Как си представям...

... семейството?!
Ох, никога не съм си го представяла просто така. В представата ми съм аз и ония ми ти идиот, който обичам.
Та така де. Тоя един ден решава, че може да ме обича. Все пак и той ще дойде в София да учи. Не знам ще се блъснем по улицата, аз ще кажа името му с учудване. Той ще е шокиран и ще се чуди "Ква е тая пача?". Но така де ще се бракосъчетаем.
Първото ни дете ще е момиче и ще се казва Анна. Ще е умница, но не чак толкова красива. Абе зубър.
После ще си имаме близнаци - Димитрй и Н***, Единия ще е спортна звезда, а другия малкия ни учен.
Ще имаме още едно момче, но не си спомням какво щеше да е името му. Нещо със С беше. той ще е глупачето на тате. Ще си пада по комикси, анимета и музика(с леля Кифла и чичо Кифльо ще ходят на концерти заедно ;) )
Ще си имаме малките семейни традиции - всяка неделя ще ходим на планина например, поне ще вечеряме заедно, за да може да разбираме какво се случва с всички.
Аз ще съм сигурно секретарка или проЗта магазинерка, а той ще е адвокат. Родителите му няма да ме харесват, защото не съм на неговото ниво, но разбира се на него не му пука. Ще си живеем заедно още от самото начало.
Ох толкова перфектно изглежда. Никога няма да е така дори да не е с него, а с някой друг.
-------------

------------

Ако си направил добро,
скрий го;
ако са ти направили добро,
разкажи.

------------
Днес уволниха още един от управителите на магазина ни. Защо Наско? Защо точно него? Толкова много ще ни липсва на абсолютно всички +/- няколко души. Махат свестни хора и това ме дразни. После защо магазина бил кофти? Е, как няма да е? Махнете свестните оставете олигофрените и ще получите мизерия.
Все тая да се оправят. Аз ще си върша моята част от работата, а пък на който не му харесва или да ме уволнява или да напуска.
Ще лягам, че утре съм рано на работа.
Лека и мека на всички.