Никога не ти се дава мечта
без да ти се даде шанс да я осъществиш.
- Ричард Бах

Оптимист. Тоя никога не съм го харесвала. Много позитивно мисли.
------------
Прочетох в един блог "приказките лъжат". И се сетих за всички филми, книги... Заслужават ли си? Защо гледаме, защо четем, защо се вкарваме в историята на тези измислени личности и им съчувстваме или им се смеем, тревожим се, шокираме се?! Защо понякога вярваме? Защо след като знаем, че не е така? Защо продължаваме да го правим дори след като осъзнаваме, че не е така?! И после се връщаме, спомняме си, усмихваме се, изстенваме, проплакваме, мислим си... И защо? За едната му измислица, за едната му мисъл на писателя, за нищо.
Спомням си един път Кифлата беше попитала учителката по-литература, защо Атанас Далчев е писал такива кофти стихотворения при условие, че живота му е бил идеален и не така самотен както в произведенията му. Тя каза, че писателите пишат за това което е в душата им, за това което мечтаят(или нещо от сорта аз поне така го разбрах).
И за какво им е на писателите това което пишат? Защо го таят, защо го мислят? Защо ни лъжат?
И тъй като днес не е почивка, но подредбата на млечния щанд беше не достатъчно ангажиращ ума мислех толкова много та чак се изкефих когато Ботева мина и тръсна "забранено ни е да мислим". Не че спрях да мисля просто си припомних, че все пак мога да мисля и когато ми е забранено и когато не съм почивка.
И от толкова много мислене взе че ме заболя главата, така че отивам да спя или поне да лежа. Утре обаче ще се опитам да оправя стаята, че вече на нищо не прилича. Обаче не обещавам.
-----------