вторник, 6 септември 2011 г.

И... с цветовете на дъгата


Ако дъгата не отива при Лейзи, Лейзи си я купува ;)
Така де стоях си днес на спирката ядосана, че са ме принудели да сляза и да напазарувам и какво да видят моите очи... ами да оризонки. Обожавам ги. Мога само с поглед да им се наслаждавам и да ме накарат да се чувствам някак по-щастлива и по лека от обикновено.
Стига толкова за щастието и разните му там ала бала... то все пак си е непостоянна величина. Пакетчето свърши и щастието отлетя с него в кофата за боклук.
По-важното е как се чувствам изморена и болна и как не ми се иска да пропускам нито един ден от работа, за да не вземе да ме избутат в дупка, защото явно напоследък това се опитват да направят.
Та как може да те попитам защо не искаш да станеш поничка (примерно), а ти да кажеш"Това е голяма отговорност", а когато аз поискам да стана поничка да се метнеш с главата на пред и да се опиташ да изтръгнеш този мой прекрасен шанс. Майната му на поничката. Но аз съм по добра от теб в това да съм поничка.

И малко музика за успокоение, че ми се иска да тегля една майна на всичко и всички.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news