Girl,Interrupted

Ако искаш да се почувстваш нормален или повече луд отколкото си това е филма.
Не е лесно да си луд, не е лесно и да не знаеш дали си луд или нормален, а най-вече не е лесно да не знаеш какво точно ти има. Малко побъркваща история, но коя история не те побърква особено, ако става въпрос за психиатрия.

From prada to nada

Беше ми препоръчан отдавна и като го изгледах направо съжалявах, че чак сега се хванах да го гледам.
Наистина една сладка романтична история. Вярно всичко беше нагласено, края си беше с целувка, пръстен и прочие, всичко което се очаква и се знае, че ще има, но как да не ти стопли душицата <3

Equilibrium

Меко казано страхотен филм. Често съм си представяла какъв би бил света ако хората бяха лишени от емоции, но това виж не си го бях представяла.
Чудовището на Франкенщайн със сигурност щеше да е доволно, защото се беше изразило нещо подобно, че чувствата ни правят слаби и водят само до проблеми, но този филм доказва точно обратното. Колкото и да си безчувствен чувствата си ги има, а и войната винаги ще е на лице, борбата за живот и самосъхранението.
Ако не сте го гледали този филм по-добре го гледайте. Страхотен е

Вече не мога да си представя какво не съм искала да стана като порасна.

Като малка си спомням, че съм искала да стана русалка, не е професия, но от къде да съм знаела, после не си спомням, но майка ми твърди, че е имало период в живота ми, в който съм искала да стана модел. Малко по-ориентирана съм била към професия. Доколкото си спомням имаше и един период, в който гледах много състезания с кънки на лед, та исках да съм като тях като порасна.
Малко като пораснах и започнах да ставам "разумно" същество, силно казано, но все пак мислещо, много харесвах учителката си от 1-4 клас и исках да съм добра учителка като нея. После се появи географията и исках да е нещо свързано с география. Не след дълго и астронавт ми се прищя или по скоро от онези, които са на земята и ръчкат телескопи.
Разбира се през последната ми година в гимназията когато трябваше да избера с какво да продължа да уча ми минаха какви ли не идеи през главата адвокат, икономист, психолог, актьор, писател... дори не си спомням вече какво ли още не.
Да единственото нещо което със сигурност не исках беше да съм продавачка, но я ме вижте сега точно това съм и се справям добре. Да обаче тия дни ми хрумна отново да се замисля какво искам да съм като голямо, а и с постоянното ръчкане на хората около мен "Няма ли да учиш нещо?" няма как да не се замислиш, та исках отново да съм актриса.
Когато казах на майка си какво е решението ми тя каза само едно "Хм". До колкото си спомням преди обсъждаше с мен нещата, говорехме защо да защо не, а сега само едно малко 'Хм'. И защо реакцията й беше такава ли? "Толкова много мениш желанията си, че вече няма смисъл, пак ще промениш решението си".
И да беше права. Замислих се и наистина всеки месец аз сменям мечтите си за това каква ще бъда като порасна. И в крайна сметка докато се реша за какво ме бива или по-точно какво искам да правя със себе си ще се сбръчкам и ще ми остане само още година живот.
Да обаче какво да направя като не знам с какво искам да се занимавам. Не искам да почна да уча нещо и по средата да се откажа, защото вече не искам да се занимавам с това нещо. А най-малко искам да уча нещо и да давам безбожни пари и на края отново да съм си проста продавачка в магазин. И отгоре на това страшно трудно ми се вижда да влезеш в университет пък каквото ще да казват всички.

Живей ,когато дъх не ти остава. 

Живей, когато искаш да умреш.

Живей,когато шанс не ти се дава 

и тичай без да можеш да се спреш.

Та просто ще живея.

Dedication

"Живота е ехо от радост погълнато от бездната на нещастието.
 Живота е случайния изблик на смях извисяващ се над безкрайната скръб.
 Живота е малко кикотене преди идването на безкрайния ад.
 Живота е търсене на щастие"

Хората са различни. Всеки е странен по свое му въпреки, че ни свързват много сходни неща и този филм ни показва точно това. Две личности, които са странни по своему биват привлечени един от друг благодарение на общата си цел. Разбира се преди да заживеят щастливи и честити до края на живота си се случват доста неща.
Очаквах да не ми хареса филма, но може би точно защото смъкнах много летвата така силно ми хареса, въпреки че имаше своите тъпи моменти. И в крайна сметка и историята на филма и самия филм ти показват, че трябва да изчакаш малко преди да се случат хубавите неща.

Charlie St. Cloud

Страхотно филмче. Нямам думи да го опиша, а може дори и да преувеличавам с всичко, защото може би точно от това се нуждаех. Ако си от чувствителните ще се разплачеш, ако си от смелчаците няма да го направиш, ако си от глупавите няма да ти хареса филма.
Филма е за връзките между хората. За това как хората могат да са заедно въпреки всичко, дори и смъртта.
И не е поредната суха любовна история, малко повече е от това.

Bambi

Ако харесвате прекалено музикалните анимации това е за вас особено първата част. Като цяло тя не ми допадна. Много музика, много песни.... Абе не мерси.
Колкото до втората беше наистина хубава, весела и забавна. Тропчо с неговото фъфлене направо те разтапя, а и любовта на сестрите му към него и неговата към тях... ах, семейство. И Цвете с неговите скункски номера също те кара да се смееш. Вярно като цяло Бамби е много глупава сърничка, но пък беше хубаво и си се посмях от сърце.

Гледах един филм. Не този, а един друг, в който героите гледаха филми по азбучен ред. Стори ми се веселко. Та така и аз реших да направя нещо подобно :) Скуката крепи чуждите идей.


Angus, Thongs And Perfect Snogging

Това е една наистина не чак толкова ужасна история за едно момиче на което така да се каже му се иска живота му да е перфектен. Та на кой 14 годишен не му се иска? Е въпреки провалите и всичко филма разбира се е с щастлив край и колкото и да ненавиждам точно това във филмите ми хареса, защото все пак ти дава някаква, въпреки че е напразна, надежда че за всеки влак си има пътници и че през каквото и да преминеш може би накрая всичко ще се оправи.
Да комедийката си я биваше.

"Край река Пиедра седнах и заплаках. Според една легенда всяко нещо,което падне във водите на тази река - листа, насекоми, птичи пера, - се превръща в камък и се наслагва в коритото й. О, да можех да изтръгна сърцето от гърдите си и да го хвърля на течението! Тогава нямаше да изпитвам ни болка, ни мъка, нямаше да си спомням!
На брега на река Пиедра седнах и заплаках. Зимния студ ме накара да почувствам сълзите по лицето си, които се смесваха с течащата пред мен вода. Тази река се събира някъде с друга река, после с трета, докато всичката вода се влее в морето - далеч от очите и сърцето ми.
Нека сълзите ми бъдат отнесени на далеч, за да не узнае никога моя любим, че съм плакала за него. Нека сълзите ми бъдат отнесени много на далеч и тогава ще забравя река Пиедра...пътя, който изминахме заедно."

В един момент всичко върви добре, мислиш си "по дяволите усмихвам се и то наистина идва от вътре", а в следващия осъзнаваш, че след това страшно много ще те боли, ще е кофти и нищо няма да е наред, поне не и както си го представяш.
За това мразя да се увличам, за това не искам да съм щастлива, да се смея. Не си струва после. И каквото и да ми казват, че трябва да сме емоционални и прочие и докато точно до вчера си го мислех и аз, днес просто ми се иска нищо да не се беше случвало и да не мислех по този начин. Сега нямаше да се чувствам така тъпо и като вечната загубенячка.
И отново не искам да виждам никой, и отново не искам да чувствам, и отново се чувствам страшно тъпа.

"Бих могла. Никога не ще успеем да разберем какво точно означава това. Защото във всеки един момент от живота ни съществува нещо, което би могло да стане, а в крайна сметка не се случва. Съществуват вълшебни мигове, които отлитат, без да ги забележим, и внезапно ръката на съдбата променя живота ни."

И защо по дяволите реших да започна да чета отново тази книга? Имам чувството, че тя е виновна за всичко и е по-лесно да го приема така, по-малко ще боли.

Не позволявайте на хората
да правят опити със сърцето ви.

..., казал самотния война и издъхнал.