Като се започне със ставането. Събудих се в 5 и нещо сутринта. Да после пак легнах към седем и половина и станах в 9 и 30, но не се наспах кой знае колко. Станах изчипках се и такива му разни работи за банята :D
После Кифлата като ме разлигави. Направо ми разката фамилията.
Ходих на интервюто. Отне ми час да стигна до там и пет минути за интервюто, ако може да се нарече интервю. Оказаха се застрахователни глупости и ми обясняваше процедурата отгоре отгоре и просто сиакше съгласието ми да ходя на семинари. Така де първо трябва де ме обучат. Та съгласих се. Какво толкова. К'во губя. Мога само да печеля в момента.
Прибрах се и лигата с Кифлата продължи. Уж трябваше да й помагам да си напише там някви лекции, а ние така се разлигавихме, че кой ще му мисли за писане и диктуване. Та смях до болка. Малко Тони Стораро и неговия Уникат и песента за шестиците и още много други олигофренски песни. Абе забава на шест дет му се вика. Леле с тези шестици ще се побъркам.
Днес се престраших малко да почета от дразнещата ме книга. Така де само няколко персонаха ме дразнят, но пак не можах да издържа:

- Ах, миличка моя Лидия - изплака тя - кога ще се видим?
- Боже мой, откъде да знам? Сигурно след две-три години.
- Пиши ми често, мила.
- Когато мога. Омъжената жена няма много време за писма. Сестрите да ми пишат. И без това няма какво да правят.

Леле, ей т'ва ми го казва и нали се сещате сестра не сестра, малка, голяма не ме е*е и ще се намери като тапет на някоя от стените. Тва няква 16 годишна пикла, най-малката от всички ще се перчи така. Нали се сеща че платиха на мъжо й да я вземе. Ама че тъпо женско. Адски много ме дразни и не знам защо. Направо нервната ми система избухва . Те така де прочетох две страници и не можах повече. Добре че изчезва за малко да мога да прочета книгата, ама малко трябва да се поуспокоя. Утре ще продължа.
Вчера гледах Питър Пан. Доста добре е направено. Очаквах да не ми хареса, а то се оказа доста добре:

- О колко са мили - изстена Уенди виждайки руслките. - Не си ли съгласен?
- Много мило ще те удавят ако ги доближиш - отвърна Питър

Мух, сори объркала съм думата. Бях те излъгала, но не си спомням с какво замених "мили". Но филмчето наистина е добро въпреки, че нямаше как да не пропуснат целувката на края. Никога не я пропускат*муси се*. Та това е детско филмче. Въпреки, че като се замисля... не е чак толкова детски направено.
Та после тъй като ноща беше дълга, а аз отново не можах да заспя си мислех за смъртта. Опитах се отново да си представя как ще се чувствам ако съм с букет в ръка. Толкова пъти съм го правила и толкова кофти ми се отразява и не знам защо продължавам да го правя. Вие правили правили ли сте го? Опитва ли ли сте се да се почувствате умрели? Толкова празно се чувствам тогава. Някак корема ми се изпълва сякаш с прекалено много въздух, но вместо да се надигна и да полетя започвам да падам и да ме свива. Нещо сякаш бърка вътре из мен и търси нещо което да отнеме. Хем ме гъделичка, хем ме боли. И после изведнъж - нищо. Сякаш нищо никога не е било. Все едно не съм се мъчела да се почувствам мъртва, все едно не съм пропадала, и онази ръка не ме е човъркала вътре. Ужасно е. Винаги е така, но продължавам да го правя. Много съм тъпа.
После се опитах да се почувствам на 30. Исках да се видя, да разбера какво ще стане, но... нищо. Спомням си като малка как се опитвах да видя какво е да си на 20. Не знам какво е било усещането тогава, не си го спомням, но сега нямаше никакво усещане. И тъй като ми писна от простотиите ми започнах да си спомням за миналото и колко ми беше забавно в училище и колко се смяхме. И ми се до игра и хек.
И така. Голяма олигофрения голямо нещо. Само с глупости напълних поста за това спирам да пиша. Пускам едно поздравче. Кифлата ме подсети за него. С него едва ли не стартирахме купона за новата година. И ние с нея като най-гласни и добри певици огласяхме стаята.

Приятна вечер.
---------

Зa да почувстваш цената на това,
което притежаваш..
представи си,
че си го изгубил ..