Цял ден се чудих какво да правя та гледах това филмче. Бях си го изтеглила сигурно преди месец, но все не се навивах, та днес беше момента. Започна невероятно:

"Очите на Мери Динкъл бяха с цвета
на кални локви.
Родилният и белег беше
с цвета на лайно."

Та гледах го до някъде . Починах си и го до изгледах. Не беше кой знае какво, но все пак на края, признавам си, очите ми се насълзиха. Кофти ми стана, но историята е наистина забавна, а и пише, че е по истински случай. Но като се замисля то вече всичко си е по истински случай така че... Все тая интересно ми беше колкото и да е.
Иначе днес реших, че трябва да чета та и четох малко. Бях разочарована от книгата и я зарязах и легнах да спя. Просто тъпата Лидия и майка й с невероятно тъпи(Гордост и предразсъдъци) особено малката пикла. леле ако бях на мястото на Елизабет щях така хубаво да я цапардосам вместо да бягам от стаята. Ама баща им е виновен. Адски много ме кефи ама не вземе да ги стегне малко. Един шамар няма да е излишен.
Те така де зарязах книгата и се отдадох на съня докато брат ми гледаше някакъв руски филм, който честно казано ми се гледаше, но нямаше суб, защото той си разбира, а аз бъкел не знам. Та се отнесох във виковете и врявата и заспах. Сънувах някви простотии, но кой да ти ги помни след сутрешния сън, който вече ми изчезна от паметта, но го има във форума.
И така де. В общи линии тва беше деня ми. Голямата скука.
--------

Песимистът вижда трудностите във всяка възможност,
а оптимистът във всяка трудност вижда възможности.

Автор: Уинстън Чърчил