вторник, 31 май 2011 г.

И... "БЪДИ ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ" #1

Ти бъди промяната, която искаш да настъпи в света.

Махатма Ганди
(1869-1948)

И... отново на вълна "искам да умреш"


Когато ти кажат ще получиш 650 лева заплата какво си мислиш? Нима в съзнанието ти не изникват една пачка, която като преброиш и в нея има 650 лева?! Да ама за моята фирма заплата от 650 лева всъщност е пачка с пари, която като преброиш в нея има 550+/- 20-30 лева. И всъщност човек за какво се трепи? А аз останах с идеята, че може би по някаква вероятност ще получа наистина добри пари и ще заживея най-сетне щастлива.
И моля ви се на края на работния ми ден онова тъпо джудже ще ми казва "А кой ще качи безалкохолните". Сори пич ама ако аз ти ги кача, какво ще правиш ти цял ден? Ще си клатиш непредвидимо къстите краченца наляво и надясно и ще се правиш на отговорник, за какъвто в действителност въобще не те бива. Но пък до колкото си спомням на мен ми е забранено и да се качвам на стълбата. Упси ами сега какво ще правим. Сори хора работното ми време е до 14:30, а вече е 14:37, аз съм аут.
И сигурно е грешно да си представяш как убиваш някой, но по дяволите как жадувам за това.

събота, 28 май 2011 г.

И... с мисъл за теб

Чудя се защо цял ден се въртиш в мислите ми. Дали съм усещала или просто е някакво съвпадение. Вероятно второто, но ако наистина усещах нещо, защо по дяволите не преместих преспапието подарък от теб за мен по случай имения ми ден. Всъщност това изобщо беше първия ми подарък за имен ден, а сега е на трошен. И не знам защо толкова много ми пука и защо ми се плаче взирайки се в назъбеното останало стъкло в основата.
Дори сега си представям как е паднало, как се е чул звука от счупване и разпръснатите стъкла вода и бели снежинки. Затварям очи и виждам цялата сцена.
Сега съжалявам, че не съм се взирала преди това в него така както сега, че не съм обръщала достатъчно внимание на малката снежна топка.
Но сама съм си виновна, защото страшно много си мислех да отворя прозореца преди да тръгна на работа, но както винаги запленена от музиката загубих представа за времето и не го отворих, а Жоро с неговата непохватност потроши всички спомени.
Знам, че е само една декорация, но си беше моята декорация от теб.

петък, 27 май 2011 г.

И... с аромат на пролет

Днес когато излязох сутринта и духна вятър, поех дълбоко въздух и се насладих на аромата на пролет, зелено, свежо и беше все едно не съм в София. Тишината и аромата направо ме изпратиха в друг свят.
И винаги съм обожавала онези пухчета летящи наоколо, от които повечето получават алергична реакция. Е, не ги харесвам, защото някой получава алергия, а защото когато се носят във въздуха приличат на снежинки, а в същото време времето на вън е прекрасно и има лек повей на вятъра и отново си на някое друго място, не скучната сива и мръсна обстановка на града.
А когато валеше тези дни беше така красиво. Винаги съм се чудела, защо хората бягат когато завали... защо бягат когато вече са мокри?! Има ли смисъл да бягаш от нещо така прочистващо, нещо така освежаващо?

събота, 21 май 2011 г.

И... на пазар

Последните няколко излизания се оборудвам много добре с нещица. Купувам си блузки, формички за мъфиниииии, дамска чанта(първата ми е *изчервява се*), пак формички за мъфиниииии.... в общи линии хубави неща :)
Ходихме в "Дивака" и се държахме наистина дивашки. Абе беше си веселяшко. Толкова се смях, че се разплаках.

Около работата всичко иначе си е ок за сега. Да речем, че почти напуснах и когато казах на "големия" шеф реши да почва да ме разубеждава да не го правя. Съгласих се при условие, че спре да ме прави на две стотинки и то пред хората. Е, честито шефче издържа една седмица сега да видим какво ще се случи другата.
Иначе като цяло сякаш всичко малко по-малко започна да се нарежда. Остана само заплатата да почва да се покачва и да излизам по-често с хора въпреки умората :)

неделя, 15 май 2011 г.

И... година по-късно

Хахаха да бе...
Кога се мина една година и аз не разбрах. Случиха се толкова много неща и в същото време толкова малко.
Тия дни се сетих за това местенце, а няколко дена по-късно ми припомниха колко хубаво беше да драскаш, да псуваш, да ти е приятно да напишеш нещо и да си излееш душата.
Работя като изтривалка на подметки в магазин за хранителни стоки (то и за друго акъл нямам). Но като се замислиш и с малкото ти останало съзнание и акъл да нямаш не е необходимо да те правят на боклук и то за 450 лева. И тъкмо когато реших, че ще напускам, а с мен още няколко "боклука", решиха, че трябва да направят тези 450 на 650 и сега въпроса е дали си струва за 200 лева от горе да си останеш боклук.
Направих съпоставка с една примерна работа където евентуално може би щяха да ме наемат:

Сегашна работа
8:30ч. работа
30 мин. почивка
1 почивен ден
450/650 заплата
скъсваш си задника от работа

Бъдеща работа
от 10 до 19
90 мин. почивка
2 почивни дни
450+% заплата
обслужваща в детски магазин

Да дилемата беше голяма. Е от онази работа нещо не ми се обадиха, но имам може би още една опция:

Бъдеща работа
от 10 до 23
почивка всяка възможна минута
2 дена работя 2 почивам
500+% заплата с евентуално повишение на парите със стажа(може би)
работа като готвач(примерно)

И пак размисли. А така искам да напусна сегашната работа.
А защо искам да напусна, защото всичко е прекрасно и сияе в розови отенъци. Всички се обичаме и си помагаме и няма никой да ти каже нещо на въпреки, да ти се скара и да те направи на две стотинки пред клиентите. И това сега го сложете в едни огромни кавички. Да страшно много мразя сегашната си работа.

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news