Не знам как може да се нарече. Може би сън-просветление. Възможно ли е да е бил такъв или просто си въобразявам като първа глупачка.
Всичко отначало беше нормално. Мая ме заряза в трамвая. Просто тя си маше друга работа, а този трамвай стигаше до дома ми. Не бях изумена от факта, че трамвая от който слязох беше 111(автобус) и че той всъщност спря пред бившия ми блок от малкия град. Да точно там пред него. Асансьора на ми допадна(никога не ми е допадал, защото съм засядала в него, но виж от други не се страхувам), но все пак се качих. Бях изумена, че от 5 етажна сграда се беше превърнал в осем, но не ми направи голямо впечатление. Шока се появи тогава когато аз, майка и брат ми пътувахме и контролата се оказа брат ми, но не този до мен. Просто си приличаха. И когато слязох и отидох до къщата на бивша съученичка(която съм забравила, защото нямаше и причина да помня и отгоре на това не се и понасяхме) имаше доста човешка коса по разпръсната на там на сам. Да за сега нищо особено. Следва момента в който се намирам в библиотеката. Помня само тъпата Христина, но бяхме много хора. Един се спря на една огромна дебела книга-"Какво да учим". Изсмях се в лицето му.
- Все още ли не знаеш какъв искаш да станеш? Аз знам. Вече си го представих в съзнанието. Тогава тъпата Христина ме попита какво е, но аз мълчах като гъз.
Вече няма нищо там? Напълно възможно. Дори с две ръце съм зад това че няма нищо, защото наистина няма. След разбитата ми представата за адвокат в графата "каква ще стана" е празна. Всеки път като видя някоя интересна работа или ме викнат на интервю си представям колко съм добра в това нещо, но уви не съм. Не ме бива в абсолютно нищо(освен можеби да се самосъжалявам, но това само ме прави клиент на психиатър, а не работник). Докато преди имах някакви надежди, мечти то сега нямам нищо. А да почнеш да мечтаеш не е лесно(поне за мен). Смисъл говоря за сериозна мечта, на която държа и която искам да се изпълни.
И все се чудя защо трябваше тъпата Христина да ме светне за това, че вече едва ли не нямам цел в живота? За това ли той стои на едно място(живота ми)? Защо тя при условие че я мразя и от нея не искам да знам нищо и каквото ми каже не искам да правя. Не че ми е казала да си намеря цел, но ме светна по въпроса, което е още по-гадно ако се брои за някакъв вид помощ, а аз така я ненавиждам. Дх, дори не ме бива да мразя като хората. След време започвам да съжалявам за това.
Както и да е започвам да си търся цели. Ще раздвижа този живот веднъж за винаги.