Не можеш да решиш един проблем със същото съзнание,с което си го създал...
Започвам с късметчето, защото много ми хареса.
Започвам с късметчето, защото много ми хареса.
Днес беше доста забавен ден. С Кифлата се разхождахме напук на кофти времето. Разбира се й дрънках адски много за сладура от работа и тя отново ме заби в земята, в буквалния смисъл ме обля с кола :) Пийнахме му по едно, хапнахме му едно убавко и си дрънкахме. Ако на центъра сте чули един брутален смях... е това бях аз. Приятно ми е да се запознаем, аз съм Боклука. Поне с това впечатление останах от разговор ни с Кифлата. Май от Мързел на Боклук трябва да се прекръстя. Все пак как ще си кажа истинското име. Та нали след това ще умра от срам.
Както и да е де. Прекарах си много добре днес. Устата ми не спря да се движи. Или ядеше или дрънкаше. За първи път разходката по магазините не ми се стори чак толкова скучна. Може би, защото дрехите бяха добри за подиграване. А и разходката под дъжда беше много освежаваща.
Сега да разкажа за момичето с червените устни. Беше невероятна. Излъчваше такава злоба. Толкова страшна и... не знам. Беше в черно: черни кубинки, черна пола, черно палто, предполагам, че и блузата й беше черна. Косата й беше светло кафява, а устните й червени. Не беше добре червисана. Приличаше леко на мацаница на малко дете, но на нея й отиваше. Ноктите й бяха доста дълги и въобще не изглеждаха изкуствени и разбира се бяха лакирани в черно. Четеше книга светло синя на цвят, тъкмо я започваше. В същото време слушаше музика от искрящо розовите си слушалки. Косата й беше доста дълга и леко чуплива. Отпиваше от студения си чай и поглеждаше от време на време пищящите момичета до мен. Щом погледнеше тях отправяше погледа си и към моя милост. Той беше един такъв страшен, все едно ще ме убие, а аз нямаше и да се съпротивлявам ако го беше пожелала. Потропваше с черните си нокти по кафявата тапицерия на старата мотриса, а аз хипнотизирана се взирах в тях. Беше ме пленила. Може би беше вещица, ако ли не щеше да й отива. Исках да я последвам, но не съм предишното момиче, което ще тръгне да следи хора по улицата. Онова момиче порасна и затъпя. И все пак ми се искаше да я последвам. Реших, че ако слезе на моята спирка ще тръгна след нея, но не го направи. И както казва Кифлата "Търсиш си само оправдания" и наистина го правя. Само това правя. Оправдавам се. Няма да го заговоря защото..., ще я последвам ако..., не мога защото.... Голяма съм идиотка. Ами ако беше слязла? Какво щях да измисля, за да не я последвам. Прекалено е късно, студено е, вали??? Спрях да поемам рискове, а учението ми гласи обратното. То гласи и още много неща, ама аз нещо не го спазвам особено много.
Както и да е. Харесах момичето с червените устни, но лесбийската ми половинка е също така срамежлива като и другата. И те така. Отново съм сама, отново пиша в блога на някой който ще реши, че му е достатъчно скучно и тъпо, та е решил, че трябва да прочете моите простотии. Утре отново ще измисля някоя простотия, за да не заговоря сладура и така всеки ден и накрая ще съм просто една самотна идиотка.
Както и да е де. Прекарах си много добре днес. Устата ми не спря да се движи. Или ядеше или дрънкаше. За първи път разходката по магазините не ми се стори чак толкова скучна. Може би, защото дрехите бяха добри за подиграване. А и разходката под дъжда беше много освежаваща.
Сега да разкажа за момичето с червените устни. Беше невероятна. Излъчваше такава злоба. Толкова страшна и... не знам. Беше в черно: черни кубинки, черна пола, черно палто, предполагам, че и блузата й беше черна. Косата й беше светло кафява, а устните й червени. Не беше добре червисана. Приличаше леко на мацаница на малко дете, но на нея й отиваше. Ноктите й бяха доста дълги и въобще не изглеждаха изкуствени и разбира се бяха лакирани в черно. Четеше книга светло синя на цвят, тъкмо я започваше. В същото време слушаше музика от искрящо розовите си слушалки. Косата й беше доста дълга и леко чуплива. Отпиваше от студения си чай и поглеждаше от време на време пищящите момичета до мен. Щом погледнеше тях отправяше погледа си и към моя милост. Той беше един такъв страшен, все едно ще ме убие, а аз нямаше и да се съпротивлявам ако го беше пожелала. Потропваше с черните си нокти по кафявата тапицерия на старата мотриса, а аз хипнотизирана се взирах в тях. Беше ме пленила. Може би беше вещица, ако ли не щеше да й отива. Исках да я последвам, но не съм предишното момиче, което ще тръгне да следи хора по улицата. Онова момиче порасна и затъпя. И все пак ми се искаше да я последвам. Реших, че ако слезе на моята спирка ще тръгна след нея, но не го направи. И както казва Кифлата "Търсиш си само оправдания" и наистина го правя. Само това правя. Оправдавам се. Няма да го заговоря защото..., ще я последвам ако..., не мога защото.... Голяма съм идиотка. Ами ако беше слязла? Какво щях да измисля, за да не я последвам. Прекалено е късно, студено е, вали??? Спрях да поемам рискове, а учението ми гласи обратното. То гласи и още много неща, ама аз нещо не го спазвам особено много.
Както и да е. Харесах момичето с червените устни, но лесбийската ми половинка е също така срамежлива като и другата. И те така. Отново съм сама, отново пиша в блога на някой който ще реши, че му е достатъчно скучно и тъпо, та е решил, че трябва да прочете моите простотии. Утре отново ще измисля някоя простотия, за да не заговоря сладура и така всеки ден и накрая ще съм просто една самотна идиотка.
0 споделени мисли:
Публикуване на коментар