сряда, 30 декември 2009 г.

Колко страни имате?

Интересно ми е вие замисляли ли сте се колко страни имате? Какви са? Какво ли ще е, ако са самостоятелни личности извън вас? - Кифлата


Не съм се замисляла до сега, но като стана на въпрос... Може би три.
1/ И аз си имам домошарска страна. Една такава затворена, безлична. Ако беше отделна личност щеше да е много щастлива сама в къщи с книга, филм или творейки нещо я стихове, я някоя драсканица. Ще похапва, ще лежи, няма да показва емоции. Нещо като мим. Ако не я заговорят няма да каже нищо. Дори понякога когато я попитат нещо само с поглед ще може да отговаря.
Представям си я една такава спокойна, бавна, сива...
2/ Другата личност е тази която се среща с познати хора. Тя е лигава, опитва се да е забавна, клоуна на компанията. Смее се, подскача, жестикулира, лигави се, дрънка без да спре. Това нещо няма умора. Дори не оставя другите да говорят, ако случайно си помисли, че ще развалят представлението й. Обожава да я гледат и да е в центъра на простотията.
Представям си я в гамата на червеното. Подскачаща като Тигър(от мечо Кух).
3/ И последната е тази, която се среща с нови хора. Тя е затворена, притеснителна. Изчервява се само при мисълта, че може някой да я погледне за секунда. Ако я заговорят започва да дрънка простотии, които първо са не свързани и второ въобще нямат нищо общо с темата. А може понякога устата да си я завре в задните части, а защо не и да започне да заеква.
Представям си я свряна в ъгъла или най-отстрани. Нейния цвят би бил бледо розово, телесен(тъй като почнах да ги определям с цветове та да си ги довърша)
Мисля, че това са моите личности. Поне не се сещам за други.

-----------------
Човек е ковач на своята съдба,
понеже не може да бъде златар.
Автор: Александър Македонски
-----------------

П.С.
Хъм като се замислих може би и виртуална личност си имам. Тук мога да съм всеки и не се старая да не се представя за всеки. Аз съм Анелия, Ани, Анна... и произволни. Толкова много неща съм вършила, че на хората им е бедна фантазията. Понякога съм на 19, друг път на 25, а защо не и на 16. Толкова рядко казвам истината, че понякога когато го направя имам чувството, че в лъжа.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates