Писна ми....

И как може след като забравиш за някого той просто ей така от нищото отново да се пръкне и да засенччи сетивата ти и то не стига, че по пронцип ти е кофти за ради други неща ами сега и това на главата ми. Май някой иска да си дръпна ножа или да опъна въженцето, не знам.
Как подяволи те от поне седмица не съм се сещала за шибания идиот и сега точно днес когато събирах шибаната смелост да отида на работа без да показвам шибаната си слабост той, идиота реши да ми се появи на сън с хубавата си усмивка и невероятните очи. Е, ако някой е искал да ме боли - БОЛИ МЕ!!!
Не стига, че тези четири години забрава се пропиляха, ами сега и малкото спокойствие, което шибаната работа ми даваше отново не струва. Мислех си, че ще съм заета, няма да мисля за други неща. Та аз и не мисля за други неща да му се и невидяло. И просто ей така явно шибаното ми подсъзнание е решило, че може да ми се подиграва. Е, успя. Сега не само от едно нещо ми е кофти. Да не говорим и за още милион малки нещица, които ми се насъбират. И всичките грешки, които направих последния месец ми се отразяват зле, а дори не знам как да оправя нещата(Кифло не се чуди говоря за теб и другата. Искам да не се сърдите една на друга заради моите глезотии, че исках да изляза само с едната.) Да не говоря, че когато се изрепча на алкохоличката ми става гадно. Все пак колкото и да е е моя майка. Отдоста време се каня и на баща ми да звънна, все пак от близо две години не съм го виждала, а той явно много искаше да ме види, а аз така и не пожелах да го направя. И в интерес на истината ми липсва.
И сега и този сън. Мразя да сънувам. Всъщност много обичам да го сънувам, защото тогава ми обръща поне малко внимание, но сега точно не се нуждаех от него. Сега го мразя повече от всякога. Искам просто да го забравя.