Във всяка болка носи в себе си надежда, макар и крехка, за нещо истинско и прекрасно.

предложeно от: Desi

Хм, това късметче и това име... напоследък нещо съдбата си играе с мен.
--------------
Мислех си тези дни как няма какво да кажа, какво да напиша, че ежедневието е станало толкова сиво и еднообразно и така изтощително и как започвам да мразя още повече живота и това се влияе на мнението и на околните и сякаш изпитвам желание да ги изкормя. Не, не съм в цикъл. Просто вече не мога да дишам съществата около мен. Някой са толкова дразнещи и така непоносими. Когато не ги виждаш деня ти е къде къде по-добър.
Омръзна ми от всичко. Писна ми да се смея ей така колкото да не изглеждам зла. Вече не мога да ги гледам повечето в очите, защото имам чувството, че ако го направя поне мислено ще съм ги избила всичките.
Толкова омраза съм насъбрала в мен тези дни, че ще се пръсна. Искам си боксовата круша, за да има къде да изкарвам гнева си.
А бях щастлива по едно време. Чувствах се значима. Правех нещо както за себе си така и за семейството. И най-важното - харесваше ми. Сега се чувствам като робот. Та те роботите имат повече воля и избор. По-зле съм и от машина. Най-глупавото е, че знам и най-вероятно мога да направя нещо по въпроса, но не правя.
-----------

"Едва когато ме погледна, осъзнах мащабите на това, което ставаше в душата й. Очите й бяха изцъклени и в тях можеше да се надзърне като във водите на дълбоко езеро. Изглеждаше като маска, която бихте купили на сина си за Деня на Вси светии. Помислих си, че всеки миг ще се пръсне. Какъвто и страшен призрак да се криеше в душата й, очевидно беше готов да излезе на бял свят. Сякаш пред нея се бяха разтвории едновременно вратите на Рая и Ада"
Стивън Кинг "Гняв"

----------
Приятен ден на всички.