неделя, 22 ноември 2009 г.



----------------------------------------

Здравей ***,

Извинявай,че не ти пиша писмо( бях ти обещала и ще го изпълня! ) ,но напоследък имам доста здравословни и психически проблеми.Почти не съм ходила на училище,просто ми е трудно да се възстановя.Искам да знаеш обаче,че всеки ден мисля за теб с носталгия.
Та,ако ти се пише един e-mail много ще се радвам в него да ми разкажеш за абитуриентския,изпитите,матурите.Къде си приета да учиш,....
С много усмивки и любов: Твоя ***


Не, не може да минат милион години откакто ти писах за последно и изведнъж да ми тръснеш "Мисля за теб..." Не може. Не е позволено да ме караш да се чувствам зле при условие, че те мразех толкова много време и сега когато най-сетне спря да ми пука ти да ми пратиш писмо. Сега те ненавиждам още повече, защото ме караш да се ненавиждам сама.
И каква е тази причина поради която си ме зарязала? Искаш да ми стане още по-гадно? Е,браво успя.
Мълчиш с месеци и накрая ми пишеш нещо и ме караш да плача като малко дете. Няма да стане. Няма да плача пък.

-------------------------------------------

Чувствам се ужасно. Хората толкова много се променят. Дори самата аз.
Днес най-сетне единия от управителите ми запомни името. Доста го повтаря и след това следваше "направи това". Доста работа свърших. И доста ме харесаха като бачкатор. Знам ли може и служител на месеца да ме направят, както казва Кифлата.

-------------------------------------------

Ако искаш дъга, ще трябва да се примириш с дъжда

Кой дъжд? В очите или на вън?

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates