Благодаря на милата ми майка, че всичко "помни" за мен. Добре, че знае какво обичам иначе не знам как щях да оцелея без нея.
Как може да мисли само за тъпия си син като преди няколко дена я направи на две стотинки. " Само той обича шоколадово, защо си купила толкова много?" Да те светна ли? И аз обичам шоколадово.
Винаги е така. Винаги той обича, а аз?! - лайно.
--------
Кракът ми пак се поду като футболна топка ама на кого да му дреме. Прибирах се пеша и накрая като стигнах спирката където слизам автобуса ми мина. Толкова много се смях, че чак се разплаках.
-------
Сега отивам да спя, че ми е едно ей такова изморено. Ще почна отново да се роботизирам, защото роботите не ги боли, а сега ужасно много ме боли, но не само крака.
--------

Истинският живот е сбор от онези мигове,
които макар и кратки,
ни карат да усетим,
че сме в хармония с вселената и със себе си.

--Хорхе Букай

Е, значи никога не съм имала истински живот. Днес отново тази така наречена вселена ме накара да се почувствам така сякаш мястото не ми е тук. Онова тъпо чувство, което преминава през цялото ми тяло. Исках да се свия на топка и да заплача, но чак такава слабост да показвам пред всички... Не съм някой хора, че да плача пред колектива. Предпочитам да ме мислят за силна.
---------------
Приятни сънища на всички.