понеделник, 30 ноември 2009 г.

Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш, ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се подготвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия.


Как хората биха могли да разберат, да ли са истински?


Невероятна книга. Ако все още някой не е разбрал чета "Гняв" на Кинг. Препоръчвам ви я.
Приятен ден.
-------
Никога не съжалявай
за нещо което някога
те е направило щастлив.

Хм, добре, добре.

събота, 28 ноември 2009 г.

Ако можеш да си го представиш,
можеш и да го направиш.
--------
Щом на никой не му пука и на мен не ми пука. Писна ми да мисля за другите, писна ми да гледам омразата, лицемерието по улиците, в очите на хората. Не искам да съм марионетка в ръцете на другите. Ще срежа конците и ще съм си сама кукловод.
То бива бива шибан живот ама пък чак толкова. Предполагам, че всичко си има граници.
А когато хората не знаят какво искат защо по дяволите не замълчат. Първо нека си изясни нещата, да е сигурен, че това иска да каже, а не напразно да бълва думи наляво и на дясно.
И защо хората трябва да бъдат преследвани от гузната си съвест? Защо да му се и невидяло ми пука толкова много за всичко? Защо съм станала чувствителна? Вчера две патки се подиграваха на едно момиче след като то слезе от автобуса(тяхна позната) те се спукаха да се смеят по неин адрес. Така ми се искаше да отида и да им блъсна главите една в друга.
И моля ви се някой от колегите се бяхме събрали на рампата и решиха да си кажат, кои не харесват и кой харесват. Как така се получи, че всички там ме харесват? Ами лесно бях там. Не мисля, че някой би имал смелостта да ти каже в очите, че не те харесва. Колкото и да е работим заедно. Все тая. Аз знам, че повечето ми харесват. Разбирам се с тях. Има само 2-3 личности, които не ми допадат и това е. И то си личи, защото с тях се държа като с хора които не харесвам.
А вечер съм толкова щастлива, че се прибирам в къщи и че всички са тук. Смисъл имам си ги и са си моето семейство каквито и да са. Майка ми може да пие много, но си ми е майка и никога нищо не ми е забранила. Може би защото така по-малко0 контакти ще има с мен,но на кого му пука. Така се уча да се справям сама. Чупя си главата и се научавам. Брат ми също може да е отвратителен понякога, но си е моя батко, който би счупил нечия глава, ако сестра му се прибере плачейки в къщи. И се радвам, че израснах в малък град. Радвам се, че имам голям батко, който да ме мрази и в същото време да ме обича. А колко много сме се смели с него. Как като пораснахме започнахме да се защитаваме пред баща ни. Обичам батко си.
Имам невероятно семейство, но мисля, че доста късно го разбрах. Бях толкова вглъбена в моето съществуване, живот, депресия... Постоянно се оплаквам, че те не мислят за мен, не ги е грижа... Виждах само кофти нещата. Сега когато гледах малко по позитивно на нещата тези дни осъзнах колко много зле съм се държала и аз с тях и с околните въобще. Не, че не знаех, че хората по принцип помнят само гадните неща, но се опитах да си спомня всички хубави и те бяха през цялото време преди и след лошите неща от което следва, че хубавото е двойно повече. Така, че живота не е чак толкова гаден. Просто ние го мислим за гаден или по-точно аз го мисля, не мога да твърдя същото за останалите.
Да и любовта е гадна. Всичко около нея и свързано с нея е гадно. Толкова много време се мъча да не вярвам в нея. Отричам я, мразя я. Само, че всички се нуждаем от това да я изпитваме. Колкото и кофти чувство да е без нея сме празни. Дори болката от нея ни показва, че все още сме живи и съществуваме. И сякаш нищо не може да ме накара да спра да обичам този човек. Дори сега когато не съм го виждала от... повече от четири години все още изпитвам същото към него. Някой казаха, че е детската ми любов, че ако срещна друго момче, което да харесам ще го забравя, но не. Не се получава. Забравих го, но ето ме пак оплакваща се колко много го обичам. Мамка му, защо не мога да го имам? Защо поне не е тук, за да мога да го видя?
И приятелите. Те са толкова важни за мен. И винаги ме нараняват. Сега ме е страх, че може би времето с Кифлата ще свърши, защото всички, които имах изчезнаха някъде. Още от малка Илонка. Тя живееше на село, а аз просто не исках да се върна там. След това Марияна. Изчезна. Един ден просто я нямаше. Дори спомените ми за нея са така бледи. Почти не си я спомням. Само една картичка за осми март от нея ми напомня за нейното съществуване. Ако не беше тя дори нямаше да се сетя за нея никога, забравих я. Имаше още едно момиче, но по дяволите забравих й името. Тя дойде изневиделица и си тръгна също така бързо. Дори чао не ми каза. Не дойде при мен да ми каже, че заминава. След нея беше Десислава. Аз си заминах. Но давах живота си за нея. Тя така рядко се сеща за мен. Сега си имам Кифлата. Дано да си я имам и за напред.

29.11.2009

Вчера не можах да го довърша и да го постна за това го направих днес. Та бях почивка и само мислех. Трябва да спра да съм почивка, защото само мисля. Чувствам се ужасно и глупаво. Те правилно ни казват на работа, че ни е забранено да мислим. Трябва и в къщи да ми забранят да правя това.
-------------
Съдбата благославя смелите!
Давай,
живей на макс
и смело следвай себе си.

петък, 27 ноември 2009 г.

Провалиш ли се сам,
сам се изправяй.

--Китайска поговорка

Това е глупаво. Ако имаш приятели те никога няма да те оставят сам да се изправиш дори и сам да си се провалил.
----------
Първо искам да пожелая на Кифлата скорошно оздравяване, че скоро да излезем и да пийнем нещо сгряващо.
----------
После искам да кажа на Susan Death да стъпи здраво на краката си и да продължи да ходи по пътя на дървото на живота, защото върхът я очаква.
----------
Също така искам да кажа на всички останали(съжалявам, че не ви изброявам един по един, защото се обръщам към целия свят) да не се отчайват. Хора съвземете се. Ние сме бъдещето, а повечето или си мислят за самоубийства или направо го правят. Това ли е бъдещето на земята? Я се стегнете. Болката от любовта не е всичко. Защо трябва да се отчайваме от сега? Колко много има още до края. Колко много ще ни боли. Трябва да сме силни, защото само те - силните, ще оцелеят.
----------
Приятен ден на всички. И не забравяйте да се усмихвате дори да е изкуствено ;)

Тъй като съм много изморена ще бъда кратка, както винаги.
Днес до известна степен беше хубаво, защото Наско ни беше сам управител. Когато той е с нас магазина е стахотен ред. Не знам как успява този човек. Нито те командори, почиваш си, не ти вика. Абе едва ли не правим каквото искаме, а магазина е в ред, подреден и зареден и имаме време да почиваме.
Колко глупаво се чувствам като си спомня колко го ненавиждах отначало. Толкова строг, само ни плашеше и все ни уволняваше, а сега направо честно казано само с него искам да работя.
Когато другите са на смяна само викат, командват и цари хаос. Не знам, но явно Наско си разбира добре от работата. Браво на човека. Радвам се, че остана при нас.
--------------

Помни че най-важното нещо
е да пазиш най-важното нещо
като най-важно.

Уау, нима.
Добре, че нямам най-важно нещо.

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Във всяка болка носи в себе си надежда, макар и крехка, за нещо истинско и прекрасно.

предложeно от: Desi

Хм, това късметче и това име... напоследък нещо съдбата си играе с мен.
--------------
Мислех си тези дни как няма какво да кажа, какво да напиша, че ежедневието е станало толкова сиво и еднообразно и така изтощително и как започвам да мразя още повече живота и това се влияе на мнението и на околните и сякаш изпитвам желание да ги изкормя. Не, не съм в цикъл. Просто вече не мога да дишам съществата около мен. Някой са толкова дразнещи и така непоносими. Когато не ги виждаш деня ти е къде къде по-добър.
Омръзна ми от всичко. Писна ми да се смея ей така колкото да не изглеждам зла. Вече не мога да ги гледам повечето в очите, защото имам чувството, че ако го направя поне мислено ще съм ги избила всичките.
Толкова омраза съм насъбрала в мен тези дни, че ще се пръсна. Искам си боксовата круша, за да има къде да изкарвам гнева си.
А бях щастлива по едно време. Чувствах се значима. Правех нещо както за себе си така и за семейството. И най-важното - харесваше ми. Сега се чувствам като робот. Та те роботите имат повече воля и избор. По-зле съм и от машина. Най-глупавото е, че знам и най-вероятно мога да направя нещо по въпроса, но не правя.
-----------
"Едва когато ме погледна, осъзнах мащабите на това, което ставаше в душата й. Очите й бяха изцъклени и в тях можеше да се надзърне като във водите на дълбоко езеро. Изглеждаше като маска, която бихте купили на сина си за Деня на Вси светии. Помислих си, че всеки миг ще се пръсне. Какъвто и страшен призрак да се криеше в душата й, очевидно беше готов да излезе на бял свят. Сякаш пред нея се бяха разтвории едновременно вратите на Рая и Ада"
Стивън Кинг "Гняв"

----------
Приятен ден на всички.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Ако успееш да прекараш
един съвършено безцелен следобед,
по съвършено безцелен начин,
значи си се научил да живееш.

--Лин Ютанг

Супер, аз знам как се живее :]

Лека нощ на всички.

вторник, 24 ноември 2009 г.

Свободата е абсолютната липса на страх.

А аз си мислех, че е когато въпреки всички и всичко правиш каквото искаш, но няма значение.
------------
Днес почивам. Ще чета и ще спя - двете любими мои действия или по-точно бездействия :)
Работата върви страхотно, в къщи е по-спокойно. Вчера готвих спагети(едно от малкото неща, които мога да правя много добре.) и разбира се станаха отново невероятни(или ме лъжат знам ли ги). Абе те да имат смелоста да кажат, че не е вкусно и никога повече няма да им правя спагети :D
-----------
Вчера на работа помагах на една колежка да подрежда хладилната камера. Та се заговорихме и тъй като редяхме меса стана дума за тях и ми разказа как е станала вегетарианка.
Сестра й ходила с някакво момче от този рядък растителен вид и се заговорили. После точно на първи април казала, че повече няма да яде месо. Взели я на подигравка, но това я мотивирало още повече и вече от 20 години не вкусва месо. Невероятна е волята на човека. Ако поиска нещо толкова силно и хоп... то вземе, че стане.
-----------
Любов сърцето ти ще грее,
когато зима преспи вее.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Да се разсъждава логично
и да се разсъждава вярно
са две различни неща.


О, я стига. За какво ни е въобще да разсъждаваме? Защо просто не действаме? Хоп, дойде ни нещо на ум и тряс, правим го.
Нямам търпение днес да мине. Ще се чувствам поне малко по-добре(надявам се)
Приятен ден на всички.

неделя, 22 ноември 2009 г.



----------------------------------------

Здравей ***,

Извинявай,че не ти пиша писмо( бях ти обещала и ще го изпълня! ) ,но напоследък имам доста здравословни и психически проблеми.Почти не съм ходила на училище,просто ми е трудно да се възстановя.Искам да знаеш обаче,че всеки ден мисля за теб с носталгия.
Та,ако ти се пише един e-mail много ще се радвам в него да ми разкажеш за абитуриентския,изпитите,матурите.Къде си приета да учиш,....
С много усмивки и любов: Твоя ***


Не, не може да минат милион години откакто ти писах за последно и изведнъж да ми тръснеш "Мисля за теб..." Не може. Не е позволено да ме караш да се чувствам зле при условие, че те мразех толкова много време и сега когато най-сетне спря да ми пука ти да ми пратиш писмо. Сега те ненавиждам още повече, защото ме караш да се ненавиждам сама.
И каква е тази причина поради която си ме зарязала? Искаш да ми стане още по-гадно? Е,браво успя.
Мълчиш с месеци и накрая ми пишеш нещо и ме караш да плача като малко дете. Няма да стане. Няма да плача пък.

-------------------------------------------

Чувствам се ужасно. Хората толкова много се променят. Дори самата аз.
Днес най-сетне единия от управителите ми запомни името. Доста го повтаря и след това следваше "направи това". Доста работа свърших. И доста ме харесаха като бачкатор. Знам ли може и служител на месеца да ме направят, както казва Кифлата.

-------------------------------------------

Ако искаш дъга, ще трябва да се примириш с дъжда

Кой дъжд? В очите или на вън?

Ако срещнеш приятел
без усмивка,
дай му една от своите.

Давам ви моите усмивки. Усмихвайте се днес :) Ама ми оставете малко, за да мога и аз да се усмихвам. Приятен ден.

Завърнах се.
Нямаше ме няколко дена, защото нямах и нет.
Също така прекарвах и много време на работа и бях на гости на Кифлата, така че то така или иначе нямаше кога да пиша. Просто ми липсваше малкото време което отделям, за да чета какво става из другите главови пространства. Та така де болката си е останала главна тема навсякъде.
Аз иначе съм добре. Изморена, но добре. През почивния си ден не съм станала от леглото. Сега пак трябва да спя, защото в 5 ще ставам, но си легнах в 19 и станах преди малко наспана. Сега ще се тръшна и ще се помъча отново да се вмъкна в някой сън където я редя кремове я салата от боб. Да. Преди няколко дена исках сънищата ми да се върнат и те го направиха, но под формата на работа. Подяволите дори в съня ми не съм спокойна.
Най-кофти новината е, че Никито ми напусна. Сега с кой ще се лигавя? Е, поне си разменихме телефоните. Не, е знам да ли някой ден ще излезем. Важното е, че ако поискам може и да му звънна. Кофти е и ще ми липсва. Сега през цялото време трябва да съм сериозна. Да не говорим, че вече повече от половината хора са нови. Малко ме дразнят, а и имената им не знам. Все тая. Така или иначе може скоро и аз да се махна от там. Да ли по мое собствено желание или на шефа не знам.
Ами лека ви нощ и приятен ден.

вторник, 17 ноември 2009 г.

Реших да видя какво сте писали и ей така отворих късметчето си.

Ще получиш голяма сума пари.

Спуках се от смях. Това е първото нещо днес което ме накара да се засмея от сърце. Каква простотия само.

Лека ви нощ.

Всичко е толкова много, че чак не ми се мисли, не ми се оплаква, защото съм изморена. В общи линии ебаха ми майката от работа тези дни.
Работех втора смяна и нощна (от 13 до 6 и 30 сутринта), а същия ден на прибиране още една втора (13 до 22). Този ден успях да поспя само 3 часа. След втората смяна ни извикаха сутринта в пет, за да редим отново магазина, а аз съм по принцип почивка, а и транспорт в пет нямам. Та отидох по-късно (5 и 30 до 7). И всичко това само за два дена през които съня ми се събира общо седем часа. Наясно съм, че не съм единствена, но вече не ми пука за другите. Достатъчно бе боли и за мен. До вчера си мислех, че съм добре, но днес краката ми са изтръпнали чак до задника. Сутринта съм излязла в пет без петнадесет, за да хвана градски и да отида на работа. Баси страхът брах по мрачните улици.
Всички ми се карат. Казват ми да не ходя на работа, да напусна, но не искам. Колко хубаво ми беше като получих заплата. Вярно малка, но къде къде е по-добре от това да бъда без хич.

Късметче

Има хиляди начини
да те накарат
да говориш
и само един
да замълчиш.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Вярно - деня беше отвратителен, но не с кофти времето си ами като цяло. Как хората понякога се събуждат с правилното чувство. Разбирам го Киров. Наистина е приятно да риташ кашоните със стоката, най-вече когато ти е паднала на главата, а теб без това лудите са те хванали.
Тъй като нямам много време довечера като се прибера ще има да се оплаквам, то какво друго да се очаква от мен, освен ако не съм като труп.
Приятен ден ви желая.

Късметче

Няма незаменими,
има неповторими хора!!!

Аз се чудя дали още има хора?

неделя, 15 ноември 2009 г.

Един малко по-мрачен ден...

... отколкото изглежда.
Вярно не вали, но за мен сякаш е така, колко жалко за дъжда толкова много го харесвам. Вятър няма, а аз има чувството, че скоро ще се скърши някой клон.

Спомням си, че в детството често се будех нощем и в мрака си мислех, че вече съм умрял.


колко на място дойде. Не знаех, че днес ще се събудя с кофти настроение. Просто явно не обръщам достатъчно внимание на себе си. Толкова съм уморена, че спрях да сънувам (смисъл не помня сънищата си). Те са голяма част от мен. Припомнят ми неща, ужасяват ме, карат ме да се усмихвам.
Нощем преди да заспя обичах да мечтая. Сега когато легна заспивам почти веднага и мечтите вече ги няма. За разлика от брат ми, който е станал добър аз съм станала отвратителна.
Както биха казали в някой изтъркан американски филм - "Изгубих себе си", "О, къде отидоха принципите ми". Подяволите нямам такива, но поне себе си изгубих. Колко драматично само. Отново се оплаквам, отново не е нищо ново под слънцето.
Просто не мога да съм постоянно усмихната или ядосана, трябва и да страдам. А от кога не съм плакала(като изключим сълзите от болките в краката, сълзите сами изскочиха, а може въобще да не е било от болките...).

Късмет

Опасно е да подценяваш човек,
който се надценява!

Пожелавам ви къде къде по-слънчев ден от моя.

П.С. Душата от Онлайн дневника на една луда е права за картинките.

събота, 14 ноември 2009 г.

Утре ни събират целия персонал в магазина. Казват, че щяло да има уволнения. Както казах днес - тъкмо повод да си намерим нова работа.
Ники казва, че него ще махнат. Леле ако той си тръгне тръгвам си и аз. Ботева кара нощни смени, а ако Ники го няма няма с кой да се лигавя. Баси само с тях мога. Другите са прекалено сериозни, или са намусени принципно. Много ме дразнят последно време всички. Ами като не ти харесва работата и те изсмуква махни се. Защо трябва всички да стоят и да гледат намусената ти физиономия. И на мен не ми харесва, но намирам някви позитивни мисли и се смея, забавлявам се, гледам да си го направя хубаво, за да не ми е чак толкова кофти работата. Ако всички седнем да се мръщим то няма да върви.
Та така де голяма изродщина.
Днес легнах на обяд сопах 3 часа, а имах чувството, че е цяла вечност. Не се чувствам по-добре в смисъл отпочинала, но на кого му пука?

Късметче

Плюй си на петите и далече беж, че очаква те годеж!

Ех, баси късмета . Верно ще бягам, чиииииииии...

Добро утро народе (добър ден).
Нещо ранното събуждане ми действа добре. Усещането е някак по-свежарско. Вярно по-студено е от обедното, но скоро време няма да има голяма разлика. Пак дойде зимата. Доволна съм, но все пак.
Е, аз ще тръгвам на работа с усмивка на уста иначе управителката пак ще има да ми вика "Lazy, Lazy, къде ти е усмивката?" Вече на базици ме взеха колегите и като ме видят и те започват така. Имам чувството, че само моето име знае, което много ми харесва. Издигнала съм се в очите й, което пък почти няма значение, но... Lazy днес ще се усмихва. Все пак е рано, ще съм сама в метрото и ще релаксирам =]

Късметче

Наистина няма нищо, което да не може да ти се случи днес!

Айде края на света дойде.

Приятен ви ден и много топли прегръдки.

петък, 13 ноември 2009 г.

Нв можах да видя луната когато тръгнах на работа, но поне се наслаждавах на звездите когато се прибирах.

Днес беше скучничко. Няма какво да се разказва. Сега ще лягам, че утре самотното метро ме зове. Викат ни от 5:30. Май утре на работа ще спя. Тъкмо са ни докарали одеяла и възглавници :)

Късметче

Намерете време за себе си!
Не после, сега!

Е, няма време. Или съм на работа или спя :D Шегувам се аз постоянно отделям време за себе си.

P.S. Помощният отряд ги нямаше. Тъжна съм ;(

И обичаната доза късмет

Късметче

Ще свалиш
излишните килограми
без да страдаш.

Нямаше автор, за да му кажа две три думи. Почувствах се тъпо, но все пак е добро късметче, а дано да се сбъдне :)

Петък 13-ти - малко по-специален от друг път

Ето го и днешния ден. Не чак така специален за мен, но може би доста специален за много други хора и най вече за Susan Death.
Честит рожден ден.
Всички ти пожелаха толкова хубави неща. За това мислех толкова много какво да ти пожелая и се сетих какво би могло да те зарадва. За това ти пожелавам едно огромно небе цялото покрито със звезди. И там сред тях една Луна - твоята Луна. И те винаги ще блестят, защото ти си тази, която ги кара да живеят и знаеш ли защо? Защото те са в твоите очи. Дори когато е облачно те блестят за теб, ти ги виждаш. За теб не е необходимо да е ясно, за да повярваш в тяхното съществуване, не ти е необходимо да е нощ, за да ги съзреш. В очите ти съществува една огромна Вселена.
И тъй като ти пожелавам да имаш нещо което вече имаш се чувствам глупаво. За това ти пожелавам и обичайното - много любов, сбъднати мечти, щастие и разбира се човека, който трябва да промениш :)

С много усмивки ти пожелавам приятен ден.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Днес излязох с Алкохоличката на разходка. Прекарахме си кажи речи добре. Когато се прибирахме тръгнахме да пресичаме една улица(на пешеходна пътека бяхме). Първата кола спря и тази зад нея също, но третата не успя и удари втората, която от удара се подвижи и удари първата. Когато се сблъскаха се чу такъв гаден звук. Подскочих и тръгнах на зад. Едва ли не помислих, че мен са ме блъснали, но осъзнах, че не би се чул такъв трясък. Ходех и плачех. Чувствах се ужасно. Ако не пресичахме и ако шофьора беше като всички останали(демек да не спира на пешеходни) нямаше сега тези коли да са блъснати. Толкова е гадно. Тази случка е на принципа направи добро на ти лайно. А майка ми толкова безчувствено се държеше.

Днес дойде и Дида в къщи. Вече има закръглено коремче. В третия месец е. Толкова сладко изглежда и така ми стопли душата.

Късметче

Всичко,
което ти е на сърцето,
да ти е в ръцете!

Не ми харесва. Та аз нямам сърце.

Събудих се. Е, не се чувствам кой знае колко добре, но поне болка няма. Снощи с Кифлата се видяхме. Беше дошла на гости на майка си. Та нацупения ми фейс се усмихна малко. До три стояхме в тях и си гледахме на тъпите детински гледанки. Та се посмяхме де.

Късметче

Не забравяй приятелите си!

Хъм, че кой съм забравила Сещам се само за приятели, които мен са забравили.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Майната му на позитивността



gasmask demon каза...

Ууу аз харесва ^^ Звучи позитивно хах
Добър ден и на теб ;р



Наврете си позитивността и всички положителни мисли в задния джоб(ануса). То човек колкото да се старае да се усмихва, да изглежда щастлив то все му навират фейса в горепосочения джоб
Който и да попитате за мен ще ви каже, че съм невероятно позитивен човек. Вярно доста песимистичен, но винаги съм усмихната пред хората(не питайте алкохоличката, тя не е виждала усмихнатата ми страна). Път на мравката правя. Не бих се развикала на някой и дори в градския бих станала за някоя старица. Абе с няколко думи(за да не кажа с две, че вече е изтъркано) съм добро човече(а ако има и за кого да съм такава съм още по-усмихната ).
Днес така исках да ми е хубаво. И ми беше отначало. Отново бях сама в метрото. Релакс и тудуф-тудуф... Много ми се нрави нещо факта, че се возя сама в мотрисата и не знам защо. Дори и да не съм се наспала като хората не ми пречи да се усмихвам и да казвам добър ден въпреки, че беше едва 6:00 сутринта и всички ми се радваха и ме бъзикаха, че явно не съм спала през цялата нощ, а на дискотека съм ходила без тях. Та се смяхме всички.
После дойде помощния отряд - някакви колеги от друг град. Малко миекаха, ама ко ти пука. Нъл ти помагат. А и си бяха симпатяги, особено един сладур . Заради него събрах сили и хвърчах из магазина със 100 километра в час дет му се вика :) (любовта правела чудеса, ама същото се отнасяло и за харесването, д***а майка му). Толкова съм се развихрила, че чак ме похвалиха при което адски много се изчервих, но подяволите кой ме е хвалил някога през живота ми.
Един от помощниците ни (не така симпатичен като гореспоменатия сладур, но къде къде по-мил и дружелюбен и усмихнат) като отидох да искам от Ники (един колега, с който се разбирам адски много и го уважавам истински въпреки, че отначало повърхностното ми решение беше, че не е чак толкова готин за колкото го мисля сега, беше напълно погрешно) някакъв ми ти пудинг, ония ми ти човечец от помощният отряд се усмихва и казва "Това е най-работливото момиче в този магазин. Всички се скатават, а тя мъкне като луда."
Направо не знаех какво да кажа. Изчервих се и благодарих .
Нищо чудно, че мислеше това за мен след като извадихме заедно (аз и още доста хора от помощният отряд) колбаси и кашкавали от прохладната камера. Добре ги бях организирала. За първи път ме слушаха толкова много хора и аз се справих перфектно без да ми се сърдят, че ги командоря. И освен това каквото ме попитат и ме помолят го правех с такова желание, че пушък чак се вдигаше.
И този ми ти въпросен човек дето ме похвали доста ми помагаше. Ако ме видеше да мъкна нещо искаше да ми помогне, караше ме да почивам, ама аз вече го бях направила (представете си колко ми е почивката, че чак той не е забелязал, че съм почивала). Абе уважаваше ме.
Иначе всички от помощният отряд, с които успях да си обеля по някоя дума ми се сториха големи симпатяги. А колегите от нашия магазин (не всички, но доста от тях) мрънкаха за тях, че не ги бивало. Моля? Те са къде къде по-организирани от нас, моля ви и къде къде по-работливи от повечето в нашия магазин и дори по-работливи от мен и малките (те са също от колегите и също доста мъкнат и се тормозят, и ги съсипват)
И така работното време от 8 часа свърши, но ни задържаха. Първия час ме държеше това, че хормона на щастието и харесването бяха в повече, но след като се опитах да разменя няколко думи с въпросната личност, която така харесах отначало, и получих в отговор грубо мълчание и тъп поглед на неразбиране и не знам защо на подценяване, ми се сговни деня.
Започнах да правя всичко през пръсти(то не, че имаше кой знае какво да се прави де), краката ми започнаха да отказват и да накуцвам от болка, намръщих се и от усмивката ми не остана следа. Бях кажи речи друг човек.
Е след 11 часово работно време решиха, че вече сме прекалено изморени та ни пуснаха да си ходим. Не знам как се добрах до вкъщи. Всичко ми беше като на сън. Най-приятното от всичко беше, че метрото и автобуса ми бяха точни и не ги чаках, което по принцип се случва... никога. Вярно, че като излизах от мотрисата тълпата не ме остави да мина ебаси животните, ебаси чудото. Блъснах една жена по възможно най-грубия начин и си беше нарочно. Исках да извикам, но нямах сили да говоря (пазих ги за блъскане и ходене).
Добрах се някак си в нас и веднага се цопнах във ваната. И там под водата удавих позитивността и отворих сърцето си към песимизма, отрицанието и... кофти нещата. Знам, че са само тъпи думи, знам, че утре като се събудя пак ще се усмихна и в други ден като отида на работа (утре съм почивка) ще съм онова същото усмихнато човече, което винаги съм била пред хората.
Е, до другия път, когато ще се чувствам по-добре.

Късметче

Всеки човек,
който се тревожи за бъдещето,
е нещастен.

Леле това ли е бил проблема за нещастието ми?! Мамка му, ако беше само това щях да съм най-щастливия човек на света.

Добро утро...

..хора. Как сте? Усмихнете се и изпийте чашата кафе, изпушете цигарата и отново се усмихнете, защото :

Големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.

Пожелавам ви приятен ден изпълнен с много големи мечти и в същото време усмивки.

вторник, 10 ноември 2009 г.

"На площадката на втория етаж се разминах с едно непознато момиче - закръглено, грозновато, с огромни очила с рогови рамки и дузина учебници в ръка. Обърнах се, обзет от ненадейно вдъхновение и погледнах след нея. Да, да. Погледната отзад можеше да е и мис Америка. Беше чудесно."

Тези дни се замислих колко е повърхностен света. Как всеки гледа външния вид и оценява хората именно по това. И аз съм така. Като видя някой и веднага го оценявам по начина по който е облечен. Кофти е, че понякога адски много грешим за хората. Дори не ги познаваме, а започваме да изграждаме мнение за тях. И дори да е случаен минувач по улицата ние за секунда си мислим "колко кофти изглежда" или може би "ама че симпатяга". Може никога да не ги видим повече, но вече имаме мнение за тях. Винаги избързваме. Защо го правим? Защо тичаме да хванем влака преди той все още да е пристигнал?(образно казано).

"Как ли се чувства самоубиецът, който лети надолу от скалата? Сигурен съм, че усещането е напълно разумно. Иначе защо ще крещят, докато падат?"


Преди винаги се чудех "какво си мислят самоубийците преди да сложат край на живота си?" Предполагам, че всеки различно. Аз лично бих си помислила "Най-сетне ще се отърва", но бих си задала въпроса от какво точно ще се отърва? Живота ми не е чак толкова ужасен, колкото аз го виждам. Вярно има много по-добре от мен, но я да се огледам... А да има и къде къде по-зле от мен.
Не харесвам живота си, но подяволите, кой нормален човек харесва живота си? Никой не харесва това което има. Винаги го блазни нещо чуждо.
(",,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
")

Днес отново бях сама в метрото. Дори светлините на мотрисата не бяха светнати всички(само три премигваха). Беше си страшно, но и някак успокояващо. Пак се стараех като ненормална, но това явно си ми е в кръвта(възползвай се народе докато има живот в нея)
Прибрах се и с брат ми играхме на conquiztador. Беше много забавно и отпускащо. Голям смях му ударихме. И когато казвахме едни и същи неща едно временно направо си личеше, че сме брат и сестра.
Взех да харесвам брат си. Много мил стана напоследък и доста загрижен за мен. Не мога да го позная. Как можа цели 18-19 години да се държи с мен като с боклук и изведнъж да реши, че и аз съм човек и да ме мисли за равна. Странно е. Все едно е някакъв непознат(Кой си ти и какво си направил с брат ми?)
След малко ще лягам, че утре пак рано трябва да ставам. А Алкохоличката е забутала някъде лакочистителя и сега ходя с олющен лак. И к'во ми пука?

Късметче

Вземете материя
и движение
и след това създайте "свят".
Вашият "свят"...

Хах това ми харесва :D Какво чакате действайте. Поздравявам ви с този късмет.
Лека и мека буден народе.

---------------------------
цитатите по-горе са от "Гняв" на Кинг

понеделник, 9 ноември 2009 г.

На по чашшшшшшшшка.

Единственото усмихнато нещо в работата ни. Жалко беше премазано от машината за пресоване или там както му се вика.
Да отначало всички бяхме така усмихнати, но ни смачкаха. Сега една колежка напусна. Е, не е голяма загуба, защото така или иначе не правеше нищо. Но и управителя се махна, което не е много добре. И доста други мислят да изчезват. Хубавото е, че ще има нови които ще дойдат ама колко ли ще останат?
Ония ден в метрото сама си се возих в цялата мотриса. Което е нормално, защото кой нормален ще се вози в 5:30 сутринта? Трябва или да си на работа или... да си на работа.

Днес беше забавно. Запивахме "голямата" компания. Ама забавно си беше де. Смях, кикот и още нещо дет му се вика :)
Прибирането беше малко по-скучно, но... малките 20 годишни деца трябва да си лягат рано(говоря за една приятелка не за мен)
И така аз утре пак трябва в толкова да се возя. Забавна работа. Ще лягам, че вече окъснях. Лека ви и мека.

Късметче

Птицата гледа от високо,затова и е лесно да лети.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Ией ще почивам утреееееееееееее :)

Един от персонала + управителя на магазина напуснаха. Колко забавно! А и доста други мислят да си ходят. И аз започвам да търся място някъде другаде, че тук не се издържа много много.
Също така много ми се спи. Днес като легнах към 18 станах в 21 и 30. Майка ми и брат ми не могат да ме събудят. Направо си е ***** майката, да е жива и здрава :D

Късметче

Никога не се отчайвай!
Всеки ден стават чудеса.


предложeно от: maia

Това много ми хареса!!! Благодаря ти maia.

събота, 7 ноември 2009 г.

Нещо свежо :D

Купих си нов лак :)
Не си личи много но е оранжевко. Не ми отива особено много, но на кого му пука.
Вчера с Кифлата излязохме и тя ме заряза заради някакви си момчета. БРАВО на теб :) Кога успя да пораснеш (изтрива сълзата, която се търкулна от окото й)
Тръгнах пешачката до метрото. Реших, че искам да се возя повече та за това отидох до стадиона. Обаче вместо по старите главни пътеки реших да мина по малките успоредни улички. Малко се ошашавих, но много ми хареса. Намерих един китайски рестурант и няколко кафенета, които не бяха кой знае какво де.
О, най-важното щях да забравя - купих си книга "Дъщерята на Якудза" на Шоко Тендо. Малко се претрупах с книги за четене, ама ще им намалим броя бързо бързо. Нещо получих четящо вдъхновение.

Късметче на нощта

Ако някой път тичаш след щастието си,
спомни си за онзи,
който си търсел очилата,
а те били на носа му.

--Б.Шоу

Късметче на деня

Пороците отначало са минувачи,
после гости
и накрая-господари.

Вечерта се събудих към три сутринта и като нямаше какво да правя си мислех за традициите и как винаги съм си мечтала да си създам нещо като традиция. И то не нещо обичайно като това да стана и да отида до банята и да се измия. Искам нещо по-така. Тогава се сетих за Кифлата и клипчетата. Отначало пускаше с всеки един пост клипче. Това е мини традиция. Нещо обаче се разпадна.
Аз си имам късметчетата(искам да благодаря на My Fictitious World, от която откраднах начина им на слагане, мерси сладка) След време ще ми писнат и една мини традиция отива на кино. На мен ми се иска да имам нещо по-голямо. Например нещо като когато завали дъжд да направя еди какво си, ако стане нещо да трябва да направя нещо си... Как се създават традиции?

P.S. Майка им стара. Викат ме на работа :@

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

gasmask demon каза...

Всъщност, колкото и абсурдно да звучи ми беше смешно през цялото време хах
Дано днес ти е по-хубав ден. :)

Хах, ами по-хубав беше и то накрая :)
Разбрах, че май парички ще получавам Отгоре на това утре и в други ден съм почивка което си е двойно яхуууууууу

Те така. Чак умора спрях да чувствам.

Късметче

Вечен господар на своята воля, и роб на своите чувствата.

Късметче от нощта

"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно."

Вчера бях твърде много изморена, за да пиша за това само четох. Мислех си, че е невъзможно да се изморя, че колкото и трудно да е аз мога да се справя, но се оказа, че не е съвсем така. Дори самовнушенията, че съм добре и че мога и не съм изтощена не ми помагат - мозъка и мускулите си знаят тяхното и то е, че са изтощени.

[00:05:10] ... каза: kka be6e rabotniq den
[00:06:30] Aз каза: болезнено... стана ми лошо, болеше ме корема и накрая махахме развалени меса и ми се повдигаше
[00:07:43] ... каза: :(
[00:07:49] ... каза: da zvu4i kofti
[00:10:31] ... каза: az puk spah do 13, posle 4istih, sled *** doide i izleznahme za malko
[00:10:51] ... каза: posle toi doide v nas i ve4erqhme
[00:10:59] ... каза: i ob6to vzeto skuka
[00:11:00] ... каза: :)
[00:11:08] Aз каза: леле как искам да скучая
[00:11:10] Aз каза: :)
[00:11:20] ... каза: :)
[00:11:24] ... каза: mi da ti kaja predi v na4aloto mi be6e extra ama sega nqkak
[00:11:35] ... каза: vsi4ki ili rabotite ili ste na lekcii
[00:11:43] ... каза: az puk v nas i eventulano nqkude ve4erta da izlqza
[00:11:57] ... каза: i mi e sku4no
[00:12:04] ... каза: i ve4e ne me kefi da sedq taka
[00:12:33] Aз каза: бих дала всичко за една седмица в къщи без никой и да си скучая на воля


Та в общи линии там е описано как се чувствам. Иначе имаме една колежка, която е толкова бавна, че и на времето му става скучно и започва да тича покрай нея, за да се раздвижи малко обстановката, че направо е побъркващо. И вчера я сменям от каса за почивка и пет минути чакам да върни парите на хората. Викам й "Колежке, много си бавна". Оная ми ти флегма ми се репчи по най-бавния възможен начин "тиииии лиииииии щееееее сиииии тазиииииии, коятооооо щеееее миииии казвааааа, чееееее съмммммммм баввнаааааааа", засмях се и й казах "Ами ако не аз кой друг?". Леле като седнах хората направо се зарадваха. "Абе, вашата колежка сядала ли е някога на каса?" Усмихнах се тъпо. Не знам как да им кажа на хората, че е сядала, но по принцип е просто бавна в рефлексите и във всичко останало. Дето се вика ако нещо пада ще я удари 100 пъти докато се протегне да го махне или да избяга.
После махахме меса, защото срока им щеше да изтече на следващия ден(демек днес). Бяхме аз и една колежка и тая ми ти флегма и тя дойде "Цъ, цъ, цъ(неизброимо колко пъти е казано) товаааааааа направоооооо еееее ужасноооооо. Какккккк можеееее толковааааааа многоооооо месааааааа даааааааааа сееееееееее хвърлятттттттт". Аз вече бясна, а и имаше няква гадна вуня и ми се повдигаше направо й се развиках "Стига цъка(защото го правеше постоянно когато не говореше). Или ни помагай или се махай от тук"
Оная ми вика помагам ви. МОЛЯ!!! Вземе едно пакетче и отива до кашона и се връща. Докато прави това аз изпразвам половината камера. Направо ми идеше да я спъна ама вика няма, че може пет минути да пада тогава ще си е е***о майката.
Леле как се радвам, че онзи момент свърши, че както ми беше причерняло през деня можеше и да не оцелее. Просто съм удивена как се уреди на каса при условие, че има къде къде по-добри касиери от нея. Знам, че шефовете са изпаднали в криза и няма достатъчно хора ама извинявайте вие виждали ли сте я как бачка? Те хората си тръгваха заради нея и флегматичността й. И отгоре на това я бяха сложили на касата където се събират най-много хора.
Офффффффф. Направо си е цъ, цъ, цъ.
Вечерта пък сънувах някви автобуси, аз бях избягала от вкъщи и на пода на рейса имаше пъзел и беше шантаво, защото търсих читалище, а един пич ми каза, че ще ме заведе, а отидохме на дискотека без музика. Голяма олигофрения . Поне не беше на забавен кадър :D

Късметче на деня

Има два начина да изживееш живота си.
Единият е като мислиш,
че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш,
че всяко нещо е чудо.


--Алберт Айнщайн

Еми, пожелавам ви приятен ден, хора.

сряда, 4 ноември 2009 г.

Обичайната доза.

Ето я й обичайната доза сутришно късметче.

Късметче

Нищо не струва онзи,
който не е полезен на никого.

-- Декарт

Малко те кара да се замислиш за начина си на съществуване, нали?

Сега брат ми ми надува главата с кофти музика. Мисля да си сложа слушалките и да послушам нещо свястно...(след няма и минута) Така е по-добре :)

Останах без нокти. Потрошиха ми се абсолютно всички. Не е болка за умиране, но си ми е жал за тях.

Сега в литературните ревюта ми припомниха за "Гняв". Май ще зарежа "Гордост и предразсъдъци". Как ми се чете нещо на Кинг. Невероятен писател. Винаги успява да ме разчуства ;(
Ще я взема(Гняв) на работа. Ще чета по пътя и по време на почивките, ако има такива де. Тя е малка бързо ще я свърша и ще се върна към другата. Тъкмо ще съм си починала и ще имам желание за четене на нещо друго.
Е, аз започвам да се обличам. Чао и приятен ден на всички.

Един припев...



... който си заслужава.

вторник, 3 ноември 2009 г.

Как есента се слива със зимата!!!

Първия сняг. Повод на повечето да седнат и да драснат няколко реда в блоговете, които са забравили. Или просто повод да пишеш на приятел смс с текст "честит първи сняг". Поне снегът малко или много ни събира или ни кара да си кажем три думички :)
Колко красива гледка беше когато излязох от вкъщи и видях слелите се сняг и листа. Накараха ме да спра за малко и да ги погледам. Реших, че мога и да споделя тази не чак толкова привлекателна на външност красота, но по някакъв начин стопляща сърцето първа зимна красота с вас.
И първите снежинки погубени от топлината ми.

Днес се чувствах добре. Може би заради красотата и студа, не съм сигурна, но не бях чак толкова размазана въпреки, че обикалях като луда из магазина, за да зареждам.

Сега ще ходя да правя спагети, че съм обещала на милото си братче, че утре ще закусва спагетите AlaLazy.

Късметче

Свети слънце в очите ти...

Малко трудно, но щом казваш... добре.

Късметче

Ако не искаш,
когато можеш,
няма да можеш,
когато искаш.


Колко е забавно :)

Ох много ми се спи. Тази вечер сънувах как маркирам продукти. Поне зелките не ме гонеха на сън :D
Иначе като изключим крехките ми нерви съм много добре и дори съм доволна от себе си. Нямам търпение да дойде другата седмица. Алкохоличката ще почива и може да ми обърне малко повече внимание(едва ли, но не се знае). Е, аз няма да съм си по цял ден в къщи, но мъжът й като отсъства току виж тя не е поканила никой и ще си побъбрим.
Ох, чудя се защо изобщо се нуждая от нейното внимание?! Преди въобще не ми пукаше.

Много съм изморена иначе с удоволствие бих писала. То не, че има много за писане де. Само да си постна късметчето, че нещо като ритуалче ми стана :)

Късмет

Когато се бориш сам срещу света -
усещаш сладкия вкус на победата,
а когато чакаш всичко наготово-
рано или късно ще ти загорчи...

неделя, 1 ноември 2009 г.



Чувствам се размазана - душевно. Вече едва ли не не понасям никой. Не мога да гледам хората. Получих нервна криза на работа и не знам как не убих някой. Тръгнах си по-рано, защото ми писна да ме прецакват и да слушам пристрастени дърти лесбийки, които явно не са наясно с ориентацията си. Писнаха ми тъпите изказвания по адрес на дебели щерки и мрънкания от страна на хора, които също не работят, но твърдят, че другите не работят. Писна ми от това, когато някой от "великите" управители ме погледне, да ме гледа така сякаш за първи път ме вижда. Омръзна ми да не мога да се наспивам и да се събуждам от болки в краката, да не говорим, че и болките в главата ми започнаха да се връщат, което не ми харесва. Започнаха и нови болки да се появяват. Краката ми на нищо не приличат. Все едно танк е минал през тях, а дори не мога да стоя права на крайниците си без да усещам болка(то като са във въздуха пак ме болят де ама...). Вече като поемам дъх белите дробове ме болят или може би самите ребра не знам, не съм наясно с медицината. Ръцете ми треперят без основателна причина, а и май се разболявам.
Най-хубавото от нещата е, че поне се излекувах от депресията. Вече съм в нервна криза и се нуждая от успокоителни, защото някой път ще се ядосам и ще ме принудят да напусна. Не мога да ги дишам повечето, а тези които си заслужават са прекалено малко.
А онова дето го казват"по-добре понякога замълчи отколкото да говориш и да изръсиш глупост" е напълно погрешно. Подяволите, ако не говориш няма дори да те забележат. За какво ти е постоянно да минаваш покрай някой и той да гледа едва ли не през теб. За какво трябва да се съобразяваш с идиотите, а на теб да ти е неудобно. Я им тегли една майна. И ти можеш да гледаш през хора. Може и другите да се съобразяват с теб.

В къщи също не е цвете за мирисане. Алкохоличката отново взе да ме дразни адски много. С нейния мъж направо... "Ох, не съм го виждала, не съм го ебала, не съм му правила еди какво си... от един ден."(имахме гости с преспиване и спаха отделно, алкохоличката и мъжът й). А аз просто исках да излезем заедно до магазина, а тя искаше да излезе с него. После "Защо не ми споделяш? Защо си в кофти настроение? Какво пак съм направила?" Какво ли? Ще ти кажа какво. Когато ти е изгодно идваш при мен и ми се оплакваш я за ония, я за другия. Дрънкаш ми простотии наляво и надясно. Аз те слушам! А когато аз се нуждая от теб най-много ти търчиш при ония ми ти мАж, който и две стотинки не даваше за мен преди да почна шибаната работа, а сега поне малко уважението му спечелих. Не, че ми трябва ама поне нещо да получа от него.
Трябва час да си записвам, за да те видя, защото дори когато той е нощна смяна ти си каниш гости и отново ме заебаваш, а преди време тези дни, когато него го нямаше поне имах възможност да говоря с теб. Дори не ми пука, че не ме слушаш. Знам, че ти е до оная работа какво ми е на мен дори когато ме питаш. Знам, че не ме слушаш, но... Не знам какво "но". Вече не знам нищо.
Знам, че ще прозвучи ужасно, но ми харесваше онези дни след онази случка, когато ми звънеше постоянно, за да чуеш да ли съм добре. Дори бях щастлива, че плачеше, че успях да ти причиня болка и те накарах да се притесниш за мен. Тъпо е, но се гордея със себе си и тъпата си постъпка, защото дори и за няколко дена ти не беше на себе си именно заради мен.
И колкото и глупаво да е винаги ще ми минава това през ума докато не стана хептен глупава...
Жалко, че няма да го прочетеш, защото колкото и да се мразим взаимно не бих могла да ти го кажа. Не бих умряла единствено и само, за да ти е гадно въпреки, че ще си заслужава.

Късметче

Върви само напред
без да поглеждаш назад
в миналото!


(каква простотия, та нали миналото ни прави съществуващи хора. заради миналото сме това което сме сега.)

Късметче от вечерта

Всички сме ангели с едно крило.
Можем да летим единствено
като се прегърнем един друг.



Нямам много време, но реших, че мога да драсна няколко реда отново с късметчета, защото са приятни въпреки, че сегашното или ми се е падало или на някой друг му се беше паднало, но не съм много наясно.
Иначе голямо забавление пада на работа. Може да ни държат по 12 часа работно време, но е забавно и смешно. Както се казва върви ни като по вода или нещо от сорта.
Приятен ден на всички. И се надявам следващото късметче, а и първото, да са съществуващи личности във вашия живот.

Късметче на сутринта

Истинското приятелство идва,
когато мълчанието между двама души
е приятно.


--Дейв Тайсън Джентри

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates