Казах си "Няма да пиша в блога докато не се случи нещо, което да си заслужава, да е хубаво, да не ми е скапало настроението, да не ме кара да се чувствам зле." Да но това, че пиша сега въобще не означава, че се е случило нещо хубаво. Просто няма какво да правя и се побърквам и както казва майка ми "Напоследък нещо само лоши неща ни се случват". И е така. Само проблеми, неприятности и гадни неща. Уникално е просто. И не знам защо но имам чувството, че в дъното на всички тези кофти неща стоя аз. Така де. Реално погледнато всичко започна от това, че оставих шибаната врата отключена. Кражбата, работата на майка, проваления бизнес на брат ми(е това си беше ясно, но знае ли човек в други обстоятелства можеше и да успее), микровълновата се скапа, и отново проблем с вратата и то пак аз, защото когато се развали аз отварях. Да ли някой не ме е прокълнал? Забавно е просто. Нямам думи.
Явно още преди време (по-точно 20 години) не е трябвало въобще да се появявам.
Чувствам се като демоните във филмите. Дявола ги защитава да не умрат, защото все пак те са ключа към унищожаването на света или както е в моя случай унищожаване на покъщнината, а защо не и да не съсипя семейството ми. После ще се развилнея и из града. Бягай народе щом ме съзреш.
Въобще не съм добре. Нито физически, нито психически. От всичките ми предположения за бъдещия ми живот само заключването в лудница май ще се окаже истинско. Е, ако не е лудница, то ще съм заключена някъде другаде, но за това не искам да мисля сега.
Мислех си да направя нещо като списъка от миналата година, но нещо по голямо, като например какво да направя преди да умра или какво да направя преди 30... Сетих се обаче, че когато правя планове никога не се осъществяват. Явно когато нямаш списък просто няма какво да се провали. Не е ли перфектно?
Все тая. Надявам се другия път когато пиша да е за нещо хубаво, а не да се оплаквам или само съжалявам.

Ако се страхуваш не го прави,
ако го правиш,
не се страхувай.