Да му се и невидяло

Ставам аз сутринта и то доста рано. Много ми е тъпо и се чудя какво да правя. Разбира се решавам, че трябва да драсна нещо тук. Сещам се, че след обяда съм на работа до десет часа, а може би и по-късно. Все тая не ме е страх чак толкова от тъмното щом вече мога да спя на огасена лампа(та аз съм само на три годинки )
Както и да е де. Ядосвам се и за това, че не ми показва винаги постовете на блоговете и трябва да мина хората които следя един по един, за да видя дали някой случайно е писал между десет вечерта и седем сутринта. Е, вярно идиот съм.
Сега видях, че брат ми има запалка с фенерче. Дали да не го взема и да си светя през нощите с него? Неееееее. Така ще показвам местоположението си. По-добре да взема пистолета :]
И като си помисля, че в близките две седмици няма да имаме почивки чак лошо ми става. Ама аре де, какво да се прави.
Дори ме мързи да чета. А толкова много ми харесва книгата, която съм започнала. Наистина много ме забавлява. Дори не го очаквах. Въобще не е в мой стил, но ми хареса.
Нямам търпение да стане след десети. Сигурно ще имам почивки, ще имам и пари и ще изляза най-сетне с Кифлата.
Оф, доспа ми се, а е само 9 и 15. Ще си дръпна един хладен душ и ще се разсъня. Пу, само се оплаквам. Но така ми се лежи с книга в ръка...