Вдъхновена от Кифлата

Днес просто си пътувах из трамвая и се загледах, не че преди не съм го правила, но този път си помислих "светът е отвратителен". Кой е този който ни е сложил тук. И не, не ми казвайте Бог. Той не струва. Не си заслужава произнасянето на тази дума, защото ако беше толкова все виж както твърдят всички негови поклонници то тогава защо има толкова войни, и то за простотии, защо има толкова страдащи, луди, болни? Къде му е силата на този ваш Бог?
Не искам да съм садист или богохулник, но ако се замислиш реално какво си получил от живота? Да точно това, което САМ си направил. С двете си ръце, ако случайно те не липсват. Всичко си постигнал сам или с помощта на някой близък или просто на човек на когото му пука поне малко за теб. И ти по най наглия начин се възползваш от него. Но какво ти пука? Ти си добре нали?
Тъй като на мен ми липсват точно такива хора плюя в лицето на всички които са успели с помощта на някой и стискам ръцете на всички справили се сами в този така наречен наш живот, който трябва да споделяме с хора, които не харесваме или съвсем не ни пука за тях, но те просто се намесват в живота, а ти нямаш сили просто да ги изпъдиш и да им кажеш "майната ти, аз мога и без теб". Всички тези плевели, които ви карат да се чувстваме ужасно, които ни подтискат и ни дърпат на долу.
И тъй като и аз съм един такъв плевел не ми пука особено много за останалите, но поне като съвестен човек се опитвам да се вслушам в думите на хората около мен. Ако мога позволявам на някой друг плевел да изсмучи от моята жизнена сила и не ми пука особено много, защото знам, че аз съм позволила.
Просто исках да благодаря на Кифлата, че ми позволява да възвърна жизнеността си и да кажа на живота "майната ти", както и на още много хора на този свят, защото те не си заслужават.