четвъртък, 15 март 2012 г.

И... с аромат на...

Мирише ми на... наближаваща заслужена отпуска. Не съм имала това удоволствие точно от седем месеца и мисля, че си заслужавам всичките 7 дена, които ми отпуснаха с много жалост, молби и подкупи иначе щяха да са само 5. Където му се вика за 2 дена се направих на просякиня. Според мен си заслужава. Всяка почивна минута си заслужава независимо дали ще е изпросена или не.
Леле как само жадувам за тази отпуска. Сънувала съм я и сега може би, надявам се силно да я усетя, а не както преди месец да ми я отложат. Ох само да дойде неделята, да дойде обяда и съм свободна.
А после малко провинция, чист въздух, ясно звездно небе, точно такова каквото го обичам, тишина и... още нещо, знам ли и аз какво :)
След това разходки и спокойствието на това да не бързам за никъде от никъде, какво по прекрасно от това. Жалко, че ще е само седмица. После вероятно ще ми излезе през носа, защото обещанията са си обещания.

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news