понеделник, 9 ноември 2009 г.

На по чашшшшшшшшка.

Единственото усмихнато нещо в работата ни. Жалко беше премазано от машината за пресоване или там както му се вика.
Да отначало всички бяхме така усмихнати, но ни смачкаха. Сега една колежка напусна. Е, не е голяма загуба, защото така или иначе не правеше нищо. Но и управителя се махна, което не е много добре. И доста други мислят да изчезват. Хубавото е, че ще има нови които ще дойдат ама колко ли ще останат?
Ония ден в метрото сама си се возих в цялата мотриса. Което е нормално, защото кой нормален ще се вози в 5:30 сутринта? Трябва или да си на работа или... да си на работа.

Днес беше забавно. Запивахме "голямата" компания. Ама забавно си беше де. Смях, кикот и още нещо дет му се вика :)
Прибирането беше малко по-скучно, но... малките 20 годишни деца трябва да си лягат рано(говоря за една приятелка не за мен)
И така аз утре пак трябва в толкова да се возя. Забавна работа. Ще лягам, че вече окъснях. Лека ви и мека.

Късметче

Птицата гледа от високо,затова и е лесно да лети.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates