Днес излязох с Алкохоличката на разходка. Прекарахме си кажи речи добре. Когато се прибирахме тръгнахме да пресичаме една улица(на пешеходна пътека бяхме). Първата кола спря и тази зад нея също, но третата не успя и удари втората, която от удара се подвижи и удари първата. Когато се сблъскаха се чу такъв гаден звук. Подскочих и тръгнах на зад. Едва ли не помислих, че мен са ме блъснали, но осъзнах, че не би се чул такъв трясък. Ходех и плачех. Чувствах се ужасно. Ако не пресичахме и ако шофьора беше като всички останали(демек да не спира на пешеходни) нямаше сега тези коли да са блъснати. Толкова е гадно. Тази случка е на принципа направи добро на ти лайно. А майка ми толкова безчувствено се държеше.

Днес дойде и Дида в къщи. Вече има закръглено коремче. В третия месец е. Толкова сладко изглежда и така ми стопли душата.

Късметче

Всичко,
което ти е на сърцето,
да ти е в ръцете!

Не ми харесва. Та аз нямам сърце.