Днес станах с усмивка. Надявам се и с вас да е така. Не знам защо се усмихвам, но ми харесва

Късметче

При сблъсъка с любовта,
всеки става поет.
-Платон.

Та видяхме се с Кифличката. Ходихме да попълваме една анкета и ни дадоха подарък химикал и топче. Аз се забавлявах въпреки, че леко ме смъмриха за това, че съм приела това да попълвам анкетата.
От нямане какво да се прави решихме да отидем и да гледаме кино. Разбира се анимация - "облачно с кюфтета", много забавно беше. Посмяхме се от сърце.
Иначе през целия ден й дрънках отново за мен. Явно леко скучно и стана по едно време, ама аз нали съм си упорито л****, та си дрънках и дрънках(нали съм дрънкалка).
Сега пробвам нов заздравител за нокти. Дано поне той да ми помогне малко да се задържат дълги. Писна ми да се чупят.

Късметче

Цели се в луната.
Дори да не я улучиш,
ще стигнеш звездите.

Голяма простотия. А не може ли да падна и да си счупя главата? После Кифлата ще трябва да ме снима :Д

Късметче!!!

Недей да пазиш добрите думи
за приятелите си за след като умрат.
Недей да ги пишеш върху надгробните им плочи,
по-добре им ги кажи сега.

Това е добро! Тези дни явно често ми се случва да го казвам, но ще го кажа пак - Обичам ви!!!

То не, че има какво да кажа освен, че не съм се наспала и мога още да подремна, но сега мисля малко да си пооправя ноктите на ръчичките.
Извънредни новини: Излизам с КИФЛАТАААААААААА!!!

Като си помисля, че мина една година откакто се запознахме с тази така руса, красива личност душата ми се стопля. Толкова хубави моменти имахме благодарение на нея. Дори все още не мога да си представя, че е минала година. Може би месец - два, но не повече, а то вече една година стана. Кога успя така да излети времето? Защо така се промъква без да усетим и да разберем какво се е случило? Доста не културно от негова страна, не мислите ли? Искам да благодаря на две приятелки, заради които всъщност тази личност стана реалност в нашия живот. Смеехме се много("Аз и ти съдба" ). Всичко беше така хубаво, забавно и лесно. И като за последно по тази тема - обичам ви момичета!!!

Днес трябваше да ходя до ХЕИ. Качих се на 309, слязох си на спирката и се отправих към сградата. Свърших толкова бързо, че ми се падна същия автобус и за връщане. Поне не дупчих ново билетче. И моля ви се тръгвам за работа и пак трябва да хвана 309, за да стигна до метрото(нали ме мързи пеша да ходя) и пак ми се падна същия автобус. Направо ме разби.

Днес направо ни размазаха на работа. От един часа на обяд като сме почнали да редим та чак до един и половина вечерта. Добре, че беше Ботева да ме докара. Иначе голяма забава. Пуснахме си диск, яко сръбско(наслушах му се за години напред), кой денски, кой пее... веселба. Редим и направо не усещаме кога минава времето. Та втора смяна сме едни такива шегаджии всички и е адски забавно и има жесток синхрон между нас. Въобще направо сме перфектни, дето му се вика. Дори управителите се побъркаха и почнаха да се забавляват нещо :D . Не знам защо съм се залъгвала така жестоко, че те са роботи.
И утре почиваме, за дето сме останали до толкова късно. Имам възможност да се видя с Кифлата. Пък може и рд-то да отпразнуваме(все пак трябва да се намери повод да се видим.)

Късметче!!!

Няма сигурен път към успеха,
но опитите ни да угодим на всички
са сигурен път към провала!

Честит рожден ден на Пички Мички(все й забравям името). Да са живи и здрави и все така забавни. Обичам ви момичетаааааааааа. Добри моменти имахме с вас... Ех, спомени, спомени

Прави от злото добро,защото то няма от какво друго да се прави.

--Робърт Пен Уорън

Един наистина добър автор. Имах големия късмет да попадна на него преди два месеца и да прочета една от книгите му "Ела в зелената долина". Това е цитат от тази книга. Надявам се да намеря още няколко негови произведения в бъдеще, защото наистина ми хареса начина му на писане.

Сега започвам да се приготвям за излизане, защото съм много заета личност.

Не забравяй, че всеки човек,когото срещнеш се бои от нещо, обича нещо и е загубил нещо!

Няма да забравям.

Ако спазваш всички правила, губиш цялото удоволствие.

Забравих да го погледна та сега като постнах предишния видях късметчето. Колко е... умно казано. Май ще вземем да го послушаме.

Днес докато ходих към работа започнах да си мисля за паралелните светове. Като бях по-малка бях гледала един филм или серия от някой сериал не си спомням много добре. Там се разказваше за един човек който беше измислил машина, с която да може да види своите други съществувания. Та всъщност когато се е колебаел между две или повече неща в единия си свят е избрал едното, а в другия другото и живота му от там на та тъка започва да тече в две съвсем различни посоки. И при всяко колебание живота му се разклонява. Та единия от неговите образи(така да ги наречем) стана умен и направи тази машина и се срещна с три или четири други образа. В общи линии това беше. Доста интересно беше и ми се иска отново да го гледам, но да се върна към онова което си мислех.
Мислех си как ли се справят моите други образи. Дали наистина някъде там ги има или просто всичко е повод само за мислене и заемане на мозъчно пространство. Пресичах улицата и тъкмо да направя крачката се спрях, защото видях една кола. Можех да се затичам и да мина, но не го направих. И тогава си помислих ами ако се бях затичала? Тогава щях да съм няколко крачки пред сегашното ми аз, щях да срещна мъжът срещу мен по-рано от сега, щях да чакам на спирката повече. А може би щях да лежа мъртва на земята. И това не го пропуснах като вариант.
Да, но не се затичах. Бях крачка на зад от паралелното ми Аз или жива, ако допуснем другото като възможен вариант. Не срещнах мъжа по-рано и не чаках около десет секунди повече на спирката. Бях си аз сега в момента и правех това което... правех.
И също така си помислих, че човек постоянно е във война със себе си. Все се колебае. Дори за най-простото - да пресече ли сега улицата или да изчака малко. Вярно няма да повлияе на живота му изцяло, но знаеш ли? Ами ако се спънеш и паднеш, защото си избързал? Или закъснееш защото си изчакал?
И живота ни заприличва на едно дърво. Клоните и техните разклонения, и техните разклонения, и техните разклонения.... Важно е още отначало да си поел към върха, защото после няма как да стигнеш до там.

Иначе сега да кажа за работата. Малко взех да се дразня от нея. То не, че отначало не се дразнех, но по едно време сякаш беше взело да ми харесва. Е, вече не ми харесва. Връщам се на старото си мнение.
Просто няма човек с който да сме като ток и жица. Вярно, много хора, различни характери... дрън та пляс, бля бля бля... Съгласна съм да не си допадна с никой, но поне с един. Все нещо ни хлопа на работата. Едните не им харесва това, на другите онова... Главата вече ще ми гръмне. И аз нали съм мило дете и се съобразявам наляво надясно, с който и да е и гледам да не им е кофти на останалите и накрая к'во? - Лайно!
Опитвам се толкова много да се впиша. Съобразявам се с хората, интересувам се от тях, а те... Все тая. Свикнала съм да не съм харесвана. Не ми е за първи път. Какво се оплаквам и аз?

Ае вече ще поствам, че знам, че нямате търпение да четете какво съм писала. А обичам да пея и за това така се бавя. Като почне някоя песен и като му ударим един глас и бебето на комшиите чак започва да преглася :D

Ставам аз сутринта и то доста рано. Много ми е тъпо и се чудя какво да правя. Разбира се решавам, че трябва да драсна нещо тук. Сещам се, че след обяда съм на работа до десет часа, а може би и по-късно. Все тая не ме е страх чак толкова от тъмното щом вече мога да спя на огасена лампа(та аз съм само на три годинки )
Както и да е де. Ядосвам се и за това, че не ми показва винаги постовете на блоговете и трябва да мина хората които следя един по един, за да видя дали някой случайно е писал между десет вечерта и седем сутринта. Е, вярно идиот съм.
Сега видях, че брат ми има запалка с фенерче. Дали да не го взема и да си светя през нощите с него? Неееееее. Така ще показвам местоположението си. По-добре да взема пистолета :]
И като си помисля, че в близките две седмици няма да имаме почивки чак лошо ми става. Ама аре де, какво да се прави.
Дори ме мързи да чета. А толкова много ми харесва книгата, която съм започнала. Наистина много ме забавлява. Дори не го очаквах. Въобще не е в мой стил, но ми хареса.
Нямам търпение да стане след десети. Сигурно ще имам почивки, ще имам и пари и ще изляза най-сетне с Кифлата.
Оф, доспа ми се, а е само 9 и 15. Ще си дръпна един хладен душ и ще се разсъня. Пу, само се оплаквам. Но така ми се лежи с книга в ръка...

"- Ако си обичал някога, ще познаваш това, за което говоря, изтръгването на сърцето, за да го дариш, и то е голяма радост. Дори ако боли и другият не го желае, а само го погледне и го захвърли със смях, като че това е нищо, стъпчи го и си отиде...
...
- Няма да се огорчиш, защото то... сърцето ти... им принадлежи и без това. Дори когато го захвърлят и си отидат, ти си щастлив. Може да е ужасно, но ти си щастлив."

Просто се чудех как е възможно да си щастлив след такова нещо.

Ракията и приятелите стават по-добри с времето!

Нямаше как да не го постна. Толкова е приятно

В общи линии днес беше скука, но какво да се прави от сега на татък няма да е кой знае колко забавно.
Отново имаше хора, които се правеха на голямата работа, а са вечно неразбрали. Толкова много станаха хората където дразнят със самото си присъствие, че направо... *БУМ*
Нещо взе да не ми харесва кой знае колко. Ама заради двама трима съм склонна да остана.
Поне вече ще съм втора смяна и ще се наспивам. Няма да имам почивни дни скоро поне не в близките две седмици(дори може би три). Малко е тормоз, но нали не съм шеф.

Предизвикана от Кифлата...

1. Ако бях цвят, щях да съм сигурно жълто, защото е откачен цвят. Не само защото се говори, че е цвета на откачените. Просто винаги съм си го харесвала още от малка.
2. Ако бях плод, щях да съм ябълка с червей. Гнила една такава.
3. Ако бях животно, щях да съм червея в гнилата ябълка :]
4. Ако бях книга, щях да съм нещо скучна, но много дебела.
5. Ако бях дреха, щях да съм червен анцуг, защото не харесвам червени дрехи, но си падам по анцузи.
6. Ако бях бижу, щях да съм гривна, въпреки че и аз не знам защо. Просто си падам по гривни.
7. Ако бях дърво, щях да съм нямам си наидея, не знам видове дървета :D, но може би нещо крехко, но все пак жилаво.
8. Ако бях напитка, щях да съм бананов натурален сок. Охладен и готов за консумация ;)
9. Ако бях насекомо, щях да съм хлебарка, много трудно умирам.
10. Ако бях песен, щях да съм компилация от депресарска музика. То друга рядко ми пасва.
11.Ако бях филм, щях да съм от онези образователните по 15-20 минути за това какво не трябва да правите с живота си.
12. Ако бях подарък, щях да съм плюшена играчка. Кой не си пада по тях? Я да ги мачка, я да ги хвърля, къса, дъвчи...
13. Ако бях град, щях да съм срутен. От онези старите затрупани под пясъци, но без никаква историческа значимост.
14. Ако бях месец, щях да съм тринайстия, защото го няма :]
15. Ако бях цвете, щях да съм слънчоглед, за да съм с поглед вечно отправен към безкрая.
16. Ако бях изобретение, щях да съм ... все още не е измислено.
17. Ако бях сграда, щях да съм обществен дом... хъм не съм сигурна защо просто ей така ми дойде.
18. Ако бях отговор, щях да съм "Ами..."
19. Ако бях дума, щях да съм "дума"
20. Ако бях мебел, щях да съм трикрак стол, винаги трябва да внимаваш да не падне.
21. Ако бях анимационен герой, щях да съм ... хъм... Tonton, само как си приличаме
22. Ако бях чувство, щях да съм безчувствено. Просто чувство като мен не съществува.
23. Ако бях детска играчка, щях да съм дрънкалка. Да дрънкам, и да дрънкам, и да дрънкам...

Сега предизвиквам... Нона

Леле днес ни побъркаха. То това не бяха мъкнения, местения, мрънкания... Абе направо главата ме заболя. Та сега като пич си пътувам с метрото. Утре и карта ще си извадя. Поне малко да спестя от билети(надявам се).
И така отивам аз рано никой все още няма. Чудя се тук ли трябва да съм може би съм объркала нещо мястото, часа, датата... Да ама не. От километър се чува тълпата как се киска. И гледам една част от колегите идват.
Та подреждането направо ме съсипа. То хората явно нещо са спали докато са правили регалите, снимките, цнорасписите и изобщо всичко ама аре от мен да мине и от останалите дет се чудихме и се маехме на удивителната им работа търсихме разчитахме кодовете. Чувствах се малко като в игра "Познай къде трябва да ме подредиш". Минаваш през една снимка нагледно, един схематичен лист, цената и още един лист с наименования. А най-интересно става когато и четирите не съответстват едно на друго. Толкова е забавно, че думи нямам.
После един час обедна почивка. Баси майката. Не се зачита към работното време. Аре голяма работа. Много ми беше ама на задните ми части им хареса та чак не им се и ставаше. Имаше и почивки за пушене. Ами аз като не пафкам ко праим??? Е, нали не съм клюкарка и не чувам нищо и аз отивах с тях на рампите и се трових. Сега се чувствам като стар пушач ама голяма работа цяла седмица това ме чака.
Оказа се че трябва да чакаме един тир ама не се знае кога ще дойде. Ко им пука да дойде в 22ч. пък ниеще си го чакаме и ще го разтоварваме. До към 2-3ч. може и да свършим с подреждането ама нали утре пък почивка кой като нас. Да ама не. Те почнаха едни бунтове, стачки"подписала съм на осем часа..."бля бля бля... Та пуснаха ни де. Нямах нищо против да стоя утре исках да почивам. А сега за наказание ли, ей така щото трябва ли цялата седмица ще бачкаме без почивен ден. А може пак аз да не съм разбрала де, кой знае. Е, ядосаха управителя така, че няма да се учудя ако си бачкаме без почивка. Кофти ми стана за хората дето си бяха длъжни да изчакат този тир и да го разтоварят. Колкото и да е и те са подписали на осем часа, нали така. Какво сме ние повече от тях.
Та така де справедливост няма и няма да има. Утре пак на крак в 6 и 30, за да съм на време на работното място.
Та прибирам се аз в къщи нашите ги няма - на гости. Супер какво по-хубаво. Отварям хладилника - празно. Какво ли се учудвам. Ае сега хвани и си готви. Нали не съм блъскала цял ден, а онеямити гъзове цял ден мързелуваха, че са се чудили какво да правят и на гости са отишли?!!! Направих си спагети. Така или иначе друго аз не мога да правя като хората. Тя горките направо ги осрах. Оказа се, че вече и спагети да правя не ме бива или просто съм изморена не знам(абе второто е ама аре кърай ще се правим на незнаещи)
Те тва е в общи линии. Утре пак, а така ми се искаше да спя до късно и да си почивам...

То не бе един ден, не бе чудо.
Първо в петица трамвай кихаха, кашляха като за атомна зараза ебаси. Разбира се пристигнах цял час преди работа. Добре, че е Джейн Остин та да ме позабавлява въпреки, че колегите нещо на базик взеха да ме вземат("Ти тук да не спиш?") Големи шегаджии.
Сложиха ме в камерите. То нали е жега, лято потим се, та нещо ангина имах чувството, че ще хвана, но май се отървахме де.
После Кифлата ме изненада като ме посети. Та ме наказаха леко спортно за това, че си дрънкам с приятелка в работно време. Все тая аз пък си направих готиното. Вярно горкото истина на вън на пейката да ме чака, ама к'во да се направи, че има хора гадни.
После седнахме на по джинче. Посмяхме се, по обиждах я(няма само тя мен я), но нали съм и мила на сърцето май ми прости :Д
Та така де после на 111 направо се побърках. То не бяха наркомани, алкохолици, луди, цигани... Как можаха всички на едно да се съберат и с мен да пътуват. Ама нали трябва да ми е хубаво и приятно та явно са се събрали и са решили малко по-късно да ми подарят подаръка за рождения ден - някоя зараза. Къ да е сред алкохолиците дет така хубаво се блъскаха в мен, дъртия педофил дето ми се усмихваше мазно, мазно, защото гъчканицата беше жестока и аз просто нямаше къде другаде да се опра та в него(което ме подсети за ония виц дето Кифлата ми го разказа "бутането още ли не е започнало?"). И наркомана от другата ми страна, който не преставаше да се клати както аз се клатя когато съм в адска депресия. Явно той не си беше взел дозата. Та после няква ми ти луда започна на политически теми да избива и да крещи из целия автобус. Е поне се успокой като се сети, че има пари за ракия, въпреки че й стана кофти, че другите пиели уиски, а тя ще пие ракия, та гласно сподели, че вече не й се пие.
Е прибрах се жива здрава и в добро анстроение. Та дори реших, че ще пиша на едната помия(ония дето "не си падам" по него). Та ония ми ти идиот чака само аз да му пиша. Адски ме дразни. Вече ми се изчерпаха темите за които да го питам.
Е, здраве да е. Аз пак съм идиота, аз пак съм прецаканата. Нали сама съм си виновна, че се представям за някаква си там кифла(Кифличке не се убиждай).
И моля ти се отгоре на това шибания ми късмет твърди, че:

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.

Ей, какви са тия ми ти простотии. Това въобще не е вярно. Чак се из дразних. Ама както и да е де. Цял ден ме нервят някви малки неща и не им се връзвам пък на това ли да се хвана. Няма пък.

Днес успях да почистя малко мизерията в стаята. Добре ми дойдоха тези два почивни дена. Успях да си почина като хората. Предишните пъти въобще не ги усещах. Сега имах време за повечко неща въпреки, че не можах да изляза с Кифлата. Другата седмица ако имам възможност ще излезем де. Поне ще ни се натрупа мЪтриал за дрънкане.
Сега мисля малко да си оформя ноктите и да взема малко цвят да им метна, но нещо и трите цвята, които притежавам са леко не на място за работата ми май... Абе ще се намацам с лилавия тъкмо на ръкавиците ще тича :)

[31.12.2008 г. 21:16:26] nepoznata каза: Какво ще й пожелая за Нова година?Очакваше да разбере тя с нетърпение,като че цялата следваща година щастието,любовта,усмивките и мечтите й зависеха от мен.И леко опиянена от шампанското,от фойерверките и компанията,четеше текстове на телефона си.Когато нощта си течеше и щом най-малко очакваше,сред всички поздрави,сред ритъма на гърмящата музика се отличи един познат ринг тон.Моят смс за нея.Тя бързо го отвори и откри,че ги нямаше традиционните пожелания.В краткия текст от една думичка,тя прочете,че всичко от което се нуждае всъщност не са те,а самата тя,разбра колко много й се възхищавам,колко я подкрепям,разбра колко необятни са човешките потребности и ето затова аз исках само да и обясня,че всичко от което се нуждаем е в нашите ръце.Една думичка…а кой може сега да каже по-добре от вас самите какво може да стане?

[00:14:41] izostavena каза: Мерси, ***, за милите думи и прекрасния смс, но ти беше единствения човек който ми пожела нещо и ми изпрати съобщение. Нямаше баници с късмет, но пък ти ми пожела всичко от което имам нужда - приятелство с незабравим човек като теб. Желая ти много усмивки да се шмугват в ежедневието ти и безброи истински приятелства без край. Важното е да сме живи и да изживеем всичко по начина който ни харесва, защото само ние знаем кое е добре за нас и кое не. Обичам те и ти пращам цялата любов на света, защото ти я заслужаваш

[00:23:59] nepoznata каза: ooo mnogo mersi,***...ami kakvo da ti kaja,badi vinagi do bolka iskrena i estestvena,za6toto samo taka 6te pozvoli6 na horata da te obiknat

[00:27:28] nepoznata каза: какво правиш ти?ще ходиш ли някъде?

[00:27:33] izostavena каза: не

[00:27:37] izostavena каза: в къщи съм си

[00:27:38] izostavena каза: сама

[00:28:05] izostavena каза: честно казано е по добре понякога да си сам със себе си отколкото в голяма компания

[00:28:15] izostavena каза: ти поне ме зарадва

[00:28:51] nepoznata каза: абсолютно много пъти съм го казвала и аз

[00:31:08] nepoznata каза: то и аз съм сама долу-горе,*** пак си тръгна за ***,тя си дойде за много малко и днес си тръгна,не сме се виждали...не знам от много време,та както и да е почувствах се изоставена,и сега съм само с наще,щото не ми се ходеше никъде с никой

[00:31:32] nepoznata каза: исках да се отцепя малко от света

[00:31:44] nepoznata каза: такаче те разбирам доста добре

[00:31:55] nepoznata каза: наздраве *** (d)

[00:31:56] izostavena каза: аз винаги обичам да съм отцепена

[00:32:08] izostavena каза: сещаш ли се мрачните герои които не ги разбират

[00:32:12] izostavena каза: ами аз съм от тях

[00:32:19] izostavena каза: и честно казано ми харесва

[00:32:26] izostavena каза: не разбирам защо се оплакват

[00:32:37] izostavena каза: на мен ми харесва да съм сама в мрака и да се страхувам

[00:35:53] nepoznata каза: ти си такава ,просто защото сама си си избрала да си такава,все пак ние сме това ,за което се мислим,така че ако някой ден ти стане неудобно с тази маска спокойно можеш да я смеиш,разбирасе че ще ти е приятно,ние никога не правим нещо за което после съзнателно знаем че ще съжеляваме

[00:36:01] nepoznata каза: щом си сложила тази маска

[00:36:10] nepoznata каза: значи намираш нещо в нея

[00:36:22] nepoznata каза: и можеби дори си щастлива понякога

[00:37:08] nepoznata каза: но замисли се че понякога просто трябва да махнеш старите очила-и те се измърсяват и да погледнеш по-ясно на животът

[00:37:32] nepoznata каза: нали се сещаш-ако се правиш на щастлив ще станеш такъв

[00:37:50] izostavena каза: това е хубаво

[00:38:00] izostavena каза: аз често се правя или съм щастлива

[00:38:06] izostavena каза: жалко, че не занм истината

[00:39:40] izostavena каза: ти си като богинята на решяването на проблемите ми

[00:39:47] izostavena каза: искам да си до мен

[00:39:57] izostavena каза: прекалено е кофти когато те няма

[00:40:20] izostavena каза: всички са с маски

[00:40:26] izostavena каза: правят се на... не знам

[00:40:28] izostavena каза: на хора

[00:40:37] izostavena каза: и аз започнах да се правя на човек

[00:40:43] izostavena каза: превърнах се в чудовище

[00:41:04] izostavena каза: най-ужасното е че го знам а не мога да се поправя това е болезнено за мен

[00:41:07] izostavena каза: презирам се

[00:41:13] izostavena каза: ужасна съм и не мога да се спра

[00:41:26] izostavena каза: тук се промених и не ми харесва как се промених

[00:41:32] izostavena каза: вече не приличам на себе си

[00:41:41] izostavena каза: аз не се харесвам такава, а не мога да се спра

[00:41:42] nepoznata каза: изгубила си вяра в хората...но това е опасно,защото страхувайки се да не станеш уязвима ти пропускаш най-важното,че всички са хора и имат слаби места...никой няма да ти се изсмее,поне не истинските хора,а така можеш да ги пресяваш...който не те разбира просто не е достоен да ти бъде приятел

[00:42:51] izostavena каза: Там е проблема, че аз самата се превръщам в не човек и се ненавиждам за това. Страх ме е дори сама на себе си да споделям плаша се от себе си

[00:43:04] nepoznata каза: Нормално е обществото да те промени,***,не се плаши от това...не знам

[00:43:10] izostavena каза: не искам да съм такава но ето ме гадна лицемерна и мислеща само за себе си

[00:44:42] nepoznata каза: мдам...всички рано или късно се превръщат в такива,просто защото мислят ,че няма друг изход...не е толкова важно дали се вписваш в нормите на останалите не-човеци,а дали пазиш уникалното в себеси

[00:45:17] nepoznata каза: и щом не можеш да се понасяш просто престани да вършиш онова което те отдалечава от теб самата

[00:45:35] izostavena каза: там е проблема, че не мога

[00:45:39] izostavena каза: като дрога е

[00:45:42] nepoznata каза: ако се чувстваш фалшива-просто се върни към това което си

[00:45:55] nepoznata каза: без да си намираш управдания

[00:46:07] izostavena каза: харесва ти и не може да спреш. опиташ ли да замълчиш те човърка от вътре и направо си става болезнено и накрая излиза

[00:46:25] izostavena каза: да обаче не се чувствам фалшива

[00:46:29] izostavena каза: сякаш това съм аз

[00:46:34] izostavena каза: част от мен е

[00:46:37] izostavena каза: лошата половина

[00:46:44] izostavena каза: или по-точно най-лошата

[00:46:51] izostavena каза: аз никога не съм имала добра половина

[00:47:34] nepoznata каза: (shake) лъжеш се...всеки има добра половина-*** спомни си какво ти казах-всеки е това което мисли че е

[00:47:46] nepoznata каза: ти просто не си даваш шанс

[00:48:02] nepoznata каза: не искаш да повярваш колко прекрасна си

[00:48:04] izostavena каза: спомням си колко добре ми беше в малкия град

[00:48:10] izostavena каза: беше хубаво

[00:48:12] izostavena каза: ти беше там

[00:48:21] izostavena каза: а сега тук е различно голямо и гадно

[00:48:25] izostavena каза: направо смърди

[00:48:38] izostavena каза: мисля, че брат ми беше прав не мога да се справя

[00:48:41] izostavena каза: искам да избягам

[00:48:45] izostavena каза: да се върна и да остана

[00:48:45] nepoznata каза: мхм...много хора от *** го казват

[00:49:00] izostavena каза: да забравя тези години и да си живея както преди

[00:49:09] nepoznata каза: о,разбира се че можеш да се справиш

[00:50:10] nepoznata каза: нито градът нито животът са отрицателно настроени към теб-спорът идва от вътре,не усещаш ли как понякога сама си създаваш болка защото спориш със себеси

[00:52:02] izostavena каза: като се замисля когато си пишем само се оплаквам

[00:52:03] nepoznata каза: О,боже,ужас!!! :D Абе ,***,аз искам да слушам за теб!

[00:52:14] izostavena каза: истински енергиен вампир съм както казва майка

[00:54:01] nepoznata каза: аз ще съм наистина щастлива,ако успея да те убедя в това,че ако промениш нагласата си ще промениш и съдбата си

[00:54:21] izostavena каза: нямаш си наидея колко пъти съм се опитвала

[00:54:24] izostavena каза: нищо не става

[00:54:35] izostavena каза: дори имам чувството че ставам още по-зле

[00:55:05] nepoznata каза: хм....защо да ставаш по-зле?

[00:55:17] izostavena каза: винаги когато се опитам да направя нещо хубаво се провалям и става точно обратното а после резултата е сълзи

[00:55:54] nepoznata каза: зависи какво имаш предвид под нещо хубаво

[00:56:09] nepoznata каза: зависис колко е трудно и колко ти е необходимо

[00:56:34] nepoznata каза: проблемът е там,че наблягаш на провалите и забравяш успехите

[00:56:47] izostavena каза: защото няма

[00:56:54] izostavena каза: никога не съм успявала

[01:00:11] izostavena каза: нямаш си наидея как ми се иска да съм отново на 13

[01:00:23] izostavena каза: беше лесно просто и хубаво

[01:01:22] nepoznata каза: лошо е да не усещаш подкрепа от никого

[01:01:28] nepoznata каза: но,по дяволите

[01:01:40] nepoznata каза: научи се да се подкрепяш сама себеси

[01:01:47] nepoznata каза: ако откриеш и дори

[01:01:52] nepoznata каза: ако си позволиш

[01:01:57] nepoznata каза: само да откриеш

[01:02:04] nepoznata каза: на колко неща си способна

[01:02:08] nepoznata каза: ще се изумиш

[01:02:25] nepoznata каза: в крайна сметка не очаквай някой друг да живее за теб

[01:02:30] nepoznata каза: освен самата ти

[01:02:43] nepoznata каза: това не е егоистично

[01:02:56] nepoznata каза: но ти трябва да се научиш да се уважаваш

[01:03:05] izostavena каза: опитвала съм се в нищо не ме бива

[01:03:18] nepoznata каза: няма нужда

[01:03:27] nepoznata каза: да търсиш причина да се обичaш

[01:03:27] izostavena каза: за усмихването го правя но понякога имам чувството че го правя за визия а не заради самата мен

[01:03:33] nepoznata каза: просто се обичай

[01:03:43] nepoznata каза: това е най-простото

[01:03:46] izostavena каза: но как след като съм отвратителна

[01:04:00] izostavena каза: кой би се обичал след като е ужасен лицемерен и ... не знам

[01:04:13] izostavena каза: не се харесвам не искам да съм такава

[01:04:15] nepoznata каза: не трябва да се предизвикваш за да си доказваш,че го заслужаваш,а трябва да си убедена,че е така

[01:04:43] nepoznata каза: ами промени се,бе ***

[01:04:55] nepoznata каза: просто върви според твоите си закони

[01:05:12] nepoznata каза: не бъди такава каквато другите искат да си

[01:05:21] nepoznata каза: или както другите са те дресирали

[01:05:25] izostavena каза: не мога *** не мога

[01:05:27] izostavena каза: трудно е

[01:05:36] izostavena каза: ако не си като останлите може да не оцелееш

[01:05:45] izostavena каза: ако си тревопасно сред хишници умираш

[01:05:52] izostavena каза: за това се промених

[01:05:55] izostavena каза: дори и без да искам

[01:06:02] izostavena каза: и сега ето ме на оплаквам се

[01:06:36] nepoznata каза: и какво спечели като се промени

[01:06:45] izostavena каза: омраза към себе си

[01:06:51] nepoznata каза: чувстваш ли се приета от всички и по-обичана

[01:07:04] izostavena каза: не точно

[01:07:05] nepoznata каза: аз мисля че няма смисъл да си изневеряваш

[01:07:14] nepoznata каза: недей да търсич управдания

[01:08:10] nepoznata каза: еми честито...изневеряваш си и печелиш фълшиви хора на своя страна...

[01:08:16] nepoznata каза: не е правилно

[01:08:23] nepoznata каза: бъди бунтар

[01:08:28] nepoznata каза: не се примирявай

[01:08:33] nepoznata каза: има и други като теб

[01:08:41] izostavena каза: да но не и тук

[01:08:47] izostavena каза: тук съм сама

[01:08:56] izostavena каза: а и нямам силата да се бунтувам

[01:09:08] izostavena каза: ако всички ми се нахвърлят?

[01:09:12] izostavena каза: загубена см

[01:09:35] nepoznata каза: самоче ти не си позволяваш да ги откриеш,защото гледаш онея-фълшивите ,напудрени лица на лъжците дето уж ти обещават щастие,щото изглеждат и те доволни от живота си

[01:10:13] nepoznata каза: повярвай ми никой няма да ти се нахвърли за това че отстояваш себеси

[01:10:20] nepoznata каза: най-много да не те разберат

[01:10:48] nepoznata каза: а сред малкото които те видят такава каквато си ще има някой истински който да те уважава

[01:10:59] nepoznata каза: заради онова което му показваш

[01:11:21] izostavena каза: няма хора които да ценят истинското тук

[01:11:30] izostavena каза: всички гледат да имат полза от теб

[01:11:33] nepoznata каза: ти от къде знаеш?

[01:11:37] izostavena каза: сещаш ли се за растенията паразити

[01:11:50] izostavena каза: убиват те малко по малко но пък се нуждаеш от тях

[01:13:19] izostavena каза: всички гледат да са с маски и дори да има истински са се превърнали в чудовища като мен

[01:13:25] izostavena каза: бързо става и неусетно

[01:13:40] izostavena каза: аз го разбрах едва преди месец приблизително

[01:13:48] izostavena каза: когато се чух какви глупости дрънкам

[01:14:38] izostavena каза: и всичко се потвърди преди няколко дена когато захвърлих живота си и отново се разплаках, когато плача разбирам какво ми е

[01:14:49] nepoznata каза: ти разбираш нещата така както ти е удобно,ако ще бъдеш идеалист бъди такъв до гроба докато се покриеш с толкова рани че да не можеш да дишаш

[01:14:52] izostavena каза: когато споря със себе си виждам каква съм

[01:15:29] nepoznata каза: един въпрос-

[01:16:07] nepoznata каза: какво предпочиташ-да те харесват заради това ,което не си или да си това което си ,въпреки че не те харесват?

[01:16:25] izostavena каза: искам да съм себе си и да ме харесват

[01:16:37] izostavena каза: но двете неща не са съвместими

[01:16:49] izostavena каза: и при условие че не искам да ме мразят слагам маска

[01:17:34] nepoznata каза: пак ти повтарям недей да си търсиш причина ,поради която заслужаваш да се обичш,защото това е действие което трябва да е без доказателство,как беше?аксиома?няма нужда да се доказваш

[01:18:48] nepoznata каза: и те спират да те мразят като сложиш маска?не може да е толкова ужасно!

[01:19:05] izostavena каза: да но маската зараства за теб

[01:19:11] izostavena каза: и ставаш един от всички

[01:19:18] izostavena каза: и те може би някога са били хора

[01:19:25] izostavena каза: но след слагането на мсаката ти харесва

[01:19:43] izostavena каза: и пак я слагаш после пак и пак... доскато спреш да я сваляш

[01:20:04] izostavena каза: тогава става част от теб и когато осъзнаеш че е там все още и се опиташ да я махнеш е адски трудно

[01:20:15] izostavena каза: ти си истински само в редки случаи

[01:20:47] izostavena каза: и то когато си сам

[01:20:50] nepoznata каза: всички носят маски,самоче някой са твърде напудрени и далеч от себеси....разбери,че това не е единственият ти варият ,обаче ти си го избрала като най-лесният начин да се предпазиш от онова и онези които могат да те нарабнят

[01:21:06] nepoznata каза: НО НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН!

[01:21:53] izostavena каза: сигурно, но... като каза е лесно

[01:22:20] izostavena каза: нямам търпение да се махна от този маскен бал на живота

[01:22:23] nepoznata каза: Не се страхувай от провал ...страхът е най-лошият ти съветник

[01:22:35] nepoznata каза: рискувай

[01:23:06] izostavena каза: не мога да рискувам страх ме е и не мога

[01:23:16] izostavena каза: като да стоя в затворено тясно помещение

[01:23:19] izostavena каза: не мога

[01:23:25] izostavena каза: ще спра да дишам и ще умра

[01:23:38] nepoznata каза: ***,аз ти говоря говоря ,ти се съгласяваш и после сякаш казваш-да така е ,но при мен не е така... и защо си мислиш че при цялата вселена едно простичко нещо действа а пр теб не

[01:24:07] izostavena каза: защото съм уникално ужасна

[01:24:20] nepoznata каза: не

[01:24:26] izostavena каза: о да

[01:24:29] nepoznata каза: само си уникално твърдоглава

[01:24:43] izostavena каза: просто не се получава защото съм бъзла и съм кофти човек

[01:24:44] nepoznat каза: няма да спреш да дишаш

[01:24:53] nepoznat каза: а ще започнеш да живееш

[01:25:05] izostavena каза: да нали смъртта е начало

[01:25:42] nepoznat каза: а ти сама не искаш да си помогнеш и да си дадеш шанс

[01:26:01] nepoznat каза: което е необяснимо за мен

[01:26:19] izostavena каза: нали ти казах бъзла съм

[01:26:25] izostavena каза: страх ме е от новото

[01:26:30] izostavena каза: страх ме е да рискувам

[01:26:43] izostavena каза: да си дам шанс е рисковано

[01:26:47] izostavena каза: ами ако стана по-зла?

[01:26:53] izostavena каза: какво ще правя тогава

[01:26:59] nepoznat каза: ами риск

[01:27:06] nepoznat каза: затова се нарича така

[01:27:11] nepoznat каза: ама няма ами ако...

[01:27:14] nepoznat каза: разбираш ли

[01:27:33] nepoznat каза: недей да живееш в мислите си

[01:27:37] nepoznat каза: а действай

[01:27:43] nepoznat каза: бъди спонтанна

[01:29:01] nepoznat каза: защо малките дечица са толкова щастливи?защото са смели и се изправят пред всякакви предизвикателства

[01:29:19] izostavena каза: ама като пораснат им се свиват задните части

[01:29:21] nepoznat каза: ти можеш да се изградиш в съзнанието си като отличен борец

[01:29:30] nepoznat каза: и да не спираш да рискуваш

[01:29:57] izostavena каза: рискувах с идването си в *** и не ми хареса

[01:31:19] nepoznat каза: а ти какво направи за да ти хареса

[01:31:34] nepoznat каза: ти спориш със себеси

[01:31:48] nepoznat каза: и ще ти го повтарям докато не го усъзнаеш

[01:31:58] nepoznata каза: иначе си доста убедителна

[01:32:22] izostavena каза: убедителна за кое?

[01:32:32] izostavena каза: аз съм си такава

[01:32:35] izostavena каза: страхливка

[01:32:43] izostavena каза: кога съм правила рискови неща в ***

[01:32:45] izostavena каза: никога

[01:33:12] izostavena каза: така и не се научих да рискувам

[01:33:52] nepoznata каза: няма какво да научиш просто си го позволи

[01:34:34] izostavena каза: виж просто не съм спонтана и рискова личност

[01:34:38] izostavena каза: не всеки го умее добре

[01:34:55] izostavena каза: аз предпочитам нормалното ежедневие

[01:35:20] nepoznata каза: не говоря за такива рискове,разбирам те ,знам че не всеки го може но и не е необходимо

[01:35:29] izostavena каза: най-рискованот нещо което направих беше идването ми в *** и може би влюбването в ***

[01:35:31] nepoznata каза: просто бъди по-смела

[01:35:42] nepoznata каза: не говоря за откачени рискове

[01:35:45] izostavena каза: и двете са неуспешни

[01:35:53] izostavena каза: подчертавам неуспешни

[01:36:11] nepoznata каза: а за това да бъдеш смела да се впуснеш в сбъдване на мечтите си

[01:36:14] nepoznata каза: и не говоря

[01:36:32] nepoznata каза: за огромните мечти а за онези действия

[01:36:38] nepoznata каза: които обикновенно

[01:36:42] nepoznata каза: вършиш

[01:36:46] nepoznata каза: само в мислите

...

[01:38:50] nepoznata каза: ти пак се опитваш да ме убедиш,че при теб нещата не са толкова лесни,че животът при теб няма да ти позволи така лесно да си щастлива,...

[01:40:02] izostavena каза: съвсем в рамките на реалното е но живота не го позволява

[01:40:32] nepoznata каза: кой живот не го позволява

[01:40:42] nepoznata каза: ТИ НЕ СИ ГО ПОЗВОЛЯВАШ!

[01:41:04] izostavena каза: не е вярно

[01:41:13] izostavena каза: аз просто съм задръстено срамежливо хлапе

[01:41:21] nepoznata каза: именно

[01:41:35] nepoznata каза: не си го позволяваш щот не искаш да рискуваш

[01:41:40] nepoznata каза: щото те е срам

[01:41:43] izostavena каза: не е така

[01:41:45] nepoznata каза: а пък няма от какво

[01:43:40] nepoznata каза: олеле...*** усъзнаваш ли как си затрудняваш сама животът?Наслаждавай се малко на себеси

[01:43:48] nepoznata каза: наслаждавай се на живота

[01:44:16] izostavena каза: сега му се наслаждавам истински

[01:44:25] izostavena каза: бърборя си стеб колко съм загубена

[01:44:32] nepoznata каза: ама ти все си търсиш причини да не се направиш щастлива

[01:44:59] nepoznata каза: леле...недей така!

[01:45:35] izostavena каза: ама не аз наистина ми харесва да си бъбря с теб

[01:45:58] izostavena каза: обичам когато ми пратиш мейл след като съм се уплакала жестоко в него

[01:46:06] izostavena каза: харесвам и eсeмeсите ти

[01:46:12] izostavena каза: винаги има надежда в тях

[01:46:21] izostavena каза: наслаждавам им се

[01:47:36] nepoznata каза: е дано да успявам да те правя щастлива поне за момент

Писмата и SMS нещо спряха, надеждата умря. Е, поне се ражда в други лица. Колко мило от нейна страна.

Случайно намерих това. Отначало се зачудих "Защо, подяволите, съм го запазила???" Прочетох го и разбрах, че просто nepoznata-та ми беше наистина скъпа. Дори много скъпа. Толкова много преживях с нея. Все още ме боли като си спомня за нея, дори и понякога да твърдя обратното. Казвам, че я мразя много, може би защото така сякаш по-малко ме боли. Когато намразиш човек и спре да ти пука за него... е по-лесно е да го забравиш.

Все като се опитам да забравя за някой или нещо от "скъпото" ми минало се появява някаква дреболия, която да ми напомни, да ме накара да ме боли. Явно живота наистина не ме харесва. Какво ли съм му направила, че да ме мрази така? Сигурно, защото успях да оцелея въпреки, че той не искаше да съм тук. Или той иска да съм тук, а аз не искам да живея?

Майната му. Важното е, че ми е кофти сега и не мога да заспя.

Днес нищо особено не се случи. Ден обикновен. Дори се чудя защо пиша вместо да си легна и да си поспя, но просто ей така колкото да драсна два реда. А и ми се слушат песничките от плейъра та и за това влязох де :)
И късметчето, за да не е без нищо:

Стреми се към звездите!
Ако не ги достигнеш поне ще се научиш да летиш.

Днес просто беше...

Изпуших. Двете каси на които бях застанала не бяха в ред. На клиентите нещо главите им хлопаха. Направо се побърках. Въобще не ми беше ден. И все пак се справих добре. Въпреки, че поне половината народ мислено беше убит в съзнанието ми, но именно това ме крепеше да не ги подпукам всички.
И да му се и невидяло сладура го нямаше. Е, не го заговорих днес. Дано Кифлата да не излезе права с твърдението си, че цяла седмица сега няма да го има на работа, че ще се побъркам още повече. Тъкмо съм се навила поне едно здрасти да му кажа.
Та в общи линии това беше. Доста скучен и изнервящ ден. А и доста изморена се чувствам нещо. Май ще си лягам след малко. Лека ви нощ.

Нов домашен любимец.

Ох, дано не са хлебарки :D

Не можеш да решиш един проблем със същото съзнание,с което си го създал...

Започвам с късметчето, защото много ми хареса.

Днес беше доста забавен ден. С Кифлата се разхождахме напук на кофти времето. Разбира се й дрънках адски много за сладура от работа и тя отново ме заби в земята, в буквалния смисъл ме обля с кола :) Пийнахме му по едно, хапнахме му едно убавко и си дрънкахме. Ако на центъра сте чули един брутален смях... е това бях аз. Приятно ми е да се запознаем, аз съм Боклука. Поне с това впечатление останах от разговор ни с Кифлата. Май от Мързел на Боклук трябва да се прекръстя. Все пак как ще си кажа истинското име. Та нали след това ще умра от срам.
Както и да е де. Прекарах си много добре днес. Устата ми не спря да се движи. Или ядеше или дрънкаше. За първи път разходката по магазините не ми се стори чак толкова скучна. Може би, защото дрехите бяха добри за подиграване. А и разходката под дъжда беше много освежаваща.

Сега да разкажа за момичето с червените устни. Беше невероятна. Излъчваше такава злоба. Толкова страшна и... не знам. Беше в черно: черни кубинки, черна пола, черно палто, предполагам, че и блузата й беше черна. Косата й беше светло кафява, а устните й червени. Не беше добре червисана. Приличаше леко на мацаница на малко дете, но на нея й отиваше. Ноктите й бяха доста дълги и въобще не изглеждаха изкуствени и разбира се бяха лакирани в черно. Четеше книга светло синя на цвят, тъкмо я започваше. В същото време слушаше музика от искрящо розовите си слушалки. Косата й беше доста дълга и леко чуплива. Отпиваше от студения си чай и поглеждаше от време на време пищящите момичета до мен. Щом погледнеше тях отправяше погледа си и към моя милост. Той беше един такъв страшен, все едно ще ме убие, а аз нямаше и да се съпротивлявам ако го беше пожелала. Потропваше с черните си нокти по кафявата тапицерия на старата мотриса, а аз хипнотизирана се взирах в тях. Беше ме пленила. Може би беше вещица, ако ли не щеше да й отива. Исках да я последвам, но не съм предишното момиче, което ще тръгне да следи хора по улицата. Онова момиче порасна и затъпя. И все пак ми се искаше да я последвам. Реших, че ако слезе на моята спирка ще тръгна след нея, но не го направи. И както казва Кифлата "Търсиш си само оправдания" и наистина го правя. Само това правя. Оправдавам се. Няма да го заговоря защото..., ще я последвам ако..., не мога защото.... Голяма съм идиотка. Ами ако беше слязла? Какво щях да измисля, за да не я последвам. Прекалено е късно, студено е, вали??? Спрях да поемам рискове, а учението ми гласи обратното. То гласи и още много неща, ама аз нещо не го спазвам особено много.
Както и да е. Харесах момичето с червените устни, но лесбийската ми половинка е също така срамежлива като и другата. И те така. Отново съм сама, отново пиша в блога на някой който ще реши, че му е достатъчно скучно и тъпо, та е решил, че трябва да прочете моите простотии. Утре отново ще измисля някоя простотия, за да не заговоря сладура и така всеки ден и накрая ще съм просто една самотна идиотка.

Преди седмица беше навършила осемдесет и три години. Живота беше направил така, че тя да е сама. Нямаше си никой. Беше посветила живота си на изпълняването на мечтите на останалите хора. Не, не беше Дядо Коледа, дори не беше и Снежанка. Просто човек, който обичаше да помага на останалите. Беше забравила да живее за себе си и се отдаваше на останалите.
Сега, когато беше сама съжаляваше за пропиляния си живот, но все пак връщайки се в дните си на младост разбираше, че е опитала от всичко преди да се отдаде на скучния си самотен живот отдаден на околните.
На вън валеше. От доста време не беше валяло така. Беше проливно и доста често се виждаха светкавици и се чуваха гърмежи. Старицата застана до прозореца. Обожаваше да стои и да наблюдава прекрасните природни явления. Ако беше по-млада щеше да излезе под дъжда и да тича. Да щеше да тича, да се върти, да подскача под дъжда без да се тревожи за нищо.
Една ярка светкавица последвана почти веднага от гръм пробуди една сянка, който тя подтискаше цели шейсет и пет години...
Беше млада, пълнолетна, красива и жива. Годините преди да се отдаде на самота. Излизаше постоянно със своите приятели. Редовно киснеха по пейките в парковете, пиеха бира, чоплеха семки, смееха се, забавляваха се. Едни от най-хубавите й и щастливи години. Все пак не беше сама.
Един слънчев ден в парка, с бирата, семките и голямата компания пак бяха яхнали няколко пейки. И така завладяна от разговорите, смешките и всичко останало, тогава младото и красиво момиче, го съзря. Играеше с няколко момчета баскетбол. Подскачаше, косата му се развяваше, смееше се. Тази усмивка беше трудна за подтискане и старата жена го знаеше много добре.
Тогава не беше проблем за нея да отиде и да заговори някой. За това стана и отиде при тях. Усмихна се и се включи дори в мача. Не я биваше, но какво по-привлекателно от момиче, което се нуждае от помощ в играта.
И така в игрите, подскоците, усмивките те станаха приятели. Излизаха заедно, ядяха семки заедно, пиеха бира заедно... Навсякъде бяха заедно. Тя обожаваше разговорите си с него. Бяха така лесни. Можеше да му каже всичко. Можеше да плаче пред него, да се смее, да покаже слабост, да се лъже, че са нещо повече.
И в един такъв дъждовен ден с много светкавици и гърмежи тя танцуваше под дъжда заедно с него и останалите. Въртеше се, бягаше, подскачаше. Изморени, мокри до кости се скриха в най-близкия блок. Тя отново беше до него и му шепнеше разни неща. Тогава му каза колко много го обича. В очите му вече нямаше блясък, усмивката му замря и той си тръгна придружен с ярка светкавица и оглушителен гръм почти веднага след нея. Младото момиче остана на стълбите на този блок загледана в сянката образувана от ярката светлина.
Тази сянка не избледняваше. Не се махаше. Стоеше пред погледа й постоянно. Пречеше й да се храни, да спи, да мисли, да се усмихва, да танцува под дъжда, да пие бира и да чопли семки с приятели.
Сянката изчезна след време, спомена го нямаше, щастието го нямаше и тя се отдаде на самотата.
Сега в тази бурна нощ една старческа сълза се стечи по сбръчканото осемдесет и три годишно лице, което съжаляваше за пропиляния си живот, посветен единствено и само в заличаването на тази завърнала се сянка и на хората, които тя се стараеше да направи щастливи.

Заразена от Кифлата само задници гледам и ми шептят :) , а на работа има няколко задника, които направо ми крещят.
Леле колко съм задръстена. Един задник не мога да заговоря. А е толкова сладък и така... сладък :) Много често ни съвпадат почивките и адски се кефя, въпреки че от димната завеса в помещението нещо ми е в мъгла, ама така става по-романтично. Разбира се ако игнорирам колегите и постоянното им дърдорене все едно сме сами. То така или иначе като го видя нещо не забелязвам никой, ама шумът и димът са просто неповторими.
Дори се чудя какво му харесвам на този. Той е толкова тих, почти не се забелязва. Все едно го няма. Не съм чула нито веднъж гласът му, а името му въобще не знам.
Днес беше толкова симпатичен. Един такъв леко премръзнал с цивилни дрехи. До сега не го бях виждала така. И се радвам, че още малко ще работя с него. Поне да си плакна очите. Няма да го заговоря. Нямам смелост. А така ми се иска. Защо трябва да съм толкова задръстена? Не може ли като Кифлата и Алкохоличката да съм отворена и да приказвам на воля? Защо все трябва да се крия зад разни имена, никове, скайпове, блогове? Искам да застана на една скала и да извикам толкова силно, че всички да ме чуят. Но се срамувам. Не мога да го направя. Не мога да общувам с хора. Започна ли да дрънкам само глупости ръся. Приличам на голям идиот. То не, че по принцип не съм, но представете си колко по-тъпо изглеждам от обичайното тъпо. И ако поне не се изчервявах щеше да е пак по-добре, но заприличвам на домат и ми се ще, дето се вика, в дън земя да потъна.
И както и да е де. Така и ще си остане. Ще си мълчим взаимно. И това е вид връзка, нали(моля ви излъжете ме, нека се почувствам добре)? Ще си го гледам отстрани, а той нека не знае за моето съществуване. Нека си остана една от онези с червените униформи. А може дори наистина да не ме е и забелязал. Предпочитам да не знам. Така ще е по-малко болезнено, нали?

Всички пишем за нещо, за любов, болка(което е доста свързано в последно време), омраза... абе в общи линии, което му е на сърцето.
Хубаво е да разбереш какво се случва на хората, на които държиш дори и по този начин, четейки в блога. Въпреки, че ще е по-приятно да си до този човек, да го прегърнеш, да му се усмихнеш, да кажеш нещо мило. Последно време не съм се усмихвала много на хора, на които държа. А когато имам време за тях или нямам средства или съм изморена, а така ми се иска да се усмихна на познато лице.
Нямам много приятели. Дори бих казала, че са един или двама, като май само за единия съм сигурна, че ми е приятел, а другите или са ме забравят или просто... ще ме забравят. Нищо не гарантира, че някой въобще някога ще ме пони. Дори и не претендирам за това. Добре ми е сама и не го крия. Толкова много съм се разочаровала от хората, с които съм била, че вече почти не ми пука за никой. Хах та аз самата забравям за себе си. Какво да очаквам от някой друг?
Тези дни необичайно много се чувствам добре и се самозабравям, но все пак за първи път в живота си се чувствам полезна и правя нещо, което не е чак толкова ужасно и дори бих казала, че е единственото което правя така добре въпреки, че не е много и дори не е нищо особено, но мен в нищо не ме бива, така че това си е много лично за мен. И толкова много внимание обръщам на себе си, че забравям за хората, които са дори срещу мен, а какво да кажа за тези, които не виждам. А аз просто не искам да забравям хората около мен, не искам да ги разочаровам.
И сега разбирам, защо някой би могъл да забрави за мен. И вече няма да обвинявам никой, че ме е забравил. Това е негово право. Няма вече никой да ме разочарова, защото ще занам, но ако се опита да обясни или да ми каже "Сори, ама за какво ми е вече да те помня. Така или иначе не се виждаме. Не ми влизаш в работите, аз не влизам в твоите. Просто да престанем да се правим на хора, на които им пука един за друг." Тогава ще ми е още по-лесно. Ще знам кога да спра да мисля и аз за хората. Няма да се дразня.
И така завладяна от себе си, щастлива и по-малко приличаща на преди, с всичките промени в характера, взех че станах дори повърхностна. Започнах да съдя хората по корицата, а не по съдържанието и се разочаровам от самата себе си, а не от околните. И ако щастието ме прави такава идиотка, то предпочитам да съм вечно нещастна отколкото да съм... идиотка.
И вече не ми пука за миналото. Няма да му позволя да ме завладее и няма да се променям. Няма да съм щастлива, защото така не се харесвам. Ще си се променя в старото аз, ще позволявам да ме мачкат, ще страдам, но поне няма да се превърна в онези гадни повърхностни същества наречени хората от обществото. Не искам да съм демон, не искам да съм повърхностна. Харесваше ми, когато се интересувах аз от хората, а не дрънках постоянно за себе си.
Е, как сте вие?

П.П.: Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път.

Какво невероятно късметче.

Много съм шокирана. Влизам си аз в блога и какво да видя - Кифлата не е писала. Просто съм шокирана. Какво ти става? Днес не звучеше добре по телефона.
Иначе моя ден си беше сив и обикновен като останалите. Добре, че е охраната да пусне някой нов бази, че да се посмея малко. Тези хора един от друг са по-забавни. Не съм очаквала такова нещо. Отгоре на това взе да ми харесва местоработата ми и сега края на седмицата въобще не ми се иска да се махам от там. Просто съм шокирана и от себе си, че ми минават такива мисли през ума.
А така ми се искаше да можехме тези дни с кифлата отново да се видим и да му пийнем едно хубавко. Да се отпусна, да се посмея, да не ми пука за нищо и да викам и крещя колкото глас имам на някоя песен, която дори не съм чувала, а камо ли да знам текста й. Не обещавам, но се надявам, че при бърва възможност ще се съберем дори и без мацката Дрънка ми само(надявам се, че се сещаш за кого става на въпрос), която е много заета, за да ни обърне малко внимание.
Алкохоличката ме изненада днес с книга ("Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин). Много съм доволна и разбира се отново шокирана, но приятно шокирана.
Сега ще му легна и ще му ударя един хубав сън, утре една вана и ще се наслаждавам на новата си книга.

Започвам с поздравче към Кифлата.



И после да не кажеш, че не съм те поздравявала с хубави песни.


И сега да обърнем внимание на моята мързелива личност, която не е особено доволна от работното си време, въпреки, че работата й допада до известна степен. Дори не го очаквах. Не мислех, че ще ми хареса да работя. Все пак си падам да кисна пред телевизора и да си гледам анимета.
Единственото нещо което ме убива е това, че пътувам адски много и то с братята мангасарянковци. Не, че съм ръсистка ама я да си одят у дома и да не ми се мяркат пред очите, че адски много ме дразнят.
Ако не пътувах и по час-два щях да съм още по-доволна. Но все пак е за малко. Скоро всичко ще е по-лесно :) Мързеливата пак ще намаже и ще й е всичко до задните части.
А сега ще отида да подраскам малко, че от доста време искам да рисувам, а не мога да намеря време за това мое несполучливо хоби.

Времето поставя всяко нещо на мястото му.

Колко точно.

От доста време не ги бях слушала. Вчера обаче докато пътувах в единадесет часа в миризливия 111 единственото нещо, което ме успокой малко беше точно тази песен. Някак по-лека и по-спокойна се почувствах.
Та за това, че успя да ме накара да се успокоя заслужава място в блога :)

Когато има толкова случайности, търси закономерност.

Я стига случайности не съществуват. Ако имаше такива неща сега случайно нямаше да съм бясна и нямаше да съм тук.

И как може след като забравиш за някого той просто ей така от нищото отново да се пръкне и да засенччи сетивата ти и то не стига, че по пронцип ти е кофти за ради други неща ами сега и това на главата ми. Май някой иска да си дръпна ножа или да опъна въженцето, не знам.
Как подяволи те от поне седмица не съм се сещала за шибания идиот и сега точно днес когато събирах шибаната смелост да отида на работа без да показвам шибаната си слабост той, идиота реши да ми се появи на сън с хубавата си усмивка и невероятните очи. Е, ако някой е искал да ме боли - БОЛИ МЕ!!!
Не стига, че тези четири години забрава се пропиляха, ами сега и малкото спокойствие, което шибаната работа ми даваше отново не струва. Мислех си, че ще съм заета, няма да мисля за други неща. Та аз и не мисля за други неща да му се и невидяло. И просто ей така явно шибаното ми подсъзнание е решило, че може да ми се подиграва. Е, успя. Сега не само от едно нещо ми е кофти. Да не говорим и за още милион малки нещица, които ми се насъбират. И всичките грешки, които направих последния месец ми се отразяват зле, а дори не знам как да оправя нещата(Кифло не се чуди говоря за теб и другата. Искам да не се сърдите една на друга заради моите глезотии, че исках да изляза само с едната.) Да не говоря, че когато се изрепча на алкохоличката ми става гадно. Все пак колкото и да е е моя майка. Отдоста време се каня и на баща ми да звънна, все пак от близо две години не съм го виждала, а той явно много искаше да ме види, а аз така и не пожелах да го направя. И в интерес на истината ми липсва.
И сега и този сън. Мразя да сънувам. Всъщност много обичам да го сънувам, защото тогава ми обръща поне малко внимание, но сега точно не се нуждаех от него. Сега го мразя повече от всякога. Искам просто да го забравя.

Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната тъкмо започнала растящия си цикъл едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха доста. Все пак беше краен квартал и повече приличаше на отделен град, отколкото на квартал на столицата. И отгоре на това въобще не беше в добро състояние.
Тя беше облегнала глава на студения прозорец и от време на време главата й леко се удряше в него, поради неравностите на пътя. Не й беше приятно, но нямаше сили да помести глава, а й ако случайно успееше със сигурност щеше да падне от седалката. Беше сама в целия автобус и нямаше на кого да се облегне.
Улиците не бяха празни. Хората леко бяха осветени от табелите на баровете, хвърлящи бледи проблясъци на синкаво и червено, което ги превръщаше повече в демони отколкото в нормални хора. Крачещи наляво-надясно, влизащи в малките тясни опушени пространства, все едно са в самия ад, хората се смееха и дори тя ги чуваше през ужасното бръмчене на автобусния акумулатор.
Опитваше се да се усмихне, но не можеше, а й се боеше. Чудеше се дали някой от демоните няма да я вземе за луда и да й се подиграе. А тя беше така чувствителна, че дори сега когато чуваше кикота им имаше чувството, че е послание към нея.
Автобуса спря и вратите се отвориха. Никой не се качи. Тя отново беше сама. Винаги беше така. Ако шофьора можеше да избяга със сигурност щеше да го направи. Горката не разбираше защо се получаваше така с нея. Винаги се усмихваше, дори и отвътре да я съдираха демони, винаги беше на лице, дори и когато нямаше време сама за себе си.
И сега когато отново пътуваше към света на усмивките се чудеше защо прави всичко това!? Но знаеше, че когато вратите се отворят и тя събере сила да слезе ще грее. Ще се смее така, както никой не може да се смее. Ще говори, ще помага, ще разбира и никой няма да избяга от нея.
Вечерта, когато се качи на последния автобус отново ще е сама, отново ще я избягват, отново ще е изтощена и няма да може да се мръдне от мястото си или дори да се усмихне на зловещите улици и демоничните им обитатели. Когато дойде време да слезе ще пропълзи и на луната светлина, и на леките проблясъци на синкаво и червено, с леката димна завеса излизаща от близкия бар самата тя ще се превърне в един тъжен самотен демон.

Попаднах няколко пъти на това и ми се стори интересно. Явно целта е да се разпростани малко, защото е и забавно така че останалите давайте.

1. Можете да отговаряте САМО с "Да" или "Не".
2. ЗАБРАНЕНО е да обяснявате КАКВОТО И ДА Е, освен ако някой ви изпрати съобщение или в коментарите ви попита. А повярвайте ми, изкушението да обясните някои от тези отговори ще е огромно - нищо не е точно това, което изглежда.

Били ли сте арестувани? не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
Спали ли сте до 5 следобед? да
Изключвали ли са ви от училище? не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? не
Уволнявали ли сте някого? не
Пели ли сте на караоке? да
Насочвали ли сте оръжие към някого? да
Целували ли сте се под дъжда? не
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
Виждали ли сте някой да умира? да
Играли ли сте на бутилка? да
Пушили ли сте пура? да
Седяли ли сте на покрив? да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
Чупили ли сте си кост? да
Бягали ли сте от училище? да
Яли ли сте насекоми? да
Ходили ли сте насън? не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
Карали ли сте мотоциклет? не
Късали ли сте с някого? не
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? не
Скачали ли сте от покрив? да
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? не
Яли ли сте змия? да
Участвали ли сте в протест/демонстрация? да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? не
Участвали ли сте в банда? не
Показвали ли са ви по телевизията? да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
Плували ли сте голи? не
Правили ли сте шевове на нечия рана? не
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? да
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? не
Карали ли са ви с линейка в болница? не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? не
Пикали ли сте в храстите? да
Бягали ли сте от полиция? не
Дарявали ли сте кръв? не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? не
Попикавали ли сте се на обществено място? не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
Рисували ли сте графити? да
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
Слагали ли са ви белезници? да
Вярвате ли в любовта? не
Били ли сте се? да
Крали ли сте нещо? да
Яли ли сте охлюви? да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? не
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
Нападало ли ви е куче? да
Били ли сте съдени? не

Ще се напиеш яко... - спокойно за добро е!

Хах, това е то късметче на деня!!!

"Да бе, да" ама си е да.
Два дена усилено бачкане. Е не, че съм се преуморила де ама дет се вика мазолите на мазолите ми си имат мазоли. Обувките ми явно нещо не са пригодени за бачкане. А и колегите нещо взеха да не ми се нравя. Нещо много ми се цупят. Обаче както казва алкохоличката "сплотен колектив няма. Винаги на някой му е криво."
Е, нали няма да работя там цял живота(колко силно се надявам да е така)? Някой ярък, светъл ден когато напусна ще ми се оправи нервната система(ама, че простотия. Та нали имам семейство нервната ми система никога няма да е уред).
Както и да е. Днес почивам и мисля да се отдам на релакс. И Кифлата да не бърза да се ядосва. Просто не мога да стъпвам на краката си. В неделя също съм почивка така, че ще му ударим една хубава разходка на пейка ;)
Та днес ще почета, че от доста време мулатя една книга. Крайно време е да я прочета, а и не е дебела да му се и невидяло, а вече два месеца я чета. Изприщвам се като не знам какъв е края. М/у другото, Кифличке, да ти е върна ли в неделя като се видим? Надявам се, че дотогава ще съм я прочела. И в общи линии това. Ще се поразходя из виртуалното пространство мънинку и ще почета.
Приятен ден на всички.

Просто нямам думи на какво попаднах току що. Толкова грозни картини. Направо е болезнено и стомаха ми се свива още, но не от гадене, а от съжаление и омраза. Кой би могъл да измисли такъв спорт? Кой би посегнал на тези беззащитни същества? Просто какви варвари съществуват на този свят.
http://pleasehelp.hit.bg/

Когато завалят обиди, използвай усмивката си за чадър.

Е те т'ва ми хареса.

Най-добре разбират какво е любов онези, които не могат или не бива да говорят за нея.

Баси простотията. Нещо неми харесва този късмет. Хъм, не ми допада.

Ще се родя!!!

Ще проходя.
Ще порасна.
Ще се запозная с хора.
Ще крача редом с тях.
Ще си тактувам.

Ще се усмихвам.
Ще се влюбя!
Ще страдам!
Ще спре да ми пука!
Ще създам живот.
Ще остарея.
Ще си тръгна от света!