вторник, 21 февруари 2012 г.

И... когато той тръгна без нея

Тя отвори очи. Всичко си беше по старо му. Нещата бяха такива каквито си ги спомняше преди да затвори очите си. А може би бяха минали само секунди. Навярно беше така, но това което помнеше тя беше за един цял живот.
Не беше сигурна дали живота, който беше изживяла не беше само един наистина дълъг сън от който се събуждаше сега или просто се беше преродила в това човешко тяло, което й напомняше предишен живот. Единственото в което беше сигурна, че той беше истински, чувствата, сълзите, болката, любовта, живота не беше измислица, живота през, който беше преминала.
Стана от леглото и се погледна в огледалото. Беше млада, красива, каквато беше преди доста години. Да навярно беше сън или и беше даден втори шанс да промени нещо, но тя винаги беше твърдяла, че ако се върне на зад не би променила нищо. Би извървяла същите пътища със същите трънливи пътеки и би го направила с удоволствие само да стигне отново до края, който беше наистина щастлив за нея, за който тя никога нямаше да съжалява колкото и животи да трябваше да преживее.
Излезе на вън и видя познатите й до болка улици. Всичко беше по старо му. И тя тръгна да си ги припомня. Старите дървета, старите пътеки, старите сгради, старите магазинчета... Всичко беше там.
Зачуди се къде ли е той? Знаеше къде да го намери, знаеше че днес ще се срещнат, знаеше и мястото. Никога нямаше да забрави как се запознаха, колко се мразеха и как си викаха още от първата им среща.
Да тя се беше върнала в деня на първата им среща. Пресечи улицата и тръгна към старото кафене, където той щеше да я посипи с кафе, тя да му се развика така както само тя си знаеше. Той да я погледне с погледа на паднал ангел и тя да се влюби в очите му. Да се намуси и да му обърне гръб и тогава те щяха да разберат, че са един за друг.
Влезе в кафенето, но него още го нямаше. Седна на масата, която обожаваше и се загледа. Мислеше си за бъдещето, което щяха двамата да изживеят заедно отново, колко хубаво би било този път да се обичат повече отколкото да се карат и сърдят, да се съберат по-бързо, за да имат време да преживеят повече неща заедно.
Така замислена и замечтана за бъдещето го видя. Той стоеше пред кафенето и се взираше във вратите. Дали не чакаше тя да излезе или някой друг? Може би и преди беше седял така преди да се срещнат, но тя не го беше видяла преди той да я полее. Може би се бяха виждали хиляди пъти по улиците на града, но не знаеха за съществуването си.
Той не влезе, а продължи да седи. Беше готова тя да вземе кафе и да излезе на вън и да се спъне пред него, но тогава се появи Тя. Тя не беше като нея, беше пълна противоположност и много добре я познаваше, но никога не разбра, защо той така силно я отбягваше. Сега знаеше, Тя беше неговата истинска любов, ами за нея?
Той беше решил да пробва другите пътища на живота си, които не беше рискувал да поеме заради нея, за да не я нарани. Той погледна към прозореца, където стоеше тя и с тъжен поглед и изпрати едно "сбогом", знаеше, че тя помни, знаеше защото и той помнеше добре всичко, което се беше случило през живота им, миналия живот, живота от който се бяха върнали.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news