Факта че си легнах в два и половина и спах до единадесет явно е довело до това. Ще обясня. Спала съм 8 и 30 минути. Рядко се случва. По принцип спя около 6 часа и са ми напълно достатъчни, но както казах вчера изморена си бях. Та явно заради този дълъг период успях за първи път в живота си да видя края на съня си - уникално(за мен). Сещате се как винаги точно в най-интересната част се събуждате. Я телефон звъннал, тресната врата, брат ви не се съобразява с факта, че вие още спите... Да ама днес не. Не че ги нямаше тези неща. Цялата програма си я имаше, но бързо се унасях и се връщах в съня.
Имаше си всичко- начало, среда и край. Точно като филм. Не си спомням баш началото, но имаше едни захарчета, които като ги смръкнеш те правеха супер герой. Ония дето ми се водеше брат отиде да се бие с някакви злодеи. Първия път като се върна, беше зъл клонинг, които искаше да ме убие, но го потроших с една бухалка. После като се върна истинския купонясвахме и събирахме багаж да се прибираме в къщи. И край. Беше супер. Имаше край. Кофтито беше, че трябваше да стана. Смисъл съня свърши и се събудих, а можех още да поспя, но за какво ми е да си развалям кефа от това че имах сън с край като следващия няма да го има.

Животът е като коня:
почувства ли,
че ездачът е несигурен,
може да го хвърли.

Това звучи малко грубо. Дръжте юздите здраво хора, че коня имал планове.

Приятен ден на всички :)