До кухнята и обратно(пътепис за една не сбъдната мечта)

Отвори очи. Първото нещо което видя беше тавана. Да днес се събуди по гръб. Сънят й все още блуждаеше в съзнанието й. Започна да обикаля из него, за да открие нещо нередно, кошмарно, но уви. Сънят й днес беше приятен. Явно за това беше останала по гръб. Ако сънуваше кошмар щеше да се търкаля в леглото и да се събуди в някоя неудобна поза.
Полежа още малко, за да събере сили за ставането, а и за целия ден все пак много път я чакаше.
Стана след десет минутно събиране на сили. Стана е силно казано, защото остана в седнало положение на леглото. Все пак беше щастлива, че се събужда по гръб, защото, ако беше по лице или на страни трябваше да прави повече движения. Погледна през прозорците. Света на вън си беше все същия.
Намери чехлите си и ги обу. Най-сетне стана и навлече първите дрехи до които стигаха очите й, а и ръцете й. Щом го направи решена излезе от стаята. По пътьом се отби до банята. Не беше главната й сел, но беше необходима цел.
Застана пред огледалото. В лек ужас пристъпи на зад с малко по-отворени очи от обикновено. Почеса се по главата по най-неандерталския начин, за да се овери, че това е отражение, а не някое същество решено да я убие и изяде па баш точно в банята. По нелепа смърт от това за нея нямаше.
След уверенията, че онова срещу нея си е тя самата, само че малко по-рошава от обикновено продължи с процедурата. Взе четката, сложи паста и я натика в устата си. "Едно Мисисипи, две Мисисипи, три Мисисипи...триста Мисисипи". Точно пет минути търкане на зъби. Зъболекарят я съветваше всяка сутрин да го прави по три минути, но тя реши, че при нейната енергичност пет минути са напълно достатъчни и се сравняваха точно на онези три за които човечеца й говореше.
След жабуркането и плюнките, любимата й част не за друго, а защото просто вече няма да прави тъпи движения с ръце, подложи шепите си под течащата вода и започна да мие лицето си. Чудовището в отражението все така я стряскаше. На нищо не приличаше дори след това усърдно миене. Знаеше, че й трябва гребен, но той беше така далеч на зад в стаята й.
Мина през клекалото за една малка жълтеникава течност, но това е лично без подробности.
Отвори вратата и с нови сили и по-добър дъх се отправи към целта. Отвори вратата на кухнята и там точно срещу нея стоеше профила на хладилника. Добра се с последни сили и хвана дръжката. В съзнанието й започнаха да танцуват плодове, и незнайно защо шоколадово руло. Отвори хладилника и разочарованието се изписа на лицето й. Там си танцуваха някакви си никакви кренвирши. Грабна единия и го пъхна в пламъка на ада - микровълновата печка. Много се радваше на микровълновата, защото беше съвсем близо до хладилника и не трябваше да хаби излишни сили в движение.
След като по замириса на гнус си го взе и се приготви за връщането към стаята. Отнов покрай банята, но вече не изпитваше нужда да се отбива за това направо влезе в стаята. Разочарована с разбити мечти тя остана там докато отново не огладня и не предприе поредното пътуване до кухнята и обратно. Нейната история на разбитата мечта за хладилник с истинска храна.