Тези дни преди да заспя (как винаги тогава ми хрумват тези невероятни идеи не знам) си мислех как хората всъщност много добре може да минем за роботи. Вярвам, че ако на робота му се зададат чувства той доста би заприличал на нас.
Всъщност разликата не е голяма, защото хората малко по-малко се превръщат в роботи. Ние запаметяваме емоции и после ги употребяваме отново при сходни ситуации. Просто съзнанието ни разбира, че трябва да направим нещо или да почувстваме дадено чувство и ние реагираме. Не го правим съзнателно. Не мигаме съзнателно, не дишаме съзнателно, огладняваме, ожадняваме и всичко е зададено от мозъка. Така и трябва да бъде нали? - мозъка това сме ние. Но според мен не е правилно. Понякога просто изключваме и караме на автопилот и няма разлика от предишни дни когато сме обмисляли всяка една наша крачка. Сигурно не е възможно да сме роботи с инсталирани чувства като бонус. А може и да е възможно. Какво ли разбирам аз....
Също така си мислех за брат ми и от кога с него не сме се прегръщали. Нали знаете понякога когато брат и сестра са добри един към друг и се обичат се прегръщат. Е, ние не сме го правили от 28.(ако не ме лъже паметта, но мисля, че не ме лъжа) 12. 2004 г. Една незабравима дата за мен.
Тогава той се прибра с майка ми от едно дълго пътуване. Прегърнах майка си, но не и него. Тогава той ми каза "Аз не ти ли липсвах? Мен няма ли да прегърнеш?" Прегърнах го, защото адски много ми липсваше. С него обаче никога не сме имали тази връзка брат-сестра, която имат повечето. С него никога не се разбирахме и продължава да е така в повечето случай. Не знаех дали той ще иска да ме прегърне тогава и за това не бях отишла при него. Не обичам да показвам чувства пред него. Ще ми се изсмее. Може би за това постоянно се опитвам да му помагам - по някакъв начин да купя любовта и уважението му.
Мама често ми е казвала, че когато бяха на онова пътуване, а и когато останат сами винаги е казвал колко много ме обича и как му липсвам. Защо не ми го казва на мен или да го показва по някакъв начин? Защо винаги ми казва, че ако е имал брат ще му е по-добре? Не го разбирам и дори и на половина брат си го обичам, но и аз се чудя защо. Все тая, но понякога когато видя брат и сестра да се уважават и обичат е много болезнено, защото знам, че и аз имам едно такова същество, а на него му е през някой телесни части за мен.
И така де тези дни преди да заспя са направо невероятни и изпълнени с емоции и размисли. Нищо чудно, че не мога да спя или че сънувам откачени неща. Откачени, но забавни и за предпочитане пред ежедневието ми, което за нищо не струва. Предполагам, защото всеки ден претърпявам по един провал от себе си. По-точно преживявам един и същи провал придружен с някой нов всеки ден. Повярвайте ми не е лесно да си проваляк.
(късметче): Винаги може още...
... да се проваляш :)
0 споделени мисли:
Публикуване на коментар