петък, 29 януари 2010 г.

Днес явно не е трябвало въобще да ставам от сън. Баси гадориите стават. Първо цяла сутрин не ми върви в нищо. После майка ми звънни, за да каже че вече е на половин заплата и разбира се половин работно време. И отгоре на тва няква пача решава да скъса моето момиче на някакъв изпит А бой не ще ли?!!!
Баси днешния ден ако го нямаше щеше да е много по-хубаво.

Нали съм крадла и ей го вна отново крадливоста се пробуди в мен. Susan Death
го е сложила в блога си, а аз като една върла фенка на отговарянето на въпросите просто не можах да издържа и се поддадох на желанието.

1. Как обичаш да те наричат?
Дан, защото преди бях голям фен на Дан Радклиф :) После ме дразнеше, защото всики ми викаха Дан Даран Дан Дан(като камбана, а тъй като и по форма съм като камбана забраних да ми викат така). Сега обаче си ме кефи. И вече не е заради нещо или някой просто е якозвучащо. Също така ме радва да ми кажат Д-ъ :D

2. Кога си роден/ а?
30.07.1990г. в 00:05

3. Кой е най-красивия според теб град, който си видял/ а?
Не че съм ходила на много места по света, но... Може би Трявна. Той има много история и красива архитектура.

4. Рано сутрин или късно през нощта се чувстваш по-трудоспособен?
Ми при условие, че спа денем нощем съм във вихъра си точно както сега :)

5. Кои са любимите ти музикални изпълнители, състави; каква музика слушаш?
Дъх, всичко слушам и всичко което Мух(Кифлата) ми прати. Тя по-добре може да каже кои са групите :D

6. Без какво не можеш?
Без... депресия. Няма ли я един месец и направо се депресирам :D

7. Защо правиш подаръци?
Защото държа на този човек.

8. Какви емоции изпитваш, когато слушаш любимата си музика?
Баш любима. Нямам вече такава. Просто музика, която достига по-близо до същността ти от другите. Може ли да се изпитва близост от музика?

9. Фазите на луната влияят ли ти?
Не знам. Не съм забелязала. Но ако възхищението към Луната е влияние значи да.

10. Куче или дете? (само едно от двете)
Дете, не че съм готова, но няма папагал и за това се спирам на дете :)

11. Има ли край теб добри хора?
Лоши хора няма. Има просто хора при които добротата отсъства, а това не ги прави лоши.

12. Къща или апартамент?
Къща. Не заради мишките и паяците със сигурност, но пространството е къде къде по-голямо и някак... Абе можеш да скачаш без да се притесняваш, че ще пропаднеш етаж на долу :)

13. Малък или голям град?
Нещо средно. Достатъчно е просто да не е чак толкова нафраскан с коли.

14. Черно или бяло?
Черно. Не се цапа толкова бързо колкото бяло. Имам предвид, че дори да избера бяло то рано или късно пак ще стане черно.

15. Синьо или червено?
Червено. Не че ми допада, но сравнено със синьото. Не че не харесвам другия цвят, но не ми е от предпочитаните.

16. Жълто или зелено?
Диваците ми. Обожавам ги и двата. Жълтото още от пеленаче си ми е любим цвят, а зеленото просто е толкова свежарско.

17. Книга или телевизор?
Книга разбира се. Телевизора е отживелица. Той е техниката на миналото поколение. Аз гледам напред в бъдещето :D

18. Какво е за теб компютърът?
Забавление и връзка. Ако не беше той кой знае каква сметка за телефона щях да направя.

19. Какво чувстваш когато получавате подаръци?
Чувствам се като малко дете. Сияя, усмихвам се. Знам ли доволна съм един вид.

20. Какво те кара да смяташ един човек за добър?
Аз не смятам. Не съм много добра в тва. За всеки човек съдя по различен начин. При някой е защото е направил нещо, друг заради държанието. Общо взето няма един критерий за това.

21. Какво те прави силен/ а?
Напоследък Мух. Така де вдъхва ми сила. Иначе не съм силна. Така де душевно не съм силна. Телесно съм пача :)

22. Заради какво плачеш?
Охо, тва направо... по-лесно щеше да е ако ме бяха попитали за какво не би плакала. Мога да плача за всичко. Дори ми е трудно сега да измисля заради какво не бих.

23. Какво са за теб традициите и празниците?
Нямам такива. Някой ще се провикне ами Коледа, Великден... ако някой го правят семейно то аз не.

24. Какво прави от група хора - "семейство"?
В днешно време семейство е нещо като чуждица май. Семейство=любов. И двете не съществуват от създаването на човека освен при животните.

25. Свободен човек ли си?
По-свободно от това няма на къде. Позволено ми е да правя всичко. По дяволите как мразя тва. Така ми се иска понякога да ми е забранено нещо, че сладко сладко да го наруша*подхилква се зловещо и търка ръце една в друга*

26. Какъв искаше да станеш като пораснеш?
Нямам такава мечта. Когато исках да стана адвокат ми разбиха мечтите и нещо вече си нямам на идея каква искам да стана. Достатачно е да съм просто нещо, а какво ще е то вече е без значение.

27. Защо някои хора нямат хоби?
О, няма такова нещо. Понякога ние не създаваме хобита, а те създават нас :) Следователно човек без хоби няма.

28. Кое те отличава от другите?
Хора сме това е общото, а останалото вече е отличителното.

29. Сладко или солено?
Сладко много ясно. Без него направо не дишам.

30. Какво правиш, когато си много ядосан/ а?
Просълзявам се, мятам нещо, късам, пукам шишета... изкарвам си яда.

31. Пушиш ли?
Дане. Принципно не, но мога и да го правя. Кифлата ме научи, но не съм зависима. Мога да пуша, а мога и да не пуша :)

32. По колко кафета пиеш на ден?
Не пия такива неща. Правя го много рядко. Нещо от сорта веднъж на месец.

33. Употребявал/ а ли си някакви наркотици (включително и треви)?
Да. И в моя защита всичките пъти когато това ставаше бях принудена с пистолет в челото. Само веднъж получих разрешение от брат си, което си е направо съгласието на света за легализиране на тревата.

34. Кое е най-идиотското име за домашен любимец, което си чувал/ а?
Рекс. Баси по-изтъркано нещо не съм чувала. Или Поли за папагал. УжасТ.

35. Кой е най-забавния човек, който познаваш?
Мен разбира се. По-забавна няма.

36. Кое е любимото ти ястие?
О това е със същия принцип като плаченето. Всичко обичам без едно две нещица.

37. Питие?
Куба либре. Направо се разтапям само като си помисля

38. Кои са членовете на твоето семейство?
Алкохоличката=мама, Жоро=втори баща, Симеон=половин брат и ми(забавно е когато си спомням за семейството си)

39. Имаш ли деца? Искаш ли? Колко?
Близнаци от женски пол. Или тризначки нема ги изхвърля я. Само някой друг да ги роди де :)

40. С колко пръста пишеш по клавиатурата?
Ей сега ще видим 3-4. Баси не бяк забелязала. То много малко били бе.

41. Ходиш ли на профилактични прегледи?
Какво е това*почесва се умно по главата*. Ня ходя ама трябвало.

42. Кога разбираш, че един човек ти е приятел?
Знам ли. Когато му кажа колко е ужасен в момента, а той не се обиди. Или когато ми казва истината в лицето, а не зад гърба ми.

43. Умееш ли да прощаваш?
Минава ми за секунди.

44. В какво вярваш?
Най-вече в себе си. Ако не съм аз нищо нямаше да е.

45. Коя ти е любимата книга/ книги?
"Гняв" на Кинг *поклон*

46. А филм/ и?
Ох в описанитео ми ги има. Мързи ме да ги копи пейстна :D

47. За какво те търсят хората?
Ми да им помагам, да излизам с тях, някой просто да ми говорят/пишат.

48. Колко човека смяташ за приятели?
1. Може и повече, но един е достатъчен.

49. От какво се страхуваш?
Предимно от тъмно. Другите са маловажни и не са чак толкова действащи на психиката ми.

50. Какво има смисъл?
Нищо няма смисъл. Каквото и да правим все едно и също ще последва, така че смисъла се губи някъде.

51. Доволен/ а ли си от света, в който живееш (мястото, хората около теб)?
По-добре няма как да стане, но да се радвам, че имам и това, защото винаги може да стане по-лошо.

52. Коя е любимата ти максима, мисъл, мъдрост?
Нямам такава. Ако съдя по начина си на живеене може би трябва да е бъди мишка-нека те мачкат :)

Дох оказа се бая дълго. Аз добре го нашарих.
Сега аре някой друг да се хване да го направи. Беше забавно. Хаха то всичко нещо днес ми се струва забавно. Това е защото се наспах предполагам.

вторник, 26 януари 2010 г.



--------

Днес сънувах най-странния си сън в целия живот(сънувах сън, нали колко странно). Сънувах, че сънувам, че сънувам. Май така беше. Аз сънувах, онази в съня ми сънуваше, че в нейния сън онази сънува. Имаше толкова много събуждания. И едва ли не сънувах сънищата на всички. Някакви жепе линии, убийства, издирвания. Беше толкова шантаво, че дори сега имам чувството че сънувам. Когато онази в моя сън се събуди мислех, че е реално. Ама то направо реално си беше и когато наистина се събудих(надявам се) беше още по-странно.
Спомням си някой части от съня, но са прекалено лични за това ще си ги запазя за себе си. Ще ги забравя след време и ще се чувствам по-добре.
И между другото Мая някой на име Пламен ти предложи брак в съня. Поне така мисля, че се казваше. Защото още един на име Пламен имаше рожден ден а ти каза, че не го познаваш. Та за това не съм сигурна да ли така се казваше.
---------

В лабиринта от пътища
най-трудно ще намерите пътя към себе си.

Да сигурно е трудно. Само ако напишем сънища вместо пътища и вече сме на едно мнение :D

неделя, 24 януари 2010 г.



Вчера доста добре си прекарах с алкохоличката. Голям смях му ударихме. От доста време не се е случвало.
Сега когато Жоро го няма уж ми обръща повече внимание. Хем хубаво, хем не. Прекалено хубаво не е на хубаво дето му се вика :D
Забавно е де. Не се оплаквам.

Друго нищо не правя по цял ден. Голяма скука ми е. Сега гледам някви тъпи анимета и се побърквам. Няма нищо интересно по света.

Приятна вечер.

събота, 23 януари 2010 г.

Само не се плашете. Знам, че съм ужасна и, че не мога да боравя с шита, но тъй като няма какво друго да се прави по цял ден поне мога да се излагам :D
Това е още една снимка която развалих. Има я в няколко варианта. Този е най-пресния. Реших да си играя с цветовете основно и това ми допадна :) Ако видите оригиналната ще се стреснете повече за това ще го пропуснем.
Ето още една, която много ми допада, защото не се вижда кой знае какво.
Ами тва е за днес или по-точно за сега. Ако не ме мързи мога да направя още нещо (демек да разваля нещо)

сряда, 20 януари 2010 г.

What is on your desktop wallpaper?
Чисто черен. Аз обичам да си слагам анимета, но сега компа е на брат ми, така че той решава. А и да няма разногласия, защото той си пада по други видове решихме, че черното е най-добрия вариянт при който когато седна аз да не сложа някое аниме, а като седне той да не сложи неговта си простотия и така постояно. Просто черен.

What is your favorite zoo animal?
Ох, не че е пълно с животни, но много ме изкефи маймуната където се нагъзи на Крумова и започна да я сваля там по маймунски. Леле беше уникално.

What was your favorite toy as a child?
Дъх, не си спомням. Нямам много спомени като дете. Де да знам. Може би някоя кукла барби.

What food do you eat too much of?
Сладко. Това е моята дрога. Мога да ям само такова и дори няма ми трепне зеницата.

What kind of hairstyle do you have?
Дълка посредата на разтоянието гърди рамене. Имам бритон, който не харесвам, но не ми пука. На етажи е, цвета е черно кафяв - лайнян :D

What was your favorite activity in gym class?
Ми да стоя на скамейката :D Не бе обичах да играя тенис на маса. А когато ни позволявах и имаше възможност и с кого хека. А и баскета си го бива и волейбола. Така май като гледам всичко :) Не съм спортна натура, но тва не пречи да ми харесва, нали?

What is on the shirt you are wearing right now?
Тва сериозно не го хванах. Но до колкото разбрах... ми сега съм с блузата от бившата работа. Така че има нейния знак или там как му се вика не се сещам сега.

What is the picture nearest to you of?
Една снимка на мен и Кифлата с биберони в устите <3

What kind of salad dressing do you like?
Ми снежанка и руска разбира се. Руско чадо на руско се радва, въпреки че то май не беше руско по народност :)

Whats your least favorite food?
Пачаааааа. Тва не ми се нрави. Готвини чушки и има доста неща по които не си падаме, но сега не се сещам

What do you do on a Sunday night?
Е то да е една неделя в годианта та да помня. Всяка неделя различно. Въпреки, че на последък е едно и също и то не само в неделя, а постояно.

If you could only use one condiment on your food for the rest of your life, what would it be?
Е тва пък... шарена сол :D Всичко на едно.

What color are your sheets?
На цветя :)


How big is your computer display?
19 ако не се лъжа. Не разбирам много, така че ще ви излъжа. Не ми вярвайте много много.

What pair of shoes do you wear most often?
Кецовете. Много си ги обичам. До изтъркване и новите до изтъркване и така до без края и отвъд.

What is your favorite game?
Heroes. То не, че ми е любима просто на други не играя :)

What is your favorite Thanksgiving food?
Нема такова нещо тук.

What is your favorite pizza topping?
Нямам такъв.

What time do you plan on waking up tomorrow?
нямам планове. Ако съжалението може да се планира значи ще да е това.

What is your favorite day of the year?
Това е въпроса на годината. Да речем 1.07.(ако съм разбрала правилно въпроса)
------------
Голямо забавно беше вчера. Голямо шашнато беше сутринта.
Тъй като съм тъпо(което си е явно), забравих да заключа входната врата вечерта и не знам защо просто не съм оставила и неонов надпис "ВХОД СВОБОДЕН", не знам(повтарям често "не знам", защото наистина не знам). Взеха чантата на майка. Да супер. Нямаше да е проблем ако там не бяха парите ни с които ще живеем до 30. Хах колко успокояващо. че имах в картата си пари. Ще оцелеем. Както каза Кифлата можеше и по-зле да е и нас например вече да ни няма(сещате се нали?) Но колкото и всички да ме успокояват поне брат ми ми казва истината в очите - "Ти си виновна".
Това е от мен за сега. Заключвайте си вратите хора :)
Приятна вечер.

понеделник, 18 януари 2010 г.



Най-сетне нещо интересно да се случи. Излизах с Кифлата. Големи дебати, голямо говорене и съгласие падна. Баси за първи път се слушахме една друга ( ) Ядохме както обикновено детско меню в KFC, тя има червей, а аз свинче(прилича доста на мен особено в задни части :D). После по горещ шоколад и още един за нея, а за мен едно Куба либре(ммммм, обичкам го). Та откритието на деня(стърчащото нещо от задните части на човечето от чашата). Така де не е ли малко смущаващо. Как може такова нещо да направят. Сега ще покажа и една друга чаша, но тя е моя- Кифлата ми я подари. Ако някой не знае това е Pucca. Много си я бичкам - и Кифлата, и чашата, и Пуска, и трите на веднъж. Подари ми още едни лепенчици на същата тази личност(и най-важното е, че бляската) Чудите се какво ще правя с тях? Ами много неща мога да правя с тях. На мен ми дай само простотии. Много си падам по такива неща. Ще си ги лепкам сега в дневника. В който от доста време не съм писала, но това е защото тук пиша. Както и да е де пак ще пропиша. Много ме радват. Мерси Кифличке.
Гледах малко от "Вероника решава да умре"(май така беше), сега ще го до изгледам. И ако си нямате на представа за какво става на въпрос ще ви светна. Една мацка се опитва да се самоубие, но успяват да я спасят. Така де спасиха я, за да й кажат, че ще умре след около седмица. Голяма простотия. Сега ще видя какво ще стане на татъка, но не ми се вярва, че ще е нещо кой знае какво. Сега ще съжали, че ще умре. Почти 100% съм сигурна, че ще е така. Както и да е. Голяма простотия е. Точно това казвах днес на Кифлата, че не мога да разбера, защо си правят труда да спасяват хора, които се самоубиват. Това мисля, че не е правилно. Щом са си теглили ножа явно са го искали и кои сме ние "героите", които да ги спасяваме. Това не е хубаво. Тъкмо са събрали смелост да го направят и някой ги спасява и тях ги боли и всички ги гледат на криво или ги съжаляват и на психиатри, психолози, болници и още какво ли не. Знам грубо звучи да ги оставим и да мрът, но реално погледнато това си е тяхно решение. Поне нещо са взели под контрол - смъртта, а ние и това им отнемаме. Сори ако с тва обиждам някой, но аз така мисля. Може да е глупаво, детинско, лекомислено, но според мен ако има какво да се прави е преди човек да е срязал вените си, а не след това. Защо да прекъсваме нещо сторено. Нека се опитаме да съхраним хората около нас преди да са решили да умират, а не когато са го направили.
----------

Ще срещнеш много усмихнат човек,
който ще промени живота ти!
Усмихни се и ти на днешния ден!
Е, днес малко ли се смях бе. Аз направо си разтегнах устните. А относно човека, е дайте го ан сам де :D
----------
Започнах да чета Дориян Грей, ама нещо не ми допадна. Сега чета едно от произведенията на Полина Велева. Нещо като Здрач- така де Кълън участват, но е доста по-интересно от това на Стефани бих казала. Така де лично мнение си е. Всеки има право на глас и аз доста добре използвам моя :) И за сега чета това. Явно ми е липсвала фантастиката. Доста ме заплени.
----------
Сега малко ще почистя, че очаквам малко гости утре :)

петък, 15 януари 2010 г.

От няколко дена не мога да спя като хората и вчерашния ден ми подейства по най-изморителния начин.
Като се започне от ставането 6 и 30 та блуждаенето по улиците, за да намеря офиса на новата ми работа(ако може така да се нарече). Половин час се разхождах по една улица, защото бях подранила малко. Та няй сетне влязохме вътре. Ако не се лъжа бяхме 14 човека и поле дойдоха някви трима ама те се махнаха(бяха умници). Та от 9 стояхме до 13, а дори искаха да сме до 14, но видяха изтощените ни лица и умората по тях. Имаше хора дошли от ноща смяна, но пък устите им не се затваряха. Повечето бяха млади, но и глупави като мен. Едно 70% не знаехме защо въобще сме там. Абе въобще...
После се прибрах, ходих да видя бивши колеги(просто трябваше да купувам кафе), видях се с Кифлата. Двамата идиоти ни зарязаха(повече няма да им проговоря не че и ми трябват де). С нея хапнахме, пийнахме и се прибрахме. Легнах в осем и половина вечерта и станах в 10 сутринта. Ударих му един огромен сън. Сега се чувствам така сякаш съм се родила.
------------

Кой е беден,
ако е обичан?
Да ама като и не си обичан... Леле то стана голяма мизерия ;(
------------
Днес сънувах странен сън. Бях там, виждах се, познавах се, просто аз. След това се появи някакво известно момче. И нали се сещате лудите фенки- аз бях такава, почнах да викам и да искам да се снимам с него. Когато застанах до него за снимка той ми прошепна "А твоята кучка щастлива ли е?" Беше леко шокиращо, защото тогава се сетих не за кой да е, а за Кифата.
Та онази ми ти звезда ме попита, а аз не знаех какво да кажа, така че те питам щастлива ли си?

сряда, 13 януари 2010 г.

Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг.
Да го изпълниш е далеч по-лесно.


*кима ентусиазирано*
---------
Днес като излязох от вкъщи се почувствах празна. Някой ще си помисли:"Била е гладна". Да и на мен ми мина това през ума, но не беше глад. Чувствах го на всякъде. Сякаш вътре в мен нямаше нищо(и все пак не бях лека). Сякаш нямах кръв, нещо такова. Е, след като вдишах то чистия токсичен въздух на софийските улици се запълних. Добре ми се отрази разходката.
Докато се прибирах минах покрай двама възрастни(не старци, но и не младежи). Единия каза на другия "Внимавай какво си пожелаваш". Почувствах се като във филм със заглавие "Съдба" или "Шибащини". Преди много често ми го казваха това. Пожелах си да се махна от моя град, да започна отначало, на чисто дето му се вика. И стана и не съжалявах. Дали сега ако си пожелая нещо ще се сбъдне или се случва само веднъж в живота?

вторник, 12 януари 2010 г.

[00:02:26 | (00:02:36 — редактирано)] Vapirrrrche: или по-скоро на кутр ама карай да върви
[00:02:46] Кифлата: кутър звучи яко
[00:02:47] Кифлата: хаха
[00:02:54] Кифлата: без ъ , нали, ма аз за благозвчие
[00:03:05] Vapirrrrche: ех подигравай ми се
[00:03:25] Vapirrrrche: анужасни
[00:03:29] Vapirrrrche: :Р
[00:04:21] Кифлата: хаха
[00:04:26] Кифлата: къде го сложих това?
[00:04:29] Кифлата: не съм го видяла
[00:04:50] Vapirrrrche: ц ц ц толкова е влюбена че вече е и загубена
[00:04:51] Vapirrrrche: :Д
[00:04:54] Кифлата: аааа
[00:04:57] Кифлата: на ужасни
[00:04:58] Кифлата: ясно
[00:04:59] Кифлата: хаха
[00:05:06] Кифлата: ма не бе
[00:05:08] Кифлата: твойто звучеше яко
[00:05:12] Vapirrrrche: да видиш на мен какво ми беше като го четох
[00:05:12] Vapirrrrche: :Д
[00:05:26] Vapirrrrche: да като скутер с грешка
[00:05:31] Vapirrrrche: или като кутре с грешка
[00:05:32] Vapirrrrche: :Д
[00:05:34] Кифлата: ква е грешката?
[00:05:40] Кифлата: ааа
[00:05:42] Кифлата: ахаха
[00:05:47] Vapirrrrche: :Д
[00:05:47] Кифлата: леле мн съм зле
[00:05:53] Кифлата: скутер
[00:05:55] Кифлата: хич не се сетих
[00:06:00] Кифлата: кутре в мъжки род
[00:06:02] Кифлата: ми звучеше
[00:06:08] Кифлата: макар че кутре си е
[00:06:10] Кифлата: ...в среден
[00:06:14] Кифлата: близък до мъжки
[00:06:16] Кифлата: хаха
[00:06:17] Кифлата: както и да е
[00:06:21] Vapirrrrche: хахаха
[00:06:22] Кифлата: разлигавих се с тая дума
[00:06:25] Кифлата: и не ммога да се осъзная
[00:06:27] Vapirrrrche: какви ги дрънкаш бе братле

Леле как ме разлигави тази Кифла. <3
---------
Та днес цял ден спя. Голям сън му ударих. Станах към десет легнах 12 и станах в 17. Сега ще има цяла нощ да будувам. То не защото по принцип не стоя цяла нощ будна де ама то бива бива сън...ама моето направо си е чисто *с*р*н*.
Така де следователно няма какво да пиша, но все пак при условие, че няма какво друго да се прави освен да си дрънкам с будни хора по скайп реших, че тр да си загубя времето и тук малко.
--------

Нека бъдещето е по-голямо от миналото.
Е, ако живея повече от 19 години ще е по-голямо я :)

понеделник, 11 януари 2010 г.

До кухнята и обратно(пътепис за една не сбъдната мечта)

Отвори очи. Първото нещо което видя беше тавана. Да днес се събуди по гръб. Сънят й все още блуждаеше в съзнанието й. Започна да обикаля из него, за да открие нещо нередно, кошмарно, но уви. Сънят й днес беше приятен. Явно за това беше останала по гръб. Ако сънуваше кошмар щеше да се търкаля в леглото и да се събуди в някоя неудобна поза.
Полежа още малко, за да събере сили за ставането, а и за целия ден все пак много път я чакаше.
Стана след десет минутно събиране на сили. Стана е силно казано, защото остана в седнало положение на леглото. Все пак беше щастлива, че се събужда по гръб, защото, ако беше по лице или на страни трябваше да прави повече движения. Погледна през прозорците. Света на вън си беше все същия.
Намери чехлите си и ги обу. Най-сетне стана и навлече първите дрехи до които стигаха очите й, а и ръцете й. Щом го направи решена излезе от стаята. По пътьом се отби до банята. Не беше главната й сел, но беше необходима цел.
Застана пред огледалото. В лек ужас пристъпи на зад с малко по-отворени очи от обикновено. Почеса се по главата по най-неандерталския начин, за да се овери, че това е отражение, а не някое същество решено да я убие и изяде па баш точно в банята. По нелепа смърт от това за нея нямаше.
След уверенията, че онова срещу нея си е тя самата, само че малко по-рошава от обикновено продължи с процедурата. Взе четката, сложи паста и я натика в устата си. "Едно Мисисипи, две Мисисипи, три Мисисипи...триста Мисисипи". Точно пет минути търкане на зъби. Зъболекарят я съветваше всяка сутрин да го прави по три минути, но тя реши, че при нейната енергичност пет минути са напълно достатъчни и се сравняваха точно на онези три за които човечеца й говореше.
След жабуркането и плюнките, любимата й част не за друго, а защото просто вече няма да прави тъпи движения с ръце, подложи шепите си под течащата вода и започна да мие лицето си. Чудовището в отражението все така я стряскаше. На нищо не приличаше дори след това усърдно миене. Знаеше, че й трябва гребен, но той беше така далеч на зад в стаята й.
Мина през клекалото за една малка жълтеникава течност, но това е лично без подробности.
Отвори вратата и с нови сили и по-добър дъх се отправи към целта. Отвори вратата на кухнята и там точно срещу нея стоеше профила на хладилника. Добра се с последни сили и хвана дръжката. В съзнанието й започнаха да танцуват плодове, и незнайно защо шоколадово руло. Отвори хладилника и разочарованието се изписа на лицето й. Там си танцуваха някакви си никакви кренвирши. Грабна единия и го пъхна в пламъка на ада - микровълновата печка. Много се радваше на микровълновата, защото беше съвсем близо до хладилника и не трябваше да хаби излишни сили в движение.
След като по замириса на гнус си го взе и се приготви за връщането към стаята. Отнов покрай банята, но вече не изпитваше нужда да се отбива за това направо влезе в стаята. Разочарована с разбити мечти тя остана там докато отново не огладня и не предприе поредното пътуване до кухнята и обратно. Нейната история на разбитата мечта за хладилник с истинска храна.

неделя, 10 януари 2010 г.


Нямаше какво да правя, та реших малко да поиграя с шита. Ето го един от резултатите. Другите просто се отказах и ги изтрих без дори да ги запазвам. Нещо нервната система се срива по някога. Тази снимка е от преди 1-2 години, но добре влезе в роля.
Та така де днес цял ден съм на вълна "Гордост и предразсъдъци". Сега гледах филмите. Така де серияла от 6 серии от 1995г. и филма от 2005г.. Честно казано когато гледах филма си помислих, ако някой не е чел книгата въобще да не се прави на очарован от филма и едва ли би го схванал. На тази книга не и подхожда филм. Прекалено малко време за прекалено много информация. И не е като да кажеш, че нещо може да се пропусне. Те са пропускали доста и пак филма е двучасов, но не се разбира всичко. Както и да е де това си е лично мое мнение.
Започнах да се угоявам за другата зима вече. Тъпча по цял ден без да правя нищо(освен да гледам филми де).
Сега съм сама, което е супер, но така ме мързи да се развихря с гримирането и прическите та да си направя няква фото сесия и да има какво да обработвам на шита.
Отивам да легна. Няма да спя просто ще гледам анимиран канал и ще се мъча да заспя, но едва ли до към 3-4 ще се получи. Навици.
----------

Таланта не е късмет,
а работа.
Удивена съм как понякога шибаните късмети се падат точно по темата на поста ми. Това е малко коварно.

петък, 8 януари 2010 г.

Днес отново се олях да гледам филми. Гледах "Алиса в огледалния свят". Не знам аз ли съм зле и не си спомням или какво, но като малка бях останала с друго впечатление. Смисъл историята сякаш не отговаряше на книгата, но предполагам, че аз съм я позабравила.
После гледах "Време за вещици" или нещо от сорта, но вещерство нещо не видях, но предполагам, че е имало, но тъй като (не) съм гледала много такива филми няма как да забележа.
И накрая гледах едно българско филмче. Явно е някъв училищен проект "Илюзия на щастието" Биваше си го. Не е кой знае какво, доста лоша актьорска игра бих казала, но с нещо те грабва и аз не знам с какво. Все пак са някакви хлапета. И някак не беше доизпипано, защото не доумявам за какво му е на спинозния нарочно да заразява някой, но предполагам, че съзнанието ми е прекалено тясно скроено, за да го схване. Та така де като цяло ми хареса.

Re: Момичето с червените устни

На 17 октомври я бях видяла. Вчера(забравих да ви споделя) отново я видях. Е вече не беше с червени устни. Всъщност не съм много сигурна.
Връщах се от центъра. На една от спирките двете мотриси спряха едновременно и точно пред мен в другата мотриса стоеше тя. Бях шокирана. Не вярвах да я видя пак. Все пак никога не съм срещала тези по които съм се заглеждала в метрото и друг път. Беше облечена спортно и все така си четеше книга. Същата коса, същата мрачна особа. Исках да изтичам и да се кача при нея, но какво щях да направя? Или нямаше да успея или просто щях да се повозя до Младост и обратно. Все тая. Просто бях удивена че я видях.
Публикацията от 17.10.2009г.
---------
Днес станах, легнах и спах до три след обяд. Направо голям сън му ударих, но наистина много ми се спеше.
Най-сетне прочетох книгата и вече пърхам с криле към другата - "Портрета на Дориан Грей". Първо ще го прочета и тогава ще гледам филма.
--------
Сега прочетох поста на Десислава Велинова за косата й. Спомням си как ние с кифлата направихме същото. Е, аз исках промяна, което много често ми се случва и все наблягам на косата или я боядисвам или я режа. Беше преди две години сигурно. Когато пак порасна я обезобразих отново и сега вече наблягам на боядисването, защото адски много си ми липсваше дългата коса. Сега е приемлива. Та косата расте де. И дори да не се харесваш сега то поне ще свикнеш с външния си вид и дори може да ти допадне. А след няма и година отново ще е дълга. Аз пък се надявам на мен отново да не ми хрумне да я режа, че тогава вече и главата ще си махна. Колко ми е хубаво сега когато мога да си правя опашлета :)
--------

Увереност в собствените си способности!
Късметчето си посвещавам на всички.

четвъртък, 7 януари 2010 г.



Като се започне със ставането. Събудих се в 5 и нещо сутринта. Да после пак легнах към седем и половина и станах в 9 и 30, но не се наспах кой знае колко. Станах изчипках се и такива му разни работи за банята :D
После Кифлата като ме разлигави. Направо ми разката фамилията.
Ходих на интервюто. Отне ми час да стигна до там и пет минути за интервюто, ако може да се нарече интервю. Оказаха се застрахователни глупости и ми обясняваше процедурата отгоре отгоре и просто сиакше съгласието ми да ходя на семинари. Така де първо трябва де ме обучат. Та съгласих се. Какво толкова. К'во губя. Мога само да печеля в момента.
Прибрах се и лигата с Кифлата продължи. Уж трябваше да й помагам да си напише там някви лекции, а ние така се разлигавихме, че кой ще му мисли за писане и диктуване. Та смях до болка. Малко Тони Стораро и неговия Уникат и песента за шестиците и още много други олигофренски песни. Абе забава на шест дет му се вика. Леле с тези шестици ще се побъркам.
Днес се престраших малко да почета от дразнещата ме книга. Така де само няколко персонаха ме дразнят, но пак не можах да издържа:

- Ах, миличка моя Лидия - изплака тя - кога ще се видим?
- Боже мой, откъде да знам? Сигурно след две-три години.
- Пиши ми често, мила.
- Когато мога. Омъжената жена няма много време за писма. Сестрите да ми пишат. И без това няма какво да правят.

Леле, ей т'ва ми го казва и нали се сещате сестра не сестра, малка, голяма не ме е*е и ще се намери като тапет на някоя от стените. Тва няква 16 годишна пикла, най-малката от всички ще се перчи така. Нали се сеща че платиха на мъжо й да я вземе. Ама че тъпо женско. Адски много ме дразни и не знам защо. Направо нервната ми система избухва . Те така де прочетох две страници и не можах повече. Добре че изчезва за малко да мога да прочета книгата, ама малко трябва да се поуспокоя. Утре ще продължа.
Вчера гледах Питър Пан. Доста добре е направено. Очаквах да не ми хареса, а то се оказа доста добре:
- О колко са мили - изстена Уенди виждайки руслките. - Не си ли съгласен?
- Много мило ще те удавят ако ги доближиш - отвърна Питър

Мух, сори объркала съм думата. Бях те излъгала, но не си спомням с какво замених "мили". Но филмчето наистина е добро въпреки, че нямаше как да не пропуснат целувката на края. Никога не я пропускат*муси се*. Та това е детско филмче. Въпреки, че като се замисля... не е чак толкова детски направено.
Та после тъй като ноща беше дълга, а аз отново не можах да заспя си мислех за смъртта. Опитах се отново да си представя как ще се чувствам ако съм с букет в ръка. Толкова пъти съм го правила и толкова кофти ми се отразява и не знам защо продължавам да го правя. Вие правили правили ли сте го? Опитва ли ли сте се да се почувствате умрели? Толкова празно се чувствам тогава. Някак корема ми се изпълва сякаш с прекалено много въздух, но вместо да се надигна и да полетя започвам да падам и да ме свива. Нещо сякаш бърка вътре из мен и търси нещо което да отнеме. Хем ме гъделичка, хем ме боли. И после изведнъж - нищо. Сякаш нищо никога не е било. Все едно не съм се мъчела да се почувствам мъртва, все едно не съм пропадала, и онази ръка не ме е човъркала вътре. Ужасно е. Винаги е така, но продължавам да го правя. Много съм тъпа.
После се опитах да се почувствам на 30. Исках да се видя, да разбера какво ще стане, но... нищо. Спомням си като малка как се опитвах да видя какво е да си на 20. Не знам какво е било усещането тогава, не си го спомням, но сега нямаше никакво усещане. И тъй като ми писна от простотиите ми започнах да си спомням за миналото и колко ми беше забавно в училище и колко се смяхме. И ми се до игра и хек.
И така. Голяма олигофрения голямо нещо. Само с глупости напълних поста за това спирам да пиша. Пускам едно поздравче. Кифлата ме подсети за него. С него едва ли не стартирахме купона за новата година. И ние с нея като най-гласни и добри певици огласяхме стаята.

Приятна вечер.
---------
Зa да почувстваш цената на това,
което притежаваш..
представи си,
че си го изгубил ..

сряда, 6 януари 2010 г.


Йей!!! Звъннаха ми за интервю. Малко тъпо се чувствам, защото не знам за какво точно става въпрос. Изпратих толкова много автобиографии и сега не знам за каква работа ме викат, но като го видя ще разбера.
Стискайте палци да ме одобрят и най-сетне да почна няква работа, че почвам да се побърквам.
---------

поздравче за всички читатели :)
--------

Не в звездите е съдбата ни,
а в нас самите
Автор: Шекспир

Добра мотивация.

вторник, 5 януари 2010 г.




Цял ден се чудих какво да правя та гледах това филмче. Бях си го изтеглила сигурно преди месец, но все не се навивах, та днес беше момента. Започна невероятно:

"Очите на Мери Динкъл бяха с цвета
на кални локви.
Родилният и белег беше
с цвета на лайно."

Та гледах го до някъде . Починах си и го до изгледах. Не беше кой знае какво, но все пак на края, признавам си, очите ми се насълзиха. Кофти ми стана, но историята е наистина забавна, а и пише, че е по истински случай. Но като се замисля то вече всичко си е по истински случай така че... Все тая интересно ми беше колкото и да е.
Иначе днес реших, че трябва да чета та и четох малко. Бях разочарована от книгата и я зарязах и легнах да спя. Просто тъпата Лидия и майка й с невероятно тъпи(Гордост и предразсъдъци) особено малката пикла. леле ако бях на мястото на Елизабет щях така хубаво да я цапардосам вместо да бягам от стаята. Ама баща им е виновен. Адски много ме кефи ама не вземе да ги стегне малко. Един шамар няма да е излишен.
Те така де зарязах книгата и се отдадох на съня докато брат ми гледаше някакъв руски филм, който честно казано ми се гледаше, но нямаше суб, защото той си разбира, а аз бъкел не знам. Та се отнесох във виковете и врявата и заспах. Сънувах някви простотии, но кой да ти ги помни след сутрешния сън, който вече ми изчезна от паметта, но го има във форума.
И така де. В общи линии тва беше деня ми. Голямата скука.
--------
Песимистът вижда трудностите във всяка възможност,
а оптимистът във всяка трудност вижда възможности.
Автор: Уинстън Чърчил



Тъй като повечето от тези които следя не навиждат зимата, а и доста хора около мен не си падат по нея, та и аз също не я обожавам, реших да напиша една тема в защита за нея.
Белотата -

Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството, тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява, помага, внушава определена вяра.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза, оставя злото отвън. В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината. В облеклото белият цвят означава начало. „Белият рицар” е символ на спасението, белият халат в болницата също е символ на спасението и стерилната чистота. Белият цвят управлява функциите на ендокринната и зрителната система. Белите дрехи омекотяват кожата, правят я по-нежна. Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, помага да се премахне сковаността. Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.
Зимата не е сезона на смъртта, а напротив сезона на подготовка за нов живот. Есента убива, а не зимата. Напротив, зимата подготвя всичко на около за нов по-добър живот. Не са ли ви казвали, че снежната покривка затопля земята и семената. Зимата е като жълтия светофар преди да светне зелено, като деветте(седемте) месеца на раждане. Зимата е момента преди началото.
Тя се спуска, покрива всичко, предпазва го, закриля го и когато дойде време се оттегля бавно и ни разкрива една нова красота. Отмила е натрупаните гадости през трите сезона и им предлага чистотата и свежестта, която да замърсят отново през следващите месеци.
Ако нямаше зима пролетта нямаше да е така красива, нямаше да ги има цветовете, нямаше да го има аромата. Именно заради зимата харесваме пролетта. Ако не беше едноцветното бяло никога нямаше да ни направи впечатление красивото цвете на земята, свежата трева и прекрасните цъфнали дръвчета. Ако постоянно бяха около нас нямаше да оценим присъствието им. А така след зимата ги забелязваме и им се радваме.
Също така зимата по свой си начин украсява дърветата. Бялата шапчица по клоните е много по приятна от голите есени дървета(поне според мен). За дървото снега играе роля на кожух. Както хората си осиновяват деца, защо и дърветата да не си осиновят снежни листа?
Кой друг ще ви нарисува картина на прозореца ако не зимата? Ами прекрасния танц на снежинките. С такава грация падат на земята. Не е като дъжда. И дъжда е прекрасен, но танцува ли ни?
Ако не беше зимата никога нямаше да си спомняме за прекрасното лято и топлите слънчеви лъчи.
Зимата прави много за нас, но сме прекалено заети да пуфтим колко е ужасна и не забелязваме прекрасните неща който сътворява за природата, а и за нас. Не е ли красива? И въпреки това, че е студена не бихме ли могли да й простим този неин недостатък при условие, че ни дарява толкова много красоти.

elouai's doll maker 3
---------
От нямане какво да правя та реших да си човъркам и да правя разни неща. И ето какво си открих и какво си направих. Голяма простотия ама човек без работа :)
---------


gasmask demon каза...

... за да си запълваш времето, както всички останали. Пък и други покрай теб си го губят четейки те...
Другата причина е, за да споделят, но ти не го правиш особено, та поне първата причина ще ти се струва задоволителна.


Да споделям. Хм, добре звучи. Само дето няма к'во да се споделя. Сега не върви да записвам кога съм ходила до тоалетна и да ли съм си бърсала задника нали? Т'ва са си наши лични разговори(съжалявам за изречението ако има някой със слаб стомах).
Какво прави днес ли? Ами лежах, гледах телевизия. Обожавам жетикс(или както е по ново му дисниценълд или незнам какво си там), но щеше да е добре нещата да не се повтаряха толкова много или аз прекалено често го гледам. А най-обичам като улуча Хана Монтана. Тогава отивам на фокслайф. Там поне някой от нещата не съм ги гледала.
Мъча се от седмици на сам да стана чунин в играта с нинджите във фейсбука. Еми не се получава да му се и невидяло. 20 ниво съм и 20 ще си остана. Нещо и на ресторанта не ми се играе вече. Набарала съм си оная тъпата кифленска игра Лейди. Кисна там от време на време. Прави ми кеф да я преобличам. Като цяло си падам по игричките в стил дрес ъп.
Брат ми ми взе последните 4 лева, за да си купи цигари. Нали съм добро дете и давам.
И тва цял ден едно и също. А и вана си взех. Пуснах си Endless Blue и релаксирах. Беше много хубаво и отпускащо. Дето му се вика преродих се.
И т'ва беше целия ден.
----------

Не отлагай нищо за утре,
ако можете да го отложите за вдругиден.
Автор: Уейн Дайър

Е те т'ва е мой човек. Направо шапка му свалям(и тъй като не нося шапки направо кичур коса ще си откъсна). Мъдри слова. Ще се разплача*подсмърча шумно*

----------
Разбирате, че единият от родителите ви е имал над 200 сексуални партньора, преди да се ожени/омъжи:

Този въпрос от теста във фб направо ме застреля. Тъй като алкохоличката като млада си е падала малко хаймана тези 200 са може би една пета от постиженията й, а може би една шеста или повече не знам и тя не знае.
Леле каква майка имам :/

понеделник, 4 януари 2010 г.

Винаги правя това,
което не мога,
за да мога да се науча да го правя.
Автор: Пабло Пикасо

----------

Искам да пиша, но няма какво. Толкова е скучно. Нямам какво да се прави. И анимета не ми се гледат вече (явно е някаква болест). Сигурно е заради Bleach. Явно писателя на мангата нещо не знае какво иска. Почва една история, после друга, продължава старата и пак друга... до безкрак и отвъд. Вече не си падам чак толкова много по това аниме. А и ми се гледа нещо на БГ. Писна ми да чета. Поне сега не ми се чете. Нещо як мързел ме гони.
Тъй като няма какво смислено да кажа просто ще си замълча и ще ви кажа лека вечер, че само с простотии е пълен блога ми.
--------
Чудя се изобщо защо го направих!?

неделя, 3 януари 2010 г.



Нямаше какво да правя днес и реших да сътворя няква простотия и то взе, че простотия си стана.
Така де клипчето аз го правих.
--------
За нова година Кифлата всичко е описала. Аз също бях на червено само, че без болките.
От баницата на бабата на Калчо ми се падна кола
От баниците на малките ми се падна бебе което не е за препоръчване.
--------

Когато човек силно желае нещо,
цялата Вселена му съдейства.
Автор: Паулу Коелю "Алхимикът"

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates