"Спирам с тях от сега"

Разбирам, когато хората предпочитат някой друг пред мен или пред които и да е. Дори нямам претенции. Аз съм отвратителна, глупава, скучан и не струвам, но когато майка ти те предпочита пред алкохола си е направо обидно, болезнено. Би трябвало да съм свикнала, но не съм.
Иска ми се понякога законите на Крум да са все още в сила(ако не се лъжа там май имаше нещо за пияниците). Не че искам да съдя майка си, но нейното е вече прекалено.
"От понеделник спирам" - запазената й марка. Запазената марка на всеки пристрастен към нещо. И аз от понеделник съм на диета.
Какво я съдя като този прочут понеделник на прекратяване на някой вреден навик не настъпва. Да му се и невидяло на това кукуво лято и на тези празни приказки където хората ръсят за щяло и нещяло.
Спирам с обещанията, но не от понеделник. Спирам с тях от сега. Вече не обещавам нищо, за да не се съдя сама себе си. Така ще мога да съдя майка си без да се чувствам виновна. И ако от понеделник не спре с пиенето поне ще мога доволно да й натрия носа.