Това не стига, че беше най-ужасната година от всички години ами и си тръгва с бум и трясък.
Не получих парите на които толкова много се надвах, а отгоре на тва се и пребих по улиците. Беше невероятно. Глезенът ми омекна и изведнъж се въргалях по земята. Сигурно отстрани съм приличала на пияна бъчва търкаляща се по улиците. Добре, че беше сутрин и нямаше много хора, които да ми се смеят.
Обаче майка с нейното съчувствие... Ужас не й го искам. Като почна да се смее, да ми се подиграва та чак на мен смешно ми стана. Добре се посмяхме на мой гръб.
Добре си тръгва тая година. Ако оцелея до 12 ще е страхотен късмет(и за в момента имам предвид 12 на обяд).
Ами тва ще е от мен за тази година. Последния пост.
Приятно прекарва не на всички.

Интересно ми е вие замисляли ли сте се колко страни имате? Какви са? Какво ли ще е, ако са самостоятелни личности извън вас? - Кифлата

Не съм се замисляла до сега, но като стана на въпрос... Може би три.
1/ И аз си имам домошарска страна. Една такава затворена, безлична. Ако беше отделна личност щеше да е много щастлива сама в къщи с книга, филм или творейки нещо я стихове, я някоя драсканица. Ще похапва, ще лежи, няма да показва емоции. Нещо като мим. Ако не я заговорят няма да каже нищо. Дори понякога когато я попитат нещо само с поглед ще може да отговаря.
Представям си я една такава спокойна, бавна, сива...
2/ Другата личност е тази която се среща с познати хора. Тя е лигава, опитва се да е забавна, клоуна на компанията. Смее се, подскача, жестикулира, лигави се, дрънка без да спре. Това нещо няма умора. Дори не оставя другите да говорят, ако случайно си помисли, че ще развалят представлението й. Обожава да я гледат и да е в центъра на простотията.
Представям си я в гамата на червеното. Подскачаща като Тигър(от мечо Кух).
3/ И последната е тази, която се среща с нови хора. Тя е затворена, притеснителна. Изчервява се само при мисълта, че може някой да я погледне за секунда. Ако я заговорят започва да дрънка простотии, които първо са не свързани и второ въобще нямат нищо общо с темата. А може понякога устата да си я завре в задните части, а защо не и да започне да заеква.
Представям си я свряна в ъгъла или най-отстрани. Нейния цвят би бил бледо розово, телесен(тъй като почнах да ги определям с цветове та да си ги довърша)
Мисля, че това са моите личности. Поне не се сещам за други.

-----------------

Човек е ковач на своята съдба,
понеже не може да бъде златар.

Автор: Александър Македонски

-----------------

П.С.
Хъм като се замислих може би и виртуална личност си имам. Тук мога да съм всеки и не се старая да не се представя за всеки. Аз съм Анелия, Ани, Анна... и произволни. Толкова много неща съм вършила, че на хората им е бедна фантазията. Понякога съм на 19, друг път на 25, а защо не и на 16. Толкова рядко казвам истината, че понякога когато го направя имам чувството, че в лъжа.

Всички успехи в живота си отдавам на това,
че винаги съм бил четвърт час по-рано на мястото,
отколкото съм бил длъжен.

Автор: адмирал Нелсон

А последно време така закъснявам. Преди ако не по-рано то поне бях точно на време. Сега моето на нищо не прилича.
----------
Отново не мога да заспя. Този път не е причината в това, че съм спала на обяд, защото не съм спала. Нещо явно не съм изморена както трябва. След малко просто ще легна и ще затворя очи пък каквото ще да става.

1.01.09 - Явно съм започнала годината говорейки по скайп с Десислава. Нищо чудно, че годината ми е била скапана(нищо лично). Също така си създадох списък с нещата които трябва да направя през таз мизерна година.
От 32 задачи:
(+) - 21
(-) - 6
(+/-) - 5
Бих казала, че добре се справих. Очаквах минусите да са къде къде повече. Тях ще включа и за другата година. А вие ако имате предложения за цели давайте на сам :)

През цялата година съм на вълни - депресия, съжаление, депресия, отчаяние, депресия, омаловажаване, съжаление, депресия... и така на татък.

Влюбих се отново в любовта ми и цяла година страдах по него. Направих си друг скайп, за да мога да си говоря с него и по дяволите получи се. С няква непозната идиотка на име Анелия той доста говори и бая неща каза(тази идиотка съм аз). Мамка му как ми липсва омразата му към мен."Казват, че човек се влюбвал веднъж в живота си. Щом види човека разбира, че е той. Обича го и не престава да мисли за него. Нали точно това е любовта - обладава те." - 1.05.09

Провалих се на изпита по журналистика в СУ. На кого му пука. Нито исках да уча в СУ нито пък исках журналистика, но поне си прекарах страхотно.(29.04.09) Исках икономика във Варна или Свищов, но поради липсата на пари не кандидатствах. А сигурно и да имах нямаше да ме приемат с тези знания които имам. Не знам защо виски си мсилят, че от мен може да излезе нещо. Аз лично не мисля така. Е, това си е лично мое мнение. Нека блестя в хорските очи.

Изпращането - 22.05.09 - Получихме медали за отличен успех (аз, Кифлата и Луил. Само това бяхме от нашия клас). Качих се на гондола и на блъскащи колички. И това само за един ден. Беше хубаво преживяване. Тъй като аз съм много зле в описанието, но нагледно вижте мога да ви го покажа(жалко, че не виждате). Беше страхотно Кифлата много добре го е описала. Даже като го прочетох малко се просълзих и краката ми започнаха да треперят.

25.05.09 - Бала. Аз не ходих. Нито ми се ходеше, нито имах настроение, нито нищо. Така или иначе било скучно и скапано - такива бяха слуховете. Получих обаждане от двете госпожици от класа където се разбирам с тях и ми стигна толкова да усетя баловото настроение слушайки няква дива чалгия. Сигурно всичкия алкохол там нямаше да ми стигне, за да се почувствам на място.

16.07 - до не знам кога - се пренасяхме в новата квартира. Много по-хубава, имам си стая и ми е много удобно. Така де докато брат ми не реши да се нанесе при нас. До сега все стоях в хола в която и квартира да сме и спях по дивани и импровизирани легла, но сега съм късметлийка до някъде. Преди братчето да се нанесе си имах легло, а сега само то време на време.

30.07.09 - 19-ят ми рожден ден. Прекарах си го много добре. Беше супер забавен и най-сетне да се напия като хората и на мой празник :Р Бяхме само три кифли, но беше страхотно. Толкова много се забавлявах. То не бяха снимки, клипчета. Така денсихме, така грачихме. Абе страхотно си беше. Балконите от Кифлата все още видят нищо, че два спихнаха.

Забравих за резултатите от матурата. Бяха ужасни. Не, аз не си скъсах задника от учене особено по география. Къ да е. Пак нали минах. Не ходих на септемврийската. Около 3-5 човека от класа не можеха да се похвалят с това(демек те караха още веднъж матура).

21.08.09 - започнах да пиша "Целувката на Ани" - голяма част е в тефтера и адски много ме мързи да я пренеса на компа, но някой ден. Всичко започна от един от дългите ни разговори с Кифлата по телефона. Нещо не беше на кеф(сигурно месечната радост я е хванала) и нещо ми беше казала как иска да извади мозък през ухото с клечка за зъби. И така се роди идеята за малката сладка Ани и нейните убийства.

30.08.09 - доста труден момент в живота ми(или поне аз така мисля)

в период от пет месеца си търсих работа вярно на прекъсване, но в един светъл ден през септември я открих и почнах на 5.10. Започнах обучение в Била. Беше страхотно, забавно и много весело. Какви сладури имаше там. Опознах се с колегите и честно казано много ми липсват сега. Но всичко е заменимо, нали така?

Уволниха ме на 17.12(имения ми ден), защото съм била бавна. Според мен просто не му допадах на новия оправител, но така или иначе все се канех да напусна, но така ме мързеше да го правя. Те го направиха вместо мен.

Ами това е годината. Бях си откачена, убита както обикновено, винаги саката, пребита и с рани, нахална, повърхностна, депресирана, оплакваща се, лицемерка и всичко най-гадно, но това съм си аз - едно голямо дебело зеро :Д

Поправих го заради Кифлата. Искала по-подробно. Е сори ама няма кво да кажа. Както знаеш по ми е лесно да показвам отколкото да описвам с думи. Нищо чудно, че ме скъсаха по журналистика. Сигурно ако беше устен щях да мина :D

Добре си го измислила Кифличке. Само да си извадя дневника да видя какво съм правила и започвам :) (Нещо всички години ми се сливат)

1.01.09 - Явно съм започнала годината говорейки по скайп с Десислава. Нищо чудно, че годината ми е била скапана(нищо лично). Също така си създадох списък с нещата които трябва да направя през таз мизерна година.
От 32 задачи:
(+) - 21
(-) - 6
(+/-) - 5
Бих казала, че добре се справих. Очаквах минусите да са къде къде повече. Тях ще включа и за другата година. А вие ако имате предложения за цели давайте на сам :)

През цялата година съм на вълни - депресия, съжаление, депресия, отчаяние, депресия, омаловажаване, съжаление, депресия... и така на татък.

Влюбих се отново в любовта ми и цяла година страдах по него. Направих си друг скайп, за да мога да си говоря с него и по дяволите получи се. С няква непозната идиотка на име Анелия той доста говори и бая неща каза. Мамка му как ми липсва омразата му към мен."Казват, че човек се влюбвал веднъж в живота си. Щом види човека разбира, че е той. Обича го и не престава да мисли за него. Нали точно това е любовта - обладава те." - 1.05.09

Провалих се на изпита по журналистика в СУ. На кого му пука. Нито исках да уча в СУ нито пък исках журналистика, но поне си прекарах страхотно.(29.04.09)

Изпращането - 22.05.09 - Получихме медали за отличен успех (аз, Кифлата и Луил. Само това бяхме от нашия клас). Качих се на гондола и на блъскащи колички. И това само за един ден. Беше хубаво преживяване.

25.05.09 - Бала. Аз не ходих. Нито ми се ходеше, нито имах настроение, нито нищо.

16.07 - до не знам кога - се пренасяхме в новата квартира. Много по-хубава, имам си стая и ми е много удобно. Така де докато брат ми не реши да се нанесе при нас.

30.07.09 - 19-ят ми рожден ден. Прекарах си го много добре. Беше супер забавен и най-сетне да се напия като хората и на мой празник :Р

Забравих за резултатите от матурата. Бяха ужасни. Не, аз не си скъсах задника от учене особено по география. Къ да е. Пак нали минах. Не ходих на септемврийската. Около 3-5 човека от класа не можеха да се похвалят с това(демек те караха още веднъж матура).

21.08.09 - започнах да пиша "Целувката на Ани" - голяма част е в тефтера и адски много ме мързи да я пренеса на компа, но някой ден.

30.08.09 - доста труден момент в живота ми(или поне аз така мисля)

в период от пет месеца си търсих работа вярно на прекъсване, но в един светъл ден през септември я открих и почнах на 5.10

Уволниха ме на 17.12(имения ми ден), защото съм била бавна.

Ами това е годината. Бях си откачена, убита както обикновено, винаги саката, пребита и с рани, нахална, повърхностна, депресирана, оплакваща се, лицемерка и всичко най-гадно, но това съм си аз - едно голямо дебело зеро :Д
------------

Понякога дори да живееш се изисква кураж.

Автор: Сенека

Е те тва е истината на годината

Ако човек иска да избяга къде би могъл да се скрие за няколко дена? Къде не би се боял от самота и ще е на светло? От какво всъщност бяга, от какво се нуждае? Защо го прави?
А когато открие мястото отива ли там? Не си ли търси основание да остане още малко тук? А когато е там не му ли е гадно, че го е направил, че е избягал? Да ли ще остане повече или ще се завърне по-рано?
А самоубийците? Те защо го правят? Защо бягат без да се върнат? От къде знаят, че там ще са по-добре? Защо поемат риска?
Кога и аз ще почна да поемам рискове? Кога най-сетне ще стана смела? Кога ще направя крачка на пред преди да съм опипала земята да ли няма да ме подведе? Кога ще получа своето БУМ? Кога въобще ще направя нещо - каквото и да било?
Защо по дяволите пиша всичко това точно тук?

Голяма тъпня тея дни.
На 24 се събудих с удар в стената. То сакатия си е сакат, ама чак пък толкова. Спомням си как се обърнах на другата страна и леко отворих очи. Видях възглавницата и с огромно желание да я прегърна и да се сгуша в нея срещнах стената с глава. Страхотно събуждане. Нямам думи.
Целия ден беше уникален. С майка се скарах, спах си, брат ми нещо се опитваше да ме разсмее, но нали съм Гъз и си се цупих цял ден. Е то сигурно е от страхотното събуждане де.
На скоро с него си открихме нов лав заедно. Аз исках ябълка и той ми вика "Мита ли я ядеш?" И сега каквото и да поискаме един от друг питаме да ли го искаме мито. На вас може да не ви е забавно, но ние с него се спукваме от смях. И най-обичам когато се нацупя дой да почне да ми се кара и да ми вика "Не се смей" Леле направо се спуквам от смях.
Така де вечерта ми се оправи настроението.
Разказа ми за героя си в симс как е умрял като го хванал ток поправяйки телевизора. После беше седнал да играе и като се сетих за ония с токовия удар се спуках от смях. Сега си направи Сам и Дийн от Свръхестествено.
А тия двамата пък са уникални идиоти. Много ме забавляват. Имаше една серия със заешка опашка. Спуках се от смях. По-добро е от комедиен филм. И простотията на седмицата от тях е: Дийн "Пич, мацката ти е с изтекъл срок на годност". Е, тогава и брат ми не можа да ме накара да спра да се смея.
Днес пак цял ден ги гледаме и по никое време решихме да спим. Та сега съм будна и ведра.
------------
"Всяко пожелание може да се сбъдне, ако истински вярваш в него. Повярвай и то ще се сбъдне - моето е че най-хубавите моменти в живота от тук на татък предстоят." - Това си е мое. Лично мое. Не го пожелавам на никой защото си е само за мен :) Много ми харесва и за това искам да го споделя и с вас.
А аз ви пожелавам да сте си прекарали добре днес и да си прекарате добре утре. Весела Коледа.
------------

Някой ми каза,
че в мига,
в който се запиташ дали обичаш някого,
вече си спрял да го обичаш завинаги.

Тогава няма от какво да се страхуваме, ние никого никога не обичаме.(прочетох го в блога на Nona's). Та си помислих що за глупост е. Кой писател би го казал? Това е невъзможно. Но сега като се замисля всеки път когато се зачудя дали наистина обичам ония идиот сякаш спирам наистина да го обичам. Възможно ли е наистина това?
----------
И късметчето ми

Казват,
че усърдният труд не е убил никого,
но защо да рискуваш?

Автор: Роналд Рейгън

Тъкмо днес си мислех как обичам като се захвана с нещо да го довършвам, но в много редки случай се получава. Както и да е, да го послушаме тоя Рон :)
----------
И едно поздравче от другата ми половинка на кръвта

Не издържам вече. Ще се побъркам. Иска не иска ще изтегля шибания шит и ще си играя с него. Толкова много ми липсва. То си е направо като израстък. Трябва да се прави иначе сърби.
--------

Не отричам, че жените са глупави:
Всевишният ги е създал по подобие на мъжа.

Автор: лейди Астор (18791964)

Умна жена и красива отгоре на това. Къде беше в часа ни по дебати когато спорехме за Адам и Ева.
--------
Отправям се сега към замунда да си изтегля фотошопа, че ръцете ме сърбят.

Изворът на красноречието е в сърцето.

Автор: Джон Стюърт Мил

Опитай се да го кажеш на днешната младеж и ще ти се изсмеят в лицето.
---------
Днес като всеки предишен ден и явно и бъдещ си лежах и гледах "Свръхестествено" Тия двамата идиоти много ме забавляват.
---------
Май се оказва нещо, че няма да ходя при бащата тази година. Билетите са нещо доста скъпи, а влаковете са с прекачване тва означава, че съм загубена. Така, че явно от утре започвам да търся работа и дано да си намеря до края на годината.
Е нашите нема да се отърват от мен. Иска им се ама няма :)
----------
Друго май няма за сега. Тва съм аз и тва ще бъда - една огромна помия.
----------
Приятно изкарване на празниците.

Поздрав за всеки който се чувства поздравен.
-----------
Тайната на успеха е да знаеш нещо, което никои друг не знае.

Да ли?
-----------
Няма какво да кажа. Такава скука е. Добре, че беше днес Кифлата малко да ме изведе от дома. Толкова тъпо се чувствам, че няма на къде повече.

Явно след време започва да спира да ти пука. Каквото и да се случи сякаш вече няма как да повлияе на чувствата. Свикваш, получаваш имунитет и не забелязваш.
-------

Дълбоката река тече без шум.

Що за простотия?!

Някой все още вярва в теб,
въпреки всичката болка която си му причинил/а !

Нима съм наранила някой? Покажете ми защото аз не знам, не съм чувала за такова нещо.
----------
На вън е ужасно. Тоя сняг се е настанил така сериозно сякаш не е тук от два дена, а цял живот си го е имало. И тъпото празнично настроение. Абе хора от къде ви идва? Гледам окачени лапички по прозорците, надписи и тем подобни декемврийски украшения. Тази година в къщи е толкова... сиво. Нищо не сме правили и нищо няма да правим.
Ще замина при баща ми. Там са вярващи и ще има украса, ще има настроение. Ще е различно както каза Кифлата току що. Ще изчакам малко тези дни да минат и да взема документите от работа и ще замина. Ще се върна след нова година и ще търся работа.
Предполагам, че всички в къщи ще са доволни от това ми решение. Едва ли ще има някой който да се разстрои.
---------
Приятна нощ.

Голямо търсене падна, но си заслужаваше :) Поздравче за всички и най-вече за Кифлата, която ми помогна доста.

[21:50:02] Кифлата каза: кво прави до ся?
[21:50:09] Lazy каза: спах
[21:50:35] Кифлата каза: ммхм
[21:50:59] Lazy каза: редактирала си тази дума?
[21:51:30] Кифлата каза: мда е
[21:51:34] Кифлата каза: защо?
[21:51:49] Lazy каза: ами ебаси четри букви е
[21:51:51] Lazy каза: :)
[21:52:02] Lazy каза: какво им редактира?
[21:52:15] Кифлата каза: сложих м след х-то
[21:52:35] Lazy каза: ами то пак си има
[21:53:55] Кифлата каза: преди това нямаше
[21:54:01] Lazy каза: аха

Човек да се събуди с усмивка. Да до сега спах следобеден сън. Почнах го към 18 и 30. Днес така хубаво си починах. Като си помисля, че сега някъде се отчитат и има още около 30 минути до края на работното време. Не им завиждам на останалите, но нали аз съм си добре.
Днес една колежка ми звъна, после Слънцето. Зарадва ме това Слънце. Та нали за това ми е Слънце, за да ме огрява, да ме прави щастлива. Дано да звънне и да излезем в неделя. Ще съм много щастлива.
---------
Така добре си починах. Дори когато имам почивни дни не съм си почивала така добре. Мисля, че съм щастлива. Не съм много сигурна, но ако имаше един сладолед нямаше да съм разстроена по-малко.

Уволниха ме. Работела съм бавно.
Добре. Нека на теб да ти мине палетна количка през крака, и глезена ти да се подува и да те боли да видим да ли ще можеш да тичаш. И тази малка тъпа Христина-порта такава(жалко, че не знам заклинания, че да й излязат пъпки под формата на П на челото като в Хари Потър.) Е, поне стана главна касиерка или заместник управител. Не знам каква се води ама за важна се има. Върната храна такава.
Магазина не бил за нас. Ами така си е. Прекалено добри сме за него. Чудя се какво си пропилявах времето там. Ще ми липсват някой хора, ама все тая никой не си заслужаваше.

Ако те бива,
ще те натоварят с цялата работа.
А ако наистина те бива
ще се отървеш от нея!!!

Баси късмета. Разби ме. Направо не мога да повярвам(поклон).

Те така. Утре отивам да кандидатствам на друго място. После ще се ровим в нета и там да пускам молбички. Млада съм, без опит, но света е пред мен. Нема да се дам пък :Р

Приятна нощ.

Благодаря на милата ми майка, че всичко "помни" за мен. Добре, че знае какво обичам иначе не знам как щях да оцелея без нея.
Как може да мисли само за тъпия си син като преди няколко дена я направи на две стотинки. " Само той обича шоколадово, защо си купила толкова много?" Да те светна ли? И аз обичам шоколадово.
Винаги е така. Винаги той обича, а аз?! - лайно.
--------
Кракът ми пак се поду като футболна топка ама на кого да му дреме. Прибирах се пеша и накрая като стигнах спирката където слизам автобуса ми мина. Толкова много се смях, че чак се разплаках.
-------
Сега отивам да спя, че ми е едно ей такова изморено. Ще почна отново да се роботизирам, защото роботите не ги боли, а сега ужасно много ме боли, но не само крака.
--------

Истинският живот е сбор от онези мигове,
които макар и кратки,
ни карат да усетим,
че сме в хармония с вселената и със себе си.

--Хорхе Букай

Е, значи никога не съм имала истински живот. Днес отново тази така наречена вселена ме накара да се почувствам така сякаш мястото не ми е тук. Онова тъпо чувство, което преминава през цялото ми тяло. Исках да се свия на топка и да заплача, но чак такава слабост да показвам пред всички... Не съм някой хора, че да плача пред колектива. Предпочитам да ме мислят за силна.
---------------
Приятни сънища на всички.

Огледай се добре,
може би има нещо,
което не си видял.

С тая параноя дет ме гони се оглеждам доста, не знам какво не съм видяла? Леле сигурно е невидимо.
-----------
И Кифлата е пак права. Като се скараш на някой започва малко или много да те уважава, защото явно разбира, че е престъпил границата на нахалството. Вече ще съм си аз. Не искам да виждам изумени образи когато се развикам и не ми пука за работата. Ще си казвам всичко което искам. Нито ми е първата работа, нито пък ще ми е последната. Въобще и не мисля да се задържам там така, че ще си казвам всичко. Пък така зели тъпите шефове да ми научат името, защото ми омръзна да се обръщат към с мен сочейки и викайки "Ей, ти". Ей ти-то си има име да му се и невидяло.
Нещо емоциите ми са със закъснение ама какво да се направи. Днес чувствата се пробудиха изцяло в мен. Предишните дни нищо не усещах(освен студ). Колко жалко. Превръщах се в робот, а сега провалих всичко.
----------

[15.12.2009 г. 22:02:37] Той каза: zasto me pita6 za semeistvo
[15.12.2009 г. 22:02:48]Той каза: da ne si merakliika da pravim semeistvo
[15.12.2009 г. 22:02:54] Lazy каза: ами на 30 си
[15.12.2009 г. 22:03:07] Той каза: iska6 li da se omaji6 za men
[15.12.2009 г. 22:03:34] Lazy каза: (rofl)
[15.12.2009 г. 22:03:50] Lazy каза: поласкана съм

Е вече си имам предложение. Сама няма да умра. Жалко, че не е от истинския Той. Е тогава нямаше да се колебая дори и да е на шега.
Така де 21 годишнината ми идва, а нямам кандидат за детето ми. Така не е хубаво. Не искам да родя като Мария Магдалена ли беше? Спасителя на апокалипсиса за 2012. Брех :)
----------
Приятен ден на всички. Ако пък не ви е приятен не се оплаквайте, а се помъчете да го направите приятен и когато не успеете тогава се оплаквайте.
---------

Това,
което прави живота интересен,
е възможността да осъществиш мечтата си.

Е, да го направим интересно.
----------
Човек прави неща за които може и да съжалява след това. Не, никой никога не съжалява. Наистина е прекалено човешко, а ние сме животни.
Всъщност аз съжалавам за някой неща. Съжалявам за теб, че те има или по-точно, че те срещнах, съжалявам, че някой ден ще те забавя, съжалявам за вчера, днес и утре, съжалявам, че съжалявам.
---------
Почивен ден ми е. Нищо лично. (Или може би малко лично)

Никога не ти се дава мечта
без да ти се даде шанс да я осъществиш.
- Ричард Бах

Оптимист. Тоя никога не съм го харесвала. Много позитивно мисли.
------------
Прочетох в един блог "приказките лъжат". И се сетих за всички филми, книги... Заслужават ли си? Защо гледаме, защо четем, защо се вкарваме в историята на тези измислени личности и им съчувстваме или им се смеем, тревожим се, шокираме се?! Защо понякога вярваме? Защо след като знаем, че не е така? Защо продължаваме да го правим дори след като осъзнаваме, че не е така?! И после се връщаме, спомняме си, усмихваме се, изстенваме, проплакваме, мислим си... И защо? За едната му измислица, за едната му мисъл на писателя, за нищо.
Спомням си един път Кифлата беше попитала учителката по-литература, защо Атанас Далчев е писал такива кофти стихотворения при условие, че живота му е бил идеален и не така самотен както в произведенията му. Тя каза, че писателите пишат за това което е в душата им, за това което мечтаят(или нещо от сорта аз поне така го разбрах).
И за какво им е на писателите това което пишат? Защо го таят, защо го мислят? Защо ни лъжат?
И тъй като днес не е почивка, но подредбата на млечния щанд беше не достатъчно ангажиращ ума мислех толкова много та чак се изкефих когато Ботева мина и тръсна "забранено ни е да мислим". Не че спрях да мисля просто си припомних, че все пак мога да мисля и когато ми е забранено и когато не съм почивка.
И от толкова много мислене взе че ме заболя главата, така че отивам да спя или поне да лежа. Утре обаче ще се опитам да оправя стаята, че вече на нищо не прилича. Обаче не обещавам.
-----------

Преди няколко дена десния крак ми беше надут. Чудех се защо е станал като балон. Е вчера разбрах. Така си го размазах. Първо докато мъкнехме едно пале се забих в него и пръста е леко в цвят лилав. След това докато се прибирах си го изкълчих в една дупка, а в къщи не само крака, а и вече пребития палец отново ги натресох като се спънах в лигена с топла вода преназначени за тяхното излекуване. Да вече знам, защо кракът ми се подува и защо ме боли. Вече не искам да знам нищо.
Днес съм редовна смяна и започвам в 8 часа. Супер малко се по наспах.
Приятен ден :)

Ти си толкова щастлив човек,
че късмет въобще не ти трябва!

Нима?
-----------
Цял ден мързелувам. Дори не можах да събера сили да си оправя стаята. Пак го отложих за другата почивка. Май все ще е така до края на света. Е, поне ще е скоро. Нали се говори, че е през 2012. Голяма простотия.
Те така. Аз продължавам да си мързелувам.

Парите не купуват щастие,
но могат дяволски добре да ти го предложат!

Бих излъгала ако кажа, че не е истина
---------
Преди малко се прибрах от работа, но да не ви прави впечатление, че е само 4 и 30 сутринта. Сега лягам и чак в 12 ставам за работа, че си е е**** майката.

Приятна вечер или сутрин. Не знам какво да кажа. По това време ставам за първа смяна да му се и невидяло.

Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
-------------
Сънувах много странен сън. С Кифлата бяхме в изоставена сграда на училище. Помагахме на някакъв човек да го разчисти, за да може да го срутят - училището :)
Намирахме разни послания оставени от учениците преди да си тръгнат от самата сграда - писма, рисунки... Имаше писмо на самоубиец и пистолет до него. Ония казваше тези неща да ги оставим, но ние много искахме да ги вземем и да ги прочетем, за това ги криехме. Скара ни се и ни раздели да чистим различни стаи.
Самата обстановка и нещата които бяха оставили всички правеше съня така красив и не знам...Много интересно беше.
-------------
Приятен ден на всички.

Днес Наско дойде да ни види. Зарадвах се супер много, въпреки че си и беше малко тъжно, че няма да остане. Цяла сутрин ми се ревеше и ми беше гадно, но след неговата поява се почувствах малко по-добре. Е, така е като видиш човек на когото малко или много държиш, а и той на теб. Като си помисля, че работихме заедно само месец. Радвам се, че научи името ми, поне :)
Сега като се замисля толкова много време прекарвам с всички от магазина, че са се превърнали като второ семейство. Та тях повече ги виждам и повече разговарям отколкото с майка ми и брат ми. За Жоро не говоря. С него се нямаме много на приказка. Единствено вечер като се прибера ми каже "А, ама ти си навреме тук. Я се връщай пак в магазина." Или сутрин като отиде на балкона и ми метне през прозореца за добро утро.
Сега майка ми е отпуска. Мислехме тези дни да излезем някъде заедно, но нито заплата имам нито почивни дни. Голяма гадория стана. Все тая. Тази сутрин направо в очите ми каза, че предпочита да чете книга отколкото да ме вижда "Имам си книга никой не ми трябва" Е, разбира се ако Жоро беше тук нямаше да иска книга, но аз пак щях да съм излишната. А колко сутрини съм ставала и ми вика"Ние с батко ти говорихме...", а с мен? С мен колко говориш? Колко ме виждаш? "Притеснявам се за теб. Вторите ти смени ме съсипват." Да, да. Сега като се прибрах нещо беше позаспала съвсем спокойно без притеснения. Та нали Жоро е тук. Как няма да си легнеш?!
все тая. Чувствам се ужасно и меко казано отхвърлена от живота. Колкото и позитивно да искам да се чувствам нещо не се получава. И музиката вече почна да не ми помага. Преди поне успокояваше, но нали се сещате пристрастиш ли се към лекарството то започва да не ти действа.

Филма не струва, но песента си я бива.
Приятна вечер.

Ние не виждаме нещата такива,
каквито са.

Виждаме ги такива,
каквито сме ние.

Да също ги разбираме така като искаме да бъдат. Колко отвратителни сме хората. Ей, голяма напаст.
Нещо съм болна. Имам ужасно главоболие и никакво настроение.

Поздравче за Кифлата. Малък спомен от доброто старо време.
----------

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега.

---------
Слушах една народна песен по телевизията и се сетих за V.A.S.T. от доста време не бях ги слушала. Сега пък им се наслушах :D
Леле как ми се спинка. Обаче и ми се излиза. Ах тази поспалива Кифла не ми звъни, за да се разберем кога и къде ще се видим.
Приятен ден на всички :)

Вие сте един прекрасен,
чудесен човек
с много качества
и достойнства -
просто защото съществувате!
Това е правилната гледна точка...

Еха 0.о Кажете как на човек да не му се вдигне самочувствието?!
--------
Изморена съм, така че лягам да спя. Няма какво да разказвам. Пожелавам ви лека и мека.

... семейството?!
Ох, никога не съм си го представяла просто така. В представата ми съм аз и ония ми ти идиот, който обичам.
Та така де. Тоя един ден решава, че може да ме обича. Все пак и той ще дойде в София да учи. Не знам ще се блъснем по улицата, аз ще кажа името му с учудване. Той ще е шокиран и ще се чуди "Ква е тая пача?". Но така де ще се бракосъчетаем.
Първото ни дете ще е момиче и ще се казва Анна. Ще е умница, но не чак толкова красива. Абе зубър.
После ще си имаме близнаци - Димитрй и Н***, Единия ще е спортна звезда, а другия малкия ни учен.
Ще имаме още едно момче, но не си спомням какво щеше да е името му. Нещо със С беше. той ще е глупачето на тате. Ще си пада по комикси, анимета и музика(с леля Кифла и чичо Кифльо ще ходят на концерти заедно ;) )
Ще си имаме малките семейни традиции - всяка неделя ще ходим на планина например, поне ще вечеряме заедно, за да може да разбираме какво се случва с всички.
Аз ще съм сигурно секретарка или проЗта магазинерка, а той ще е адвокат. Родителите му няма да ме харесват, защото не съм на неговото ниво, но разбира се на него не му пука. Ще си живеем заедно още от самото начало.
Ох толкова перфектно изглежда. Никога няма да е така дори да не е с него, а с някой друг.
-------------

------------

Ако си направил добро,
скрий го;
ако са ти направили добро,
разкажи.

------------
Днес уволниха още един от управителите на магазина ни. Защо Наско? Защо точно него? Толкова много ще ни липсва на абсолютно всички +/- няколко души. Махат свестни хора и това ме дразни. После защо магазина бил кофти? Е, как няма да е? Махнете свестните оставете олигофрените и ще получите мизерия.
Все тая да се оправят. Аз ще си върша моята част от работата, а пък на който не му харесва или да ме уволнява или да напуска.
Ще лягам, че утре съм рано на работа.
Лека и мека на всички.

---------

Който е изгубил доверие,
той няма повече какво да губи.

---------
Приятен ден!!!

Човекът не е направен,
за да разбира живота,
а за да го живее.

Има логика в това.
---------
Днес направо ми се еба мамата. То не стига, че има работа, ами и аз съм убита и пребита отвсякъде. Колегите се спукаха да се смеят на мен и простотиите ми, а да не говорим, че се пребих на няколко пъти като единия от тях направо си седнах на задника.
Така де забавно си беше. Поне не счупих нищо.
Надявам се тези дни да получа заплата, за да може с Кифлата да отскочим до джъмбото, за да купя подараци за всички от сърце.
----------
Ае аз лягам, че сънят ме зове. Лека нощ и на вас.

Каквото не умира,
не може да живее
. Каквото не живее,
не може да се промени.
Каквото не се променя,
не може да се поучи.

--Тери Пратчет

-----------
Снимах го заради залеза, който не се вижда особено добре. Самотния човек и пътя се получиха много добре. Една от любимите ми снимки е.

Стената на славата. Не знам кой си е играел да я направи, но се е получило кажи речи интересно (не говоря за самите групи, а само за идеята, че можеш на една стена да напишеш всичките си любими изпълнители. Колко по-забавен и интересен би бил света ако нещата не бяха еднообразни и скучни.)
Мокрите стъпките водещи към мен. Ако можех да снимам сутрешното небе и да споделя този невероятен момент с вас бих го направила, но няма да излезе така красиво както аз го виждам, за това пък мокрите стъпки в рейса се виждат много добре. Поне някъде съм оставила следа в живота си въпреки, че доста хора са минали през нея и най-вероятно е измита и изсъхнала след това.
Ако не се чете пише "Моля не драскайте по стената", а надписа е надраскан на тази стена. Изглеждаше ми забавно вчера. Сега не чак толкова. Както и да е забавно си е :)
Игривото коте. За втори път го виждам. Винаги се крие от мен щом вляза. Е сега се показа :)
Подаръка ми за именния ден от Кифлата. Бичкам те

И всеки път забравям да спомена, че първите няколко песни са поздрав специално за Кифлата, а и за тези, които ги знаят и са запазели всичко детско в себе си.
---------

Пръстите на Пат Фицджералд ловко сгъваха поредния хартиен самолет. Приличаха на печалните, но неумолимо прокрадващи се към мен пръсти на самата смърт.

Кинг "Гняв"

---------
Приятен ден на всички.

Живота е като игра на карти.
Съдбата ти раздава картите,
но ти сам решаваш как да ги изиграеш.

--------
Вчера беше хубаво. Не ни държаха много след работа - само два часа. После с няколко колеги решихме да отидем някъде и да пийнем по нещо. Е аз бях на топъл шоколад. Четири часа ги слушах. Аз почти не обелих дума. Все тая. Те са къде къде по-големи от мен и са имали колко много преживявания. Аз съм сопол и няма какво да им кажа и ако случайно кажа нещо то за тях няма да е забавно.
Та, за да се излекувам от това реших един телефон да дрънем на Кифлата и днес ще ходя да се лекувам с нея.