Тъй като съм много изморена ще бъда кратка, както винаги.
Днес до известна степен беше хубаво, защото Наско ни беше сам управител. Когато той е с нас магазина е стахотен ред. Не знам как успява този човек. Нито те командори, почиваш си, не ти вика. Абе едва ли не правим каквото искаме, а магазина е в ред, подреден и зареден и имаме време да почиваме.
Колко глупаво се чувствам като си спомня колко го ненавиждах отначало. Толкова строг, само ни плашеше и все ни уволняваше, а сега направо честно казано само с него искам да работя.
Когато другите са на смяна само викат, командват и цари хаос. Не знам, но явно Наско си разбира добре от работата. Браво на човека. Радвам се, че остана при нас.
--------------

Помни че най-важното нещо
е да пазиш най-важното нещо
като най-важно.

Уау, нима.
Добре, че нямам най-важно нещо.