"Дориан Грей"(филма) или "Портрета на Дориан Грей"(книгата)

Бях се хванала да чета книгата и го направих. Вярно с малко зор, но я свърших.
Когато започнах да я чета първите 40 страници ми се сториха доста скучновати въпреки, че лорд Хенри адски много ми допадна с неговия начин на мислене и до края на книгата много му се възхищавах. Честно казано не знам, но много ми допадна.
И така стигнах до 40 страница и реших, че трябва да изгледам филма, за да мога да се мотивирам да прочета тази книга. Бях пленена от филма и наистина ме накара да седна и да прочета тази книга. Просто бях очарована от филма. Много красиво направен. Всъщност не е кой знае какво. На брат ми не му хареса, но не знам защо на мен много ми допадна. А портрета в него... нямам думи. Все още като затворя очи и като си помисля за него го виждам и някаква нежна мелодия започва да се носи из главата ми и се кълна, че мога дори да започна да танцувам(какъв срам само*изчервява се*). И така възхитена от филма седнах да чета книгата мислейки си, че наистина си заслужава да я прочета щом филма така ме беше пленил.
Филма много ми помогна, защото си представях по-ясно образите на героите, а и портрета така се беше запечатал в главата ми, че единствено и само него виждах щом го споменаваха в книгата.
Гледала съм множество филми направени по книги, но такова нещо като този филм направен по тази книга не бях виждала. Двете неща по отделно наистина са удивителни. Както казах по-горе филма ме плени. Ако не беше той нямаше да мога да се удивя и на книгата.
Книгата ставаше все по-хубава с всяка изминала страница. Хенри ми харесваше още по-вече, а и Дориан не беше никак зле. Добре беше използвал живота си.
Ако сте гледали филма, а не сте чели книгата никога няма да разберете, че Дориан не е бил само развратник. Всъщност е много повече. Много повече е правил от това да спи с проститутки и някакви си там уличници.
И така всъщност искам да кажа, че книгата и филма нямат нищо общо освен имената. Наистина няма нищо общо. Тоби Файнли(сценариста) трябва сериозно да седне и да прочете романа, защото както казах двете неща нямат нищо общо.
Невероятно беше, че когато гледах филма си помислих "Гадно е, че знам края и историята." Да ама не. Въобще не знаех историята на книгата, та дори и края беше различен. Да и в двата случая беше гибелен, но по различен начин.
Всъщност края на книгата ми допадна много повече, защото за човек, който "няма" душа Дориан сам реши да погуби вечната си младост. Докато във филма Хенри го подпали с невероятния портрет, който по не знаен начин беше оцелял след пожара.
И не само края, а и всички главни сцени, които са основата на книгата и филма бяха тотално различни. Разбирам малките промеждутъци да са различни, но такива важни неща да са така променени според мен не е правилно и съм 100% сигурна, че ако Оскар Уайлд беше жив нямаше да позволи да се случи това. Даже не мога да разбера кой всъщност е позволил такава волност на Тоби и кой нормален ценител на античната неумираща литература е решил така да си играе с една история.
Спомням си, когато брат ми изгледа филма първия му коментар беше "Ама нали тоя не можеше да гледа портрета си, защото ще умре?!". Точно това правят филмите с нас... объркват ни. Той съди истинската история за Дориан Грей по филма "Лигата на необикновените", както аз отначало си мислех, че Франкенщайн и чудовището умират в горящата мелница подгонени от селяните. Нищо чудно след време когато малките деца запалени по "Здрач" гледат някой стар филм за вампири да попитат "Ама защо Дракула не блести на слънчева светлина, а се разпада?".
И така света в който са живеели хората от преди 100-200 години(на разпадащи се вампири от светлина, самоубиващия се Дориан и не така изгарящия в мелница Франкенщайн с чудовището) се разпада. След време никой няма да знае от къде са тръгнали тези истории, ще си мисли, че истината е това което сега виждат, защото никой няма да седне да прочете и една прашасала книга. Спред мен е малко обидно за създателите на тези литературни образи. Аз лично бих се възмутила ако някой промени личност създадена от мен. Колкото и да е щом искаш историята да е по друг начин просто хвани и си направи свой герой. Толкова ли са закърнели мозъците на хората, че да не си създадем нови съвременни личности. Не мисля. Все още се правят качествени филми. А когато се снима филм по книга, нека поне една сцена да съвпада, защото тогава как да кажеш "Филмът е сниман по романа на Уайлд". Той всъщност е подобие или по-точно романа е вдъхновил филма, но в никакъв случай той не е заснет по книгата.