вторник, 25 май 2010 г.

Желание за...

Здравейте. От доста време не сме се виждали :)
Ето едно късметче като за начало:

Ако ще замазваш положението -
по-добре да е с течен шоколад.
Не мога да разбера какво толкова им е късметлийското на тези късметчета, но поне ти услаждат деня :)

Тръпката. Иска ми се да говоря за нея или по-точно за желанието на хората за... живот например.
Мух спомняш ли си как преди концертите си казвахме "само да доживеем до тогава, а после ако трябва и да се мре"?
Мисълта ми е, че хората търсят причини да живеят. Преди като бях малка и луда фенка на небезизвестния Хари Потър си мислех, ако ще се мре то нека е поне след седмата книга. И така всеки път търсех някаква дреболия за която да се хвана и да не умирам. Предполагам, че всички го правят. Едно желание за живот. Забавно е да чакаш нещо да стане и само при мисълта за него в корема ти да става някаква необяснима химическа реакция.
Познавам един човек, който вече няма тръпки, желания. Живее ден за ден и го прави колкото да го има, не че на някой му пука за него(или той така си мисли). Не вижда смисъл в нищо. Яде, но храната му е толкова безвкусна, всичко е сиво, музиката еднаква... Понякога дори забравя, че е жив. Причинява си болка, стрес, за да разбере дали все още съществува. Дали съжалява, че е жив - не знам. Тъжно е.
Тъжно е когато всичко минава покрай теб и ти не го виждаш, защото нещо вътре в теб е убито или изтръпнало и вече не усеща. Как се съживяват желанията след като от нищо не се интересуваш?
Тъжно ми е за този човек след като знам, че не мога да му помогна. Но явно никой не може да му помогне. Колко пъти му повтарям, че сам трябва да се справи с това. Разбира ме, но няма желание. Не му пука.
И така човек се съсипва сам. Разпада се и в следващия момент вече го няма, а дори не си усетил кога е изчезнал. Просто вчера беше до теб, а днес вече го няма. Съсипвайки себе си съсипват и останалите около тях. Не го искат, не го правят съзнателно, не се нуждаят от подкрепа, не искат съжаление, не им трябва слушател или психолог. Трябва им желание за живот. А как да го имат след като от вътре вече са мъртви и бие на кухо.

И така де живота си продължава не зависимо от всичко. Може да е сив, празен, скучен и не желан, но си тече.

петък, 14 май 2010 г.

Животът е рисуване-без гума за триене.


Ама че слабачка. На тъпата диета издържах само два дена. Явно яденето на кисело мляко и пиенето на вода не ми се отразяват добре. Така да се каже приличах на труп вечерта на втория ден. Ще ям по-малко - това е решението.

Е, явно и майка не се справя добре или просто се дразни от факта, че аз ям. Нека видят на мен какво ми е когато преди се опитвах да гладувам, а те се тъпчеха пред мен. Дразнещо е.

Поне с вегетарианството се справям добре. То е по-лесно. Вярно като надуша нещо ми се дояжда, но се владея.

Ами това е. Света е прекрасен, денят е слънчев и хубав, въпреки че казаха, че ще вали.



неделя, 9 май 2010 г.

Всичко във Вселената се движи.
Няма да задържиш водата,
като я стиснеш в юмрук.
Отпусни дланта си,
за да я почувстваш.

Бях така мила и добра да зарежа блога и да пускам само малки и тъпи постове, в които... ми нямаше кой знае колко смисъл. Е, аз съм си тъпа така, че ако търсите смисъл, в който и да е мой пост няма да го намерите.
Мога да се похваля, че на 12(след три дена), ще направя месец без месо. Вярно на няколко пъти бях на крачка да напъхам някое местно изделие в устата си подтикната от майка ми, но волята ми явно е по-силна от колкото си мислех. Е, то не че е кой знае какво да не ядеш дадено нещо. Виж ако си наложа да спра сладкото(като Мух), предполагам, че няма да успея(слабост ми е), но от понеделник един вид утре трябва да почна семейната диета. Мило от страна на всички в апартамента да почнат диета, за да не ме карат да се изкушавам. Да обаче ще ви издам една тайна – тази диета я почваме от 6 години xD. Ами ще видим какво ще се получи.
Така де за разлика от майка ми, която само ми пъха месото в устата поне приятелите ми ме подкрепят и се съобразяват с тази ми изкилиферчност, за което адски много им благодаря. Предполагам, че ако и те не се съобразяваха и не ме подкрепяха нямаше да се справя, но нали за това са били приятелите - да те подкрепят. Е, не знам, но те наистина го правят и успявам и повтарям - благодаря.
Така де плана ми да вляза в хармония с душата си, природата и други не знам си какви неща върви малко по-малко. Е, не е точно това което очаквах, но само от месец съм почнала осъществяването на тази си...изгъзица май е точната дума. Ще видя до къде ще стигна. Разбира се надявам се до края, но знае ли човек?

Вечен господар на своята воля,
и роб на своите чувства.

петък, 7 май 2010 г.

Ще изживееш вълшебството на една мечта.

Колко мило. Най-сетне. Само че коя ли мечта.

Ех, най-сетне бях започна да спя нормално. Тъпите сънища започнаха да стават по-малко реалистични и се наспивах кажи речи. Поне не се събуждах с болки на различни места по тялото ми и сега провалих всичко.
За какво ми е да се наказвам като гледам филми на психо основа. Все тая аз съм си глупава.

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news