сряда, 2 декември 2009 г.

Симпатично

Каквото не умира,
не може да живее
. Каквото не живее,
не може да се промени.
Каквото не се променя,
не може да се поучи.

--Тери Пратчет
-----------
Снимах го заради залеза, който не се вижда особено добре. Самотния човек и пътя се получиха много добре. Една от любимите ми снимки е.

Стената на славата. Не знам кой си е играел да я направи, но се е получило кажи речи интересно (не говоря за самите групи, а само за идеята, че можеш на една стена да напишеш всичките си любими изпълнители. Колко по-забавен и интересен би бил света ако нещата не бяха еднообразни и скучни.)
Мокрите стъпките водещи към мен. Ако можех да снимам сутрешното небе и да споделя този невероятен момент с вас бих го направила, но няма да излезе така красиво както аз го виждам, за това пък мокрите стъпки в рейса се виждат много добре. Поне някъде съм оставила следа в живота си въпреки, че доста хора са минали през нея и най-вероятно е измита и изсъхнала след това.
Ако не се чете пише "Моля не драскайте по стената", а надписа е надраскан на тази стена. Изглеждаше ми забавно вчера. Сега не чак толкова. Както и да е забавно си е :)
Игривото коте. За втори път го виждам. Винаги се крие от мен щом вляза. Е сега се показа :)
Подаръка ми за именния ден от Кифлата. Бичкам те

И всеки път забравям да спомена, че първите няколко песни са поздрав специално за Кифлата, а и за тези, които ги знаят и са запазели всичко детско в себе си.
---------
Пръстите на Пат Фицджералд ловко сгъваха поредния хартиен самолет. Приличаха на печалните, но неумолимо прокрадващи се към мен пръсти на самата смърт.

Кинг "Гняв"
---------
Приятен ден на всички.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates