Като си помисля, че мина една година откакто се запознахме с тази така руса, красива личност душата ми се стопля. Толкова хубави моменти имахме благодарение на нея. Дори все още не мога да си представя, че е минала година. Може би месец - два, но не повече, а то вече една година стана. Кога успя така да излети времето? Защо така се промъква без да усетим и да разберем какво се е случило? Доста не културно от негова страна, не мислите ли? Искам да благодаря на две приятелки, заради които всъщност тази личност стана реалност в нашия живот. Смеехме се много("Аз и ти съдба" 
). Всичко беше така хубаво, забавно и лесно. И като за последно по тази тема - обичам ви момичета!!!
Днес трябваше да ходя до ХЕИ. Качих се на 309, слязох си на спирката и се отправих към сградата. Свърших толкова бързо, че ми се падна същия автобус и за връщане. Поне не дупчих ново билетче. И моля ви се тръгвам за работа и пак трябва да хвана 309, за да стигна до метрото(нали ме мързи пеша да ходя) и пак ми се падна същия автобус. Направо ме разби.
Днес направо ни размазаха на работа. От един часа на обяд като сме почнали да редим та чак до един и половина вечерта. Добре, че беше Ботева да ме докара. Иначе голяма забава. Пуснахме си диск, яко сръбско(наслушах му се за години напред), кой денски, кой пее... веселба. Редим и направо не усещаме кога минава времето. Та втора смяна сме едни такива шегаджии всички и е адски забавно и има жесток синхрон между нас. Въобще направо сме перфектни, дето му се вика. Дори управителите се побъркаха и почнаха да се забавляват нещо :D . Не знам защо съм се залъгвала така жестоко, че те са роботи.
И утре почиваме, за дето сме останали до толкова късно. Имам възможност да се видя с Кифлата. Пък може и рд-то да отпразнуваме(все пак трябва да се намери повод да се видим.)
но опитите ни да угодим на всички
са сигурен път към провала!
0 споделени мисли:
Публикуване на коментар