Всичко е толкова много, че чак не ми се мисли, не ми се оплаква, защото съм изморена. В общи линии ебаха ми майката от работа тези дни.
Работех втора смяна и нощна (от 13 до 6 и 30 сутринта), а същия ден на прибиране още една втора (13 до 22). Този ден успях да поспя само 3 часа. След втората смяна ни извикаха сутринта в пет, за да редим отново магазина, а аз съм по принцип почивка, а и транспорт в пет нямам. Та отидох по-късно (5 и 30 до 7). И всичко това само за два дена през които съня ми се събира общо седем часа. Наясно съм, че не съм единствена, но вече не ми пука за другите. Достатъчно бе боли и за мен. До вчера си мислех, че съм добре, но днес краката ми са изтръпнали чак до задника. Сутринта съм излязла в пет без петнадесет, за да хвана градски и да отида на работа. Баси страхът брах по мрачните улици.
Всички ми се карат. Казват ми да не ходя на работа, да напусна, но не искам. Колко хубаво ми беше като получих заплата. Вярно малка, но къде къде е по-добре от това да бъда без хич.

Късметче

Има хиляди начини
да те накарат
да говориш
и само един
да замълчиш.