Ден на усмивката

Бил денят на усмивката. УжасТ! А аз толкова малко се смях днес. Какъв пропуск.
Може би е така, защото всичко се нарежда малко кофти, ама нали съм оптимист, та ще си мисля хубави неща само(без да се смея разбира се нямам чак такива супер сили).
Нещо чух, че от единадесет години се празнувал този празник, а аз нещо за първи път чувам за него. Още един голям пропуск. Може би ако от седем годишна се упражнявах днес щях да съм по-щастлива.
Е, голяма работа един не усмихнат човек повече. Да не би да съм единствената. Има къде къде по-зле от мен. А и като знам щом стигнеш дъното единствената посока в която можеш да се движиш е нагоре. Хъм! Ами ако дъното е пробито? Какво правим тогава? Пропадаме в бездната на нищото, която е безкрайна? Има ли такова понятие като безкрайност, да му се и невидяло? Колко е то? Все тая. Кой го интересува? Само знам, че моето дъно има дупка и аз май съм я улучила. И какво от това? Кой го интересува? На мен не ми пука :)
Ето усмихнах се. Все пак е денят на усмивката. Всъщност вече е нощта на усмивката, но да не издребняваме. Усмихвайте се все пак явно е важно щом има специален ден за това. А през останалото време(демек след деня на усмивката) просто се усмихвайте без повод.