Болести и зараза

То не бе един ден, не бе чудо.
Първо в петица трамвай кихаха, кашляха като за атомна зараза ебаси. Разбира се пристигнах цял час преди работа. Добре, че е Джейн Остин та да ме позабавлява въпреки, че колегите нещо на базик взеха да ме вземат("Ти тук да не спиш?") Големи шегаджии.
Сложиха ме в камерите. То нали е жега, лято потим се, та нещо ангина имах чувството, че ще хвана, но май се отървахме де.
После Кифлата ме изненада като ме посети. Та ме наказаха леко спортно за това, че си дрънкам с приятелка в работно време. Все тая аз пък си направих готиното. Вярно горкото истина на вън на пейката да ме чака, ама к'во да се направи, че има хора гадни.
После седнахме на по джинче. Посмяхме се, по обиждах я(няма само тя мен я), но нали съм и мила на сърцето май ми прости :Д
Та така де после на 111 направо се побърках. То не бяха наркомани, алкохолици, луди, цигани... Как можаха всички на едно да се съберат и с мен да пътуват. Ама нали трябва да ми е хубаво и приятно та явно са се събрали и са решили малко по-късно да ми подарят подаръка за рождения ден - някоя зараза. Къ да е сред алкохолиците дет така хубаво се блъскаха в мен, дъртия педофил дето ми се усмихваше мазно, мазно, защото гъчканицата беше жестока и аз просто нямаше къде другаде да се опра та в него(което ме подсети за ония виц дето Кифлата ми го разказа "бутането още ли не е започнало?"). И наркомана от другата ми страна, който не преставаше да се клати както аз се клатя когато съм в адска депресия. Явно той не си беше взел дозата. Та после няква ми ти луда започна на политически теми да избива и да крещи из целия автобус. Е поне се успокой като се сети, че има пари за ракия, въпреки че й стана кофти, че другите пиели уиски, а тя ще пие ракия, та гласно сподели, че вече не й се пие.
Е прибрах се жива здрава и в добро анстроение. Та дори реших, че ще пиша на едната помия(ония дето "не си падам" по него). Та ония ми ти идиот чака само аз да му пиша. Адски ме дразни. Вече ми се изчерпаха темите за които да го питам.
Е, здраве да е. Аз пак съм идиота, аз пак съм прецаканата. Нали сама съм си виновна, че се представям за някаква си там кифла(Кифличке не се убиждай).
И моля ти се отгоре на това шибания ми късмет твърди, че:

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.

Ей, какви са тия ми ти простотии. Това въобще не е вярно. Чак се из дразних. Ама както и да е де. Цял ден ме нервят някви малки неща и не им се връзвам пък на това ли да се хвана. Няма пък.