вторник, 19 юли 2011 г.

И... сега на къде?

- Представи си, че се хвърляш от тук. Жена ти те напуска, акциите ти се сриват, Бийтълс се разпадат.
- Знаеш, че това вече стана, нали?
- Да, както и да е. Представи си, че заради това искаш да скочиш.
- Добре.
- По пътя надолу, накъде искаш да гледаш.
- Ти си странен тип.
...
- Сериозно, би ли искала да гледаш небето и да нямаш идея кога ще стигнеш края? Или предпочиташ да гледаш надолу, в очакване на момента всичко да стане черно, знаейки че тази секунда е последната ти?


Dakota sky

И те кара да се замислиш, наистина на къде би гледал? Сутринта докато ходех на работа го мислех и стигнах до решението, че не бих скочила :)
Докато преди време исках да се самоубия не съм си мислила, че имам два варианта да гледам на долу или на горе и сега когато разбрах, че дори и за това има избор и дори да решиш да се самоубиеш може да те хване адска депресия направо не ми се самоубива.
И все пак предполагам, че бих гледала към небето. Искам да виждам красивото синьо небе докато летя надолу. Въпреки че много често си представям сутрин когато пресичаме голямото кръстовище как кола се забива в автобуса и предпочитам да виждам как се забива отколкото да го усетя само. Да представяте ли си отивам на работа, а си мисля как ме блъска кола, мило а?
И от този филм "Dakota skye" ми се прииска да прочета книга, ама не тези обичайните, а нещо в стил "Ела в зелената долина" на Робърт Пен Уорън, нещо което да те накара да се замислиш, какво е живота за теб, любовта... защо си тук и какви ги вършиш.
Е, докато се чудя аз какво да правя с живота си ви пожелавам сладки :)

петък, 15 юли 2011 г.

И... мизерия

Никога не се разделяй
с усмивката си,
откъде да знаеш
може някой
точно в този момент
да се влюби в нея!

Както винаги мога само да се оплаквам и да мрънкам и то двете на веднъж. Понякога се дразня на себе си като цяло. Но събитията, нещата, думите и прочие ме предизвикват, като късметчето по-горе.
Сега като го гледам ми се иска да го плювна. Що за простотия? За какво ми е някой да се влюби в усмивката ми. Или ще ме вземе намусена, мрънкаща, защото няма цял живот да се преструвам на доволна заради едната му любов. Какво да направя като са останали малко неща на които да се усмихвам. Но заеби има и по-тъпи неща свързани с усмивките. Не, че не съм привърженик, но и вас да ви карат да се усмихвате по близо 9 часа на ден, когато някой недое*ан ви вдигне кръвното и вие няма да сте им фен.
И в този ред на мисли(любов и прочие) как човек да вярва в любовта когато... еми няма любов например. Сещам се за една реклама по телевизора... нещо ставаше въпрос, че любовта била измислена, за да се купуват чорапи или нещо от този сорт. Може би не са далеч от истината. И докато всички роднински лица ми се подиграват, че чакам принца на бял кон, то аз срещам само крастави жаби, които и да целуна... е повярвайте няма да се превърнат в мечтания принц.
Като например пенсионера, които ме кани да пием по нещо. Коя част от "Аз не пия" той не схваща? Днес например ме преследва да ми вземе телефона "Няма да ти досаждам", "а сега какво правиш бе, пенсио?". И все пак старото и изтъркано оправдание "Мама не ми дава да говоря с непознати" свърши работа, въпреки че реши и да се запознаем.
Ех, как ми се иска приказките да бяха истински. После как да не мрънкаш, как да си доволен от живота, като още от малки ни пълнят главите с глупости: принцове, красавици, замъци, съкровища и още нещо.
Хайде, сладки от мен.

събота, 2 юли 2011 г.

И... в болест и в здраве

Болна съм. От доста време не беше ми се случвало такова нещо. То било неприятно.
Все пак отидох на работа сутринта въпреки, че две не виждах. Направих си ревизиите и си тръгнах.
Представете си колко зле изглеждах, че когато се качих в градския една жена ми отстъпи място да седна. Много мило от нейна страна и наистина й благодаря. Поклон пред милите и добри жени на средната възраст.
От праших половината ден в сън, а другата гледане на филмчета. Гледах най-сетне 8-та миля с Еминем. От доста време се каня ама все не ми е такова настроението. Е, не че сега беше просто се примирих с него и не съжалявам, не беше лошо филмче.
И докато коремчето още ме стяга и мисля утре ако пак е зле да го изкормя, ще лягам да спя отново, защото се чувствам по-зле и от парцал.

петък, 1 юли 2011 г.

И...

Нещо напоследък не се чувствам пълноценна, жива и прочие. Държа се за малки неща като да изляза във вторника на кино(лек намек към кифлата). Поне когато съм сред хора се усмихвам, весело е понякога, или се старая да се държа на ниво.
Абе скучна работа около мен. Най-веселото беше залепянето на стикерите(букви) на огледалото ми. Тъй като буквите не се повтаряха доста импровизирах :)










Вярвай в себе си
и животът ще
бъде твой!

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news