сряда, 15 юни 2011 г.

И... (барабани за туш)

Ето ме осем проклети месеца в тази фирма. Кой би могъл да повярва, не и аз?! Където се вика ако някой преди осем месеца ми беше казал че ще се задържа толкова време в тази фирма щях да му се изсмея в лицето и да го нарека откачалка.
Но ето ме осем месеца по-късно(ако напиша още веднъж осем месеца и аз ще си плесна един през пръстите). И какво? Ами предложение за повишение. Нека ви се представя аз съм отговорник смяна. Така Лейзи стана ънЛейзи, срамота почерних си името.
Дадоха ми ден размисъл, който беше вчера. И както е казал Бернард Шоу "Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден." То знаех какъв е отговора "Да искам", но цел ден мислех и размишлявах.
Е, официално от днес, не толкова официално, че всички да знаят, но тези които трябва съм обучаващ се отговорник смяна. Е, не съм очаквала парад или нещо такова. Важното е, че съм крачка на пред.

И докато аз имам какво да кажа, а онази дето ми се пиши приятелка й звъня да й се похвала и ми затваря и два дена не ме търси ми лази страшно по нервите.
Може ли извинявай когато аз имам нужда да кажа нещо нея никаква да я няма, а когато тя има нужда аз трябва да си губя времето в едночасови разговори за нея. Тя, тя, тя все тя. И няма да й звъня и няма да й вдигам. Може ли от два-три месеца да се кани да излезем и все когато на нея й е удобно, а аз може пребита от работа да търча да я виждам и да й правя компания на работа. И да знам, че съм гадна ама си го заслужава.

Спри да живееш за това,
което е зад ъгъла
и започни да се наслаждаваш
на разходката по улицата.
Грант Милър

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news