Ако сме в състояние да открием красивото,това значи,че носим красотата вътре в себе си-светът е огледало и показва на всеки човек отражението на собственото му лице!
----------------
"Не на място", така ме обзема постоянно. Не ме оставя сутрин, напомня ми за себе си на обяд и преди да заспя ме навестява.
"Не на място" е онова което усещам вътре в себе си. Разяжда ме и ме кара да се свивам на топка или да се смръщвам. Успява да подкоси коленете ми да му се кланя, за да го умолявам да престане да се появява.
"Не на място" е чувството, което единствено не искам да познавам, защото знае как да ме съсипе.
----------------
Обичам когато говоря с майка, с Мая или брат ми. Моментите в които се свързвам със света на който принадлежах до един прекрасен момент, в който мога да се върна, но по някакъв начин съм прикована в илюзията или може би реалността. Вече не знам къде се намирам и какво се иска наистина от мен. И при условие, че всичко в живота ми е позволено прави нещата още по-трудни. Как ми се иска поне веднъж да ми бяха забранили да правя нещо или да ме задължат. Предполага се, че щом още от малка съм правила решения за живота си трябва и сега да мога да направя някакъв избор, но така ми се иска майка ми да ми каже "Остани при баща си, аз не те искам" или той да каже нещо с което да ме задържи при себе си или да ме изгони.
Една част от мен иска да остане тук, при него. Друга иска да се върне от там където е била преди да се озове на това място. Трета част в мен съжалява, че въобще някога е поела на път. Сега когато някой ме попита от къде съм... аз не знам какво да кажа. Защото аз съм от никъде, идвам от всякъде и съм някъде. Но нито едно местенце не е мое, а така ми се иска да си имам едно такова в което като пристигна с въздишка да кажа "Мой скъп дом"
--------------
Съвършенството е постигнато не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се премахне.
--------------

Единствената работа, която започва от върха е копаенето на дупка!
-----------
То не било лошо да имаш брат и да говориш с него по скайп. Всъщност е много по-забавно когато не се гледаме. Някак беше весело. Май и двамата разбираме, че се обичаме единствено и само когато не сме един до друг.
Живота просто по някога е прекрасен, когато успява да изтръгне сълзите от очитем с лекота, но не защото съм била наранена, а защото съм осъзнала, че мога да бъда и обичана.
-----------
Успехът е да получиш, каквото искаш. Щастието е да харесваш, каквото получаваш.

Graduation / Дипломиране (2007)
Даваха го скоро по телевизията. Не беше никак лошо филмче.
Единия от пичовете адски много ми напомня за мен - ония където не знае какво да прави с живота си, който не знае какъв иска да стане. После - бам, и вече знаеше каква е целта му в живота.
Почувствах се по-добре, като разбрах, че има надежда. Все някога и аз ще разбера какво ми се прави и ще го направя. Надявам се да е скоро.

Напред и нагоре...

Е когато си на дъното просто няма на къде да се ходи.

Не е важно да получиш това, което цениш, а да оцениш това, което получаваш.

И отново бясна и искаща да убие всичко живо около себе си. Добре, че няма никой. Не че ми стиска да го направя, но... знам ли може да откача.
Тези дни всичко ме дразни. Най малкия шум, скърцане, дишане и се побърквам(не съм в цикъл по дяволите)
С брата се караме като за световно. Щом ми казва да се хвърля от балкона значи доста сериозни са станали споровете. Е, поне като се хвърля мога да обвиня него, че ме е накарал. Вярно, че това няма да успее да убие любовта на майка ми към него, но пък може да се тества.
Радвам се, че днес ще изляза малко и ще се разсея. После ще видя какво ще правя с мизерния живот.

Колко лесно е да направиш един човек нещастен ,а после да му пожелаеш :"Бъди щастлив!".

Бях се хванала да чета книгата и го направих. Вярно с малко зор, но я свърших.
Когато започнах да я чета първите 40 страници ми се сториха доста скучновати въпреки, че лорд Хенри адски много ми допадна с неговия начин на мислене и до края на книгата много му се възхищавах. Честно казано не знам, но много ми допадна.
И така стигнах до 40 страница и реших, че трябва да изгледам филма, за да мога да се мотивирам да прочета тази книга. Бях пленена от филма и наистина ме накара да седна и да прочета тази книга. Просто бях очарована от филма. Много красиво направен. Всъщност не е кой знае какво. На брат ми не му хареса, но не знам защо на мен много ми допадна. А портрета в него... нямам думи. Все още като затворя очи и като си помисля за него го виждам и някаква нежна мелодия започва да се носи из главата ми и се кълна, че мога дори да започна да танцувам(какъв срам само*изчервява се*). И така възхитена от филма седнах да чета книгата мислейки си, че наистина си заслужава да я прочета щом филма така ме беше пленил.
Филма много ми помогна, защото си представях по-ясно образите на героите, а и портрета така се беше запечатал в главата ми, че единствено и само него виждах щом го споменаваха в книгата.
Гледала съм множество филми направени по книги, но такова нещо като този филм направен по тази книга не бях виждала. Двете неща по отделно наистина са удивителни. Както казах по-горе филма ме плени. Ако не беше той нямаше да мога да се удивя и на книгата.
Книгата ставаше все по-хубава с всяка изминала страница. Хенри ми харесваше още по-вече, а и Дориан не беше никак зле. Добре беше използвал живота си.
Ако сте гледали филма, а не сте чели книгата никога няма да разберете, че Дориан не е бил само развратник. Всъщност е много повече. Много повече е правил от това да спи с проститутки и някакви си там уличници.
И така всъщност искам да кажа, че книгата и филма нямат нищо общо освен имената. Наистина няма нищо общо. Тоби Файнли(сценариста) трябва сериозно да седне и да прочете романа, защото както казах двете неща нямат нищо общо.
Невероятно беше, че когато гледах филма си помислих "Гадно е, че знам края и историята." Да ама не. Въобще не знаех историята на книгата, та дори и края беше различен. Да и в двата случая беше гибелен, но по различен начин.
Всъщност края на книгата ми допадна много повече, защото за човек, който "няма" душа Дориан сам реши да погуби вечната си младост. Докато във филма Хенри го подпали с невероятния портрет, който по не знаен начин беше оцелял след пожара.
И не само края, а и всички главни сцени, които са основата на книгата и филма бяха тотално различни. Разбирам малките промеждутъци да са различни, но такива важни неща да са така променени според мен не е правилно и съм 100% сигурна, че ако Оскар Уайлд беше жив нямаше да позволи да се случи това. Даже не мога да разбера кой всъщност е позволил такава волност на Тоби и кой нормален ценител на античната неумираща литература е решил така да си играе с една история.
Спомням си, когато брат ми изгледа филма първия му коментар беше "Ама нали тоя не можеше да гледа портрета си, защото ще умре?!". Точно това правят филмите с нас... объркват ни. Той съди истинската история за Дориан Грей по филма "Лигата на необикновените", както аз отначало си мислех, че Франкенщайн и чудовището умират в горящата мелница подгонени от селяните. Нищо чудно след време когато малките деца запалени по "Здрач" гледат някой стар филм за вампири да попитат "Ама защо Дракула не блести на слънчева светлина, а се разпада?".
И така света в който са живеели хората от преди 100-200 години(на разпадащи се вампири от светлина, самоубиващия се Дориан и не така изгарящия в мелница Франкенщайн с чудовището) се разпада. След време никой няма да знае от къде са тръгнали тези истории, ще си мисли, че истината е това което сега виждат, защото никой няма да седне да прочете и една прашасала книга. Спред мен е малко обидно за създателите на тези литературни образи. Аз лично бих се възмутила ако някой промени личност създадена от мен. Колкото и да е щом искаш историята да е по друг начин просто хвани и си направи свой герой. Толкова ли са закърнели мозъците на хората, че да не си създадем нови съвременни личности. Не мисля. Все още се правят качествени филми. А когато се снима филм по книга, нека поне една сцена да съвпада, защото тогава как да кажеш "Филмът е сниман по романа на Уайлд". Той всъщност е подобие или по-точно романа е вдъхновил филма, но в никакъв случай той не е заснет по книгата.