вторник, 25 май 2010 г.

Желание за...

Здравейте. От доста време не сме се виждали :)
Ето едно късметче като за начало:

Ако ще замазваш положението -
по-добре да е с течен шоколад.
Не мога да разбера какво толкова им е късметлийското на тези късметчета, но поне ти услаждат деня :)

Тръпката. Иска ми се да говоря за нея или по-точно за желанието на хората за... живот например.
Мух спомняш ли си как преди концертите си казвахме "само да доживеем до тогава, а после ако трябва и да се мре"?
Мисълта ми е, че хората търсят причини да живеят. Преди като бях малка и луда фенка на небезизвестния Хари Потър си мислех, ако ще се мре то нека е поне след седмата книга. И така всеки път търсех някаква дреболия за която да се хвана и да не умирам. Предполагам, че всички го правят. Едно желание за живот. Забавно е да чакаш нещо да стане и само при мисълта за него в корема ти да става някаква необяснима химическа реакция.
Познавам един човек, който вече няма тръпки, желания. Живее ден за ден и го прави колкото да го има, не че на някой му пука за него(или той така си мисли). Не вижда смисъл в нищо. Яде, но храната му е толкова безвкусна, всичко е сиво, музиката еднаква... Понякога дори забравя, че е жив. Причинява си болка, стрес, за да разбере дали все още съществува. Дали съжалява, че е жив - не знам. Тъжно е.
Тъжно е когато всичко минава покрай теб и ти не го виждаш, защото нещо вътре в теб е убито или изтръпнало и вече не усеща. Как се съживяват желанията след като от нищо не се интересуваш?
Тъжно ми е за този човек след като знам, че не мога да му помогна. Но явно никой не може да му помогне. Колко пъти му повтарям, че сам трябва да се справи с това. Разбира ме, но няма желание. Не му пука.
И така човек се съсипва сам. Разпада се и в следващия момент вече го няма, а дори не си усетил кога е изчезнал. Просто вчера беше до теб, а днес вече го няма. Съсипвайки себе си съсипват и останалите около тях. Не го искат, не го правят съзнателно, не се нуждаят от подкрепа, не искат съжаление, не им трябва слушател или психолог. Трябва им желание за живот. А как да го имат след като от вътре вече са мъртви и бие на кухо.

И така де живота си продължава не зависимо от всичко. Може да е сив, празен, скучен и не желан, но си тече.

0 споделени мисли:

Публикуване на коментар

Blogger templates

Shelfari: Book reviews on your book blog

Blogger news