понеделник, 7 юни 2010 г.

За роботите и още нещо



Тези дни преди да заспя (как винаги тогава ми хрумват тези невероятни идеи не знам) си мислех как хората всъщност много добре може да минем за роботи. Вярвам, че ако на робота му се зададат чувства той доста би заприличал на нас.
Всъщност разликата не е голяма, защото хората малко по-малко се превръщат в роботи. Ние запаметяваме емоции и после ги употребяваме отново при сходни ситуации. Просто съзнанието ни разбира, че трябва да направим нещо или да почувстваме дадено чувство и ние реагираме. Не го правим съзнателно. Не мигаме съзнателно, не дишаме съзнателно, огладняваме, ожадняваме и всичко е зададено от мозъка. Така и трябва да бъде нали? - мозъка това сме ние. Но според мен не е правилно. Понякога просто изключваме и караме на автопилот и няма разлика от предишни дни когато сме обмисляли всяка една наша крачка. Сигурно не е възможно да сме роботи с инсталирани чувства като бонус. А може и да е възможно. Какво ли разбирам аз....

Също така си мислех за брат ми и от кога с него не сме се прегръщали. Нали знаете понякога когато брат и сестра са добри един към друг и се обичат се прегръщат. Е, ние не сме го правили от 28.(ако не ме лъже паметта, но мисля, че не ме лъжа) 12. 2004 г. Една незабравима дата за мен.
Тогава той се прибра с майка ми от едно дълго пътуване. Прегърнах майка си, но не и него. Тогава той ми каза "Аз не ти ли липсвах? Мен няма ли да прегърнеш?" Прегърнах го, защото адски много ми липсваше. С него обаче никога не сме имали тази връзка брат-сестра, която имат повечето. С него никога не се разбирахме и продължава да е така в повечето случай. Не знаех дали той ще иска да ме прегърне тогава и за това не бях отишла при него. Не обичам да показвам чувства пред него. Ще ми се изсмее. Може би за това постоянно се опитвам да му помагам - по някакъв начин да купя любовта и уважението му.
Мама често ми е казвала, че когато бяха на онова пътуване, а и когато останат сами винаги е казвал колко много ме обича и как му липсвам. Защо не ми го казва на мен или да го показва по някакъв начин? Защо винаги ми казва, че ако е имал брат ще му е по-добре? Не го разбирам и дори и на половина брат си го обичам, но и аз се чудя защо. Все тая, но понякога когато видя брат и сестра да се уважават и обичат е много болезнено, защото знам, че и аз имам едно такова същество, а на него му е през някой телесни части за мен.

И така де тези дни преди да заспя са направо невероятни и изпълнени с емоции и размисли. Нищо чудно, че не мога да спя или че сънувам откачени неща. Откачени, но забавни и за предпочитане пред ежедневието ми, което за нищо не струва. Предполагам, защото всеки ден претърпявам по един провал от себе си. По-точно преживявам един и същи провал придружен с някой нов всеки ден. Повярвайте ми не е лесно да си проваляк.

(късметче): Винаги може още...

... да се проваляш :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Пиб...пиб...пиб...

Чудя се за какво им е на хората да слагат аларми на колите си? Ами не ви ли се е случвало цяла нощ някоя кола да ви вие? На мен често ми се случва. За какво са я сложили тази ми ти аларма като не я чуват? Малко е тъпо. Не стига че по цяла нощ не мога да спя, а и някаква там тъпа сирена да ми пищи цялата нощ(дано му е паднал акумулатора и да не може да запали). Сори зла съм, но и вие щяхте да сте след тази серенада.

От всичкото това нощно будуване, най-приятната част е изгрева. Наистина е приятно да видиш как тъмното небе става все по-светло. Вярно не виждам самото изгряване на слънцето, защото прозореца ми гледа на запад, а изтока е зает от майка и Жоро, но самата светлина те кара да се чувстваш по-добре. Казваш си: "Оцелях още едно денонощие, предстои ми следващото."

Днешното късметче не си заслужава. Напоследък нищо май не си заслужава. Лягам си и си мисля колко хубав би бил живота, ако бях избягала от вкъщи... Хаха да всички щяха да са щастливи, а аз да умра някъде покрай магистралата. Така де напоследък много мечтая и то все за невъзможни неща. Ама те и сънищата ми са виновни, защото ме вкарват в някакви филми. Но е хубаво да се почувстваш като герой дори и само на сън или в мечтите си. Ако е на сън дори е много реалистично.

Винаги съм си мислела, че когато заспя моето паралелно аз се събужда и започва да дивее. Та един вид сънувам негови преживявания. След това то заспива и е мой ред. Нямате си на представа колко скучни сънища сънува паралелната ми личност. Понякога ми се иска да заспя и да не се събудя, да си живея този живот, в който падането от последния етаж не е гибелно, а леко потръпване, страшните сенки са просто част от ежедневието. Там рядко се страхувам, смела съм... Наистина е един много добър свят.

И тъй като тази нощ поспах мога цял ден да драскам глупости, но пък не си струва да затормозявам себе си и някой заблуден човек решил да прочете това. Спирам с глупавите си, мечти и сънища и ви пожелавам приятен и слънчев ден напук на метеоролозите, които така упорито се опитват да ни удавят.

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news