понеделник, 7 юни 2010 г.

За роботите и още нещо



Тези дни преди да заспя (как винаги тогава ми хрумват тези невероятни идеи не знам) си мислех как хората всъщност много добре може да минем за роботи. Вярвам, че ако на робота му се зададат чувства той доста би заприличал на нас.
Всъщност разликата не е голяма, защото хората малко по-малко се превръщат в роботи. Ние запаметяваме емоции и после ги употребяваме отново при сходни ситуации. Просто съзнанието ни разбира, че трябва да направим нещо или да почувстваме дадено чувство и ние реагираме. Не го правим съзнателно. Не мигаме съзнателно, не дишаме съзнателно, огладняваме, ожадняваме и всичко е зададено от мозъка. Така и трябва да бъде нали? - мозъка това сме ние. Но според мен не е правилно. Понякога просто изключваме и караме на автопилот и няма разлика от предишни дни когато сме обмисляли всяка една наша крачка. Сигурно не е възможно да сме роботи с инсталирани чувства като бонус. А може и да е възможно. Какво ли разбирам аз....

Също така си мислех за брат ми и от кога с него не сме се прегръщали. Нали знаете понякога когато брат и сестра са добри един към друг и се обичат се прегръщат. Е, ние не сме го правили от 28.(ако не ме лъже паметта, но мисля, че не ме лъжа) 12. 2004 г. Една незабравима дата за мен.
Тогава той се прибра с майка ми от едно дълго пътуване. Прегърнах майка си, но не и него. Тогава той ми каза "Аз не ти ли липсвах? Мен няма ли да прегърнеш?" Прегърнах го, защото адски много ми липсваше. С него обаче никога не сме имали тази връзка брат-сестра, която имат повечето. С него никога не се разбирахме и продължава да е така в повечето случай. Не знаех дали той ще иска да ме прегърне тогава и за това не бях отишла при него. Не обичам да показвам чувства пред него. Ще ми се изсмее. Може би за това постоянно се опитвам да му помагам - по някакъв начин да купя любовта и уважението му.
Мама често ми е казвала, че когато бяха на онова пътуване, а и когато останат сами винаги е казвал колко много ме обича и как му липсвам. Защо не ми го казва на мен или да го показва по някакъв начин? Защо винаги ми казва, че ако е имал брат ще му е по-добре? Не го разбирам и дори и на половина брат си го обичам, но и аз се чудя защо. Все тая, но понякога когато видя брат и сестра да се уважават и обичат е много болезнено, защото знам, че и аз имам едно такова същество, а на него му е през някой телесни части за мен.

И така де тези дни преди да заспя са направо невероятни и изпълнени с емоции и размисли. Нищо чудно, че не мога да спя или че сънувам откачени неща. Откачени, но забавни и за предпочитане пред ежедневието ми, което за нищо не струва. Предполагам, защото всеки ден претърпявам по един провал от себе си. По-точно преживявам един и същи провал придружен с някой нов всеки ден. Повярвайте ми не е лесно да си проваляк.

(късметче): Винаги може още...

... да се проваляш :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Пиб...пиб...пиб...

Чудя се за какво им е на хората да слагат аларми на колите си? Ами не ви ли се е случвало цяла нощ някоя кола да ви вие? На мен често ми се случва. За какво са я сложили тази ми ти аларма като не я чуват? Малко е тъпо. Не стига че по цяла нощ не мога да спя, а и някаква там тъпа сирена да ми пищи цялата нощ(дано му е паднал акумулатора и да не може да запали). Сори зла съм, но и вие щяхте да сте след тази серенада.

От всичкото това нощно будуване, най-приятната част е изгрева. Наистина е приятно да видиш как тъмното небе става все по-светло. Вярно не виждам самото изгряване на слънцето, защото прозореца ми гледа на запад, а изтока е зает от майка и Жоро, но самата светлина те кара да се чувстваш по-добре. Казваш си: "Оцелях още едно денонощие, предстои ми следващото."

Днешното късметче не си заслужава. Напоследък нищо май не си заслужава. Лягам си и си мисля колко хубав би бил живота, ако бях избягала от вкъщи... Хаха да всички щяха да са щастливи, а аз да умра някъде покрай магистралата. Така де напоследък много мечтая и то все за невъзможни неща. Ама те и сънищата ми са виновни, защото ме вкарват в някакви филми. Но е хубаво да се почувстваш като герой дори и само на сън или в мечтите си. Ако е на сън дори е много реалистично.

Винаги съм си мислела, че когато заспя моето паралелно аз се събужда и започва да дивее. Та един вид сънувам негови преживявания. След това то заспива и е мой ред. Нямате си на представа колко скучни сънища сънува паралелната ми личност. Понякога ми се иска да заспя и да не се събудя, да си живея този живот, в който падането от последния етаж не е гибелно, а леко потръпване, страшните сенки са просто част от ежедневието. Там рядко се страхувам, смела съм... Наистина е един много добър свят.

И тъй като тази нощ поспах мога цял ден да драскам глупости, но пък не си струва да затормозявам себе си и някой заблуден човек решил да прочете това. Спирам с глупавите си, мечти и сънища и ви пожелавам приятен и слънчев ден напук на метеоролозите, които така упорито се опитват да ни удавят.

вторник, 25 май 2010 г.

Желание за...

Здравейте. От доста време не сме се виждали :)
Ето едно късметче като за начало:

Ако ще замазваш положението -
по-добре да е с течен шоколад.
Не мога да разбера какво толкова им е късметлийското на тези късметчета, но поне ти услаждат деня :)

Тръпката. Иска ми се да говоря за нея или по-точно за желанието на хората за... живот например.
Мух спомняш ли си как преди концертите си казвахме "само да доживеем до тогава, а после ако трябва и да се мре"?
Мисълта ми е, че хората търсят причини да живеят. Преди като бях малка и луда фенка на небезизвестния Хари Потър си мислех, ако ще се мре то нека е поне след седмата книга. И така всеки път търсех някаква дреболия за която да се хвана и да не умирам. Предполагам, че всички го правят. Едно желание за живот. Забавно е да чакаш нещо да стане и само при мисълта за него в корема ти да става някаква необяснима химическа реакция.
Познавам един човек, който вече няма тръпки, желания. Живее ден за ден и го прави колкото да го има, не че на някой му пука за него(или той така си мисли). Не вижда смисъл в нищо. Яде, но храната му е толкова безвкусна, всичко е сиво, музиката еднаква... Понякога дори забравя, че е жив. Причинява си болка, стрес, за да разбере дали все още съществува. Дали съжалява, че е жив - не знам. Тъжно е.
Тъжно е когато всичко минава покрай теб и ти не го виждаш, защото нещо вътре в теб е убито или изтръпнало и вече не усеща. Как се съживяват желанията след като от нищо не се интересуваш?
Тъжно ми е за този човек след като знам, че не мога да му помогна. Но явно никой не може да му помогне. Колко пъти му повтарям, че сам трябва да се справи с това. Разбира ме, но няма желание. Не му пука.
И така човек се съсипва сам. Разпада се и в следващия момент вече го няма, а дори не си усетил кога е изчезнал. Просто вчера беше до теб, а днес вече го няма. Съсипвайки себе си съсипват и останалите около тях. Не го искат, не го правят съзнателно, не се нуждаят от подкрепа, не искат съжаление, не им трябва слушател или психолог. Трябва им желание за живот. А как да го имат след като от вътре вече са мъртви и бие на кухо.

И така де живота си продължава не зависимо от всичко. Може да е сив, празен, скучен и не желан, но си тече.

петък, 14 май 2010 г.

Животът е рисуване-без гума за триене.


Ама че слабачка. На тъпата диета издържах само два дена. Явно яденето на кисело мляко и пиенето на вода не ми се отразяват добре. Така да се каже приличах на труп вечерта на втория ден. Ще ям по-малко - това е решението.

Е, явно и майка не се справя добре или просто се дразни от факта, че аз ям. Нека видят на мен какво ми е когато преди се опитвах да гладувам, а те се тъпчеха пред мен. Дразнещо е.

Поне с вегетарианството се справям добре. То е по-лесно. Вярно като надуша нещо ми се дояжда, но се владея.

Ами това е. Света е прекрасен, денят е слънчев и хубав, въпреки че казаха, че ще вали.



неделя, 9 май 2010 г.

Всичко във Вселената се движи.
Няма да задържиш водата,
като я стиснеш в юмрук.
Отпусни дланта си,
за да я почувстваш.

Бях така мила и добра да зарежа блога и да пускам само малки и тъпи постове, в които... ми нямаше кой знае колко смисъл. Е, аз съм си тъпа така, че ако търсите смисъл, в който и да е мой пост няма да го намерите.
Мога да се похваля, че на 12(след три дена), ще направя месец без месо. Вярно на няколко пъти бях на крачка да напъхам някое местно изделие в устата си подтикната от майка ми, но волята ми явно е по-силна от колкото си мислех. Е, то не че е кой знае какво да не ядеш дадено нещо. Виж ако си наложа да спра сладкото(като Мух), предполагам, че няма да успея(слабост ми е), но от понеделник един вид утре трябва да почна семейната диета. Мило от страна на всички в апартамента да почнат диета, за да не ме карат да се изкушавам. Да обаче ще ви издам една тайна – тази диета я почваме от 6 години xD. Ами ще видим какво ще се получи.
Така де за разлика от майка ми, която само ми пъха месото в устата поне приятелите ми ме подкрепят и се съобразяват с тази ми изкилиферчност, за което адски много им благодаря. Предполагам, че ако и те не се съобразяваха и не ме подкрепяха нямаше да се справя, но нали за това са били приятелите - да те подкрепят. Е, не знам, но те наистина го правят и успявам и повтарям - благодаря.
Така де плана ми да вляза в хармония с душата си, природата и други не знам си какви неща върви малко по-малко. Е, не е точно това което очаквах, но само от месец съм почнала осъществяването на тази си...изгъзица май е точната дума. Ще видя до къде ще стигна. Разбира се надявам се до края, но знае ли човек?

Вечен господар на своята воля,
и роб на своите чувства.

петък, 7 май 2010 г.

Ще изживееш вълшебството на една мечта.

Колко мило. Най-сетне. Само че коя ли мечта.

Ех, най-сетне бях започна да спя нормално. Тъпите сънища започнаха да стават по-малко реалистични и се наспивах кажи речи. Поне не се събуждах с болки на различни места по тялото ми и сега провалих всичко.
За какво ми е да се наказвам като гледам филми на психо основа. Все тая аз съм си глупава.

сряда, 28 април 2010 г.

Отдавна се върнах от пътуването си, но от мързел не постнах нито една снимка.
Е, вече не ме мързи и за това ще цъкна любимите ми снимки от пътуването.
Най-прекрасната жабка на света :)
Невидимото гущерче <3
И най-прекрасното самотно дърво.










И безкрайността на железопътните линии.

вторник, 13 април 2010 г.


Тези дни нещо се развихрих. Направих клипчето(^) и си поцъках на шита. Едното не се получи и няма да го показвам, но другото ми творение много ми допадна...

понеделник, 12 април 2010 г.

gasmask demon каза...

Ква е таз посока? Я споделяй по-подробно! Кви са тея измислени постове, дето нищо не казваш :Д аааама-ха!


Като за начало ще хвана шибания си живот в ръце. Ще се владея, ще се контролирам - край на депресията. Смъртта не ме вълнува, старостта не ме плаши(поне ще се опитам).
Ставам вегетарианка. Край на убийствата на беззащитни животни, за да мога да живея аз. Моя живот не е по-ценен от ничий друг. Щом аз заслужавам живот, заслужават го и те.
Ще започна да търся това което искам да бъда в бъдеще. Ще чета повече неща, за да видя наистина какво ме вълнува и с какво наистина искам да се занимавам.
Също така искам да съм в хармония със себе си и ще се опитам да практикувам домашна йога или нещо такова.
В общи линии е това.
Не искам да живея, но щом го правя ще се постарая.
----------
Не спирайте да мечтаете!

неделя, 11 април 2010 г.

Колкото по-тих ставаш,
толкова повече можеш да чуваш.

----------
Прибрах се.
Всичко е както обикновено. Все едно никога не съм заминавала. Всичко е толкова... същото, че отново ме налегнаха старите депресии и размишления.
Само че докато пътувах се промених. Сякаш се преродих и съм изпълнена с идеи за себе си. Нямам цел, но поне имам посока.
----------

неделя, 4 април 2010 г.



За Мая.
-----------

Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес.

петък, 2 април 2010 г.

Скоро в нов дом ще спиш!

Хах. Е, дано е скоро. И дано е новия стар дом.

петък, 26 март 2010 г.

Ако сме в състояние да открием красивото,това значи,че носим красотата вътре в себе си-светът е огледало и показва на всеки човек отражението на собственото му лице!
----------------
"Не на място", така ме обзема постоянно. Не ме оставя сутрин, напомня ми за себе си на обяд и преди да заспя ме навестява.
"Не на място" е онова което усещам вътре в себе си. Разяжда ме и ме кара да се свивам на топка или да се смръщвам. Успява да подкоси коленете ми да му се кланя, за да го умолявам да престане да се появява.
"Не на място" е чувството, което единствено не искам да познавам, защото знае как да ме съсипе.
----------------
Обичам когато говоря с майка, с Мая или брат ми. Моментите в които се свързвам със света на който принадлежах до един прекрасен момент, в който мога да се върна, но по някакъв начин съм прикована в илюзията или може би реалността. Вече не знам къде се намирам и какво се иска наистина от мен. И при условие, че всичко в живота ми е позволено прави нещата още по-трудни. Как ми се иска поне веднъж да ми бяха забранили да правя нещо или да ме задължат. Предполага се, че щом още от малка съм правила решения за живота си трябва и сега да мога да направя някакъв избор, но така ми се иска майка ми да ми каже "Остани при баща си, аз не те искам" или той да каже нещо с което да ме задържи при себе си или да ме изгони.
Една част от мен иска да остане тук, при него. Друга иска да се върне от там където е била преди да се озове на това място. Трета част в мен съжалява, че въобще някога е поела на път. Сега когато някой ме попита от къде съм... аз не знам какво да кажа. Защото аз съм от никъде, идвам от всякъде и съм някъде. Но нито едно местенце не е мое, а така ми се иска да си имам едно такова в което като пристигна с въздишка да кажа "Мой скъп дом"
--------------
Съвършенството е постигнато не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се премахне.
--------------

сряда, 17 март 2010 г.

Единствената работа, която започва от върха е копаенето на дупка!
-----------
То не било лошо да имаш брат и да говориш с него по скайп. Всъщност е много по-забавно когато не се гледаме. Някак беше весело. Май и двамата разбираме, че се обичаме единствено и само когато не сме един до друг.
Живота просто по някога е прекрасен, когато успява да изтръгне сълзите от очитем с лекота, но не защото съм била наранена, а защото съм осъзнала, че мога да бъда и обичана.
-----------
Успехът е да получиш, каквото искаш. Щастието е да харесваш, каквото получаваш.

вторник, 16 март 2010 г.

Graduation / Дипломиране (2007)

Graduation / Дипломиране (2007)
Даваха го скоро по телевизията. Не беше никак лошо филмче.
Единия от пичовете адски много ми напомня за мен - ония където не знае какво да прави с живота си, който не знае какъв иска да стане. После - бам, и вече знаеше каква е целта му в живота.
Почувствах се по-добре, като разбрах, че има надежда. Все някога и аз ще разбера какво ми се прави и ще го направя. Надявам се да е скоро.


Напред и нагоре...
Е когато си на дъното просто няма на къде да се ходи.

понеделник, 15 март 2010 г.

Не е важно да получиш това, което цениш, а да оцениш това, което получаваш.


И отново бясна и искаща да убие всичко живо около себе си. Добре, че няма никой. Не че ми стиска да го направя, но... знам ли може да откача.
Тези дни всичко ме дразни. Най малкия шум, скърцане, дишане и се побърквам(не съм в цикъл по дяволите)
С брата се караме като за световно. Щом ми казва да се хвърля от балкона значи доста сериозни са станали споровете. Е, поне като се хвърля мога да обвиня него, че ме е накарал. Вярно, че това няма да успее да убие любовта на майка ми към него, но пък може да се тества.
Радвам се, че днес ще изляза малко и ще се разсея. После ще видя какво ще правя с мизерния живот.

Колко лесно е да направиш един човек нещастен ,а после да му пожелаеш :"Бъди щастлив!".

неделя, 14 март 2010 г.

"Дориан Грей"(филма) или "Портрета на Дориан Грей"(книгата)







Бях се хванала да чета книгата и го направих. Вярно с малко зор, но я свърших.
Когато започнах да я чета първите 40 страници ми се сториха доста скучновати въпреки, че лорд Хенри адски много ми допадна с неговия начин на мислене и до края на книгата много му се възхищавах. Честно казано не знам, но много ми допадна.
И така стигнах до 40 страница и реших, че трябва да изгледам филма, за да мога да се мотивирам да прочета тази книга. Бях пленена от филма и наистина ме накара да седна и да прочета тази книга. Просто бях очарована от филма. Много красиво направен. Всъщност не е кой знае какво. На брат ми не му хареса, но не знам защо на мен много ми допадна. А портрета в него... нямам думи. Все още като затворя очи и като си помисля за него го виждам и някаква нежна мелодия започва да се носи из главата ми и се кълна, че мога дори да започна да танцувам(какъв срам само*изчервява се*). И така възхитена от филма седнах да чета книгата мислейки си, че наистина си заслужава да я прочета щом филма така ме беше пленил.
Филма много ми помогна, защото си представях по-ясно образите на героите, а и портрета така се беше запечатал в главата ми, че единствено и само него виждах щом го споменаваха в книгата.
Гледала съм множество филми направени по книги, но такова нещо като този филм направен по тази книга не бях виждала. Двете неща по отделно наистина са удивителни. Както казах по-горе филма ме плени. Ако не беше той нямаше да мога да се удивя и на книгата.
Книгата ставаше все по-хубава с всяка изминала страница. Хенри ми харесваше още по-вече, а и Дориан не беше никак зле. Добре беше използвал живота си.
Ако сте гледали филма, а не сте чели книгата никога няма да разберете, че Дориан не е бил само развратник. Всъщност е много повече. Много повече е правил от това да спи с проститутки и някакви си там уличници.
И така всъщност искам да кажа, че книгата и филма нямат нищо общо освен имената. Наистина няма нищо общо. Тоби Файнли(сценариста) трябва сериозно да седне и да прочете романа, защото както казах двете неща нямат нищо общо.
Невероятно беше, че когато гледах филма си помислих "Гадно е, че знам края и историята." Да ама не. Въобще не знаех историята на книгата, та дори и края беше различен. Да и в двата случая беше гибелен, но по различен начин.
Всъщност края на книгата ми допадна много повече, защото за човек, който "няма" душа Дориан сам реши да погуби вечната си младост. Докато във филма Хенри го подпали с невероятния портрет, който по не знаен начин беше оцелял след пожара.
И не само края, а и всички главни сцени, които са основата на книгата и филма бяха тотално различни. Разбирам малките промеждутъци да са различни, но такива важни неща да са така променени според мен не е правилно и съм 100% сигурна, че ако Оскар Уайлд беше жив нямаше да позволи да се случи това. Даже не мога да разбера кой всъщност е позволил такава волност на Тоби и кой нормален ценител на античната неумираща литература е решил така да си играе с една история.
Спомням си, когато брат ми изгледа филма първия му коментар беше "Ама нали тоя не можеше да гледа портрета си, защото ще умре?!". Точно това правят филмите с нас... объркват ни. Той съди истинската история за Дориан Грей по филма "Лигата на необикновените", както аз отначало си мислех, че Франкенщайн и чудовището умират в горящата мелница подгонени от селяните. Нищо чудно след време когато малките деца запалени по "Здрач" гледат някой стар филм за вампири да попитат "Ама защо Дракула не блести на слънчева светлина, а се разпада?".
И така света в който са живеели хората от преди 100-200 години(на разпадащи се вампири от светлина, самоубиващия се Дориан и не така изгарящия в мелница Франкенщайн с чудовището) се разпада. След време никой няма да знае от къде са тръгнали тези истории, ще си мисли, че истината е това което сега виждат, защото никой няма да седне да прочете и една прашасала книга. Спред мен е малко обидно за създателите на тези литературни образи. Аз лично бих се възмутила ако някой промени личност създадена от мен. Колкото и да е щом искаш историята да е по друг начин просто хвани и си направи свой герой. Толкова ли са закърнели мозъците на хората, че да не си създадем нови съвременни личности. Не мисля. Все още се правят качествени филми. А когато се снима филм по книга, нека поне една сцена да съвпада, защото тогава как да кажеш "Филмът е сниман по романа на Уайлд". Той всъщност е подобие или по-точно романа е вдъхновил филма, но в никакъв случай той не е заснет по книгата.

събота, 20 февруари 2010 г.

Казах си "Няма да пиша в блога докато не се случи нещо, което да си заслужава, да е хубаво, да не ми е скапало настроението, да не ме кара да се чувствам зле." Да но това, че пиша сега въобще не означава, че се е случило нещо хубаво. Просто няма какво да правя и се побърквам и както казва майка ми "Напоследък нещо само лоши неща ни се случват". И е така. Само проблеми, неприятности и гадни неща. Уникално е просто. И не знам защо но имам чувството, че в дъното на всички тези кофти неща стоя аз. Така де. Реално погледнато всичко започна от това, че оставих шибаната врата отключена. Кражбата, работата на майка, проваления бизнес на брат ми(е това си беше ясно, но знае ли човек в други обстоятелства можеше и да успее), микровълновата се скапа, и отново проблем с вратата и то пак аз, защото когато се развали аз отварях. Да ли някой не ме е прокълнал? Забавно е просто. Нямам думи.
Явно още преди време (по-точно 20 години) не е трябвало въобще да се появявам.
Чувствам се като демоните във филмите. Дявола ги защитава да не умрат, защото все пак те са ключа към унищожаването на света или както е в моя случай унищожаване на покъщнината, а защо не и да не съсипя семейството ми. После ще се развилнея и из града. Бягай народе щом ме съзреш.
Въобще не съм добре. Нито физически, нито психически. От всичките ми предположения за бъдещия ми живот само заключването в лудница май ще се окаже истинско. Е, ако не е лудница, то ще съм заключена някъде другаде, но за това не искам да мисля сега.
Мислех си да направя нещо като списъка от миналата година, но нещо по голямо, като например какво да направя преди да умра или какво да направя преди 30... Сетих се обаче, че когато правя планове никога не се осъществяват. Явно когато нямаш списък просто няма какво да се провали. Не е ли перфектно?
Все тая. Надявам се другия път когато пиша да е за нещо хубаво, а не да се оплаквам или само съжалявам.


сряда, 10 февруари 2010 г.

Хъм, Мух има телепатия. Много добре знае кога да ме изведе на вън, за да се почувствам по-добре.
Беше за малко, но много весело и хубаво. И двете явно бяхме предрусали с нещо необяснимо. Беше хубаво да ходим по-улиците, да се смеем и да викаме, а хората да ни гледат като първи алкохолички. От доста време не го бяхме правили. Беше хубаво и ободряващо :)
Мерси сладка.
Оф от час търся песен с която да те поздравя, но нещо не намирам идеалната. Ако се постарая мога да я напиша, но едва ли някога бих мога да я изпея или въобще да ли ще се намери човек, който заслужава да го направи.
Ами поздравявам те с песничката от з-рок, която ти хареса, но не знаеше как се казва ;)
***

Помечтай-
нали мечтите са безплатни!

Тъй като депресията ме погна вчера по някое време та и размишлявах ли размишлявах, клатушках се, спах, гладувах, ревах(нормалните неща когато съм депресирана или както брат ми го нарича ставане със задника на горе).
Та си мислех как искам да забравя доста хора от миналото. Всъщност искам да забравя цялото си минало, ако може. И също така как след пет години с някой от хората ще се видим на уния тъпи събирания на класа. Още от сега не ми се ходи.
Никога не съм била най-умната в класа, но по математика ги разбивах(няква дарба ми беше, но я виж ти дарбите се губели). Само преди контролно всички ми говореха. Сещате се - "Аре, ма, подсказвай ми". Долу горе това беше вниманието което имах от някой хора в класа. Освен може би моментите когато се биех с някои от тях(да биех се). Точно тогава в 8 клас бях решила, че вече няма да остана в този шибан малък град. Щях да отида в Димитров град да стана ветеринар. Предпочитах това от колкото да съм в тъпата градска гимназия, където щяха да бъдат голяма част от ония с тъпото "Аре, ма, подсказвай ми", не за друго, а защото само тъпаците влизат там или хора които не могат да си позволят да отидат в друг град. Е, познайте... и аз не можех да отида в друг град. Трябваше да се примиря с всичко. Примирих се. Казах си "По дяволите, ако ще ставам някой и тук мога да го направя". Явно обаче желанието ми да започна нов живот на ново място е било наистина силно, защото се появи възможността да замина за София. Дори не помислих. Хванах идеята за ръка и тръгнах. Можех да остана в малкия град или да отида в столицата - няма място за сравнение, нали? Брат ми не вярваше, че ще оцелея тук. Понякога като се сетя за тези думи си мисля колко близо е бил до истината. Да бе оцелях, ама на нищо не приличам. Така де нищо не излезе от мен.
Все още си спомням как си представях, че отивам на събирането с класа и съм перфектна. Имам работа, дори семейство, изглеждам добре(та на 25 години съм млада, жива...) Да, но от лятото на сам нещо... всичко се стопи. В правото съм си да съм депресирана. За нищо не ме бива. Отхвърлят ме, подмятат ме, мачкат ме... пълна програма. Като се има на предвид и какво семейство имам(по скоро те ми прилагат цялостната горепосочена процедура), почти никаква подкрепа. Ако можех само да се махна. Не искам да съм им в тежест. Жоро нещо тия дни не му допадам особено много. Дали не е заради това, че оставих отключена вратата? Майка ми е бясна на брат ми, което автоматично следва, че е бясна и на мен. Не ние не сме близнаци, просто омразата й като се отключи е и към двамата. Винаги сме в общ знаменател. Освен когато става дума за любов. Може да обича само брат ми. Но на послеък любовта не е вървежна в нашето семейство(освен м/у нея и Жоро).
Мога да отида при баща ми, но... не това въобще не е вариант. Не мога да отида там. Той ме обича, но да ме подслони в новия си дом с двете деца и жена му... на него няма да му допадне. Не, че на мен ми допада де.
И така де това е прекрасния ми провален живот. Колко много имах да мисля тези дни. Дори музиката не ми помогна. Да действаше като такт, когато се клатех като наркоман, но не подейства душевно добре.
Пиша това уж да се почувствам по-добре, но май не се получава особено. Ако можеше наистина да е лесно като да напишеш миналото си на един лист и да го изгориш, а после то да излети като пепелта и никога да не се върне, предполагам че тогава щях да съм поне малко щастлива в момента.


вторник, 9 февруари 2010 г.


Човек се дави не защото е скочил,
а защото е останал под водата
Пауло Куелю

понеделник, 8 февруари 2010 г.


Щом чух началото се сетих за

Обичайте се и ще бъдете щастливи.
Толкова е просто и толкова сложно.

неделя, 7 февруари 2010 г.

Факта че си легнах в два и половина и спах до единадесет явно е довело до това. Ще обясня. Спала съм 8 и 30 минути. Рядко се случва. По принцип спя около 6 часа и са ми напълно достатъчни, но както казах вчера изморена си бях. Та явно заради този дълъг период успях за първи път в живота си да видя края на съня си - уникално(за мен). Сещате се как винаги точно в най-интересната част се събуждате. Я телефон звъннал, тресната врата, брат ви не се съобразява с факта, че вие още спите... Да ама днес не. Не че ги нямаше тези неща. Цялата програма си я имаше, но бързо се унасях и се връщах в съня.
Имаше си всичко- начало, среда и край. Точно като филм. Не си спомням баш началото, но имаше едни захарчета, които като ги смръкнеш те правеха супер герой. Ония дето ми се водеше брат отиде да се бие с някакви злодеи. Първия път като се върна, беше зъл клонинг, които искаше да ме убие, но го потроших с една бухалка. После като се върна истинския купонясвахме и събирахме багаж да се прибираме в къщи. И край. Беше супер. Имаше край. Кофтито беше, че трябваше да стана. Смисъл съня свърши и се събудих, а можех още да поспя, но за какво ми е да си развалям кефа от това че имах сън с край като следващия няма да го има.

Животът е като коня:
почувства ли,
че ездачът е несигурен,
може да го хвърли.

Това звучи малко грубо. Дръжте юздите здраво хора, че коня имал планове.

Приятен ден на всички :)

събота, 6 февруари 2010 г.

По добре да не започваш,
отколкото да спреш на половината път.


Явно за това нищо не правя. Винаги се отказвам, а едва съм започнала. Е, не от всичко де, но доста пъти се е случвало.
---------
Днес цял ден се излежавам в леглото. Нещо не ми е много добре. Чувствам се изморена, а няма от какво да съм. Все тая. Дрънкам само ненужни глупости.

Приятна вечер на всички.

петък, 5 февруари 2010 г.

Усмихни се!
Някой си мисли за теб!
Поласкана съм искрено.
------------
Ох от пет минути се мъча да кихна и не се получава, а предполагам, че всички знаят колко е кофти този момент. Не ще и не ще мака му.
------------
Сега ми е малко скучно и за това пиша. Няма да кажа нещо умно или забавно. Просто явно като гледам ще разсъждавам върху това, че съм тук и че ми е скучно и за това как няма какво да пиша, но добре се получава де.
------------
Днес казах на Мух как не знам какво искам да уча и си е така. Не знам. Преди както споменах исках да съм адвокат, после ми натикаха в съзнанието, че трябва да уча икономика, но всъщност точно преди няколко дни(когато сънувах съня) осъзнах всъщност, че не това съм искала. сега не знам какво искам. Май нищо не искам. И все пак искам да искам, но... не знам какво. И тъй като звучи адски тъпо, не че аз съм умна де, ще престана да пиша по тази тема.
-------------
Понякога не ви ли се е искало да направите нещо значимо? Обаче да не знаете какво е. И отвътре да се чувствате празни. Да се лутате и да се чудите какво е това нещо. Знаете, че като го видите ще си кажете да това е, но единствено и само тогава когато го видите. А докато го намерите какво правите? Как го търсите? Оф, понякога се чувствам толкова празна отвътре. И никога не го намирам това нещо. След време свиквам с празнотата и хоп тя е изчезнала, но след време правя нещо(прочитам книга, чувам песен, гледам филм) и хоп празнотата се е върнала. Сега пак е тук. Знам, че до няколко дена вече няма да я има, но си човърка. Ще ми се никога да не се връща.
------------
Хванаха ме на работа да правя етикети за сандвичи. Брат ми и неговия нов бизнес. Той явно не разбра, че не го бива като шеф на себе си. Сивото вещество не е достатъчно за да се само контролира. Сега ще видим какво ще стане със сандвичите. Аре, дано му провърви от мен да мине :)
------------
И тъй като нещо темите се изчерпиха мисля да спра да пиша и да мисля какво да направя, за да премахна празнотата.
------------
Ето и една песничка от моите душевни братя музиканти :)

Скучае само онзи,
който няма за какво да разговаря със себе си.
После защо хората откачали.
----
То не стига, че по принцип се караме с брат ми, ами сега и в съня ми. Ако не беше истинския ми баща да ни разтърве... абе щяхме да се сбием. Поне бутчетата от KFC бяха насищащи в съня :D


За моето Мухи :)
До сега си играх да го правя. Знам, че не е много добро, но изпитвах нужда да го направя. Надявам се да ти допадне поне :)

п.с някой от клипчетата са обърнати и си има причина за това не е грешка.

сряда, 3 февруари 2010 г.

Не знам как може да се нарече. Може би сън-просветление. Възможно ли е да е бил такъв или просто си въобразявам като първа глупачка.
Всичко отначало беше нормално. Мая ме заряза в трамвая. Просто тя си маше друга работа, а този трамвай стигаше до дома ми. Не бях изумена от факта, че трамвая от който слязох беше 111(автобус) и че той всъщност спря пред бившия ми блок от малкия град. Да точно там пред него. Асансьора на ми допадна(никога не ми е допадал, защото съм засядала в него, но виж от други не се страхувам), но все пак се качих. Бях изумена, че от 5 етажна сграда се беше превърнал в осем, но не ми направи голямо впечатление. Шока се появи тогава когато аз, майка и брат ми пътувахме и контролата се оказа брат ми, но не този до мен. Просто си приличаха. И когато слязох и отидох до къщата на бивша съученичка(която съм забравила, защото нямаше и причина да помня и отгоре на това не се и понасяхме) имаше доста човешка коса по разпръсната на там на сам. Да за сега нищо особено. Следва момента в който се намирам в библиотеката. Помня само тъпата Христина, но бяхме много хора. Един се спря на една огромна дебела книга-"Какво да учим". Изсмях се в лицето му.
- Все още ли не знаеш какъв искаш да станеш? Аз знам. Вече си го представих в съзнанието. Тогава тъпата Христина ме попита какво е, но аз мълчах като гъз.
Вече няма нищо там? Напълно възможно. Дори с две ръце съм зад това че няма нищо, защото наистина няма. След разбитата ми представата за адвокат в графата "каква ще стана" е празна. Всеки път като видя някоя интересна работа или ме викнат на интервю си представям колко съм добра в това нещо, но уви не съм. Не ме бива в абсолютно нищо(освен можеби да се самосъжалявам, но това само ме прави клиент на психиатър, а не работник). Докато преди имах някакви надежди, мечти то сега нямам нищо. А да почнеш да мечтаеш не е лесно(поне за мен). Смисъл говоря за сериозна мечта, на която държа и която искам да се изпълни.
И все се чудя защо трябваше тъпата Христина да ме светне за това, че вече едва ли не нямам цел в живота? За това ли той стои на едно място(живота ми)? Защо тя при условие че я мразя и от нея не искам да знам нищо и каквото ми каже не искам да правя. Не че ми е казала да си намеря цел, но ме светна по въпроса, което е още по-гадно ако се брои за някакъв вид помощ, а аз така я ненавиждам. Дх, дори не ме бива да мразя като хората. След време започвам да съжалявам за това.
Както и да е започвам да си търся цели. Ще раздвижа този живот веднъж за винаги.

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Без Жоро добре. Без Жоро много време не чак толкова добре. Дека му се вика много хубаво не е на хубаво. С майка вече взехме много да си омръзваме. Първите дни беше направо страхотно. То не беше смях, не беше забава. Гледахме филми, четяхме книги. Научих я малко да борави с мишката. Преди няколко дена трите(аз, Кфлата и майка) се понапихме задружно. Абе хубаво беше. Но вече стана едно такова омръзващо и започнаха скандалите. Не че е нещо ново де. Пак е хубаво, че толкова много време издържахме заедно без да се по избием.

Нова визия!!!

Можеше и по-добре, но... Вече е и късно и ме мързи да го доизпипвам, но утре с нови сили и въображение ще видим какво ще измайсторим :)

петък, 29 януари 2010 г.

Днес явно не е трябвало въобще да ставам от сън. Баси гадориите стават. Първо цяла сутрин не ми върви в нищо. После майка ми звънни, за да каже че вече е на половин заплата и разбира се половин работно време. И отгоре на тва няква пача решава да скъса моето момиче на някакъв изпит А бой не ще ли?!!!
Баси днешния ден ако го нямаше щеше да е много по-хубаво.

Нали съм крадла и ей го вна отново крадливоста се пробуди в мен. Susan Death
го е сложила в блога си, а аз като една върла фенка на отговарянето на въпросите просто не можах да издържа и се поддадох на желанието.

1. Как обичаш да те наричат?
Дан, защото преди бях голям фен на Дан Радклиф :) После ме дразнеше, защото всики ми викаха Дан Даран Дан Дан(като камбана, а тъй като и по форма съм като камбана забраних да ми викат така). Сега обаче си ме кефи. И вече не е заради нещо или някой просто е якозвучащо. Също така ме радва да ми кажат Д-ъ :D

2. Кога си роден/ а?
30.07.1990г. в 00:05

3. Кой е най-красивия според теб град, който си видял/ а?
Не че съм ходила на много места по света, но... Може би Трявна. Той има много история и красива архитектура.

4. Рано сутрин или късно през нощта се чувстваш по-трудоспособен?
Ми при условие, че спа денем нощем съм във вихъра си точно както сега :)

5. Кои са любимите ти музикални изпълнители, състави; каква музика слушаш?
Дъх, всичко слушам и всичко което Мух(Кифлата) ми прати. Тя по-добре може да каже кои са групите :D

6. Без какво не можеш?
Без... депресия. Няма ли я един месец и направо се депресирам :D

7. Защо правиш подаръци?
Защото държа на този човек.

8. Какви емоции изпитваш, когато слушаш любимата си музика?
Баш любима. Нямам вече такава. Просто музика, която достига по-близо до същността ти от другите. Може ли да се изпитва близост от музика?

9. Фазите на луната влияят ли ти?
Не знам. Не съм забелязала. Но ако възхищението към Луната е влияние значи да.

10. Куче или дете? (само едно от двете)
Дете, не че съм готова, но няма папагал и за това се спирам на дете :)

11. Има ли край теб добри хора?
Лоши хора няма. Има просто хора при които добротата отсъства, а това не ги прави лоши.

12. Къща или апартамент?
Къща. Не заради мишките и паяците със сигурност, но пространството е къде къде по-голямо и някак... Абе можеш да скачаш без да се притесняваш, че ще пропаднеш етаж на долу :)

13. Малък или голям град?
Нещо средно. Достатъчно е просто да не е чак толкова нафраскан с коли.

14. Черно или бяло?
Черно. Не се цапа толкова бързо колкото бяло. Имам предвид, че дори да избера бяло то рано или късно пак ще стане черно.

15. Синьо или червено?
Червено. Не че ми допада, но сравнено със синьото. Не че не харесвам другия цвят, но не ми е от предпочитаните.

16. Жълто или зелено?
Диваците ми. Обожавам ги и двата. Жълтото още от пеленаче си ми е любим цвят, а зеленото просто е толкова свежарско.

17. Книга или телевизор?
Книга разбира се. Телевизора е отживелица. Той е техниката на миналото поколение. Аз гледам напред в бъдещето :D

18. Какво е за теб компютърът?
Забавление и връзка. Ако не беше той кой знае каква сметка за телефона щях да направя.

19. Какво чувстваш когато получавате подаръци?
Чувствам се като малко дете. Сияя, усмихвам се. Знам ли доволна съм един вид.

20. Какво те кара да смяташ един човек за добър?
Аз не смятам. Не съм много добра в тва. За всеки човек съдя по различен начин. При някой е защото е направил нещо, друг заради държанието. Общо взето няма един критерий за това.

21. Какво те прави силен/ а?
Напоследък Мух. Така де вдъхва ми сила. Иначе не съм силна. Така де душевно не съм силна. Телесно съм пача :)

22. Заради какво плачеш?
Охо, тва направо... по-лесно щеше да е ако ме бяха попитали за какво не би плакала. Мога да плача за всичко. Дори ми е трудно сега да измисля заради какво не бих.

23. Какво са за теб традициите и празниците?
Нямам такива. Някой ще се провикне ами Коледа, Великден... ако някой го правят семейно то аз не.

24. Какво прави от група хора - "семейство"?
В днешно време семейство е нещо като чуждица май. Семейство=любов. И двете не съществуват от създаването на човека освен при животните.

25. Свободен човек ли си?
По-свободно от това няма на къде. Позволено ми е да правя всичко. По дяволите как мразя тва. Така ми се иска понякога да ми е забранено нещо, че сладко сладко да го наруша*подхилква се зловещо и търка ръце една в друга*

26. Какъв искаше да станеш като пораснеш?
Нямам такава мечта. Когато исках да стана адвокат ми разбиха мечтите и нещо вече си нямам на идея каква искам да стана. Достатачно е да съм просто нещо, а какво ще е то вече е без значение.

27. Защо някои хора нямат хоби?
О, няма такова нещо. Понякога ние не създаваме хобита, а те създават нас :) Следователно човек без хоби няма.

28. Кое те отличава от другите?
Хора сме това е общото, а останалото вече е отличителното.

29. Сладко или солено?
Сладко много ясно. Без него направо не дишам.

30. Какво правиш, когато си много ядосан/ а?
Просълзявам се, мятам нещо, късам, пукам шишета... изкарвам си яда.

31. Пушиш ли?
Дане. Принципно не, но мога и да го правя. Кифлата ме научи, но не съм зависима. Мога да пуша, а мога и да не пуша :)

32. По колко кафета пиеш на ден?
Не пия такива неща. Правя го много рядко. Нещо от сорта веднъж на месец.

33. Употребявал/ а ли си някакви наркотици (включително и треви)?
Да. И в моя защита всичките пъти когато това ставаше бях принудена с пистолет в челото. Само веднъж получих разрешение от брат си, което си е направо съгласието на света за легализиране на тревата.

34. Кое е най-идиотското име за домашен любимец, което си чувал/ а?
Рекс. Баси по-изтъркано нещо не съм чувала. Или Поли за папагал. УжасТ.

35. Кой е най-забавния човек, който познаваш?
Мен разбира се. По-забавна няма.

36. Кое е любимото ти ястие?
О това е със същия принцип като плаченето. Всичко обичам без едно две нещица.

37. Питие?
Куба либре. Направо се разтапям само като си помисля

38. Кои са членовете на твоето семейство?
Алкохоличката=мама, Жоро=втори баща, Симеон=половин брат и ми(забавно е когато си спомням за семейството си)

39. Имаш ли деца? Искаш ли? Колко?
Близнаци от женски пол. Или тризначки нема ги изхвърля я. Само някой друг да ги роди де :)

40. С колко пръста пишеш по клавиатурата?
Ей сега ще видим 3-4. Баси не бяк забелязала. То много малко били бе.

41. Ходиш ли на профилактични прегледи?
Какво е това*почесва се умно по главата*. Ня ходя ама трябвало.

42. Кога разбираш, че един човек ти е приятел?
Знам ли. Когато му кажа колко е ужасен в момента, а той не се обиди. Или когато ми казва истината в лицето, а не зад гърба ми.

43. Умееш ли да прощаваш?
Минава ми за секунди.

44. В какво вярваш?
Най-вече в себе си. Ако не съм аз нищо нямаше да е.

45. Коя ти е любимата книга/ книги?
"Гняв" на Кинг *поклон*

46. А филм/ и?
Ох в описанитео ми ги има. Мързи ме да ги копи пейстна :D

47. За какво те търсят хората?
Ми да им помагам, да излизам с тях, някой просто да ми говорят/пишат.

48. Колко човека смяташ за приятели?
1. Може и повече, но един е достатъчен.

49. От какво се страхуваш?
Предимно от тъмно. Другите са маловажни и не са чак толкова действащи на психиката ми.

50. Какво има смисъл?
Нищо няма смисъл. Каквото и да правим все едно и също ще последва, така че смисъла се губи някъде.

51. Доволен/ а ли си от света, в който живееш (мястото, хората около теб)?
По-добре няма как да стане, но да се радвам, че имам и това, защото винаги може да стане по-лошо.

52. Коя е любимата ти максима, мисъл, мъдрост?
Нямам такава. Ако съдя по начина си на живеене може би трябва да е бъди мишка-нека те мачкат :)

Дох оказа се бая дълго. Аз добре го нашарих.
Сега аре някой друг да се хване да го направи. Беше забавно. Хаха то всичко нещо днес ми се струва забавно. Това е защото се наспах предполагам.

вторник, 26 януари 2010 г.



--------

Днес сънувах най-странния си сън в целия живот(сънувах сън, нали колко странно). Сънувах, че сънувам, че сънувам. Май така беше. Аз сънувах, онази в съня ми сънуваше, че в нейния сън онази сънува. Имаше толкова много събуждания. И едва ли не сънувах сънищата на всички. Някакви жепе линии, убийства, издирвания. Беше толкова шантаво, че дори сега имам чувството че сънувам. Когато онази в моя сън се събуди мислех, че е реално. Ама то направо реално си беше и когато наистина се събудих(надявам се) беше още по-странно.
Спомням си някой части от съня, но са прекалено лични за това ще си ги запазя за себе си. Ще ги забравя след време и ще се чувствам по-добре.
И между другото Мая някой на име Пламен ти предложи брак в съня. Поне така мисля, че се казваше. Защото още един на име Пламен имаше рожден ден а ти каза, че не го познаваш. Та за това не съм сигурна да ли така се казваше.
---------

В лабиринта от пътища
най-трудно ще намерите пътя към себе си.

Да сигурно е трудно. Само ако напишем сънища вместо пътища и вече сме на едно мнение :D

неделя, 24 януари 2010 г.



Вчера доста добре си прекарах с алкохоличката. Голям смях му ударихме. От доста време не се е случвало.
Сега когато Жоро го няма уж ми обръща повече внимание. Хем хубаво, хем не. Прекалено хубаво не е на хубаво дето му се вика :D
Забавно е де. Не се оплаквам.

Друго нищо не правя по цял ден. Голяма скука ми е. Сега гледам някви тъпи анимета и се побърквам. Няма нищо интересно по света.

Приятна вечер.

събота, 23 януари 2010 г.

Само не се плашете. Знам, че съм ужасна и, че не мога да боравя с шита, но тъй като няма какво друго да се прави по цял ден поне мога да се излагам :D
Това е още една снимка която развалих. Има я в няколко варианта. Този е най-пресния. Реших да си играя с цветовете основно и това ми допадна :) Ако видите оригиналната ще се стреснете повече за това ще го пропуснем.
Ето още една, която много ми допада, защото не се вижда кой знае какво.
Ами тва е за днес или по-точно за сега. Ако не ме мързи мога да направя още нещо (демек да разваля нещо)

сряда, 20 януари 2010 г.

What is on your desktop wallpaper?
Чисто черен. Аз обичам да си слагам анимета, но сега компа е на брат ми, така че той решава. А и да няма разногласия, защото той си пада по други видове решихме, че черното е най-добрия вариянт при който когато седна аз да не сложа някое аниме, а като седне той да не сложи неговта си простотия и така постояно. Просто черен.

What is your favorite zoo animal?
Ох, не че е пълно с животни, но много ме изкефи маймуната където се нагъзи на Крумова и започна да я сваля там по маймунски. Леле беше уникално.

What was your favorite toy as a child?
Дъх, не си спомням. Нямам много спомени като дете. Де да знам. Може би някоя кукла барби.

What food do you eat too much of?
Сладко. Това е моята дрога. Мога да ям само такова и дори няма ми трепне зеницата.

What kind of hairstyle do you have?
Дълка посредата на разтоянието гърди рамене. Имам бритон, който не харесвам, но не ми пука. На етажи е, цвета е черно кафяв - лайнян :D

What was your favorite activity in gym class?
Ми да стоя на скамейката :D Не бе обичах да играя тенис на маса. А когато ни позволявах и имаше възможност и с кого хека. А и баскета си го бива и волейбола. Така май като гледам всичко :) Не съм спортна натура, но тва не пречи да ми харесва, нали?

What is on the shirt you are wearing right now?
Тва сериозно не го хванах. Но до колкото разбрах... ми сега съм с блузата от бившата работа. Така че има нейния знак или там как му се вика не се сещам сега.

What is the picture nearest to you of?
Една снимка на мен и Кифлата с биберони в устите <3

What kind of salad dressing do you like?
Ми снежанка и руска разбира се. Руско чадо на руско се радва, въпреки че то май не беше руско по народност :)

Whats your least favorite food?
Пачаааааа. Тва не ми се нрави. Готвини чушки и има доста неща по които не си падаме, но сега не се сещам

What do you do on a Sunday night?
Е то да е една неделя в годианта та да помня. Всяка неделя различно. Въпреки, че на последък е едно и също и то не само в неделя, а постояно.

If you could only use one condiment on your food for the rest of your life, what would it be?
Е тва пък... шарена сол :D Всичко на едно.

What color are your sheets?
На цветя :)


How big is your computer display?
19 ако не се лъжа. Не разбирам много, така че ще ви излъжа. Не ми вярвайте много много.

What pair of shoes do you wear most often?
Кецовете. Много си ги обичам. До изтъркване и новите до изтъркване и така до без края и отвъд.

What is your favorite game?
Heroes. То не, че ми е любима просто на други не играя :)

What is your favorite Thanksgiving food?
Нема такова нещо тук.

What is your favorite pizza topping?
Нямам такъв.

What time do you plan on waking up tomorrow?
нямам планове. Ако съжалението може да се планира значи ще да е това.

What is your favorite day of the year?
Това е въпроса на годината. Да речем 1.07.(ако съм разбрала правилно въпроса)
------------
Голямо забавно беше вчера. Голямо шашнато беше сутринта.
Тъй като съм тъпо(което си е явно), забравих да заключа входната врата вечерта и не знам защо просто не съм оставила и неонов надпис "ВХОД СВОБОДЕН", не знам(повтарям често "не знам", защото наистина не знам). Взеха чантата на майка. Да супер. Нямаше да е проблем ако там не бяха парите ни с които ще живеем до 30. Хах колко успокояващо. че имах в картата си пари. Ще оцелеем. Както каза Кифлата можеше и по-зле да е и нас например вече да ни няма(сещате се нали?) Но колкото и всички да ме успокояват поне брат ми ми казва истината в очите - "Ти си виновна".
Това е от мен за сега. Заключвайте си вратите хора :)
Приятна вечер.

понеделник, 18 януари 2010 г.



Най-сетне нещо интересно да се случи. Излизах с Кифлата. Големи дебати, голямо говорене и съгласие падна. Баси за първи път се слушахме една друга ( ) Ядохме както обикновено детско меню в KFC, тя има червей, а аз свинче(прилича доста на мен особено в задни части :D). После по горещ шоколад и още един за нея, а за мен едно Куба либре(ммммм, обичкам го). Та откритието на деня(стърчащото нещо от задните части на човечето от чашата). Така де не е ли малко смущаващо. Как може такова нещо да направят. Сега ще покажа и една друга чаша, но тя е моя- Кифлата ми я подари. Ако някой не знае това е Pucca. Много си я бичкам - и Кифлата, и чашата, и Пуска, и трите на веднъж. Подари ми още едни лепенчици на същата тази личност(и най-важното е, че бляската) Чудите се какво ще правя с тях? Ами много неща мога да правя с тях. На мен ми дай само простотии. Много си падам по такива неща. Ще си ги лепкам сега в дневника. В който от доста време не съм писала, но това е защото тук пиша. Както и да е де пак ще пропиша. Много ме радват. Мерси Кифличке.
Гледах малко от "Вероника решава да умре"(май така беше), сега ще го до изгледам. И ако си нямате на представа за какво става на въпрос ще ви светна. Една мацка се опитва да се самоубие, но успяват да я спасят. Така де спасиха я, за да й кажат, че ще умре след около седмица. Голяма простотия. Сега ще видя какво ще стане на татъка, но не ми се вярва, че ще е нещо кой знае какво. Сега ще съжали, че ще умре. Почти 100% съм сигурна, че ще е така. Както и да е. Голяма простотия е. Точно това казвах днес на Кифлата, че не мога да разбера, защо си правят труда да спасяват хора, които се самоубиват. Това мисля, че не е правилно. Щом са си теглили ножа явно са го искали и кои сме ние "героите", които да ги спасяваме. Това не е хубаво. Тъкмо са събрали смелост да го направят и някой ги спасява и тях ги боли и всички ги гледат на криво или ги съжаляват и на психиатри, психолози, болници и още какво ли не. Знам грубо звучи да ги оставим и да мрът, но реално погледнато това си е тяхно решение. Поне нещо са взели под контрол - смъртта, а ние и това им отнемаме. Сори ако с тва обиждам някой, но аз така мисля. Може да е глупаво, детинско, лекомислено, но според мен ако има какво да се прави е преди човек да е срязал вените си, а не след това. Защо да прекъсваме нещо сторено. Нека се опитаме да съхраним хората около нас преди да са решили да умират, а не когато са го направили.
----------

Ще срещнеш много усмихнат човек,
който ще промени живота ти!
Усмихни се и ти на днешния ден!
Е, днес малко ли се смях бе. Аз направо си разтегнах устните. А относно човека, е дайте го ан сам де :D
----------
Започнах да чета Дориян Грей, ама нещо не ми допадна. Сега чета едно от произведенията на Полина Велева. Нещо като Здрач- така де Кълън участват, но е доста по-интересно от това на Стефани бих казала. Така де лично мнение си е. Всеки има право на глас и аз доста добре използвам моя :) И за сега чета това. Явно ми е липсвала фантастиката. Доста ме заплени.
----------
Сега малко ще почистя, че очаквам малко гости утре :)

петък, 15 януари 2010 г.

От няколко дена не мога да спя като хората и вчерашния ден ми подейства по най-изморителния начин.
Като се започне от ставането 6 и 30 та блуждаенето по улиците, за да намеря офиса на новата ми работа(ако може така да се нарече). Половин час се разхождах по една улица, защото бях подранила малко. Та няй сетне влязохме вътре. Ако не се лъжа бяхме 14 човека и поле дойдоха някви трима ама те се махнаха(бяха умници). Та от 9 стояхме до 13, а дори искаха да сме до 14, но видяха изтощените ни лица и умората по тях. Имаше хора дошли от ноща смяна, но пък устите им не се затваряха. Повечето бяха млади, но и глупави като мен. Едно 70% не знаехме защо въобще сме там. Абе въобще...
После се прибрах, ходих да видя бивши колеги(просто трябваше да купувам кафе), видях се с Кифлата. Двамата идиоти ни зарязаха(повече няма да им проговоря не че и ми трябват де). С нея хапнахме, пийнахме и се прибрахме. Легнах в осем и половина вечерта и станах в 10 сутринта. Ударих му един огромен сън. Сега се чувствам така сякаш съм се родила.
------------

Кой е беден,
ако е обичан?
Да ама като и не си обичан... Леле то стана голяма мизерия ;(
------------
Днес сънувах странен сън. Бях там, виждах се, познавах се, просто аз. След това се появи някакво известно момче. И нали се сещате лудите фенки- аз бях такава, почнах да викам и да искам да се снимам с него. Когато застанах до него за снимка той ми прошепна "А твоята кучка щастлива ли е?" Беше леко шокиращо, защото тогава се сетих не за кой да е, а за Кифата.
Та онази ми ти звезда ме попита, а аз не знаех какво да кажа, така че те питам щастлива ли си?

сряда, 13 януари 2010 г.

Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг.
Да го изпълниш е далеч по-лесно.


*кима ентусиазирано*
---------
Днес като излязох от вкъщи се почувствах празна. Някой ще си помисли:"Била е гладна". Да и на мен ми мина това през ума, но не беше глад. Чувствах го на всякъде. Сякаш вътре в мен нямаше нищо(и все пак не бях лека). Сякаш нямах кръв, нещо такова. Е, след като вдишах то чистия токсичен въздух на софийските улици се запълних. Добре ми се отрази разходката.
Докато се прибирах минах покрай двама възрастни(не старци, но и не младежи). Единия каза на другия "Внимавай какво си пожелаваш". Почувствах се като във филм със заглавие "Съдба" или "Шибащини". Преди много често ми го казваха това. Пожелах си да се махна от моя град, да започна отначало, на чисто дето му се вика. И стана и не съжалявах. Дали сега ако си пожелая нещо ще се сбъдне или се случва само веднъж в живота?

вторник, 12 януари 2010 г.

[00:02:26 | (00:02:36 — редактирано)] Vapirrrrche: или по-скоро на кутр ама карай да върви
[00:02:46] Кифлата: кутър звучи яко
[00:02:47] Кифлата: хаха
[00:02:54] Кифлата: без ъ , нали, ма аз за благозвчие
[00:03:05] Vapirrrrche: ех подигравай ми се
[00:03:25] Vapirrrrche: анужасни
[00:03:29] Vapirrrrche: :Р
[00:04:21] Кифлата: хаха
[00:04:26] Кифлата: къде го сложих това?
[00:04:29] Кифлата: не съм го видяла
[00:04:50] Vapirrrrche: ц ц ц толкова е влюбена че вече е и загубена
[00:04:51] Vapirrrrche: :Д
[00:04:54] Кифлата: аааа
[00:04:57] Кифлата: на ужасни
[00:04:58] Кифлата: ясно
[00:04:59] Кифлата: хаха
[00:05:06] Кифлата: ма не бе
[00:05:08] Кифлата: твойто звучеше яко
[00:05:12] Vapirrrrche: да видиш на мен какво ми беше като го четох
[00:05:12] Vapirrrrche: :Д
[00:05:26] Vapirrrrche: да като скутер с грешка
[00:05:31] Vapirrrrche: или като кутре с грешка
[00:05:32] Vapirrrrche: :Д
[00:05:34] Кифлата: ква е грешката?
[00:05:40] Кифлата: ааа
[00:05:42] Кифлата: ахаха
[00:05:47] Vapirrrrche: :Д
[00:05:47] Кифлата: леле мн съм зле
[00:05:53] Кифлата: скутер
[00:05:55] Кифлата: хич не се сетих
[00:06:00] Кифлата: кутре в мъжки род
[00:06:02] Кифлата: ми звучеше
[00:06:08] Кифлата: макар че кутре си е
[00:06:10] Кифлата: ...в среден
[00:06:14] Кифлата: близък до мъжки
[00:06:16] Кифлата: хаха
[00:06:17] Кифлата: както и да е
[00:06:21] Vapirrrrche: хахаха
[00:06:22] Кифлата: разлигавих се с тая дума
[00:06:25] Кифлата: и не ммога да се осъзная
[00:06:27] Vapirrrrche: какви ги дрънкаш бе братле

Леле как ме разлигави тази Кифла. <3
---------
Та днес цял ден спя. Голям сън му ударих. Станах към десет легнах 12 и станах в 17. Сега ще има цяла нощ да будувам. То не защото по принцип не стоя цяла нощ будна де ама то бива бива сън...ама моето направо си е чисто *с*р*н*.
Така де следователно няма какво да пиша, но все пак при условие, че няма какво друго да се прави освен да си дрънкам с будни хора по скайп реших, че тр да си загубя времето и тук малко.
--------

Нека бъдещето е по-голямо от миналото.
Е, ако живея повече от 19 години ще е по-голямо я :)

понеделник, 11 януари 2010 г.

До кухнята и обратно(пътепис за една не сбъдната мечта)

Отвори очи. Първото нещо което видя беше тавана. Да днес се събуди по гръб. Сънят й все още блуждаеше в съзнанието й. Започна да обикаля из него, за да открие нещо нередно, кошмарно, но уви. Сънят й днес беше приятен. Явно за това беше останала по гръб. Ако сънуваше кошмар щеше да се търкаля в леглото и да се събуди в някоя неудобна поза.
Полежа още малко, за да събере сили за ставането, а и за целия ден все пак много път я чакаше.
Стана след десет минутно събиране на сили. Стана е силно казано, защото остана в седнало положение на леглото. Все пак беше щастлива, че се събужда по гръб, защото, ако беше по лице или на страни трябваше да прави повече движения. Погледна през прозорците. Света на вън си беше все същия.
Намери чехлите си и ги обу. Най-сетне стана и навлече първите дрехи до които стигаха очите й, а и ръцете й. Щом го направи решена излезе от стаята. По пътьом се отби до банята. Не беше главната й сел, но беше необходима цел.
Застана пред огледалото. В лек ужас пристъпи на зад с малко по-отворени очи от обикновено. Почеса се по главата по най-неандерталския начин, за да се овери, че това е отражение, а не някое същество решено да я убие и изяде па баш точно в банята. По нелепа смърт от това за нея нямаше.
След уверенията, че онова срещу нея си е тя самата, само че малко по-рошава от обикновено продължи с процедурата. Взе четката, сложи паста и я натика в устата си. "Едно Мисисипи, две Мисисипи, три Мисисипи...триста Мисисипи". Точно пет минути търкане на зъби. Зъболекарят я съветваше всяка сутрин да го прави по три минути, но тя реши, че при нейната енергичност пет минути са напълно достатъчни и се сравняваха точно на онези три за които човечеца й говореше.
След жабуркането и плюнките, любимата й част не за друго, а защото просто вече няма да прави тъпи движения с ръце, подложи шепите си под течащата вода и започна да мие лицето си. Чудовището в отражението все така я стряскаше. На нищо не приличаше дори след това усърдно миене. Знаеше, че й трябва гребен, но той беше така далеч на зад в стаята й.
Мина през клекалото за една малка жълтеникава течност, но това е лично без подробности.
Отвори вратата и с нови сили и по-добър дъх се отправи към целта. Отвори вратата на кухнята и там точно срещу нея стоеше профила на хладилника. Добра се с последни сили и хвана дръжката. В съзнанието й започнаха да танцуват плодове, и незнайно защо шоколадово руло. Отвори хладилника и разочарованието се изписа на лицето й. Там си танцуваха някакви си никакви кренвирши. Грабна единия и го пъхна в пламъка на ада - микровълновата печка. Много се радваше на микровълновата, защото беше съвсем близо до хладилника и не трябваше да хаби излишни сили в движение.
След като по замириса на гнус си го взе и се приготви за връщането към стаята. Отнов покрай банята, но вече не изпитваше нужда да се отбива за това направо влезе в стаята. Разочарована с разбити мечти тя остана там докато отново не огладня и не предприе поредното пътуване до кухнята и обратно. Нейната история на разбитата мечта за хладилник с истинска храна.

неделя, 10 януари 2010 г.


Нямаше какво да правя, та реших малко да поиграя с шита. Ето го един от резултатите. Другите просто се отказах и ги изтрих без дори да ги запазвам. Нещо нервната система се срива по някога. Тази снимка е от преди 1-2 години, но добре влезе в роля.
Та така де днес цял ден съм на вълна "Гордост и предразсъдъци". Сега гледах филмите. Така де серияла от 6 серии от 1995г. и филма от 2005г.. Честно казано когато гледах филма си помислих, ако някой не е чел книгата въобще да не се прави на очарован от филма и едва ли би го схванал. На тази книга не и подхожда филм. Прекалено малко време за прекалено много информация. И не е като да кажеш, че нещо може да се пропусне. Те са пропускали доста и пак филма е двучасов, но не се разбира всичко. Както и да е де това си е лично мое мнение.
Започнах да се угоявам за другата зима вече. Тъпча по цял ден без да правя нищо(освен да гледам филми де).
Сега съм сама, което е супер, но така ме мързи да се развихря с гримирането и прическите та да си направя няква фото сесия и да има какво да обработвам на шита.
Отивам да легна. Няма да спя просто ще гледам анимиран канал и ще се мъча да заспя, но едва ли до към 3-4 ще се получи. Навици.
----------

Таланта не е късмет,
а работа.
Удивена съм как понякога шибаните късмети се падат точно по темата на поста ми. Това е малко коварно.

петък, 8 януари 2010 г.

Днес отново се олях да гледам филми. Гледах "Алиса в огледалния свят". Не знам аз ли съм зле и не си спомням или какво, но като малка бях останала с друго впечатление. Смисъл историята сякаш не отговаряше на книгата, но предполагам, че аз съм я позабравила.
После гледах "Време за вещици" или нещо от сорта, но вещерство нещо не видях, но предполагам, че е имало, но тъй като (не) съм гледала много такива филми няма как да забележа.
И накрая гледах едно българско филмче. Явно е някъв училищен проект "Илюзия на щастието" Биваше си го. Не е кой знае какво, доста лоша актьорска игра бих казала, но с нещо те грабва и аз не знам с какво. Все пак са някакви хлапета. И някак не беше доизпипано, защото не доумявам за какво му е на спинозния нарочно да заразява някой, но предполагам, че съзнанието ми е прекалено тясно скроено, за да го схване. Та така де като цяло ми хареса.

Re: Момичето с червените устни

На 17 октомври я бях видяла. Вчера(забравих да ви споделя) отново я видях. Е вече не беше с червени устни. Всъщност не съм много сигурна.
Връщах се от центъра. На една от спирките двете мотриси спряха едновременно и точно пред мен в другата мотриса стоеше тя. Бях шокирана. Не вярвах да я видя пак. Все пак никога не съм срещала тези по които съм се заглеждала в метрото и друг път. Беше облечена спортно и все така си четеше книга. Същата коса, същата мрачна особа. Исках да изтичам и да се кача при нея, но какво щях да направя? Или нямаше да успея или просто щях да се повозя до Младост и обратно. Все тая. Просто бях удивена че я видях.
Публикацията от 17.10.2009г.
---------
Днес станах, легнах и спах до три след обяд. Направо голям сън му ударих, но наистина много ми се спеше.
Най-сетне прочетох книгата и вече пърхам с криле към другата - "Портрета на Дориан Грей". Първо ще го прочета и тогава ще гледам филма.
--------
Сега прочетох поста на Десислава Велинова за косата й. Спомням си как ние с кифлата направихме същото. Е, аз исках промяна, което много често ми се случва и все наблягам на косата или я боядисвам или я режа. Беше преди две години сигурно. Когато пак порасна я обезобразих отново и сега вече наблягам на боядисването, защото адски много си ми липсваше дългата коса. Сега е приемлива. Та косата расте де. И дори да не се харесваш сега то поне ще свикнеш с външния си вид и дори може да ти допадне. А след няма и година отново ще е дълга. Аз пък се надявам на мен отново да не ми хрумне да я режа, че тогава вече и главата ще си махна. Колко ми е хубаво сега когато мога да си правя опашлета :)
--------

Увереност в собствените си способности!
Късметчето си посвещавам на всички.

четвъртък, 7 януари 2010 г.



Като се започне със ставането. Събудих се в 5 и нещо сутринта. Да после пак легнах към седем и половина и станах в 9 и 30, но не се наспах кой знае колко. Станах изчипках се и такива му разни работи за банята :D
После Кифлата като ме разлигави. Направо ми разката фамилията.
Ходих на интервюто. Отне ми час да стигна до там и пет минути за интервюто, ако може да се нарече интервю. Оказаха се застрахователни глупости и ми обясняваше процедурата отгоре отгоре и просто сиакше съгласието ми да ходя на семинари. Така де първо трябва де ме обучат. Та съгласих се. Какво толкова. К'во губя. Мога само да печеля в момента.
Прибрах се и лигата с Кифлата продължи. Уж трябваше да й помагам да си напише там някви лекции, а ние така се разлигавихме, че кой ще му мисли за писане и диктуване. Та смях до болка. Малко Тони Стораро и неговия Уникат и песента за шестиците и още много други олигофренски песни. Абе забава на шест дет му се вика. Леле с тези шестици ще се побъркам.
Днес се престраших малко да почета от дразнещата ме книга. Така де само няколко персонаха ме дразнят, но пак не можах да издържа:

- Ах, миличка моя Лидия - изплака тя - кога ще се видим?
- Боже мой, откъде да знам? Сигурно след две-три години.
- Пиши ми често, мила.
- Когато мога. Омъжената жена няма много време за писма. Сестрите да ми пишат. И без това няма какво да правят.

Леле, ей т'ва ми го казва и нали се сещате сестра не сестра, малка, голяма не ме е*е и ще се намери като тапет на някоя от стените. Тва няква 16 годишна пикла, най-малката от всички ще се перчи така. Нали се сеща че платиха на мъжо й да я вземе. Ама че тъпо женско. Адски много ме дразни и не знам защо. Направо нервната ми система избухва . Те така де прочетох две страници и не можах повече. Добре че изчезва за малко да мога да прочета книгата, ама малко трябва да се поуспокоя. Утре ще продължа.
Вчера гледах Питър Пан. Доста добре е направено. Очаквах да не ми хареса, а то се оказа доста добре:
- О колко са мили - изстена Уенди виждайки руслките. - Не си ли съгласен?
- Много мило ще те удавят ако ги доближиш - отвърна Питър

Мух, сори объркала съм думата. Бях те излъгала, но не си спомням с какво замених "мили". Но филмчето наистина е добро въпреки, че нямаше как да не пропуснат целувката на края. Никога не я пропускат*муси се*. Та това е детско филмче. Въпреки, че като се замисля... не е чак толкова детски направено.
Та после тъй като ноща беше дълга, а аз отново не можах да заспя си мислех за смъртта. Опитах се отново да си представя как ще се чувствам ако съм с букет в ръка. Толкова пъти съм го правила и толкова кофти ми се отразява и не знам защо продължавам да го правя. Вие правили правили ли сте го? Опитва ли ли сте се да се почувствате умрели? Толкова празно се чувствам тогава. Някак корема ми се изпълва сякаш с прекалено много въздух, но вместо да се надигна и да полетя започвам да падам и да ме свива. Нещо сякаш бърка вътре из мен и търси нещо което да отнеме. Хем ме гъделичка, хем ме боли. И после изведнъж - нищо. Сякаш нищо никога не е било. Все едно не съм се мъчела да се почувствам мъртва, все едно не съм пропадала, и онази ръка не ме е човъркала вътре. Ужасно е. Винаги е така, но продължавам да го правя. Много съм тъпа.
После се опитах да се почувствам на 30. Исках да се видя, да разбера какво ще стане, но... нищо. Спомням си като малка как се опитвах да видя какво е да си на 20. Не знам какво е било усещането тогава, не си го спомням, но сега нямаше никакво усещане. И тъй като ми писна от простотиите ми започнах да си спомням за миналото и колко ми беше забавно в училище и колко се смяхме. И ми се до игра и хек.
И така. Голяма олигофрения голямо нещо. Само с глупости напълних поста за това спирам да пиша. Пускам едно поздравче. Кифлата ме подсети за него. С него едва ли не стартирахме купона за новата година. И ние с нея като най-гласни и добри певици огласяхме стаята.

Приятна вечер.
---------
Зa да почувстваш цената на това,
което притежаваш..
представи си,
че си го изгубил ..

сряда, 6 януари 2010 г.


Йей!!! Звъннаха ми за интервю. Малко тъпо се чувствам, защото не знам за какво точно става въпрос. Изпратих толкова много автобиографии и сега не знам за каква работа ме викат, но като го видя ще разбера.
Стискайте палци да ме одобрят и най-сетне да почна няква работа, че почвам да се побърквам.
---------

поздравче за всички читатели :)
--------

Не в звездите е съдбата ни,
а в нас самите
Автор: Шекспир

Добра мотивация.

вторник, 5 януари 2010 г.




Цял ден се чудих какво да правя та гледах това филмче. Бях си го изтеглила сигурно преди месец, но все не се навивах, та днес беше момента. Започна невероятно:

"Очите на Мери Динкъл бяха с цвета
на кални локви.
Родилният и белег беше
с цвета на лайно."

Та гледах го до някъде . Починах си и го до изгледах. Не беше кой знае какво, но все пак на края, признавам си, очите ми се насълзиха. Кофти ми стана, но историята е наистина забавна, а и пише, че е по истински случай. Но като се замисля то вече всичко си е по истински случай така че... Все тая интересно ми беше колкото и да е.
Иначе днес реших, че трябва да чета та и четох малко. Бях разочарована от книгата и я зарязах и легнах да спя. Просто тъпата Лидия и майка й с невероятно тъпи(Гордост и предразсъдъци) особено малката пикла. леле ако бях на мястото на Елизабет щях така хубаво да я цапардосам вместо да бягам от стаята. Ама баща им е виновен. Адски много ме кефи ама не вземе да ги стегне малко. Един шамар няма да е излишен.
Те така де зарязах книгата и се отдадох на съня докато брат ми гледаше някакъв руски филм, който честно казано ми се гледаше, но нямаше суб, защото той си разбира, а аз бъкел не знам. Та се отнесох във виковете и врявата и заспах. Сънувах някви простотии, но кой да ти ги помни след сутрешния сън, който вече ми изчезна от паметта, но го има във форума.
И така де. В общи линии тва беше деня ми. Голямата скука.
--------
Песимистът вижда трудностите във всяка възможност,
а оптимистът във всяка трудност вижда възможности.
Автор: Уинстън Чърчил



Тъй като повечето от тези които следя не навиждат зимата, а и доста хора около мен не си падат по нея, та и аз също не я обожавам, реших да напиша една тема в защита за нея.
Белотата -

Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството, тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява, помага, внушава определена вяра.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза, оставя злото отвън. В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината. В облеклото белият цвят означава начало. „Белият рицар” е символ на спасението, белият халат в болницата също е символ на спасението и стерилната чистота. Белият цвят управлява функциите на ендокринната и зрителната система. Белите дрехи омекотяват кожата, правят я по-нежна. Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, помага да се премахне сковаността. Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.
Зимата не е сезона на смъртта, а напротив сезона на подготовка за нов живот. Есента убива, а не зимата. Напротив, зимата подготвя всичко на около за нов по-добър живот. Не са ли ви казвали, че снежната покривка затопля земята и семената. Зимата е като жълтия светофар преди да светне зелено, като деветте(седемте) месеца на раждане. Зимата е момента преди началото.
Тя се спуска, покрива всичко, предпазва го, закриля го и когато дойде време се оттегля бавно и ни разкрива една нова красота. Отмила е натрупаните гадости през трите сезона и им предлага чистотата и свежестта, която да замърсят отново през следващите месеци.
Ако нямаше зима пролетта нямаше да е така красива, нямаше да ги има цветовете, нямаше да го има аромата. Именно заради зимата харесваме пролетта. Ако не беше едноцветното бяло никога нямаше да ни направи впечатление красивото цвете на земята, свежата трева и прекрасните цъфнали дръвчета. Ако постоянно бяха около нас нямаше да оценим присъствието им. А така след зимата ги забелязваме и им се радваме.
Също така зимата по свой си начин украсява дърветата. Бялата шапчица по клоните е много по приятна от голите есени дървета(поне според мен). За дървото снега играе роля на кожух. Както хората си осиновяват деца, защо и дърветата да не си осиновят снежни листа?
Кой друг ще ви нарисува картина на прозореца ако не зимата? Ами прекрасния танц на снежинките. С такава грация падат на земята. Не е като дъжда. И дъжда е прекрасен, но танцува ли ни?
Ако не беше зимата никога нямаше да си спомняме за прекрасното лято и топлите слънчеви лъчи.
Зимата прави много за нас, но сме прекалено заети да пуфтим колко е ужасна и не забелязваме прекрасните неща който сътворява за природата, а и за нас. Не е ли красива? И въпреки това, че е студена не бихме ли могли да й простим този неин недостатък при условие, че ни дарява толкова много красоти.

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news

Template by:

Free Blog Templates