понеделник, 28 декември 2009 г.

Ревизия на годината(edit)

1.01.09 - Явно съм започнала годината говорейки по скайп с Десислава. Нищо чудно, че годината ми е била скапана(нищо лично). Също така си създадох списък с нещата които трябва да направя през таз мизерна година.
От 32 задачи:
(+) - 21
(-) - 6
(+/-) - 5
Бих казала, че добре се справих. Очаквах минусите да са къде къде повече. Тях ще включа и за другата година. А вие ако имате предложения за цели давайте на сам :)

През цялата година съм на вълни - депресия, съжаление, депресия, отчаяние, депресия, омаловажаване, съжаление, депресия... и така на татък.

Влюбих се отново в любовта ми и цяла година страдах по него. Направих си друг скайп, за да мога да си говоря с него и по дяволите получи се. С няква непозната идиотка на име Анелия той доста говори и бая неща каза(тази идиотка съм аз). Мамка му как ми липсва омразата му към мен."Казват, че човек се влюбвал веднъж в живота си. Щом види човека разбира, че е той. Обича го и не престава да мисли за него. Нали точно това е любовта - обладава те." - 1.05.09

Провалих се на изпита по журналистика в СУ. На кого му пука. Нито исках да уча в СУ нито пък исках журналистика, но поне си прекарах страхотно.(29.04.09) Исках икономика във Варна или Свищов, но поради липсата на пари не кандидатствах. А сигурно и да имах нямаше да ме приемат с тези знания които имам. Не знам защо виски си мсилят, че от мен може да излезе нещо. Аз лично не мисля така. Е, това си е лично мое мнение. Нека блестя в хорските очи.

Изпращането - 22.05.09 - Получихме медали за отличен успех (аз, Кифлата и Луил. Само това бяхме от нашия клас). Качих се на гондола и на блъскащи колички. И това само за един ден. Беше хубаво преживяване. Тъй като аз съм много зле в описанието, но нагледно вижте мога да ви го покажа(жалко, че не виждате). Беше страхотно Кифлата много добре го е описала. Даже като го прочетох малко се просълзих и краката ми започнаха да треперят.

25.05.09 - Бала. Аз не ходих. Нито ми се ходеше, нито имах настроение, нито нищо. Така или иначе било скучно и скапано - такива бяха слуховете. Получих обаждане от двете госпожици от класа където се разбирам с тях и ми стигна толкова да усетя баловото настроение слушайки няква дива чалгия. Сигурно всичкия алкохол там нямаше да ми стигне, за да се почувствам на място.

16.07 - до не знам кога - се пренасяхме в новата квартира. Много по-хубава, имам си стая и ми е много удобно. Така де докато брат ми не реши да се нанесе при нас. До сега все стоях в хола в която и квартира да сме и спях по дивани и импровизирани легла, но сега съм късметлийка до някъде. Преди братчето да се нанесе си имах легло, а сега само то време на време.

30.07.09 - 19-ят ми рожден ден. Прекарах си го много добре. Беше супер забавен и най-сетне да се напия като хората и на мой празник :Р Бяхме само три кифли, но беше страхотно. Толкова много се забавлявах. То не бяха снимки, клипчета. Така денсихме, така грачихме. Абе страхотно си беше. Балконите от Кифлата все още видят нищо, че два спихнаха.

Забравих за резултатите от матурата. Бяха ужасни. Не, аз не си скъсах задника от учене особено по география. Къ да е. Пак нали минах. Не ходих на септемврийската. Около 3-5 човека от класа не можеха да се похвалят с това(демек те караха още веднъж матура).

21.08.09 - започнах да пиша "Целувката на Ани" - голяма част е в тефтера и адски много ме мързи да я пренеса на компа, но някой ден. Всичко започна от един от дългите ни разговори с Кифлата по телефона. Нещо не беше на кеф(сигурно месечната радост я е хванала) и нещо ми беше казала как иска да извади мозък през ухото с клечка за зъби. И така се роди идеята за малката сладка Ани и нейните убийства.

30.08.09 - доста труден момент в живота ми(или поне аз така мисля)

в период от пет месеца си търсих работа вярно на прекъсване, но в един светъл ден през септември я открих и почнах на 5.10. Започнах обучение в Била. Беше страхотно, забавно и много весело. Какви сладури имаше там. Опознах се с колегите и честно казано много ми липсват сега. Но всичко е заменимо, нали така?

Уволниха ме на 17.12(имения ми ден), защото съм била бавна. Според мен просто не му допадах на новия оправител, но така или иначе все се канех да напусна, но така ме мързеше да го правя. Те го направиха вместо мен.

Ами това е годината. Бях си откачена, убита както обикновено, винаги саката, пребита и с рани, нахална, повърхностна, депресирана, оплакваща се, лицемерка и всичко най-гадно, но това съм си аз - едно голямо дебело зеро :Д

Поправих го заради Кифлата. Искала по-подробно. Е сори ама няма кво да кажа. Както знаеш по ми е лесно да показвам отколкото да описвам с думи. Нищо чудно, че ме скъсаха по журналистика. Сигурно ако беше устен щях да мина :D

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates