събота, 14 ноември 2009 г.

Утре ни събират целия персонал в магазина. Казват, че щяло да има уволнения. Както казах днес - тъкмо повод да си намерим нова работа.
Ники казва, че него ще махнат. Леле ако той си тръгне тръгвам си и аз. Ботева кара нощни смени, а ако Ники го няма няма с кой да се лигавя. Баси само с тях мога. Другите са прекалено сериозни, или са намусени принципно. Много ме дразнят последно време всички. Ами като не ти харесва работата и те изсмуква махни се. Защо трябва всички да стоят и да гледат намусената ти физиономия. И на мен не ми харесва, но намирам някви позитивни мисли и се смея, забавлявам се, гледам да си го направя хубаво, за да не ми е чак толкова кофти работата. Ако всички седнем да се мръщим то няма да върви.
Та така де голяма изродщина.
Днес легнах на обяд сопах 3 часа, а имах чувството, че е цяла вечност. Не се чувствам по-добре в смисъл отпочинала, но на кого му пука?

Късметче

Плюй си на петите и далече беж, че очаква те годеж!

Ех, баси късмета . Верно ще бягам, чиииииииии...

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates