Голяма тъпня тея дни.
На 24 се събудих с удар в стената. То сакатия си е сакат, ама чак пък толкова. Спомням си как се обърнах на другата страна и леко отворих очи. Видях възглавницата и с огромно желание да я прегърна и да се сгуша в нея срещнах стената с глава. Страхотно събуждане. Нямам думи.
Целия ден беше уникален. С майка се скарах, спах си, брат ми нещо се опитваше да ме разсмее, но нали съм Гъз и си се цупих цял ден. Е то сигурно е от страхотното събуждане де.
На скоро с него си открихме нов лав заедно. Аз исках ябълка и той ми вика "Мита ли я ядеш?" И сега каквото и да поискаме един от друг питаме да ли го искаме мито. На вас може да не ви е забавно, но ние с него се спукваме от смях. И най-обичам когато се нацупя дой да почне да ми се кара и да ми вика "Не се смей" Леле направо се спуквам от смях.
Така де вечерта ми се оправи настроението.
Разказа ми за героя си в симс как е умрял като го хванал ток поправяйки телевизора. После беше седнал да играе и като се сетих за ония с токовия удар се спуках от смях. Сега си направи Сам и Дийн от Свръхестествено.
А тия двамата пък са уникални идиоти. Много ме забавляват. Имаше една серия със заешка опашка. Спуках се от смях. По-добро е от комедиен филм. И простотията на седмицата от тях е: Дийн "Пич, мацката ти е с изтекъл срок на годност". Е, тогава и брат ми не можа да ме накара да спра да се смея.
Днес пак цял ден ги гледаме и по никое време решихме да спим. Та сега съм будна и ведра.
------------
"Всяко пожелание може да се сбъдне, ако истински вярваш в него. Повярвай и то ще се сбъдне - моето е че най-хубавите моменти в живота от тук на татък предстоят." - Това си е мое. Лично мое. Не го пожелавам на никой защото си е само за мен :) Много ми харесва и за това искам да го споделя и с вас.
А аз ви пожелавам да сте си прекарали добре днес и да си прекарате добре утре. Весела Коледа.
------------

Някой ми каза,
че в мига,
в който се запиташ дали обичаш някого,
вече си спрял да го обичаш завинаги.

Тогава няма от какво да се страхуваме, ние никого никога не обичаме.(прочетох го в блога на Nona's). Та си помислих що за глупост е. Кой писател би го казал? Това е невъзможно. Но сега като се замисля всеки път когато се зачудя дали наистина обичам ония идиот сякаш спирам наистина да го обичам. Възможно ли е наистина това?
----------
И късметчето ми

Казват,
че усърдният труд не е убил никого,
но защо да рискуваш?

Автор: Роналд Рейгън

Тъкмо днес си мислех как обичам като се захвана с нещо да го довършвам, но в много редки случай се получава. Както и да е, да го послушаме тоя Рон :)
----------
И едно поздравче от другата ми половинка на кръвта