Леле днес ни побъркаха. То това не бяха мъкнения, местения, мрънкания... Абе направо главата ме заболя. Та сега като пич си пътувам с метрото. Утре и карта ще си извадя. Поне малко да спестя от билети(надявам се).
И така отивам аз рано никой все още няма. Чудя се тук ли трябва да съм може би съм объркала нещо мястото, часа, датата... Да ама не. От километър се чува тълпата как се киска. И гледам една част от колегите идват.
Та подреждането направо ме съсипа. То хората явно нещо са спали докато са правили регалите, снимките, цнорасписите и изобщо всичко ама аре от мен да мине и от останалите дет се чудихме и се маехме на удивителната им работа търсихме разчитахме кодовете. Чувствах се малко като в игра "Познай къде трябва да ме подредиш". Минаваш през една снимка нагледно, един схематичен лист, цената и още един лист с наименования. А най-интересно става когато и четирите не съответстват едно на друго. Толкова е забавно, че думи нямам.
После един час обедна почивка. Баси майката. Не се зачита към работното време. Аре голяма работа. Много ми беше ама на задните ми части им хареса та чак не им се и ставаше. Имаше и почивки за пушене. Ами аз като не пафкам ко праим??? Е, нали не съм клюкарка и не чувам нищо и аз отивах с тях на рампите и се трових. Сега се чувствам като стар пушач ама голяма работа цяла седмица това ме чака.
Оказа се че трябва да чакаме един тир ама не се знае кога ще дойде. Ко им пука да дойде в 22ч. пък ниеще си го чакаме и ще го разтоварваме. До към 2-3ч. може и да свършим с подреждането ама нали утре пък почивка кой като нас. Да ама не. Те почнаха едни бунтове, стачки"подписала съм на осем часа..."бля бля бля... Та пуснаха ни де. Нямах нищо против да стоя утре исках да почивам. А сега за наказание ли, ей така щото трябва ли цялата седмица ще бачкаме без почивен ден. А може пак аз да не съм разбрала де, кой знае. Е, ядосаха управителя така, че няма да се учудя ако си бачкаме без почивка. Кофти ми стана за хората дето си бяха длъжни да изчакат този тир и да го разтоварят. Колкото и да е и те са подписали на осем часа, нали така. Какво сме ние повече от тях.
Та така де справедливост няма и няма да има. Утре пак на крак в 6 и 30, за да съм на време на работното място.
Та прибирам се аз в къщи нашите ги няма - на гости. Супер какво по-хубаво. Отварям хладилника - празно. Какво ли се учудвам. Ае сега хвани и си готви. Нали не съм блъскала цял ден, а онеямити гъзове цял ден мързелуваха, че са се чудили какво да правят и на гости са отишли?!!! Направих си спагети. Така или иначе друго аз не мога да правя като хората. Тя горките направо ги осрах. Оказа се, че вече и спагети да правя не ме бива или просто съм изморена не знам(абе второто е ама аре кърай ще се правим на незнаещи)
Те тва е в общи линии. Утре пак, а така ми се искаше да спя до късно и да си почивам...