Тъй като повечето от тези които следя не навиждат зимата, а и доста хора около мен не си падат по нея, та и аз също не я обожавам, реших да напиша една тема в защита за нея.
Белотата -

Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, демонстрира абсолютното и окончателно решение, пълната свобода на възможностите и премахване на препятствията. Фундаменталното му качество е равенството, тъй като включва в себе си всички цветове. Той винаги вдъхновява, помага, внушава определена вяра.
Белият цвят е символ на социалното съгласие и мира. В Африка е използван от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на примирие с боговете. Ако домът отвътре е боядисан в бяло, в него ще има съгласие, ако в бяло са боядисани вратите, човекът, който влиза, оставя злото отвън. В християнството белият цвят е символ на вярата, чистотата и истината. В облеклото белият цвят означава начало. „Белият рицар” е символ на спасението, белият халат в болницата също е символ на спасението и стерилната чистота. Белият цвят управлява функциите на ендокринната и зрителната система. Белите дрехи омекотяват кожата, правят я по-нежна. Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, помага да се премахне сковаността. Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.

Зимата не е сезона на смъртта, а напротив сезона на подготовка за нов живот. Есента убива, а не зимата. Напротив, зимата подготвя всичко на около за нов по-добър живот. Не са ли ви казвали, че снежната покривка затопля земята и семената. Зимата е като жълтия светофар преди да светне зелено, като деветте(седемте) месеца на раждане. Зимата е момента преди началото.
Тя се спуска, покрива всичко, предпазва го, закриля го и когато дойде време се оттегля бавно и ни разкрива една нова красота. Отмила е натрупаните гадости през трите сезона и им предлага чистотата и свежестта, която да замърсят отново през следващите месеци.
Ако нямаше зима пролетта нямаше да е така красива, нямаше да ги има цветовете, нямаше да го има аромата. Именно заради зимата харесваме пролетта. Ако не беше едноцветното бяло никога нямаше да ни направи впечатление красивото цвете на земята, свежата трева и прекрасните цъфнали дръвчета. Ако постоянно бяха около нас нямаше да оценим присъствието им. А така след зимата ги забелязваме и им се радваме.
Също така зимата по свой си начин украсява дърветата. Бялата шапчица по клоните е много по приятна от голите есени дървета(поне според мен). За дървото снега играе роля на кожух. Както хората си осиновяват деца, защо и дърветата да не си осиновят снежни листа?
Кой друг ще ви нарисува картина на прозореца ако не зимата? Ами прекрасния танц на снежинките. С такава грация падат на земята. Не е като дъжда. И дъжда е прекрасен, но танцува ли ни?
Ако не беше зимата никога нямаше да си спомняме за прекрасното лято и топлите слънчеви лъчи.
Зимата прави много за нас, но сме прекалено заети да пуфтим колко е ужасна и не забелязваме прекрасните неща който сътворява за природата, а и за нас. Не е ли красива? И въпреки това, че е студена не бихме ли могли да й простим този неин недостатък при условие, че ни дарява толкова много красоти.