харесва. Та аз нямам сърце.

Събудих се. Е, не се чувствам кой знае колко добре, но поне болка няма. Снощи с Кифлата се видяхме. Беше дошла на гости на майка си. Та нацупения ми фейс се усмихна малко. До три стояхме в тях и си гледахме на тъпите детински гледанки. Та се посмяхме де.

Късметче

Не забравяй приятелите си!

Хъм, че кой съм забравила Сещам се само за приятели, които мен са забравили.

gasmask demon каза...

Ууу аз харесва ^^ Звучи позитивно хах
Добър ден и на теб ;р

Наврете си позитивността и всички положителни мисли в задния джоб(ануса). То човек колкото да се старае да се усмихва, да изглежда щастлив то все му навират фейса в горепосочения джоб
Който и да попитате за мен ще ви каже, че съм невероятно позитивен човек. Вярно доста песимистичен, но винаги съм усмихната пред хората(не питайте алкохоличката, тя не е виждала усмихнатата ми страна). Път на мравката правя. Не бих се развикала на някой и дори в градския бих станала за някоя старица. Абе с няколко думи(за да не кажа с две, че вече е изтъркано) съм добро човече(а ако има и за кого да съм такава съм още по-усмихната ).
Днес така исках да ми е хубаво. И ми беше отначало. Отново бях сама в метрото. Релакс и тудуф-тудуф... Много ми се нрави нещо факта, че се возя сама в мотрисата и не знам защо. Дори и да не съм се наспала като хората не ми пречи да се усмихвам и да казвам добър ден въпреки, че беше едва 6:00 сутринта и всички ми се радваха и ме бъзикаха, че явно не съм спала през цялата нощ, а на дискотека съм ходила без тях. Та се смяхме всички.
После дойде помощния отряд - някакви колеги от друг град. Малко миекаха, ама ко ти пука. Нъл ти помагат. А и си бяха симпатяги, особено един сладур . Заради него събрах сили и хвърчах из магазина със 100 километра в час дет му се вика :) (любовта правела чудеса, ама същото се отнасяло и за харесването, д***а майка му). Толкова съм се развихрила, че чак ме похвалиха при което адски много се изчервих, но подяволите кой ме е хвалил някога през живота ми.
Един от помощниците ни (не така симпатичен като гореспоменатия сладур, но къде къде по-мил и дружелюбен и усмихнат) като отидох да искам от Ники (един колега, с който се разбирам адски много и го уважавам истински въпреки, че отначало повърхностното ми решение беше, че не е чак толкова готин за колкото го мисля сега, беше напълно погрешно) някакъв ми ти пудинг, ония ми ти човечец от помощният отряд се усмихва и казва "Това е най-работливото момиче в този магазин. Всички се скатават, а тя мъкне като луда."
Направо не знаех какво да кажа. Изчервих се и благодарих .
Нищо чудно, че мислеше това за мен след като извадихме заедно (аз и още доста хора от помощният отряд) колбаси и кашкавали от прохладната камера. Добре ги бях организирала. За първи път ме слушаха толкова много хора и аз се справих перфектно без да ми се сърдят, че ги командоря. И освен това каквото ме попитат и ме помолят го правех с такова желание, че пушък чак се вдигаше.
И този ми ти въпросен човек дето ме похвали доста ми помагаше. Ако ме видеше да мъкна нещо искаше да ми помогне, караше ме да почивам, ама аз вече го бях направила (представете си колко ми е почивката, че чак той не е забелязал, че съм почивала). Абе уважаваше ме.
Иначе всички от помощният отряд, с които успях да си обеля по някоя дума ми се сториха големи симпатяги. А колегите от нашия магазин (не всички, но доста от тях) мрънкаха за тях, че не ги бивало. Моля? Те са къде къде по-организирани от нас, моля ви и къде къде по-работливи от повечето в нашия магазин и дори по-работливи от мен и малките (те са също от колегите и също доста мъкнат и се тормозят, и ги съсипват)
И така работното време от 8 часа свърши, но ни задържаха. Първия час ме държеше това, че хормона на щастието и харесването бяха в повече, но след като се опитах да разменя няколко думи с въпросната личност, която така харесах отначало, и получих в отговор грубо мълчание и тъп поглед на неразбиране и не знам защо на подценяване, ми се сговни деня.
Започнах да правя всичко през пръсти(то не, че имаше кой знае какво да се прави де), краката ми започнаха да отказват и да накуцвам от болка, намръщих се и от усмивката ми не остана следа. Бях кажи речи друг човек.
Е след 11 часово работно време решиха, че вече сме прекалено изморени та ни пуснаха да си ходим. Не знам как се добрах до вкъщи. Всичко ми беше като на сън. Най-приятното от всичко беше, че метрото и автобуса ми бяха точни и не ги чаках, което по принцип се случва... никога. Вярно, че като излизах от мотрисата тълпата не ме остави да мина ебаси животните, ебаси чудото. Блъснах една жена по възможно най-грубия начин и си беше нарочно. Исках да извикам, но нямах сили да говоря (пазих ги за блъскане и ходене).
Добрах се някак си в нас и веднага се цопнах във ваната. И там под водата удавих позитивността и отворих сърцето си към песимизма, отрицанието и... кофти нещата. Знам, че са само тъпи думи, знам, че утре като се събудя пак ще се усмихна и в други ден като отида на работа (утре съм почивка) ще съм онова същото усмихнато човече, което винаги съм била пред хората.
Е, до другия път, когато ще се чувствам по-добре.

Късметче

Всеки човек,
който се тревожи за бъдещето,
е нещастен.

Леле това ли е бил проблема за нещастието ми?! Мамка му, ако беше само това щях да съм най-щастливия човек на света.

..хора. Как сте? Усмихнете се и изпийте чашата кафе, изпушете цигарата и отново се усмихнете, защото :

Големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.

Пожелавам ви приятен ден изпълнен с много големи мечти и в същото време усмивки.

"На площадката на втория етаж се разминах с едно непознато момиче - закръглено, грозновато, с огромни очила с рогови рамки и дузина учебници в ръка. Обърнах се, обзет от ненадейно вдъхновение и погледнах след нея. Да, да. Погледната отзад можеше да е и мис Америка. Беше чудесно."

Тези дни се замислих колко е повърхностен света. Как всеки гледа външния вид и оценява хората именно по това. И аз съм така. Като видя някой и веднага го оценявам по начина по който е облечен. Кофти е, че понякога адски много грешим за хората. Дори не ги познаваме, а започваме да изграждаме мнение за тях. И дори да е случаен минувач по улицата ние за секунда си мислим "колко кофти изглежда" или може би "ама че симпатяга". Може никога да не ги видим повече, но вече имаме мнение за тях. Винаги избързваме. Защо го правим? Защо тичаме да хванем влака преди той все още да е пристигнал?(образно казано).

"Как ли се чувства самоубиецът, който лети надолу от скалата? Сигурен съм, че усещането е напълно разумно. Иначе защо ще крещят, докато падат?"

Преди винаги се чудех "какво си мислят самоубийците преди да сложат край на живота си?" Предполагам, че всеки различно. Аз лично бих си помислила "Най-сетне ще се отърва", но бих си задала въпроса от какво точно ще се отърва? Живота ми не е чак толкова ужасен, колкото аз го виждам. Вярно има много по-добре от мен, но я да се огледам... А да има и къде къде по-зле от мен.
Не харесвам живота си, но подяволите, кой нормален човек харесва живота си? Никой не харесва това което има. Винаги го блазни нещо чуждо.
(",,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук". ")

Днес отново бях сама в метрото. Дори светлините на мотрисата не бяха светнати всички(само три премигваха). Беше си страшно, но и някак успокояващо. Пак се стараех като ненормална, но това явно си ми е в кръвта(възползвай се народе докато има живот в нея)
Прибрах се и с брат ми играхме на conquiztador. Беше много забавно и отпускащо. Голям смях му ударихме. И когато казвахме едни и същи неща едно временно направо си личеше, че сме брат и сестра.
Взех да харесвам брат си. Много мил стана напоследък и доста загрижен за мен. Не мога да го позная. Как можа цели 18-19 години да се държи с мен като с боклук и изведнъж да реши, че и аз съм човек и да ме мисли за равна. Странно е. Все едно е някакъв непознат(Кой си ти и какво си направил с брат ми?)
След малко ще лягам, че утре пак рано трябва да ставам. А Алкохоличката е забутала някъде лакочистителя и сега ходя с олющен лак. И к'во ми пука?

Късметче

Вземете материя
и движение
и след това създайте "свят".
Вашият "свят"...

Хах това ми харесва :D Какво чакате действайте. Поздравявам ви с този късмет.
Лека и мека буден народе.

---------------------------
цитатите по-горе са от "Гняв" на Кинг

Единственото усмихнато нещо в работата ни. Жалко беше премазано от машината за пресоване или там както му се вика.
Да отначало всички бяхме така усмихнати, но ни смачкаха. Сега една колежка напусна. Е, не е голяма загуба, защото така или иначе не правеше нищо. Но и управителя се махна, което не е много добре. И доста други мислят да изчезват. Хубавото е, че ще има нови които ще дойдат ама колко ли ще останат?
Ония ден в метрото сама си се возих в цялата мотриса. Което е нормално, защото кой нормален ще се вози в 5:30 сутринта? Трябва или да си на работа или... да си на работа.

Днес беше забавно. Запивахме "голямата" компания. Ама забавно си беше де. Смях, кикот и още нещо дет му се вика :)
Прибирането беше малко по-скучно, но... малките 20 годишни деца трябва да си лягат рано(говоря за една приятелка не за мен)
И така аз утре пак трябва в толкова да се возя. Забавна работа. Ще лягам, че вече окъснях. Лека ви и мека.

Късметче

Птицата гледа от високо,затова и е лесно да лети.

Ией ще почивам утреееееееееееее :)

Един от персонала + управителя на магазина напуснаха. Колко забавно! А и доста други мислят да си ходят. И аз започвам да търся място някъде другаде, че тук не се издържа много много.
Също така много ми се спи. Днес като легнах към 18 станах в 21 и 30. Майка ми и брат ми не могат да ме събудят. Направо си е ***** майката, да е жива и здрава :D

Късметче

Никога не се отчайвай!
Всеки ден стават чудеса.

предложeно от: maia

Това много ми хареса!!! Благодаря ти maia.

Купих си нов лак :)
Не си личи много но е оранжевко. Не ми отива особено много, но на кого му пука.
Вчера с Кифлата излязохме и тя ме заряза заради някакви си момчета. БРАВО на теб :) Кога успя да пораснеш (изтрива сълзата, която се търкулна от окото й)
Тръгнах пешачката до метрото. Реших, че искам да се возя повече та за това отидох до стадиона. Обаче вместо по старите главни пътеки реших да мина по малките успоредни улички. Малко се ошашавих, но много ми хареса. Намерих един китайски рестурант и няколко кафенета, които не бяха кой знае какво де.
О, най-важното щях да забравя - купих си книга "Дъщерята на Якудза" на Шоко Тендо. Малко се претрупах с книги за четене, ама ще им намалим броя бързо бързо. Нещо получих четящо вдъхновение.

Късметче на нощта

Ако някой път тичаш след щастието си,
спомни си за онзи,
който си търсел очилата,
а те били на носа му.

--Б.Шоу

Късметче на деня

Пороците отначало са минувачи,
после гости
и накрая-господари.

Вечерта се събудих към три сутринта и като нямаше какво да правя си мислех за традициите и как винаги съм си мечтала да си създам нещо като традиция. И то не нещо обичайно като това да стана и да отида до банята и да се измия. Искам нещо по-така. Тогава се сетих за Кифлата и клипчетата. Отначало пускаше с всеки един пост клипче. Това е мини традиция. Нещо обаче се разпадна.
Аз си имам късметчетата(искам да благодаря на My Fictitious World, от която откраднах начина им на слагане, мерси сладка) След време ще ми писнат и една мини традиция отива на кино. На мен ми се иска да имам нещо по-голямо. Например нещо като когато завали дъжд да направя еди какво си, ако стане нещо да трябва да направя нещо си... Как се създават традиции?

P.S. Майка им стара. Викат ме на работа :@

gasmask demon каза...

Всъщност, колкото и абсурдно да звучи ми беше смешно през цялото време хах
Дано днес ти е по-хубав ден. :)

Хах, ами по-хубав беше и то накрая :)
Разбрах, че май парички ще получавам Отгоре на това утре и в други ден съм почивка което си е двойно яхуууууууу

Те така. Чак умора спрях да чувствам.

Късметче

Вечен господар на своята воля, и роб на своите чувствата.

Късметче от нощта

"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно."

Вчера бях твърде много изморена, за да пиша за това само четох. Мислех си, че е невъзможно да се изморя, че колкото и трудно да е аз мога да се справя, но се оказа, че не е съвсем така. Дори самовнушенията, че съм добре и че мога и не съм изтощена не ми помагат - мозъка и мускулите си знаят тяхното и то е, че са изтощени.

[00:05:10] ... каза: kka be6e rabotniq den
[00:06:30] Aз каза: болезнено... стана ми лошо, болеше ме корема и накрая махахме развалени меса и ми се повдигаше
[00:07:43] ... каза: :(
[00:07:49] ... каза: da zvu4i kofti
[00:10:31] ... каза: az puk spah do 13, posle 4istih, sled *** doide i izleznahme za malko
[00:10:51] ... каза: posle toi doide v nas i ve4erqhme
[00:10:59] ... каза: i ob6to vzeto skuka
[00:11:00] ... каза: :)
[00:11:08] Aз каза: леле как искам да скучая
[00:11:10] Aз каза: :)
[00:11:20] ... каза: :)
[00:11:24] ... каза: mi da ti kaja predi v na4aloto mi be6e extra ama sega nqkak
[00:11:35] ... каза: vsi4ki ili rabotite ili ste na lekcii
[00:11:43] ... каза: az puk v nas i eventulano nqkude ve4erta da izlqza
[00:11:57] ... каза: i mi e sku4no
[00:12:04] ... каза: i ve4e ne me kefi da sedq taka
[00:12:33] Aз каза: бих дала всичко за една седмица в къщи без никой и да си скучая на воля

Та в общи линии там е описано как се чувствам. Иначе имаме една колежка, която е толкова бавна, че и на времето му става скучно и започва да тича покрай нея, за да се раздвижи малко обстановката, че направо е побъркващо. И вчера я сменям от каса за почивка и пет минути чакам да върни парите на хората. Викам й "Колежке, много си бавна". Оная ми ти флегма ми се репчи по най-бавния възможен начин "тиииии лиииииии щееееее сиииии тазиииииии, коятооооо щеееее миииии казвааааа, чееееее съмммммммм баввнаааааааа", засмях се и й казах "Ами ако не аз кой друг?". Леле като седнах хората направо се зарадваха. "Абе, вашата колежка сядала ли е някога на каса?" Усмихнах се тъпо. Не знам как да им кажа на хората, че е сядала, но по принцип е просто бавна в рефлексите и във всичко останало. Дето се вика ако нещо пада ще я удари 100 пъти докато се протегне да го махне или да избяга.
После махахме меса, защото срока им щеше да изтече на следващия ден(демек днес). Бяхме аз и една колежка и тая ми ти флегма и тя дойде "Цъ, цъ, цъ(неизброимо колко пъти е казано) товаааааааа направоооооо еееее ужасноооооо. Какккккк можеееее толковааааааа многоооооо месааааааа даааааааааа сееееееееее хвърлятттттттт". Аз вече бясна, а и имаше няква гадна вуня и ми се повдигаше направо й се развиках "Стига цъка(защото го правеше постоянно когато не говореше). Или ни помагай или се махай от тук"
Оная ми вика помагам ви. МОЛЯ!!! Вземе едно пакетче и отива до кашона и се връща. Докато прави това аз изпразвам половината камера. Направо ми идеше да я спъна ама вика няма, че може пет минути да пада тогава ще си е е***о майката.
Леле как се радвам, че онзи момент свърши, че както ми беше причерняло през деня можеше и да не оцелее. Просто съм удивена как се уреди на каса при условие, че има къде къде по-добри касиери от нея. Знам, че шефовете са изпаднали в криза и няма достатъчно хора ама извинявайте вие виждали ли сте я как бачка? Те хората си тръгваха заради нея и флегматичността й. И отгоре на това я бяха сложили на касата където се събират най-много хора.
Офффффффф. Направо си е цъ, цъ, цъ.
Вечерта пък сънувах някви автобуси, аз бях избягала от вкъщи и на пода на рейса имаше пъзел и беше шантаво, защото търсих читалище, а един пич ми каза, че ще ме заведе, а отидохме на дискотека без музика. Голяма олигофрения . Поне не беше на забавен кадър :D

Късметче на деня

Има два начина да изживееш живота си.
Единият е като мислиш,
че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш,
че всяко нещо е чудо.

--Алберт Айнщайн

Еми, пожелавам ви приятен ден, хора.