Re: Момичето с червените устни

На 17 октомври я бях видяла. Вчера(забравих да ви споделя) отново я видях. Е вече не беше с червени устни. Всъщност не съм много сигурна.
Връщах се от центъра. На една от спирките двете мотриси спряха едновременно и точно пред мен в другата мотриса стоеше тя. Бях шокирана. Не вярвах да я видя пак. Все пак никога не съм срещала тези по които съм се заглеждала в метрото и друг път. Беше облечена спортно и все така си четеше книга. Същата коса, същата мрачна особа. Исках да изтичам и да се кача при нея, но какво щях да направя? Или нямаше да успея или просто щях да се повозя до Младост и обратно. Все тая. Просто бях удивена че я видях.
Публикацията от 17.10.2009г.
---------
Днес станах, легнах и спах до три след обяд. Направо голям сън му ударих, но наистина много ми се спеше.
Най-сетне прочетох книгата и вече пърхам с криле към другата - "Портрета на Дориан Грей". Първо ще го прочета и тогава ще гледам филма.
--------
Сега прочетох поста на Десислава Велинова за косата й. Спомням си как ние с кифлата направихме същото. Е, аз исках промяна, което много често ми се случва и все наблягам на косата или я боядисвам или я режа. Беше преди две години сигурно. Когато пак порасна я обезобразих отново и сега вече наблягам на боядисването, защото адски много си ми липсваше дългата коса. Сега е приемлива. Та косата расте де. И дори да не се харесваш сега то поне ще свикнеш с външния си вид и дори може да ти допадне. А след няма и година отново ще е дълга. Аз пък се надявам на мен отново да не ми хрумне да я режа, че тогава вече и главата ще си махна. Колко ми е хубаво сега когато мога да си правя опашлета :)
--------

Увереност в собствените си способности!

Късметчето си посвещавам на всички.